Определение по дело №1759/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на М.М.В., П.И.П., „Космос Шипинг“ АД против мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по заявление вх.№ РД22026506ВН/9.12.2022 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Със заявление вх.№ РД22026506ВН/9.12.2022 г. жалбоподателите са поискани да бъде разрешено изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатори ****, **** и ****, и ****, по КК на гр. Варна, местност „****“, както и да се внесе искане от кмета на община Варна до Общински съвет – Варна за изменение на ОУП.

Кмета на община Варна не се е произнесъл в срок. По жалба на М.М.В., П.И.П., „Космос Шипинг“ АД, Х.П.Ч. и С.С.Ч. против мълчалив отказ е образувано адм.д. № 349/2023 г. по описа на АС – Варна. С решение № 747/30.05.2023 г. съдът е отменил мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по заявление № РД22026506ВН/09.12.2022г. на М.М.В.,П.И.П., Х.П.Ч., С.С.Ч. и „Космос шипинг“ АД и е върнал административната преписка на Кмета на Община Варна за произнасяне по направеното искане, съобразно дадените указания. Определен е едномесечен срок за произнасяне по заявлението.

Административната преписка е върната на ответника на 22.07.2023 г., съгласно приложено известие за доставяне – л.98 от адм.д. № 349/2023 г. След връщане на административната преписка ответника не се е произнесъл в срок. Жалбоподателите са депозирали жалба вх. № 11632/8.08.2023 г.

На 14.09.2023 г. е депозирана молба от юрисконсулт С., процесуален представител на ответника, с която представя заповед № 402/4.09.2023 г. Видно от същата зам. кмета на община Варна е отказал издаването на разрешение за изработване на ПУП-ПРЗ за имотите на жалбоподателите.

На 29.09.2023 г. е депозирана молба от жалбоподателите М.М.В., П.И.П., „Космос Шипинг“ АД, чрез адв. В. в която е посочва, че след постановената заповед № 402/2023 г. за жалбоподателите не е налице правен интерес от произнасяне по жалбата и не поддържат жалбата. Доколкото с действията си община Варна е станала причина за завеждане на делото, моли ответника да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Въз основа на установеното съдът прави следните изводи.

Съдът приема, че в случая действително е формиран мълчалив отказ от страна на ответника.

С издадената в хода на съдебното производство заповед № 402/2023 г. е постигнат целеният от жалбоподателите резултат, произнасяне на административния орган по заявлението им, поради което правният им интерес от съдебно оспорване на мълчалив отказ е отпаднал, както изрично е посочено и в молба вх. № 13789/2023 година. Тоест, за жалбоподателите липсва правен интерес за обжалване, за което съдът следи служебно съгласно чл. 159, т. 4 от АПК. Липсата на законово защитен правен интерес от обжалване предпоставя извод за недопустимост на подадената жалба на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство – прекратено.

При този изход на делото разноски на ответника не се дължат, по аргумент от чл. 143, ал. 3, предл. второ от АПК. В хипотезата на прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 от АПК, поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита, поначало жалбоподателят няма право на разноски. Това правило обаче не се отнася за хипотезите на отпаднал правен интерес след възникване и упражняване правото на оспорване. В този случай разноски се дължат, като отговорността обхваща разходите, направени до настъпване на правопогасяващия възникналото право юридически факт. Смисълът на осъждането за разноски е да се възстановят на страната разходите, които тя е сторила поради неправомерно поведение на другата страна и е била принудена да ги направи. Забавеното издаване на административния акт има действие на оттегляне на административния акт, поради което е приложим чл. 143, ал. 2 от АПК, в този смисъл е и трайната практика на ВАС. Жалбоподателката М.М.В. е заплатила държавна такса 10 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лева, за което е представен договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят П.И.П. е заплатил държавна такса 10 лв., а жалбоподателят „Космос Шипинг“ АД е заплатил държавна такса в размер на 50 лв.

Следва на основание чл. 143, ал. 2 от АПК на М.М.В. да се присъди сумата от 1010 лв., на П.И.П. да се присъди сумата от 10 лв., а на „Космос Шипинг“ АД сумата от 50 лв.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от Административен съд – гр. Варна,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата депозирана от М.М.В., П.И.П., „Космос Шипинг“ АД против мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по заявление вх.№ РД22026506ВН/9.12.2022 г.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М.М.В., с ЕГН **********,***, сумата от 1010 /хиляда и десет/ лв., представляваща сторени разноски в производството и възнаграждение за адвокат.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П.И.П. с ЕГН **********,***, сумата от 10 /десет/ лева сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Космос Шипинг“ АД, с ЕИК ****, сумата от 50 /петдесет/ лв. сторени по делото разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1759/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: