Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр. Велико Търново, 26.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10 052/2022г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 633/21.12.2021 г., постановено по АНД № 973/2021 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № НП-5/24.06.2021 г., издадено от гл. директор на ГД
"Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство
на културата. С това НП на И.К.И. с ЕГН ********** за нарушение по чл. 200, ал.
1, предл. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за
културното наследство (ЗКН), вр. чл.84, ал.1, т.2 от ЗКН, на основание чл. 200,
ал. 1, пр. 1, чл. 229, ал. 2, предл. 1 от ЗКН му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 5 200 (пет хиляди и двеста) лева.
Касаторът, действащ чрез упълномощения
адвокат определя атакуваното съдебно решение като неправилно, поради допуснати
от РС съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че при
постановяване на решението РС не ценил в цялост писмените доказателства и не обсъдил
същите в мотивите си. Съдът дал вяра
само на гласните доказателства и то на тези, поискани от ответника. Не били
обсъдени възраженията и доводите, изложени в писмената им защита.
Доказателствата не били обсъдени съвкупно, в т.ч. съдебно удостоверение,
документи от трето лице - Община
В.Търново и заключението на ВЛ. Въззивното решение страдало от липса на
мотиви. ПП счита, че не било ясно как е установено авторството на нарушението,
защото нейният подзащитен не е сключвал Договора за СМР. Неясно било и времето
на извършване на нарушението. Съдът не оценил фактите, които сочели, че ремонтът
е извършен като авариен, вследствие на възникнал пожар в жилището. Съдът изобщо
не взел предвид, че при подмяната на покрива е запазена кота било и стреха,
като е запазен вида на конструкцията. Неправилно ценил това обстоятелства като
ирелевантно. А при това Община В. Търново приела възражението за авариен ремонт
за основателно/в КП от 25.06.2020г./ и не е издадена заповед за премахване на
незаконен строеж. Единственият постигнат резултат бил укрепването и запазването
на сградата след пожара. Неправилно съдът приел „за сведение“ изображения от
системата на Google Maps, представени от св. Р.. Съставеният от
представителя на МК – арх. М.КП от 13.04.2020г. изобщо не бил връчен на
собствениците на жилището, въпреки, че съдържал разпореждания за спиране на строителството,
адресирани до тях. Това го правело заинтересован от изхода на казуса. Освен
това, същият нямал компетентност да прави констатации за незаконно
строителство. Същият подвел съда, че сградата има статут на единична културна
ценност, каквото дори АНО не твърди. В КА от 25.06.2020г., съставен от
служители на Община В. Търново било прието, че строежът попада в хипотезата на §5,
т.44 от ДР на ЗУТ и представлява „реконструкция” на покрива, което го
категоризира като шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6, във вр. с чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ. Поради това не е
необходимо одобряване на инвестиционни проекти за този вид строежи и няма какви
книжа да бъдат съгласувани с МК. Последното прави твърдяното нарушение несъставомерно.
РС се бил задоволил само да повтори извода на ВЛ, че строежът е пета категория.
ПП на касатора счита, че неправилната категоризация на строежа води до нарушение на материалния закон. На последно
място касаторът изтъква доводи, че неправилно РС приел, че имотът е част от АСЗона
„Вароша”, т.к. не обсъдил Протокол №3/10.04.2000г. от заседание на НСОПК,
зоната е с граници външните регулационни
линии на парцелите двустранно на ул. „П. Типографов”. Поради това, т.к. граница
на парцела от външната му страна се
явява тази улица, то същият е изключен от зоната. Нещо което не било разбрано
от съда и прави соченото нарушение несъставомерно. Защитата на касатора
обобщава тезата си, че логическото и систематическо тълкуване на разпоредбата
на чл.200, ал.1, предл. 1-во от ЗКН обосновава извод, че описаното в нея деяние
„реализира инвестиционене проект” предполага на първо място да съществува инвестиционен
проект, който обаче не е съгласуван с МК. В случая твърди, че ИП няма и не се
изисква за смяната на покрива, поради което соченото нарушение е
несъставомерно. Настоява, че нормата на чл.200, ал.1 от ЗКН съдържа 2 различини
хипотези, като АНО не е отграничил ясно коя прилага, което било съществено
процесуално нарушение. В заключение ПП на И. прави искане към съда за
евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждането на разноски
за касационната инстанция.
Ответникът - Министерство на куртурата гр. София, се
представлява от упълномощения юрисконсулт, който пледира КЖ да бъде оставена
без уважение, т.к. твърдените касационни основания не съществуват. Депозирал
е отговор на КЖ, в който определя
Решението на РС като обосновано, постановено при изяснена фактическа
обстановка, съобразено със заключението на ВЛ и правилно приложен ЗКН.
Претендира разноски за ЮК възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че ВТРС правилно е изяснил фактическата обстановка след задълбочен анализ на
доказателствата. Споделя извода на съда, че приложимата санкционна разпоредба е
правилно определена, а размерът на наложената глоба съответтва на тежестта на
нарушението. Прокурорът поддържа становщие, че независимо дали за строежа е
необходимо изработване на ИП или не, то при всички случаи, съгласно чл.38 от
ЗКН, това представлява намеса в защитена
територия, за което е необходимо съгласуване с МК по чл.84 от ЗКН. По тези
съображения прокурорът предлага Решението на РС да бъде оставено в сила.
Оплакванията в жалбата АСВТ квалифицира
като такива за допуснато съществено нарушение на процесални правила и нарушение
на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, във
връзка с чл. 348, ал. 2 от НПК и чл.348, ал.3, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Съдът, в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на Решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата и доводите на страните съобразно със съдържанието и
реквизитите на контролния съдебен акт, касационният състав на съда приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно. Обжалването е против съдебен акт, подлежащ на касация, поради
което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения по фактите и правото:
Районният съд е установил, че визираното
по-горе НП е издадено срещу И. за това,
че в съучастие с другите наследници/и съсобственици на жилището/ е реализирал смяна на покривната конструкция на
жилищна сграда без да е налице
съгласуване с МК, изискуемо на основание чл.83, ал.1, т.2 б.”а”от ЗКН.
Става въпрос за втори жилищен етаж на сграда, находяща се в територията на групова недвижима
културна ценност
"Архитектурно-строителна зона "Варуша" в "Историческо
селище ВеликоТърново", "Паметник на урбанизма и културния
пейзаж", утвърден с Протокол № 4/07.06.1999 г. на Националния съвет за
опазване на паметниците на културата /НСОПК/ на Министерство на културата. За
която АСЗ с Протокол № 3/10.04.2000 г. на НСОПК са одобрени предписания и
режими за опазване на груповите недвижими паметници. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл. 83, ал.1, т. б”а” от ЗКН и на основание
чл. 200, ал.1 от ЗКН с НП е наложена глоба в размер на 5 200,00 лева.
Районният съд е извършил дължимата
служебна проверка за формална законосъобразност. Установил е, че АУАН и НП са
съставени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. След
отказ на Прокуратурата да повдигне обвинение за деянието и провеждане на АН
процедура по чл.36, ал.2 от ЗАНН. Доказателствената съвкупност включва данинте
от прокурорската преписка по прекратеното ДП, документи, представени от Община
Велико Търново, изготвени в производство по чл.225а от ЗУТ и разпит на
свидетели. В резултата на анализа на същата въззивният съд приел при проверката
по същество, че в хода на
съдебното следствие безспорно е установено времето на извършване на нарушението
- от 10.03.2020 г. до 04.05.2020 г., обстоятелствата при които е извършено -
несъгласувани по никаква процедура строително-ремонтни дейности, и мястото на
извършване на нарушенията - в недвижим имот на адм. адрес: ***, попадащ в АСЗ
„Вароша”. Безспорно е установена и личността на нарушителя – И.И., действал в
качеството му на наследник и съсобственик на процесното жилище, при съизвършителство. Съдът намерил за неоснователен довода на защитата на жалбоподателя, че процесният недвижим имот не
попада в границите на "Архитектурно-строителна зона "Варуша". Отхвърлил и довода за ремонт при условия на авария по смисъла на чл. 195 ЗУТ, основавайки се на заключението на ВЛ и дадените
свидетелски показания. Приел за доказана причастността на И. към деянието и
неговата вина. Размера на наказанието ВТРС приел за съответен на тежестта на
нарушението и отхвърлил като неоснователни доводите за наличието на
предпостваките по чл.28 от ЗАНН, поради което приел, че не се следва
освобождаване от отговорност на дееца. При тези съображение е формиран крайният
извод на виъззивния съд за законосъобразност на НП.
Касационната инстанция намира решението на
РС за правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на
доказателства, събрани и обсъдени по правилата на приложимия процесуален закон.
Районният съд е попълнил делото с доказателствени средства, установяващи
значимите в производството пред него факти, включително извършване на деянието,
неговият автор и вината му, както и особеностите в хода на
административнонаказателното производство. Обсъдени са значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и относимите към АНП, наведени от
санкционираното лице доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената
фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени, гласни доказателства и СТЕкспертиза. Не
са допуснати нарушения при събирането и преценката на доказателствените
средства. Поради това, на основание чл.221, ал.2, изречение последно от АПК, във
вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящата касационна инстанция препраща към мотивите на
първата инстанция. За процесуална икономия същите не е необходимо да бъдат
преповтаряни. Изследвайки същите касационният състав намери, че въз основа на
безспорно установените факти РС е стигнал до правилен решаващ правен извод,
който се споделя от настоящия състав.
По конкретните възражения от касационната
жалба следва да се обърне внимание на следното:
1.
Относно инвокираното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения
при обсъждане на доказателствата и липсата на мотиви на съдебното решение:
АСВТ намери оплакването за неоснователно,
т.к. установи, че Решението на РС
съдържа подробни мотиви, от които може да се направи извод на кои
доказателствени средства е основал фактическите си констатации, а като ги е
кредитирал с доверие какви правни изводи е формирал. В съдебното
решение няма следи от грешки в процеса на формиране на вътрешното убеждение на
съда, в насоките нормирани от закона. Обективната и субективна страна на
деянието е изяснена всестранно и пълно с обсъдените от РС доказателствени
средства. Необсъждането на неотносими доказателства, каквито се явяват всички
писмени, събрани или създадени в производството по чл.225а от ЗУТ от органи на
Община В. Търново, не представлява съществено процесуално нарушение. В
условията на равнопоставеност РС е допуснал по двама свидетели на всяка от
страните. Обстоятелството, че показанията на свидетелите, водени от жалбоподателя не са така
информативни както тези на АНО не означава,
че съдът не ги е кредитирал с доверие.
Просто те не носят съществена информация, която да не е изяснена чрез други
доказателствени източници, вклч. писмени.
Оплакването за необсъждане на възраженията
и доводите в писмената защита на жалбоподателя не се потвърди. Производството
пред въззивния съд се развива по правилата на НПК, съгласно чл.84 от ЗАНН.
Според чл.296 от НПК, съдебните прения не могат да бъдат ограничавани по време,
в тази връзка в НПК няма разпоредба, аналогична на чл.149 от ГПК. Явлението
писмена защита не е уредено в НПК, но за случаи на фактическа и правна сложност
съдебната практика го допуска. В случая видно от протокола от о.с.з., проведено
на 22.11.2021г. съдът е дал възможност на страните да предоставят ПЗ. В тази
връзка ПП на жалбоподателя е представил такава в указания срок. Но в една част
от нея се съдържат доводи и възражения, които са неотносими към предмета на
делото. Същите са последователен опит на защитата да се отклони спорът от такъв
за липсата на акт на съгласуване на осъществените СМР от органи на МК към неотносими въпроси на производството по ЗУТ/като
това от коя категория е строежът, издадена ли е заповед за премахването му като
незаконени т.н./. Следва в тази връзка да се подчертае изрично, че това са две
независими производства, водени от различни АО, които не са в условия на
преюдициалност. ЗКН е специален закон по отношение на ЗУТ и неговата идея е
такава, че съгласуването с МК е неотменно. Същото е безспорно задължително
независимо какъв е видът на строежа/осн. ремонт или реконструкция/,
представляващ по същността си намеса в защитена територия на групова недвижима
културна ценност.
В заключение се налага категоричният
извод, че РС е обсъдил доказателствената съвкупност по правилата на
процесуалния закон като няма игнориран и/или извратени доказателства.
Обстоятелството, че преценката на ДС, извършена от РС се различава от тази на ПП
на касатора не е критерий за допуснати процесуални нарушения.
2.
Оплакванията за допуснати нарушения на закона също са неоснователни,
предвид следното:
2.1.
Деянието е наказуемо по чл.200, ал.1 от ЗКН и се осъществява с бездействие. Извършена е смяна на
покривна конструкция/според ВЛ реконструкция
по дефиницията на §5, т.44 от ДР на ЗУТ/, без да е проведена съгласувателна процедура с органите на
МК, изискуема по чл.83 от ЗКН. От обективна страна деянието не се свързва с
наличието на незаконен по смисъла на ЗУТ строеж, нито е от значение категорията
на строежа. Констатациите и правните последици в производството по чл.225а от ЗУТ са ирелевантни за настоящото, както правилно е посочил и РС. Всички доводи
на защитата основани на съображения, почиващи на уредбата на ЗУТ не са свързани
с предмета на настоящото дело, както вече бе посочено по-горе.
За правна яснота обаче, следва да се
посочи, че тезата на ПП на касатора за несъставомерност на нарушението поради
това, че строежът е от 6-та категория не почива на закона и фактите по делото. Първо,
видно от чл.147, ал.3 от ЗУТ, дори когато не се изисква изработване на ИП за
намеса върху паметниците на културата се изисква съгласуване В случая обаче, доколкото
се касае за реконструкция на жилищна
сграда, то строежът правилно е определен като такъв от 5-та категория /вж.
КП от 25.06.2020г. на л.91/. В хипотезата на чл.137, ал.1, т.5, буква „г” от ЗУТ. За такъв тип рекунструкция инвестиционен проект е безусловно необходим, както посочва и ВЛ в
своята експертиза на л.346 от делото. Било е необходимо конструктивно
обследване от инженер-конструктор, изготвяне на ИП за укрепване на сградата,
който да се съгласува с МК-НИНКН и строително разрешение. В случая не се твърди
да е наличен който и да е от тези документи нито се представят доказателства за
това. Липсата на съгласуване на строежа с МК не е опровергана от защитата на И..
В тази връзка липсата на инвестиционен проект не го оневинява. Основополагащ
правен принцип е, че никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение. В случая липсва ИП/поради поведението на нарушителя/,
но такъв е безспорно необходим, според закона. Поради което липсата на ИП не
прави нарушението несъставомерно. Напротив АНО правилно е квалифицирал
нарушението като такова по първата хипотеза на чл.200, ал.1 от ЗКН. На практика
е реализиран инвестиционен проект, без да е съгласуван с МК. Като е достигнал
до същите правни изводи, РС е приложил правилно материалния закон.
Обстоятелството, че при ремонта е запазена
кота било и кота стряха, което се потвърждава и от ВЛ, не изключва
противоправността на деянието, нито е основание за освобождаване от
отговорност, т.к. деянието не е резултатно, а такова на формално извършване. Не
се подкрепя от фактите по делото тезата на защитата, че ремонтът е извършен
като авариен. РС правилно
е кредитирал с доверие изводите на ВЛ, че не може
извършените строително-ремонтни работи да се определят като авариен ремонт по
смисъла на чл. 195 от ЗУТ. Фактите сочат, че на
14.03.2019 г. възниква пожар в коминното тяло на сградата между 2-3 етаж. Не е
била налична унищожена/изгоряла покривна конструкция, която да застрашава
сградата от увреждане или разрушаване/данни от пожарна безопасност/ и не са
предприети незабавни действия за тяхното предотвратяване. Ремонтът на покрива е
извършен една година след възникване
на пожара – в периода 10.03-04.05.2020г. В този ред на мисли РС правилно е
приел липсата на основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. деянието не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от типичните за вида.
Несъстоятелни се оказват и оплакванията,
че неправилно РС приел, че имотът е част от АСЗона „Вароша”. ВТРС изложил
мотиви, че по предходния регламент, а и по
ЗКН, даването на статут на НКЦ е част от
правомощията на министъра на културата със съответен административен акт/вж.
чл.14, във вр. с чл.58 и чл.66 от ЗКН/. Правилна е преценката на РС, че по
делото не са представени доказателства за промяна в статута на НКЦ, вклч.
границите на зоната. Според представения по делото Протокол №3/10.04.2000г. от заседание на НСОПК/вж.
л.48 и сл./ и утвърдените по този повод Режими от МК за груповите паметници на
културата в гр. В. Търново, архитектурно-строителна зона „Варуша” е с граници/в
относимата към делото част/ „външните регулационни линии на парцелите двустранно на ул. „П. Типографов”. Безспорно е по делото, че
недвижимият имот, в който се намира процесната жилищна сграда, граничи от
едната страна с улица „П. Типографов”, а от горната страна граничи с ул.
„Резервоарска”. Тълкуването, предложено от ПП на жалбоподателя, че т.к. граница
на парцела от външната му страна се
явява улица „П. Типографов”, то същият е изключен от зоната, е граничещо с
абсурд. Съвсем обосновано РС е приел, че имотът е част от групова НКЦ, т.к.
очевидно от приложените документи по делото целта е защитата на специфичния
архитектурен облик на къщите, разположени от двете страни на улица „П.
Типографов”, а не улицата сама по себе си. Това че жилището е с административен
адрес и вход от улица „Резервоарска” не променя факта, че сградата е в парцел,
разположен между ул. „П. Типографов” от
една страна и ул. „Резервоарска” от друга. Тоест имаме парцел разположен на ул.
„П. Типографов”, т.е. част от групова НКЦ в АСЗ „Варуша”, чиято горна граница
за имота е улица „Резервоарска”.
В заключение, касационната инстанция не сподели
и оплакването, че не било установено авторството на нарушението. Действително
Договорът за СМР не е подписан от касатора Ил. И./а от сестра му/, но това не
изключва причастието му към деянието. Същото е реализирано при условията на
съучастие със сестра му, която в обясненията си признава, че е взето решение за
извършване на ремонт на покрива от тримата наследници на жилището, който да се
извърши с наследени от бащата средства. При тези обстоятелства обосновано РС е
приел, че строително-ремонтните дейности са възложени, започнали са и са се
извършвали със знанието и одобрението на И.. В подкрепа на този извод са и
обясненията на строителя Р. К., че именно И. се е свързал с него за ремонта
първоначално. Взаимодействието с него не отрича и самият И.. Същият е един от
възложителите на СМР, поради което и като съсобственик има задължението да
съгласува ИП за строежа с органите на МК, което не е сторил. За това си
бездействие е привлечен към АН отговорност.
В заключение настоящата инстанция не
намери основания за касиране на решението. АСВТ не установи при постановяването
на обжалваното решение да е нарушен законът или неправилна преценка на
доказателствените средства, както поддържа касатора. Съдебният акт, предмет на
касация, е валиден, допустим и правилен и следва да остане в сила.
При този изход на спора на ответника по
касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от НЗПП съдът определи в
размер на 80,00лв./осемдесет лева/.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 633/21.12.2021 г., постановено по АНД № 973/2021 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН ********** да заплати на Министерство на културата разноски за
касационната инстанция в размер на 80,00лв./осемдесет лева/ .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: