МОТИВИ към НОХД №888/2010 г.:

Обвинението е против подсъдимите К.Н.Р. и Н.А.И. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимите се обвиняват за това, че на 22.01.2010 г. в с.В., в съучастие, като съизвършители, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот са отнели чужди движими вещи: 2 бр.метални ръчни колички с едно колело, 1бр.  метална ръчна количка с 2 колела, 2 бр. кофражни платна, 2 бр.метални  лостове, 2 бр.метални брани комплект с теглич, 2 бр. метални обръчи за колело на каруца, 1 бр. черна ламарина с размер 1 м/1.5м/0.005 м, 6 бр. тръби за скеле, 1 бр. метална тръба – 2 м.,Ф-159 мм, 1 бр.метално колело за рало, 2 бр. метални тръби – 1 м,Ф-159 мм, 1 бр.чук с дръжка - 2 кг, 1 бр.ножовка, 3 бр. крикове-маслени - 4 тона и 1 бр.гаечен ключ, всичко на обща стойност 227.00 лв. от владението на П.С.  Б. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимите К.Р. и Н.И. правят самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

Подсъдимата Н.А.И. има 8 деца, а подсъдимата К.Н.Р. - 12. Двете живеят при лоши битови условия, не работят, криминално проявени са и не се ползват с добро име сред жителите на с.В. д..

На 22.01.2010 г. сутринта подсъдимите Н.И. ***, с намерение да събират отпадъчно желязо от сметищата, което впоследствие да предадат в пункт за изкупуване на отпадъци. Минавайки покрай къщата на свидетеля П.Б. *** подсъдимите видели намиращите се в двора метални предмети. Направило им впечатление, че двора е ограден с метална оградна мрежа, същия е видимо запустял и в момента няма никой. Тогава подсъдимите И. и Р. решили да извършат кражба на металните предмети от имота. В изпълнение на намерението си, подсъдимата И. разкъсала теловете на оградната мрежа. В резултат на това, мрежата и един от дървените колове, които я прикрепяли паднали на земята. През образувалия се отвор, двете подсъдими влезли в двора на къщата. Насочили се директно към намиращия се навес, от където взели 2 бр. кофражни платна, 2 бр.метални  лостове, 2 бр.метални брани комплект с теглич, 2 бр. метални обръчи за колело на каруца, 1 бр. черна ламарина с размер 1 м/1.5м/0.005 м, 6 бр. тръби за скеле, 1 бр. метална тръба – 2 м.,Ф-159 мм, 1 бр.метално колело за рало, 2 бр. метални тръби – 1 м, Ф-159 мм.

На двора, до входната врата на къщата бил поставен метален шкаф, чиято врата била заключена посредством катинар. Подсъдимите И. и Р. разбили катинара, отворили вратата и от шкафа взели един чук с дръжка - 2 кг, 1 бр.ножовка, 3 бр. маслени крикове - 4 тона и 1 бр.гаечен ключ.

Всички отнети вещи, подсъдимите натоварили върху три метални ръчни колички – двете с едно колело, а третата – с две колела, които също взели от двора на пострадалия. Заедно с вещите, подсъдимите напуснали двора на свидетеля П.Б. и бутайки количките, отишли до пункт за изкупуване на черни и цветни метали в с.В.. Там предали всички вещи, заедно с количките на свидетелката С. Г. – закупчик на пункта. Свидетелката Г. претеглила метала, чието тегло било общо 356 кг, след което заплатила на обвиняемите сумата от 106 лв., като записала имената им в дневника на пункта. 

След като констатирал липсата на вещите свидетелят П.Б. сигнализирал органите на РУ на МВР Септември. Същевременно при посещението си в пункта за отпадъци, в който работила свидетелката Г., пострадалия видял и разпознал голяма част от липсващите му вещи. За това обстоятелство, той уведомил полицейските служители и при проведените ОИМ, извършителите на кражбата – подсъдимите И. и Р. били установени. Пред Е. П. – инспектор в РУ на МВР Септември, двете подсъдими дали обяснения, в които направили пълни признания за извършената от тях кражба.

С разписка от 03.02.2010 г. полицейските служители върнали на свидетеля Б. част от отнетите вещи, а именно – трите ръчни колички, 2 бр. кофражни платна, 1 бр. черна ламарина с размер 1 м/1.5м/0.005 м., 2бр.метални  лоста, 2 бр.метални брани комплект с теглич, 2 бр. метални обръчи за колело на каруца, 1 бр.метално колело за рало и 1 бр.чук с дръжка-2 кг. Местонахождението на останалите вещи – обект на престъплението, не било установено до приключване на разследването.

От заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на вещите, обект на престъпно посегателство, към инкриминираната дата, по пазарни цени, след приспаднато овехтяване, възлиза на 227.00 лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите  П.Б., С. Г., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимите К.Н.Р. и Н.А.И. са осъществили от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 22.01.2010 г. в с.В., в съучастие, като съизвършители, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот са отнели чужди движими вещи: 2 бр.метални ръчни колички с едно колело, 1бр.  метална ръчна количка с 2 колела, 2 бр. кофражни платна, 2 бр.метални  лостове, 2 бр.метални брани комплект с теглич, 2 бр. метални обръчи за колело на каруца, 1 бр. черна ламарина с размер 1 м/1.5м/0.005 м, 6 бр. тръби за скеле, 1 бр. метална тръба – 2 м.,Ф-159 мм, 1 бр.метално колело за рало, 2 бр. метални тръби – 1 м,Ф-159 мм, 1 бр.чук с дръжка - 2 кг, 1 бр.ножовка, 3 бр. крикове-маслени - 4 тона и 1 бр.гаечен ключ, всичко на обща стойност 227.00 лв. от владението на П.С.  Б. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.

При извършване на престъплението подсъдимите са действали при пряк умисъл, в съучастие като съизвършители. Налице е общност на умисъла, тъй като всяка от дейците при осъществяване на своята проява е съзнавала, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия участник и е искала от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпния състав.

От самопризнанията на подсъдимите, което се потвърждава от показанията на свидетеля Б. е видно, че за да проникнат в имота и да отнемат вещите подсъдимите са разкъсали оградната мрежа на имота и са счупил катинара на метален шкаф.  С оглед на това съдът прие, че се касае за взломна кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, като за преодоляване на преградата, здраво направена за защита на имота, подсъдимите са употребили физическа сила.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите Р. и И. за извършеното от тях деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е не много висока, като се има предвид ниската стойност на предмета на деянието.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са отрицателни.

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимите, съдът прецени съдействието за установяване на фактическата обстановка с направените самопризнания, изразеното критично отношение, ниската стойност на предмета на деянието и възстановяването на част от отнетите вещи, а като отегчаващи вината обстоятелства - негативните характеристични данни и предишните осъждания.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимите К.Н.Р. и Н.А.И. при условията на чл.58а във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, именно по ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът определи наказанието при условията на чл.58а от НК, тъй като процесуално правната норма на чл.373, ал.2 препраща към нея. Но разпоредбата на чл.58а от НК има материалноправен характер, тъй като касае начина на определяне на вида на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите за извършеното престъпление. В този смисъл, тъй като престъплението е извършено от Р. и И. преди действието на чл.58а от НК, в редакцията приета с ДВ бр.26/2010 г., съдът счита, че наказанието на подсъдимите следва да се определи съобразно изискванията на чл.2, ал.2 от НК, а именно при действието на чл.58а от НК в редакцията към момента на извършване на деянието, която се явява по-благоприятна за дейците.

Като прецени данните за личността на подсъдимите, съдът счете, че за тяхното поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за двете подсъдими за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ. 

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите К.Р. и Н.И. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на по 20 лева за всяка една, платими в полза на държавата, по сметка на съдебната власт.

Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено съзнание на подсъдимите и стремежът им да се обогатят по неправомерен начин.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: