Р Е Ш Е Н И
Е №260621
27.11.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември и две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при
секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6691/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Х.Л. с ЕГН: **********
против Наказателно постановление № 20-1030-009327 с което му са били наложени
административно наказания ,,глоба‘‘ в размер от 750
лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за
извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят А.Л., чрез процесуалния представител адв. С.Д. обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради което иска неговата отмяна. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна
редовно уведомена не изпрати представител. Депозира становище по съществото на
спора с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради
което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право,
срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление в предвидения за това
срок, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
В конкретния случай, жалбоподателят е бил санкциониран
за това, че на 17.02.2020 г. в 11:35 часа в гр. П., на ул. ,,А.Ш.‘‘ срещу № 1 в
посока гр. А. като водач на лек автомобил ,,Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ 4 Матик‘‘ с рег. № ******управлява този лек автомобил,
собственост на ,,Корект Инвест 2017‘‘ ЕООД с ЕИК:
*********, като се движи със скорост от 109 км/ч при максимално разрешена
скорост в населено място от 50 км/ч. Отчетен бил толеранс от минус 3 % от
измерената скорост в полза на водача. Наказуемата скоротст
била от 106 км/ч. Нарушението било установено с техническо средство TFR1-M № 546, като процесният АУАН бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С.В., като същият потвърди отразеното от
него в АУАН. Добави, че се сеща за случая. Било му разпределено да работи по
извършено нарушение по ЗДвП относно лек автомобил с който е било извършено
нарушение за превишена скорост. Бил издирен собственикът на лекия автомобил,
който се водил на търговско дружество и който собственик представил
доказателства, че процесното МПС е било предоставено
за ползване на жалбоподателя, като била установена неговата самоличност. Същият
не бил поканен за съставяне на АУАН в негово присъствие, доколкото бил задържан
на територията на гр. Свиленград.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни
доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
Въз основа на така установената от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП предвижда, че
разрешената максимална скорост в населено място е 50 км/ч.
В конкретния случай на процесното
деяние е било извършено нарушение на същата разпоредба, тъй като МПС с рег. № ******се
е движило със скорост от 106 км/ч, като размерът на наложените наказания глоба
и лишаване от право да управлява МПС съответстват на разпоредбата на чл. 182,
ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото му на защита и всяко от тях съставлява самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На първо място съдът намира, че в нарушение на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение е бил съставен
в отсъствието на нарушителя. Допустимите хипотези на съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя са регламентирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана
не се яви за съставяне на акта. По делото обаче не се доказа да са се
осъществили такива факти, пораждащи правомощието за съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя. Същият е бил известен – намирал се е на територията
на РУ С., но не се установява да не е могъл да бъде намерен, нито да са
извършвани опити да бъде открит, които да са останали безрезултатни. Актосъставителят и не твърди да е налице такава хипотеза.
Поддържа се обаче жалбоподателят да не е било възможно да бъде поканен за
съставянето на АУАН, тъй като е бил задържан. Не се доказа жалбоподателят по
делото някога да е бил поканван за съставянето на АУАН против него. Неясно
остава за съда как актосъставителят е очаквал жалбоподателят Л. да се яви за
съставянето на АУАН без въобще да е бил уведомен за предстоящо такова действие.
Още по-неясно остава каква проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е извършил
наказващият орган, което навежда съда на извод, че макар с НП да се ангажира
принудително имуществената сфера на наказаното лице, АНО е подходил изцяло
формално към законово разписаното си задължение за проверка за
законосъобразност и обоснованост на съставения акт. Следователно, за да е
изпълнена процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН, трябва лицето срещу което ще се
състави АУАН да бъде изрично уведомено. В случая той изначално е бил лишен от
възможността да направи каквито и да е възражения. Има редица причини, поради
които жалбоподателят да би искал да се яви лично или поне да бъде уведомен, за
да направи информиран избор, дали да се яви за съставянето на АУАН против него.
За съда тези причини са напълно ирелевантни. От
значение е единствено дали признатото и гарантирано от закона право на
нарушителя да присъства при съставянето на АУАН против него е било охранено. В процесния случай жалбоподателят Л. е бил лишен от
възможността своевременно да се запознае с фактическите и правни рамки на
предявеното му обвинение, да направи възраженията си и да започне да упражнява
правото си на защита в пълен обем. По тези съображения процесуалното нарушение
се цени като съществено от съда. Този изначален порок в производството не би
могъл да бъде саниран чрез редовното връчване на АУАН
на нарушителя. Трайната съдебна практика непротиворечиво приема, че съставянето
на АУАН в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – в отсъствието на нарушителя и
без той да е поканен, винаги представлява съществено процесуално нарушение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-009327 с което на А.Х.Л. с ЕГН: ********** са били наложени
административно наказания ,,глоба‘‘ в размер от 750
лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за
извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.