Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 780 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени
искове с правна квалификация на главния иск - чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и на евентуално съединения иск – чл. 55, ал.
1, предл. 2 ЗЗД.
Ищецът - „О.и.” ЕООД, твърди, че ответниците - „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД, са съдружници в дружеството „М.“ ООД. Посочва, че на 19.12.2018 г. сключил с тях споразумение, с което са постигнали съгласие, че ще подпишат предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „М.“ ООД. По силата на чл. 1 от това споразумение ищецът е поел задължение да заплати в полза на всички продавачи на дружествени дялове сумата от 50 000 евро, представляваща гаранция за намерението на дружеството-купувач да сключи предварителен договор в срок до 31.01.2019 г. Посочва, че изпълнил това задължение като на 21.12.2018 г. чрез трето за договора лице превел сумата от 97 791, 50 лв., която представлява левовата равностойност на 50 000 евро, по сметка на единия от продавачите – на „Е.Д.А.И.” АД. Въпреки това ответниците не изпълнили задължението, което са поели, тъй като не предприели действия по сключване на предварителния договор за продажба на дялове в уговорения срок, включително не се явили на 31.01.2019 г. в кантората на нотариус М.Г.за сключване на уговорената сделка. Ищецът твърди, че с оглед неизпълнението на задължението на ответниците за него е възникнало правото да развали споразумението от 19.12.2018 г., което той е упражнил с отправяне на едностранно изявление в тази насока, обективирано в нотариална покана, която е връчена на двама от ответниците на 07.03.2019 г., като останалите са отказали да я получат. С оглед на осъщественото разваляне на споразумението, сумата от 97 791, 50 лв., представляваща платена гаранция, се явява получена от ответниците на отпаднало основание за това, поради което те дължат връщането й на ищеца. Предвид изложеното, моли ответниците да бъде осъдени да му заплатят разделно сумата от 97 791, 50 лв., от която ответникът „Е.Д.А.И.” АД дължи сумата от 29 337, 45 лв., а останалите седем дължат сума от по 9 779, 15 лв.
Ищецът моли съдът, ако отхвърли главните искове за присъждане на сумата от 97 791, 50 лв., като получена на отпаднало правно основание, да осъди ответниците да му я заплатят разделно поради неосъществяване на правното основание, на което е дадена. Позовава се на това, че между страните по спора не е сключен уговорения предварителен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „М.“ ООД. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответниците - „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД, оспорват предявените искове. Твърдят, че страните по спора са постигнали съгласие за сключване на договор за продажба на ищеца на две сгради, намиращи се в гр. София, собственост на дружествата „М.“ ООД и „М.“ ООД, в които ответниците са съдружници, която продажба е „опосредена чрез продажба на дружествени дялове“, като сумата от 50 000 евро, чието връщане се иска, е дадена с оглед сключването на тази сделка. Впоследствие ищецът е предложил да бъде сключен договор за продажба, който е със съдържание, което съществено се разминава от това, по което е постигнато съгласие по време на проведените между страните преговори. Ето защо и поведението на ищеца, а не на ответниците, е причина да не бъде сключен уговорения предварителен договор, като то трябва да се квалифицира като отказ да бъде сключен предварителния договор и е основание за задържане на платената от купувача гаранция.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По главните искове
с правната квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
При съобразяване на посочените в исковата молба обстоятелства, се налага изводът, че правопораждащите факти, от които ищецът твърди, че е възникнало вземането му за получаване от ответниците на суми в общ размер от 97 791, 50 лв., по предявения главен иск са следните: 1) наличие на сключен между страните по спора договор, 2) възникване в полза на ищеца на правото да развали този договор поради неизпълнение в срока на задължението на ответниците, което е поето с този договор и което е да сключат в срок до 31.01.2019 г. предварителен договор за покупко-продажба на дружествените дялове на „М.“ ООД, 3) упражняване на това право от ищеца чрез отправяне на изявление за разваляне на договора до ответниците, 4) възникване в резултат на настъпилото разваляне на правото на ищеца да получи обратно всичко, което е престирал по разваления договор, което е платената от него като гаранция парична сума. С оглед на това, съдът счита, че ищецът се позовава на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради което следва да се произнесе по въпроса дали това, предвидено в закона право, което се основава на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, е възникнало в полза на „О.и.” ЕООД към ответните дружества.
Правото на едно лице да получи обратно даденото от него в хипотезата на третия фактически състав, предвиден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, възниква тогава, когато се установи, че основанието, въз основа на което е осъществена престацията, е съществувало към момента на нейното получаване от обогатилото се лице, но след това то е отпаднало с обратна сила. В този смисъл са задължителните указания, дадени в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. В това постановление е посочено и това, че текстът на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие. Във всички тези случаи съществуващото между страните договорно правоотношение, въз основа на което е извършена една престация, се прекратява с обратна сила, което означава, че както в отношенията между страните по сделката, така и по отношение на всяко трето лице, се приема, че тази сделка не е била сключвана и се възстановява състоянието от преди нейното сключване. Ето защо в случая съдът трябва да се произнесе, на първо място, по това дали между страните по спора е сключен договор, както и дали е настъпил факт, който води до отпадане на неговото действие с обратна сила, който в случая се твърди да е развалянето на този договор.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.12.2018 г., между дружествата „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД, от една страна в качеството им на продавачи и съдружници в дружеството „М.“ ООД, и „О.и.” ЕООД, от друга като купувач, е подписано споразумение. В него е посочено, че страните, които са го подписали, са в преговори за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на дружествените дялове в дружество, което съгласно определението на това понятие, дадено в споразумението е дружеството „.М.“ ООД. В чл. 1 от споразумението страните са постигнали съгласие, че „О.и.” ЕООД се задължава да заплати в полза на всички продавачи сума в размер на 50 000 евро, която се превежда по сметка на единия от съдружниците в „М.“ ООД – по сметка на „Е.Д.А.И.” АД. В чл. 3 от споразумението е уговорено, че сумата по чл. 1 ще служи за гаранция относно намерението на купувача да сключи договора в срок до 31.01.2019 г., като съгласно чл. 4 тази сума остава в полза на продавачите и не се връща на купувача, в случай, че последният се откаже и не сключи предварителен договор до 31.01.2019 г., а в случай, че страните сключат този договор в посочения срок, в чл. 5 е предвидено, че тази сума ще се счита като част от първа вноска от покупната цена.
При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите на това споразумение, съдът намира, че то представлява съглашение, което е част от преддоговорнитe отношения, които са се развили между тях относно сключване на предварителен договор за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството „М.“ ООД. Ето защо и това споразумението има подготвителен характер по отношение на сключването на описания предварителен договор – с него страните целят да си обещаят, че преговорите ще продължат и че ще сключат помежду си предварителен договор след определен срок от време, като съответно поемат насрещни задължения да сторят това. Доколкото волеизявления за съгласие по всички клаузи, които са част от съдържанието на споразумението от 19.12.2018 г., са заявени от юридически лица, които стоят на насрещните страни по него, като те са съвпадащи по своето съдържание и имат за цел създаването на правоотношение между тях по повод провеждане на преговорите за сключване на предварителен договор и поемане на задължение за това, то трябва да се приеме, че това споразумение има характер на договор по смисъла на чл. 8 ЗЗД и спрямо него са приложими всички правила относно договорната отговорност за неизпълнение на договорно задължение от длъжника по него, част от които са и правилата на чл. 87 и сл. ЗЗД, с които в закона е предвидено кога възниква и как се упражнява потестативното право за разваляне на сключения договор. Това, че в процеса на преддоговорните отношения между страните, преди сключването на съответния договор, те сключват и редица отделни организационни и подготвителни съглашения, които също имат договорен характер и представляват отделни договори, се приема и в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 148 от 30.06.2014 г., постановено по гр.д. № 5698/2013 г. по описа на ВКС, ІV гр.о.
Следователно по делото се доказа, че между страните по спора е сключен посочения в исковата молба договор, като съдържанието на правата и задълженията, които възникват за договарящите се правни субекти по него е това, посочено в клаузите на споразумението от 19.12.2018 г.
За да възникне правото на „О.и.” ЕООД да развали сключения на 19.12.2018 г. договор, следва да се установи на първо място, че е налице неизпълнение от ответниците на тяхно задължение, което е възникнало от тази правна сделка. В тази връзка и доколкото е спорно по делото, съдът на първо място трябва да отговори на въпроса какво задължение е възникнало за ответните дружества по силата на споразумението от 19.12.2018 г.
При тълкуване във връзката им една с друга на всички уговорки от съдържанието на сключеното на 19.12.2018 г. споразумение се установява, че основното задължение, което са поели двете насрещните страни по него е в срок до 31.01.2019 г. да сключат предварителен договор за покупко-продажба на дружествените дялове, които са част от капитала на дружеството „М.“ ООД. Това е така, тъй като в самия договор е посочено, че той се сключва с оглед водените между съдружниците в „М.“ ООД, като продавачи, и „О.и.” ЕООД, като купувач, преговори за сключване на предварителен договор за продажба на дружествени дялове в Дружеството, което е изрично индивидуализирано в текста на споразумението като „М.“ ООД, с ЕИК: ******. Освен това страните по тази сделка са постигнали съгласие за това каква функция ще изпълнява сумата в размер на 50 000 евро, която купувачът по бъдещия предварителен договор се задължава да заплати на продавачите. С клаузите на чл. 3, 4 и 5 от споразумението е посочено, че тя ще служи като гаранция относно намерението на купувача да сключи описания в него договор в срок до 31.01.2019 г., като е уточнено и какво се случва с тази сума, в случай че договорът бъде сключен в този срок и ако това не стане поради отказ на купувача. След като сумата от 50 000 евро е договорено да служи като „гаранция“ за сключване на предварителен договор в определен срок за това, то това означава, че по силата на споразумението страните са поели насрещни задължения да сключат този договор в посочения период от време – до 31.01.2019 г., като са обезпечили изпълнението на това задължение с предадената парична сума, която при неизпълнение от страна на купувача ще служи за обезщетяване на вредите, претърпени от продавачите, а при точно изпълнение на договора ще се приспадне от уговорената покупна цена на дружествените дялове.
От съдържанието на споразумението от 19.12.2018 г. не може да се направи извод, че задължението, което е възникнало за страните по него е да сключат предварителен договор за едновременна продажба на дяловете в капитала не на едно, а на две дружества – на дяловете в капитала на „М.“ ООД и на дяловете в капитала на „М.“ ООД, в каквато насока са твърденията на ответниците. Това се изключва от изричния текст на уговорките в споразумението, в което, както беше посочено, е изрично записано, че договорът, който страните по него се задължават да сключат, е предварителен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на едно единствено дружество, което е индивидуализирано с наименование и с ЕИК, с който е вписано в търговския регистър и това е дружеството „М.“ ООД.
Доколкото изменението на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетели е участвала, не е допустимо да се доказва със свидетелски показания съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, то съдът не може да обсъжда дали от събраните в производството доказателства чрез разпита на свидетели се установява факта на изменение на съдържанието на споразумението, сключено на 19.12.2018 г. в частта относно обема на задължението, което е възникнало за правните субекти, които са на двете насрещни страни по него. Споразумението представлява писмено съглашение, при сключване на което са участвали както ищецът, така и всички ответници, тъй като то е подписано от техен представител, поради което трябва да се приеме, че неговото съдържание и изменението на неговото съдържание, в резултат на постигнато между страните по него съгласие, е недопустимо да се доказва със свидетелски показания.
Действително от събраните в производството гласни доказателства се установява, че страните по спора са водили преговори за сключване освен на предварителен договор за продажба на дялове от капитала на „М.“ ООД, с оглед на който е подписано писменото споразумение, но също така и за сключване на предварителен договор за продажба на дялове от капитала на дружеството „М.“ ООД. Дори и да се приеме, че от показанията на разпитаните в производството свидетели се доказва, че между преговарящите лица е постигнато устно съгласие за това, че те поемат задължение да сключат, освен описания в споразумението договор, и втори предварителен договор за продажбата на дружествените дялове от капитала на друго юридическо лице - „М.“ ООД, то това задължение не е предмет на писменото съглашение от 19.12.2018 г., поради което и неговото изпълнение не би имало никакво значение за това дали ответниците са изпълнили договорните си задължения, които са възникнали за тях по споразумението, както и дали за изправната страна е възникнало правото да развали това споразумение. Поемането на това задължение може да се приеме, че е предмет на друго съглашение, сключено между страните по спора в устна форма, което също като процесното има организационен и подготвителен характер спрямо сключването на конкретен предварителен договор, но е различно от процесното.
С оглед изложеното следва да се заключи, че задължението, което е възникнало за дружествата „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД по силата на споразумението от 19.12.2018 г. е да сключат в срок до 31.01.2019 г. предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на притежаваните от тях дружествени дялове от капитала на „М.“ ООД.
На следващо място съдът трябва да отговори и на въпроса дали е налице неточно изпълнение на това задължение от ответниците. Този факт, който се твърди от ищеца е отрицателен и не подлежи на доказване в гражданския процес, поради което и в тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че надлежно са изпълнили задължението, поето със сключения договор.
Ответниците не твърдят да са сключили предварителен договор с ищеца, който да има за предмет подписването на окончателен договор за продажба на притежаваните от тях дружествени дялове от капитала на „М.“ ООД нито в уговорения срок до 31.01.2019 г., нито след това, като те не представят и доказателства в тази насока. Следователно съдът трябва да приеме за установено по делото наличието на неизпълнение на посоченото задължение, което е възникнало в тежест на ответниците по силата на споразумение от 19.12.2018 г.
Ответниците обаче твърдят, че неизпълнението на задължението се дължи на поведението на ищцовото дружество, което чрез своя пълномощник И.И.е заявило, че се отказва от сключването на предварителния договор така, както е договорено между страните по време на воденето на преговорите, защото не е успяло да осигури финансиране.
Настъпването на това обстоятелство не се установява от събраните в производството доказателства. По делото не са представени писмени доказателства, от които да се доказва, че представител на „О.и.” ЕООД е изразил воля да се откаже от сключване на уговорения със споразумението от 19.12.2018 г. предварителен договор. Това не се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Единственото доведената от ответниците свидетелка М.М.заявява в разпита си пред съда, че ищцовото дружество се е отказало от сключване на предварителен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „М.“ ООД, но нейните показания в тази си част не се подкрепят от нито едно друго събрано в производството доказателство, а напротив – опровергават се от фактите, установени от приетите писмени доказателства и от разпита на останалите свидетели, поради което съдът ги счита за недостоверни и не ги кредитира.
Като доказателства по делото са приети имейли, в които се съдържат електронни изявления по смисъла на чл. 2 ЗЕДЕС. С оглед на това съдът счита, че те представляват електронен документ съгласно чл. 3 ЗЕДЕС и могат да служат за доказателство в гражданския процес, предвид и това, че в случая е спазена формата за представянето им, предвидена в чл. 184, ал. 1 ГПК - всички имейли са възпроизведени на хартиен носител и са заверени от страната, която ги представя. От тях е видно, че преди датата, уговорена в споразумението от 19.12.2018 г. , която е 31.01.2019 г., от физическото лице И.И., който е безспорно, че е упълномощен да води преговорите по сключване на описания в споразумението от 19.12.2018 г. предварителен договор от името на „О.и.” ЕООД, като това се установява и от показанията на този свидетел, е предприета инициатива за осъществяване на контакт с представители на ответните дружества с цел да бъдат финализирани преговорите между тях и да може да бъде подписан предварителен договор за продажба на дяловете от капитала на дружеството „М.“ ООД. От представителя на ищец през месец януари 2019 г. са изпращани имейли до представители на ответните дружества, които не се спори, че са били упълномощени да водят преговорите по сключване на предварителния договор от тяхно име, с които са изисквани документи, които са необходими, за да може от страна на купувача да бъде осигурено финансиране чрез получен банков кредит, със средствата от който да бъде заплатена уговорената покупна цена за придобитите дружествени дялове от капитала на „М.“ ООД – такива имейли са изпратени на 18.01.2019 г. и на 23.01.2019 г. На 18.01.2019 г. от представителя на ищеца е изпратен имейл до пълномощниците на ответниците, с които на последните е напомнено, че не са изпратили одобрен от съдружниците в „М.“ ООД проект на предварителен договор, който да бъде подписан на уговорената със споразумението от 19.12.2018 г. дата. Така установените обстоятелства налагат извода, че поведението на „О.и.” ЕООД е било добросъвестно, като от дружеството са предприети всякакви действия за установяване на контакт с насрещните страни, с които са провеждани преговорите, за да може да бъде получено своевременно финансиране от банка, с което това дружество да може да изпълни задължението си да плати цената на дружествените дялове по сделката за продажба, както и да бъде уточнен окончателния проект на предварителния договор, за да може той да бъде подписан до уговорената между страните дата – 31.01.2019 г.
Освен горното, от събраните в производството гласни доказателства се установява, че от „О.и.” ЕООД са предприети и действия по водене на преговори с конкретна банка за осигуряване на финансирането за закупуване на дружествените дялове от капитала на „М.“ ООД. Това се установява от разпита на доведените от ищеца свидетели И.И.и А.А., които посочват в своите показания, че между „О.и.” ЕООД и „Българо-американска кредитна банка“ АД са водене преговори за финансиране на сделката за закупуване от първото дружество на дялове от капитала на „М.“ ООД, като е изискано от продавачите по тази сделка да бъдат представени документи, които са необходими за да може от банката да бъде направен анализ на финансовото състояние на дружеството и да бъде финализирана процедурата по отпускане на кредита. Фактите, които изнасят двамата свидетели в разпита си са еднопосочни и логически свързани, като те са ги възприели непосредствено, поради което съдът кредитира показанията им. Факти в тази насока посочва и свидетелката на ответника М.М., която заявява, че е присъствала на среща в банката, имаща за предмет обсъждане на финансирането на процесната сделка, както и представянето на документи за това. По делото няма представени никакви доказателства, от които да се установява обратното, а именно, че ищцовото дружество не е предприело действия за осигуряване на финансиране на процесната сделка. Следователно по делото е доказано, че от „О.и.” ЕООД са извършени всички възможни действия за сключване на договор с банка, за да може да се снабди с парични средства за изплащане на покупната цена на дружествените дялове от капитала на „М.“ ООД при сключване на уговорения между страните предварителен договор. Това означава, че поведението на това дружество е било добросъвестно и насочено към точното изпълнение на поетото от насрещните страни задължение по споразумението от 19.12.2018 г. – да сключат предварителен договор за продажба на всички дружествени дялове от капитала на „М.“ ООД.
Съдът счита, че от събраните в производството доказателства се установява и че причината, поради която ищецът не е успял да приключи процедурата по сключване на договор за кредит за осигуряване на финансиране за заплащане на покупната цена на дружествените дялове от капитала на „М.“ ООД, която е уговорена между него и ответниците, е поведението на последните по несвоевременно представяне на изисканите от банката документи, които са били необходими за извършване на финансов анализ, който пък е необходим за отпускане на кредита. Това поведение на съдружниците в „М.“ ООД се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели И.И.и А.А.. И двамата свидетели заявяват, че от представителите на ответните дружества, които са водили от тяхно име преговорите за сключване на предварителен договор, не са представени изисканите от банката документи, въпреки че искания за това са отправяни както от ищеца, така и от служители в „Българо-американска кредитна банка“ АД. Без съдействието на съдружниците в „М.“ ООД ищецът не би могъл да сключи договор за кредит с избраната от него банка, поради което трябва да се приеме, че тяхното поведение по неоказване на това съдействие е причина да не бъде изпълнено задължението на страните, поето със споразумението от 19.12.2018 г., за сключване на описания в неговото съдържание предварителен договор, а не това на ищеца. Ето защо и за последния е възникнало правото да ангажира тяхната договорна отговорност за неизпълнение, както и конкретно една от нейните форми – възникнало е правото да развали сключеното споразумение поради неизпълнение съгласно чл 87 ЗЗД.
Трябва да се посочи и това, че поведението на ответниците по представяне на ищеца на одобрен от тях проект на предварителен договор едва на 21.01.2019 г., не е добросъвестно. Това е така, тъй като датата, на която е представен проекта, е само 10 дни преди уговорената със споразумението дата за сключване на предварителен договор, като в съдържанието на проекта е посочен краен срок, до който купувачът трябва да осигури получаване на заем за заплащане на покупната цена на дяловете, който изобщо не е съобразен с това, че действията в тази насока са забавени не поради неполагане на дължимата грижа от ищцовото дружество, а в резултат от поведението на ответниците, в качеството им на продавачи на дружествените дялове. По делото не са представени доказателства ответниците да са обсъдили представения от ищеца в отговор на тяхното предложение проект на предварителен договор, да са се отзовали на поканата му да преговарят за спорните клаузи, които не касаят основни елементи от съдържанието на предварителния договор за продажба на дялове, каквито са броя на прехвърлените дружествени дялове и покупната цена за тях, а само начина на плащане, който ищецът е предложил да бъде уговорен различно от предлаганото от ответниците, поради невъзможността му да получи финансиране, което е резултат единствено и само от тяхното поведение. Не се установява ответниците да са дали становище по това предложение по имейл, като те не са присъствали и на проведена на 31.01.2019 г. среща при нотариус, където са изпратени лица с оттеглени пълномощия /това е видно от приет като доказателство по делото констативен протокол, намиращ се на л. 21 от делото на СГС/.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че в производството се установява, че е налице неточно във времеви аспект изпълнение на задължението, което е възникнало за дружествата „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД по силата на споразумението от 19.12.2018 г. да сключат с „О.и.” ЕООД в срок до 31.01.2019 г. предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на притежаваните от тях дружествени дялове от капитала на „М.“ ООД. Доказа се и това, че купувачът „О.и.” ЕООД е изправна страна и следователно за същия е възникнало правото да развали договора, поради неизпълнение.
За да породи правно действие, правото на страната да развали договора
трябва да бъде надлежно упражнено. Предвид характера на ненаименования договор от
19.12.2018 г., който няма за предмет вещно право, това става извънсъдебно с писмено
изявление на кредитора и след предоставяне на длъжника на подходящ срок за
изпълнение на задължението. В чл. 87, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че кредиторът
може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време. В случая с оглед установената от доказателствата по делото
липса на комуникация между насрещните страни по сключеното споразумение и
нежеланието им да направят отстъпки и изобщо да водят преговори, трябва да се
приеме, че изпълнението на задължението за сключване на предварителен договор
за продажба на дружествените дялове от капитала на „М.“ ООД, което изисква
наличието на воля за това от всяка от тях, е станало невъзможно. Това означава,
че в случая е приложима хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и за да е надлежно
упражнено от ищеца правото да развали процесния
договор, е нужно да бъде отправено изявление до ответниците
в тази насока, без да им се дава нов срок за изпълнението му.
От приетите в производството доказателства се установява, че с писмо, намиращо се от л. 30 до л. 32 от делото на СГС, адресирано до ответниците, ищцовото дружество е изразило воля за упражняване на правото си да развали процесния договор, обективиран в съдържанието на споразумение от 19.12.2018 г., поради неизпълнение на задължението на продавачите да сключат уговорения с него предварителен договор в срок до 31.01.2019 г.
По делото обаче няма представени доказателства, от които да се установява, че изявлението на ищеца за разваляне на процесния договор е достигнало до ответниците. Това не се установява от приетите като доказателства се установява от приложените към исковата молба куриерски разписки. В тях не е посочено за връчване на какъв документ са съставени, поради което съдът не може да заключи, че с тях е удостоверен факта на получаване от ответните дружества на посоченото изявление за разваляне. Съдът обаче счита, че това изявление е достигнало до ответниците в хода на настоящия процес, с връчването на исковата молба, към която то е приложено, което е станало най-късно на 06.08.2019 г., на която дата те са депозирали писмен отговор на исковата молба, което означава, че са запознати с направените в нея твърдения и представените с нея доказателства. От момента на получаване от ответните търговски дружества на изявлението, с което „О.и.” ЕООД упражнява правото си да развали сключения договор, то е породило правните си последици по прекратяване на действието на този договор с обратна сила съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
С оглед обратното действие на развалянето на договора и необходимостта правното положение на страните по отпадналата с обратно действие правна сделка да бъде възстановено такова, каквото е било преди нейното извършване, в чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е предвидено, че за всяка от страните по него възниква задължение да върне на другата това, което е получила.
Между страните не се спори, че в изпълнение на задължението, поето с чл. 1 от споразумението от 19.12.2018 г., ищецът е заплатил в полза на всички осем ответни дружества, които са съдружници в „М.“ ООД, сума в размер на 97 791, 50 лв., чиято еврова равностойност е 50 000 евро. Не е спорно и че това е станало по установения в чл. 2 от споразумението начин – по посочената в тази клауза банкова сметка, ***, а именно „Е.Д.А.И.” АД. Това се и установява от приетото като доказателство по делото преводно нареждане от 21.12.2018 г., в което е удостоверено извършването на банков превод на сумата от 97 791, 50 лв. по сметка на „Е.Д.А.И.” АД, която е тази посочена в чл. 2 от споразумението от 19.12.2018 г., като в документа е посочено, че преводът се извършва за сметка на дружеството „О.и.” ЕООД, като основанието за плащането на паричната сума е именно процесното споразумение. Това означава, че сумата от 97 791, 50 лв. е дадена от ищеца и е получена от ответниците именно по споразумението от 19.12.2018 г., което е договорът, който се установи, че е развален поради неизпълнение с изявлението на ищеца, с което той надлежно е упражнил правото си по чл. 87 ЗЗД. Въпреки че по делото се доказва, че дадената от ищеца сума е получена само от един от ответниците, при съобразяване на волята на страните, изразена в клаузите на споразумението от 19.12.2018 г., съдът счита, че той не е единственият правен субект, който се е обогатил с нея, а това са всички ответници, които имат качеството на съдружници в „М.“ ООД. Това е така, защото при получаване на тази сума „Е.Д.А.И.” АД е действало както от свое име, така и представител на останалите съдружници съгласно упълномощаването, направено с чл. 2 от споразумението. По делото няма представени доказателства, от които да се установява каква част от общата сума е получил всеки един от ответниците, но съдът счита, че това е такава част, която отговаря на процента от капитала на дружеството „М.“ ООД, което притежава всеки един от тях и който е изрично посочен в титулната част на споразумението, защото всяко дружество, участва на страната на продавача на дружествени дялове с оглед правата върху тях, които притежава и при сключване на договор за продажба на тези дялове той би получил част от уговорената покупна цена за тях, която е равна на частта, с която участва в капитала. Следователно по силата на споразумението от 19.12.2018 г. дружеството „Е.Д.А.И.” АД е получило от ищеца сумата от 29 337, 45 лв., дружеството „Р.Д.“ АД – сумата от 9 779, 15 лв., дружеството „Б.и.“ ЕООД – сумата от 9 779, 15 лв., дружеството „Л.И.“ ЕООД - сумата от 9 779, 15 лв., дружеството „Н.“ С.р.л. - сумата от 9 779, 15 лв., дружеството „Е.Е.Д.И.“ С.р.л. - сумата от 9 779, 15 лв., дружеството „Г.Б.“ ЕООД - сумата от 9 779, 15 лв. и дружеството „Ф.Б.“ ЕООД - сумата от 9 779, 15 лв. Предвид така установения факта и с оглед на осъщественото разваляне на договора за всяко от тези юридически лица на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД възниква задължение да върне на ищеца получената от него част от общо платената по процесната сделка сума от 97 791, 50 лв. Това прави предявените в процеса главни осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 изцяло основателни.
По евентуално предявените искове с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
Предвид извода за основателност на главните исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, следва да се заключи, че в процеса не се е осъществило процесуалното условие, при настъпването на което съдът може да разгледа предявените в процеса евентуални осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и те трябва да бъде оставени без разглеждане.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. В производството се доказаха реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер от 8 068, 46 лв., от които сумата от 3 911, 66 лв. – платена държавна такса за предявяване на исковата молба, сумата от 4 156, 80 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено. Съдът не присъжда на ищеца като разноски направени от него разходи за извършен превод, тъй като от представените платежни документи не може да се установи, че описаната в тях сума е платена за превод точно на книжа, които по някакъв начин са свързани с провеждане на настоящото производство.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Е.Д.А.И.” АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „О.и.” ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 29 337, 45 лв. /двадесет и девет хиляди триста тридесет и седем лева/, представляваща заплатена от „О.и.” ЕООД на „Е.Д.А.И.” АД на отпаднало основание сума съгласно договор, обективиран в споразумение относно предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 19.12.2018 г., между дружествата „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД, от една страна в качеството им на продавачи и съдружници в дружеството „М.“ ООД, и „О.и.” ЕООД, от друга като купувач, който е развален, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 24.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Р.Д.“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „О.и.” ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 9 779, 15 лв. /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща заплатена от „О.и.” ЕООД на „Р.Д.“ АД на отпаднало основание сума съгласно договор, обективиран в споразумение относно предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 19.12.2018 г., между дружествата „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД, от една страна в качеството им на продавачи и съдружници в дружеството „М.“ ООД, и „О.и.” ЕООД, от друга като купувач, който е развален, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 24.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Б.и.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „О.и.” ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 9 779, 15 лв. /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща заплатена от „О.и.” ЕООД на „Б.и.“ ЕООД на отпаднало основание сума съгласно договор, обективиран в споразумение относно предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 19.12.2018 г., между дружествата „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД, от една страна в качеството им на продавачи и съдружници в дружеството „М.“ ООД, и „О.и.” ЕООД, от друга като купувач, който е развален, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 24.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Л.И.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „О.и.” ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 9 779, 15 лв. /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща заплатена от „О.и.” ЕООД на „Л.И.“ ЕООД на отпаднало основание сума съгласно договор, обективиран в споразумение относно предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 19.12.2018 г., между дружествата „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД, от една страна в качеството им на продавачи и съдружници в дружеството „М.“ ООД, и „О.и.” ЕООД, от друга като купувач, който е развален, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 24.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Н.“ С.р.л., дружество, учредено съгласно законите на Република Италия, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 0198, ДА ЗАПЛАТИ на „О.и.” ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 9 779, 15 лв. /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща заплатена от „О.и.” ЕООД на „Н.“ С.р.л. на отпаднало основание сума съгласно договор, обективиран в споразумение относно предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 19.12.2018 г., между дружествата „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД, от една страна в качеството им на продавачи и съдружници в дружеството „М.“ ООД, и „О.и.” ЕООД, от друга като купувач, който е развален, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 24.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., дружество, учредено съгласно законите на Република Италия, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 13811, ДА ЗАПЛАТИ на „О.и.” ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 9 779, 15 лв. /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща заплатена от „О.и.” ЕООД на „Е.Е.Д.И.“ С.р.л. на отпаднало основание сума съгласно договор, обективиран в споразумение относно предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 19.12.2018 г., между дружествата „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД, от една страна в качеството им на продавачи и съдружници в дружеството „М.“ ООД, и „О.и.” ЕООД, от друга като купувач, който е развален, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 24.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Г.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „О.и.” ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 9 779, 15 лв. /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща заплатена от „О.и.” ЕООД на „Г.Б.“ ЕООД на отпаднало основание сума съгласно договор, обективиран в споразумение относно предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 19.12.2018 г., между дружествата „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД, от една страна в качеството им на продавачи и съдружници в дружеството „М.“ ООД, и „О.и.” ЕООД, от друга като купувач, който е развален, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 24.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „О.и.” ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 9 779, 15 лв. /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща заплатена от „О.и.” ЕООД на „Ф.Б.“ ЕООД на отпаднало основание сума съгласно договор, обективиран в споразумение относно предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 19.12.2018 г., между дружествата „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД, от една страна в качеството им на продавачи и съдружници в дружеството „М.“ ООД, и „О.и.” ЕООД, от друга като купувач, който е развален, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 24.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.Д.А.И.” АД, „Р.Д.“ АД, „Б.и.“ ЕООД, „Л.И.“ ЕООД, „Н.“ С.р.л., „Е.Е.Д.И.“ С.р.л., „Г.Б.“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД ДА ЗАПЛАТЯТ на „О.и.” ЕООД сума в размер на 8 068, 46 лв. /осем хиляди и шестдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: