Разпореждане по дело №1087/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.276 и сл. във връзка с чл.3 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба на А. П. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] (Затвора-[област]), срещу Началник на Затвора-[област], за нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.

Твърди се, че жалбоподателят е жертва на дискриминация, тъй като е лишен от работа, а както и че свободните работни позиции в Затвора-[област] не се съобщават на информационните табла.

Ответникът - Началник на Затвора-[област], чрез процесуалния си представител В. Р. – инспектор „Режимна дейност“, оспорва жалбата като неоснователна.

Окръжна прокуратура – [област] не изпраща представител и не встъпва в процеса.

От събраните по делото доказателства се установява, че:

В справка към рег.№4999/11.05.2025 г. се посочва, че за периода от 24.07.2018 г. до 01.06.2021 г. жалбоподателят е пребивавал в Затвор [населено място] и в Затвор [населено място], като е освободен на 01.06.2021 г. от Затвор [населено място], в този период не е бил трудово ангажиран.

За периода от 21.06.2022 г. до 26.03.2025 г. ищецът Г. е изтърпял наказание лишаване от свобода съответно в Затвор [населено място] и Затвор [населено място], от където е освободен. От направена справка в системата ИСИН е видно, че Г. е участвал в трудовия процес и в двата посочени затвора за времето от м. октомври 2022 г. до м. март 2025 г., като има общо регистрирани 641 работни дни.

В периодите от 02.12.2017 г. до 24.07.2018 г. и от 15.02.2022 г. до 21.06.2022 г. Г. е бил настанен в следствен арест.

При сегашното настаняване в местата за лишаване от свобода А. Г. е постъпил на 28.03.2025 г. с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с Протокол № 477 от 20.03.2025 г. по ЧНД № 734/2024 г. по описа на ПОС. След извършена проверка в системата ИСИН е установено, че при предходно пребиваване в Затвор [населено място], за периода от 03.10.2022 г. до преместването му към Затвор [населено място] на 07.11.2024 г. жалбоподателят е работил като ръчник в "Обособено производство" към ДП ФЗ - ТП [област].

От постъпването на 28.03.2025 г. до подаване на жалбата жалбоподателят има подадени 4 бр. молби за работа за длъжностите „магазинер склад“, „перач“, „работник кухня“, „чистач ОСИН- [област]“.

Със Заповед № Л-831/04.04.2025 г. на Началника на Затвора-[област] е определена постоянно действаща работна група, която да обработва и разглежда подадените молби за работа от всички настанени в Затвор [населено място] лица. По делото са приети протоколи от определената по заповед работна група, която е разглеждала всички подадени молби за работа на длъжностите „магазинер склад“, „перач“, „работник кухня“, „чистач ОСИН- [област]“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 163, ал. 1 ППЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, превъзпитание, придобиване или повишаване на професионалната им квалификация. Действително, обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично тяхно желание, заявено писмено в молба, адресирана чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа до началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, като възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в ДП „Фонд затворно дело“ и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения, след установяване на обстоятелствата по чл. 164, ал. 3 ППЗИНЗС.

В чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС правото на труд е регламентирано като право на лишените от свобода да получат подходяща работа, което по възможност се удовлетворява. Това право на изтърпяващите наказание не е свързано с безусловно задължение на длъжностните лица да осигурят правото на труд. Законът не вменява на административния орган задължение да осигури или да възложи работа на лишения от свобода. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 163, ал. 1 ППЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, превъзпитание, придобиване или повишаване на професионалната им квалификация, а не придобиване на доходи, трудов и осигурителен стаж. Чл.172, ал.2 от ЗИНЗС определя, че възлагането на съответната работа, която трябва да изпълнява всеки лишен от свобода се определя от администрацията, съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното състояние и работоспособността на лицата, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията им.

Чл.164 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС допълва, че важно значение за назначаването на един лишен от свобода на работа има и оценката на риска и изискванията на режима и охраната. Това означава, че волеизявлението на административния орган за отказ може да е продиктувано от обективна невъзможност за предоставяне на подходяща работа или от субективна преценка, във връзка с положението на конкретния лишен от свобода и изискванията за сигурност, на каквато законът му дава право. Следователно както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност, т.е. по целесъобразност.

Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС „по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа“. Ал. 2 от с.з. предвижда, че „по възможност предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид работа се удовлетворява“. Съгласно ал. 3 от с.з. „участието в трудова дейност се стимулира и отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание“. Буквалното и систематично тълкуване на тези разпоредби обосновава извод, че лишените от свобода извършват трудова дейност доброволно с оглед постигане на по-общата цел на наказанието - да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави /арг. от чл. 36, ал. 1 от НК/. Съгласно чл. 163, ал. 1 от ППЗИНЗС „участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, придобиване и повишаване на професионална квалификация и ресоциализацията им“. Тази дейност съгласно нормативната уредба се явява по-скоро форма на социализация и ангажиране на поправителния потенциал на лицата за адаптирането им към обществото след изтърпяване на наказанието. Именно затова е предвиден стимул под формата на намаляване на наказанието с признаването на два дни работа за три дни лишаване от свобода – чл. 41, ал. 3 НК. Лишените от свобода „се назначават“ на определена длъжност със заповед на началника на затвора по писмено предложение на инспектор по социални дейности и възпитателна работа - чл.62, ал. 1 от ППЗИНЗС, тоест в случая липсва договорното начало, характерно за трудовите правоотношения, както и състезателното начало характерно за избора и конкурса.

В тази връзка и с оглед ангажираните по делото доказателства се установява, че в пълно съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС, касаещи конкретния казус, Началникът на затвора-[област] със Заповед №Л-831/04.04.2025 г. е определил постоянно действаща работна група, която обработва и разглежда подадените в срок молби за работа от всички настанени в Затвор [населено място] лица. В изпълнение на заповедта, работна група е разглеждала всички подадени молби за работа, по всички обявени работни места и е избирала най-подходящия за длъжностите кандидат. Свободните работни места де обявяват по предвидения ред.

В този ред на мисли, основната цел, преследвана от Закона и Е. К. за правата на човека е да не се допуска никой, в т. ч. и лишените от свобода, такива са и задържаните под стража, както в настоящия случай(арг. по § 1 от ДР на Наредба № 2/22.03.2010г. на МЗ и МП), да не бъде подлаган на нечовешко или унизително отнасяне и/или наказание, в който смисъл е забраната на чл. 3 от ЗИНЗСЗ. Наличието на такова отнасяне е относително и се преценява за всеки отделен случай съобразно всички относими доказателства по делото и тяхното кумулативно въздействие. В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В случая липсват доказателства за твърденията на Ал.Г., същите са недоказани, поради което не може да се приеме, че са налице някакви конкретни действия и бездействия от ответника или негови служители в нарушение на нормативните изисквания и които да подлежат на прекратяване по чл. 276 ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на достойнството му, съответно на унизително, жестоко или нечовешко отношение от администрацията.

С оглед на изложеното следва изводът, че от данните по делото не се установи по безспорен начин, че от страна на началника на затвора-[област] и негови служители са извършени незаконосъобразни действия и бездействия, които да са в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС спрямо обвиняемия Ал.Г. и които да налагат тяхното преустановяване. Не са налице предпоставките по чл. 276 ЗИНЗС, поради което и искането се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски, но такова искане не е своевременно направено, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, вр. чл.172 ал.2, предл. последно от АПК Съдът,

Р А З П О Р Е Д И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. П. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] (Затвора-[област]), с искане по чл. 276 ЗИНЗС да бъдат прекратени неправомерни действия и бездействия на началника на Затвора-[област].

Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Пловдивския административен съд, съгласно чл. 281, от ЗИНЗС.