Р Е Ш Е Н И Е № 70
гр.Пловдив, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при
секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 364 по описа за 2018 година, намери
за установено следното:
Искове с правна квалификация
чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
„Европаркет“ ООД, ЕИК ********* от
град Пловдив, ул. Н. Карев 49, ет.3, ап.14, твърди, че на 18.11.2010 г., между
дружеството, представлявано от **** К.Б. и „Булгархолц – Импорт Експорт“ ЕООД,
представлявано от **** М.Б., е сключено споразумение, по силата на което
първото дружество признало, че дължи на второто сумата 212 400 лева,
представляващо неплатена наемна цена на машини. Тъй като задължението не било
изплатено в срок, в полза на „Булгархолц – Импорт Експорт“ ЕООД била издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание на които било
образувано изпълнително дело № 20108240401771 по описа на ЧСИ К. Павлов, по
което възбранения имот, собственост на ищеца и длъжник в изпълнителното
производство, бил възложен на взискателя. С това, ищецът твърди, че му била нанесена
значителна имуществена вреда в размер на 212 400 лева.
Ищецът твърди също, че К.Б. и М.Б. са действали в съучастие и с цел
да увредят дружеството-ищец, както и да облагодетелстват дружеството
„Булгархолц – Импорт Експорт“ ЕООД. Ето защо, претендира да бъдат осъдени
двамата ответници да заплатят солидарно на ищеца сумата 212 400 лева.
Ищецът твърди още, че с пълномощно
рег. № 174/02.12.2004 г. К.Б. упълномощил, в качеството си на управител на
„Европаркет“ ООД, ответника М.Б. да го представлява, включително и да задължава
банковите сметки на дружеството. Твърди, че Б. е използвала даденото й
пълномощно, за да се облагодетелства като присвоила парични средства,
собственост на ищеца, общо в размер на 37692.30 лева.
След като установили изложените
факти, съдружниците в дружеството-ищец подали жалба, по която към настоящия
момент, на основание обвинителен акт срещу двамата ответници, е образувано НОХД
473/2018 г. по описа на РС – Пловдив, 16-ти н.с.
На основание изложеното, ищецът
претендира да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата
212 400 лева – виновно причинени имуществени вреди; мораторната лихва от
12.11.2011 г. до завеждане на исковата молба – 16.05.2018 г. - в размер на 140
868.03 лв.; законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
плащане на тази главница.
Претендира да се осъди ответницата М.С.Б.
да заплати на ищеца сумата 37 692.30 лв., представляващи общ размер на
„противозаконно обсебени пари, собственост на ищеца“ през периода 21.04.2010 –
22.03.2011 г., ведно с мораторната лихва върху всяка главница до завеждане на
исковата молба, всичко конкретизирано в молба до съда № 23065/30.07.2018 г.,
както и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане
на главницата.
Претендира ответниците да бъдат
осъдени да заплатят и разноските по делото.
Ответниците М.Б. и К.Б., чрез адв.
М. Г., оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че всички искове за
погасени по давност. Оспорва се и материално-правната легитимация на
ответницата М. Б. по иска, предявен за сумата 212 400 лв., тъй като
отношенията са между посочените дружества, но не и с нея като физическо лице.
Претендират разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
Не се спори между страните, че на
18.11.2010 г. между „Европаркет“ ООД, представлявано от **** К.Б., и „Булгархолц
– Импорт Експорт“ ЕООД, представлявано от **** М.Б., е сключено споразумение,
по силата на което първото дружество признало, че дължи на второто сумата
212 400 лева, представляващо неплатена наемна цена на 2 броя сушилни
камери; 4 бр. дървообработващи машини; 1 бр. индустриална фреза, 2 бр.
циркуляри и индустриална плана, всички собственост на „Булгархолц – Импорт
Експорт“ ЕООД. Ищецът се задължил да погаси посоченото задължение до 30.11.2010
г. Споразумението било сключено с нотариална заверка на подписите, поради което
и предвид неизпълнението от страна на ищеца на поетото задължение, ответното
дружество се снабдило на основание чл. 417, т.3 от ГПК със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20755/2010 г. на ПРС, издадени
против ищеца за сумата 212 400 лв., ведно със законната сума върху нея,
както и направените в производството разноски.
Не се спори и за това, че на
основание издадения изпълнителен лист против ищеца било образувано изп.дело №
20108240401771 по описа на ЧСИ К. Павлов, по което с протокол от 27.05.2011 г.
изнесеният на публична продан възбранен недвижим имот, находящ се в с. Бегово,
Община Калояново, обл. Пловдив, с площ от 21265 кв.м., съставляващ парцел I от масив 239 по плана на селото,
ведно с построената в него масивна стопанска сграда, със застроена площ от
1475.50 кв.м., били възложени вместо изпълнение на ответното дружество за
сумата 212 400 лева.
С влязло в сила решение №
93/18.04.2019 г., постановено по ВНОХД № 1502 по описа за 2018 г. на ПОС, е потвърдена
присъда № 141/08.06.2018 г., постановена по НОХД № 473/2018 г. по описа на ПРС,
16-ти наказателен състав. С нея подсъдимият К.Б. е признат за виновен в
престъпление по чл. 220, ал.1 от НК за това, че на 18.11.2010 г. в град
Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – управител на „Европаркет“ ООД,
съзнателно сключил неизгодна сделка – споразумение от 18.11.2010 г. между
посоченото дружество и „Булгархолц Импорт Експорт“ ЕООД и от това е произлязла
значителна вреда в размер на 212 400 лева за дружеството, което
представлявал.
Със същата присъда М.С.Б. е призната
за невиновна и оправдана изцяло по повдигнатите й обвинения по чл.220, ал.1 вр.
чл.20, ал.3, вр.ал.1 от НК, извършено в съучастие с подсъдимия К.Б..
При тази безспорна между страните
фактическа обстановка, и предвид доводите на страните, съдът намира, че се
налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В процесният случай, посоченото
означава, че относно ответника К.Б. за настоящия съд и състав е установено, че
с подписване на споразумението, в качеството му на управител на дружество-ищец,
същият съзнателно е сключил неизгодна сделка и от това е настъпила значителна
вреда.
Съдът обаче е сезиран с иск да се
осъдят двамата ответници К.Б. и М.Б. да заплатят посочената от дружеството-ищец
сума в размер на 212 400 лева при условията на солидарност. Според твърденията в исковата молба, К.Б., в
качеството му на **** на дружеството-ищец, и М. Б., в качеството й на **** на
„Булгархолц Импорт Експорт“ ЕООД, които живели на съпружески начала, съзнателно
са решили и са се договорили да извършат поредица от сделки, в резултат на
които „Булгархолц Импорт Експорт“ ЕООД да се облагодетелства за сметка на
имуществото на ищеца „Европаркет“ ЕООД. Твърди се, че с цитираното споразумение
са признати несъществуващи и
нереализирани услуги и сделки; умишлено е договорен нереално кратък срок за
изпълнение на това признато парично задължение и отново с умисъл споразумението
в този смисъл е с нотариално заверени подпис и съдържание на лицата, с цел
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ТЗ, а възлагането на описания недвижим имот, вместо изпълнение, в крайна сметка
е увредило ищеца със сумата 212 400 лева.
Влязлото в сила решение №
93/18.04.2019 г. по ВНОХД № 1502/2018 г. на ПОС, с което е потвърдена присъда №
141/2018 г., постановена по НОХД 473/2018 г. на ПРС, 16-ти н.с-в, обаче не
установява солидарно извършване на посоченото деяние, още по-малко неговата
противоправност и виновност по отношение на ответницата М. Б., за която се е
твърдяло, че е действала в качеството й на подбудител и в съучастие с К.Б..
Тези елементи са налице единствено и само по отношение на ответника К.Б..
Осъдителна или оправдателна, така постановената присъда обвързва съда и относно липсата на вина в действието на ответницата М.Б., както и в липсата на противоправност на тези действия, в качеството й на физическо лице.
Налага се извод, че така постановената присъда изключва, както наличието на основание за солидарна отговорност за двамата ответници /доколкото такова основание не е самата присъда/, така и въобще основание за ангажиране на отговорността на ответницата Б., в качеството й на физическо лице.
Съгласно чл.53 от ЗЗД, ако
увреждането е било причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Постановената
присъда изключва подбудителството като форма на съучастие на ответницата в
настоящото производство Б.. В процесният случай обаче доказателства за друга
форма на виновно и противоправно поведение на Б., в качеството й на физическо
лице, не бяха ангажирани. Цитираното споразумение е подписано от нея, в
качеството й на управител на „Булгархолц Импорт Експорт“ ЕООД, който факт
независимо от последиците за ищеца сам по себе си не е противоправен.
Ето защо, съдът намира така
предявения иск да се осъдят двамата ответници като физически лица, да заплатят
на дружеството-ищец сумата 212 400 лв., представляваща виновно причинена му
имуществена вреда от сключване на споразумение от 18.11.2010 г. между
„Европаркет“ ЕООД и „Булгархолц Импорт Експорт“ ЕООД за неоснователен.
Неоснователен е и искът да се присъди посочената сума, ведно с мораторна лихва върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до завеждане на исковата молба – 16.05.2018 г. в
размер на 140 868.03 лв., както и искането за присъждане на законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното плащане на тази главница.
За пълнота на изложението, съдът
намира за основателно възражението на ответниците за изтекла погасителна
давност по така предявените искове, което е самостоятелно основание за
отхвърлянето им като неоснователни /а не за прекратяване на производството по
тях, както твърди ищеца/. Това е така, защото ищецът твърди, че вредата за него
е настъпила на 27.05.2011 г., датата на която неговия имот е възложен на
„Булгархолц Импорт Експорт“ ЕООД. Исковата молба, с която е сезиран съда, е
подадена на 16.05.2018 г. Няма спор, че ищецът е предявявал на два пъти в хода
на образуваното наказателно производство граждански иск, но производството по
него е било прекратено.
По въпроса дали се счита за прекъсната погасителната давност, когато производството по предявения иск за вземането, приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, е било прекратено?", е налице трайна и променлива съдебна практика. Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от предявяването на иска.
Налага се извод, че предявяването на иск в рамките на наказателното производство на 07.10.2014 г. след като производството по този иск е било впоследствие прекратено, не прекъсва давността. Така, към момента на предявяване на настоящата искова молба на 16.05.2018 г. общата петгодишна давност е изтекла, а процесните вземания са погасени.
Посочените изводи за погасяване
поради изтекла погасителна давност в пълна сила се отнасят и до предявените
против ответницата М.С.Б. искове за заплащане на сумата 37 692.30 лева, представляващи
общ размер на „противозаконно обсебени пари, собственост на ищеца“ през периода
21.04.2010 – 22.03.2011 г., както следва:
сумата 2692.30 лв. – главница,
„обсебена“ в периода 21.04.2010 – 23.08.2010, ведно със сумата 1785.59 лв. –
мораторна лихва за забава върху нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на
предявяване на исковата молба - 16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „обсебена“ на
01.03.2011 г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „присвоена“ на
02.03.2011 г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „присвоена“ на 07.03.2011
г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху нея,
считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „присвоена“ на
08.03.2011 г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „присвоена“ на
14.03.2011 г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „присвоена“ на
21.03.2011 г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „присвоена“ на
22.03.2011 г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г..
За
посочените суми, както се посочи на основание постановената присъда,
твърдението на ищеца за тяхното обсебване или присвояване, остана напълно
недоказано. Същевременно, възражението на ответника за изтекла погасителна
давност, по изложените мотиви, съдът намира за основателно.
На адв.
М. Г., процесуален представител на ответниците, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, съобразно хода на делото, неговата фактическа и правна сложност
и проведените съдебни заседания и съобразно разпоредбата на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв в общ размер от 24 412.30 лв., от които 10 701.52 лева – за
процесуална защита ответника К. Б. и 13710.78 лева – за процесуална защита на
ответницата М. Б..
Предвид изложените мотиви, на
основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Европаркет“
ООД, ЕИК ********* от град Пловдив, ул. Н. Карев 49, ет.3, ап.14, съдебен
адрес:****, – адв. И.И., против М.С.Б. ЕГН **********, адрес: *** и К.Б.,
гражданин на ****, роден на *** г. с ЛНЧ **********, адрес: ****, съдебен адрес:**** – адв. М. Г.,
да заплатят солидарно на „Европаркет“ ООД, ЕИК *********, сумата 212 400
лева, представляваща виновно причинени на
същото дружество имуществени вреди от сключване на 18.11.2010 г. на
споразумение между „Европаркет“ ООД, ЕИК *********, представлявано от **** К.Б.
и „Булгархолц – Импорт Експорт“ ЕООД, представлявано от **** М.Б., ведно с мораторна
лихва върху така претендираната главница в размер на 140 868.03 лв., за периода
12.11.2011 г. до завеждане на исковата молба – 16.05.2018 г. както и за
присъждане на законната лихва от 16.05.2018 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Европаркет“
ООД, ЕИК ********* от град Пловдив, ул. Н. Карев 49, ет.3, ап.14, съдебен
адрес:**** – адв. И.И., против М.С.Б. ЕГН **********, адрес: ****, съдебен
адрес:**** – адв. М. Г., да заплати на дружеството сумата 37 692.30
лева, представляващи общ размер на „противозаконно обсебени пари“, собственост
на „Европаркет“ ООД през периода 21.04.2010 – 22.03.2011 г., както следва:
сумата 2692.30 лв. – главница,
„обсебена“ в периода 21.04.2010 – 23.08.2010, ведно със сумата 1785.59 лв. –
мораторна лихва за забава върху нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на
предявяване на исковата молба - 16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „обсебена“ на
01.03.2011 г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „присвоена“ на
02.03.2011 г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „присвоена“ на
07.03.2011 г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „присвоена“ на
08.03.2011 г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „присвоена“ на
14.03.2011 г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „присвоена“ на
21.03.2011 г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г.;
сумата 5000 лв, „присвоена“ на
22.03.2011 г., ведно със сумата 3316.10 лева – мораторна лихва за забава върху
нея, считано от 12.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба -
16.05.2018 г.
ОСЪЖДА „Европаркет“ ООД, ЕИК
********* от град Пловдив, ул. Н. Карев 49, ет.3, ап.14, съдебен адрес:**** –
адв. И.И., да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, на адв. М. Г., в
качеството й на процесуален представител на ответниците, адвокатско
възнаграждение, както следва: за процесуална защита на ответницата М.С.Б. ЕГН **********, адрес: ***,
сумата 13710.78 лева; за процесуална защита на К.Б., гражданин на ****, роден
на *** г. с ЛНЧ **********, адрес: **** ,
сумата 10 701.52 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: