№ 11278
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110114239 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД,
предявен от М. В. Т., ЕГН **********, с адрес в ****, чрез пълномощника й адв. Н. М., АК
– София, със съдебен адрес в **** против В. Б. Л., с адрес в ****.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е адвокат от Адвокатска колегия - София.
Във връзка с осъществяваната от него адвокатска дейност, между ищцата и ответника е
сключен договор за правна защита и съдействие, с което М. Т. е упълномощила В. Л. да
предяви искове против бившия й работодател „***“ ООД за отмяна на незаконното й
уволнение, за възстановяването й на заеманата от нея длъжност преди уволнението и за
осъждане на работодателя да й заплати обезщетение в размер на 3 540,06 лв., както и да я
представлява по образуваното исково производство. За процесуалното представителство
ищцата е заплатила на адв. В. Л. адвокатско възнаграждение в размер на 610 лв. по исковете
за отмяна на уволнението и възстановяването й на работа и в размер на 478 лв. по
осъдителния иск за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ.
С решение постановено по гражданско дело № 57250 по описа за 2019 г. на
Софийски районен съд, 113 – състав исковете на М. Т. по чл. 344 ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 от КТ са
уважени, а работодателят е осъден да заплати обезщетение за оставането на ищцата без
работа поради незаконно уволнение в размер на 3 540,06 лв. и разноски в размер на 914 лв.
По искане на адв. В. Л. е допуснато предварително изпълнение на решението и е издаден
изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 159 по описа за 2020 г. на
Частен съдебен изпълнител А.Д. Ответникът е представлявал М. Т. по посоченото
изпълнително дело, за което тя му е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на
568,15 лв. Съдебният изпълнител е събрал сумите по изпълнителния лист и разноските по
1
изпълнителното дело в размер на 4 363,96 лв., които е превел по банковата смета по чл. 39
от Закона за адвокатурата с титуляр В. Л.. На 20.07.2020 г. ответникът е превел на ищцата
сумата от 3 441,81 лв. тъй като сумата е по-малка от тази събрана от съдебния изпълнител и
преведена по адвокатската банкова сметка на ответника, М. Т. е поканила писмено В. Л. да
й преведе и остатъка от паричната сума в размер на 922,15 лв. Писмената покана е връчена
на ответника на 28.05.2021 г. чрез Частен съдебен изпълнител М.Б.. В отговор на тази
покана адвокат В. Л. е посочил, че сумата, която не е преведена представлява удръжки.
С горните фактически твърдения ищцата обуславя правния си интерес от
предявяването на обективно кумулативно съединените осъдителни искове за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 922,15 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 70 лв. – лихва за забава за периода от датата на получаване на писмената покана от
ответника до датата на подаването на исковата молба.
С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
На 31.05.2022 г. – в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба,
процесуалният представител на ищцата депозира молба, с която заявява. че оттегля
акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 70 лв. С
определение № 19665/04.08.2022 г., на основание чл. 232 от ГПК, съдът е прекратил
производството в частта по предявения от М. В. Т., ЕГН **********, с адрес в ****, против
В. Б. Л., с адрес в **** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
70 лв. (седемдесет лева), представляваща обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се
на законната лихва върху главница в размер на 922,15 лв. (деветстотин двадесет и два лева и
петнадесет стотинки) за периода от 28.05.2021 г. до 17.03.2022 г., поради оттегляне на иска.
В съдебно заседание, проведено на 14.02.2023 г., ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания и ангажира
допълнително писмени доказателства. В съдебно заседание, проведено на 28.03.2023 г.,
ищецът, чрез процесуалния си представител, ангажира допълнителни писмени
доказателства. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва исковата молба като неоснователна. Оспорва ищцата да му е заплатила сумите за
удържаните адвокатски възнаграждения. Не се оспорва, че между страните е бил сключен
договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищцата е възложила на
ответника да предяви посочените искове по КТ срещу бившия й работодател и да
осъществява процесуално представителство по тях, като предявените искове били уважени и
съответно на ищцата й била присъдена сумата от 3540,06 лв.- обезщетение поради
незаконосъобразно уволнение, и 914 лв.- разноски. Посочва, че по образуваното
изпълнително дело № 159 по описа за 2020 г. на Частен съдебен изпълнител А.Д.му била
преведена сумата от 4363,96 лв. с платежно нареждане от 16.07.2020 г., като от нея удържал
сумата в размер на 922,15 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по исковото и
изпълнителното производство. Посочва, че по силата на сключения между страните договор
2
от 20.08.2019 г. е било договорено възнаграждение в размер на 560 лв. за иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 и 2 КТ и 354 лв. за иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като ищцата му заплатила
единствено 560 лв. при завеждане на делото. Останало незаплатено възнаграждение в
размер на 354 лв. по иска за обезщетение по гр. д. № 57250/2019 г. по описа на СРС, 113-и
състав. Оспорва ищцата да му е заплатила в брой възнаграждение за образуването
впоследствие на изпълнителното дело, респективно оспорва да е сключван договор за
определяне размера на възнаграждението. Посочва, че по искане на частният съдебен
изпълнител длъжникът е изплатил и полагащия се адвокатски хонорар в размер на 568,15
лв. по сметка на ответника по настоящото дело. Поддържа, че с превеждането на сумата от
3441,81 лв. по сметка на ищцата с платежно нареждане от 20.07.2020 г. е изпълнил
задълженията си към ищцата, включително е предоставил отчет. Моли за отхвърляне на
иска като неоснователен.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи, които
моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави искане за
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на
довеждане.
В съдебно заседание, проведено на 14.02.2023 г., ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа направените възражения и доказателствени искания. Не ангажира
допълнително доказателства. В съдебно заседание, проведено на 28.03.2023 г., ответникът,
чрез процесуалния си представител, ангажира допълнителни писмени доказателства.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че между ищцата и ответника бил сключен договор за
правна защита и съдействие, с който М. Т. е упълномощила В. Л. да предяви искове против
бившия й работодател „***“ ООД за отмяна на незаконното й уволнение, за
възстановяването й на заеманата от нея длъжност преди уволнението и за осъждане на
работодателя да й заплати обезщетение в размер на 3540,06 лв., както и да я представлява
по образуваното исково производство.
Не се спори между страните, че ищцата е заплатила сумата от 560 лв. адвокатско
възнаграждение на ответника.
С решение, постановено по гражданско дело № 57250 по описа за 2019 г. на
Софийски районен съд, 113-и състав, исковете на М. Т. по чл. 344 ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 от КТ
били уважени, а работодателят бил осъден да заплати обезщетение за оставането на ищцата
без работа поради незаконно уволнение в размер на 3540,06 лв. и разноски в размер на 914
лв.
Страните по делото не спорят, че по искане на адв. В. Л. било допуснато
предварително изпълнение на решението и бил издаден изпълнителен лист, по който било
образувано изпълнително дело № 159 по описа за 2020 г. на Частен съдебен изпълнител А.Д.
3
Не е спорно също така, че ответникът е представлявал М. Т. по посоченото
изпълнително дело, като частният съдебен изпълнител събрал сумите по изпълнителния
лист и разноските по изпълнителното дело в размер на 4363,96 лв., които превел по
банковата смета по чл. 39 от Закона за адвокатурата с титуляр В. Л..
Страните по делото не спорят и че с платежно нареждане от 20.07.2020 г.
ответникът превел на ищцата сумата в размер на 3441,81 лв.
Предвид оспорването на ответника в съдебно заседание, проведено на 14.02.2023 г.,
на договор за правна защита и съдействие серия А № 498093/20.08.2019 г., поради това, че
твърди, че съдържанието на графата „платена сума: 914 лв., словом: деветстотин и
четиринадесет лева“ вероятно е дописана, по делото е открито производство по чл. 193 от
ГПК за оспорване автентичността на договора. На ответника е указано, че съгласно чл. 193,
ал.3 от ГПК е в негова тежест да докаже неистинността на оспорения документ. За
установяване автентичността на посочения писмен документ, от ответника е представен и е
приет като писмено доказателство от съда оригинал на договора за правна защита и
съдействие, издаден на номерирания от Софийска адвокатска колегия кочан, серия А, бл. №
498093.
В съдебно заседание, проведено на 28.03.2023 г. е разпитан свидетелят Светлин
Йорданов И., намиращ се в граждански спор с ищцата. Посочва, че познава ищцата и е
живял с нея на семейни начала за период от около 1,5 г., имали са съсобствено жилище и
обща фирма. Твърди, че е запознал ищцата и ответника, с когото се познават от много
години, без да са в приятелски взаимоотношения и че е присъствал на първата среща между
тях по повод осъществяване на процесуално представителство от страна на ответника по
гражданско дело № 57250 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 113-и състав.
Твърди, че на срещата е бил обсъден адвокатския хонорар на ответника, като поради това,
че ищцата вследствие на уволнението е останала без работа, е уговорено от целия хонорар
от около 900 лв. да бъдат заплатени 560 лв., а останалата част да бъде изплатена след
получаване на обезщетението от ищцата. Сочи, че е заплатил въпросните 560 лв. лично, със
собствени средства, като ищцата не е плащала нищо, нито в началото, нито след това.
Твърди, че на срещата ищцата е разписала пълномощно от кочан, като текстът на
пълномощното не му е известен. От показанията се установява, че не е присъствал на други
срещи между ищцата и ответника и не е наясно какви други хонорари са били дължими на
ответника, както и че не му е известно дали ответникът е представлявал ищцата по
изпълнителното производство. Твърди, че през 2020 г. ответникът му се е обадил да го
информира, че ЧСИ е събрал дължимите суми и те са били преведени на негова адвокатска
сметка и следвало той да заплати на ищцата. Твърди, че е предал информацията на ищцата и
са били проведени разговори между нея и ответника, като не му е известно ищцата да е
имала възражения, че е удържана част от сумата. Сочи, че с ищцата са се разделили в края
на 2020 г., началото на 2021 г.Твърди, че настоящето дело е заведено от ищцата за
отмъщение, тъй като през 2021 г. е завел дело срещу нея за заплащане на инвестиции и
разходи в съсобственото жилище, което притежавали и което впоследствие се наложило да
4
продадат.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с
правно основание с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за неоснователен, предвид
следните съображения:
По делото са представени два договора за правна защита и съдействие, съответно
договор за правна защита и съдействие серия А № 498093/20.08.2019 г., с посочено в него за
договорено адвокатско възнаграждение в размер на сумите от 560 лв. за процесуално
представителство по иск по чл. 344 ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 от КТ и 354 лв. за процесуално
представителство по иск за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ., както и договор за правна
защита и съдействие серия А № 498099/26.06.2020 г. с посочено в него за договорено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 568,15 лв.
Договорът за правна помощ е вид договор за поръчка. По принцип, договорът за
поръчка е едностранен /с него довереникът се задължава да извърши за сметка на
доверителя възложените му от последният правни действия/. Когато е сключен с поемане на
задължение от насрещната страна да заплати възнаграждение, той е двустранен. Съгласно
установената практика, така посоченото общо правило на чл. 286 ЗЗД, /че възнаграждение за
изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено/, не важи относно
възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, което се
дължи винаги и за всяка инстанция, на основание чл. 36, ал. 1 ЗА (вж. решение № 119 от
18.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4566/2021 г., III г. о., ГК; решение № 102 от 16.07.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3762/2017 г., III г. о., ГК; решение № 224 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 371/2010 г., IV г. о., ГК; решение № 127 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5964/2015 г.,
IV г. о., ГК; решение № 495 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2009 г., III г. о., ГК).
В настоящия случай между страните е безспорно обстоятелството, че са били
обвързани с мандатно правоотношение, по силата на договор за правна защита и съдействие
серия А № 498093/20.08.2019 г. По силата на договора страните са се съгласили ответникът
– довереник, да извършва за сметка на ищцата – доверител, правни действия в качеството му
на адвокат, като окаже уговорената правна защита и съдействие чрез осъществяване на
процесуално представителство по изрично посочените производства. Насрещната престация
на доверителя е да заплати уговореното възнаграждение.
Съдът приема за установено, че на 26.06.2020 г. ищцата е възложила, а ответникът
се задължил да заведе изпълнително дело за събиране на сумите, дължими на доверителя му
по изпълнителен лист от 25.06.2020 г., издаден по гр. д. № 57250/2019 г. по описа на СРС,
113 състав. Неоснователно е възражението на ответника, че не е налице сключен договор.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства може да се направи
безспорният извод за наличие на валидно договорно (мандатно) правоотношение между
страните. Договорът за поръчка е двустранен, консенсуален и неформален и като такъв
може да бъде установяван всички допустими доказателствени средства в гражданския
процес. Валидността му не е обусловена от спазване изискванията за форма (вж. решение №
3 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2015 г., III г. о., ГК).
В конкретния случай, от събраните по делото писмени доказателства: заверен
препис на договор за правна защита и съдействие серия А № 498099/26.06.2020 г,. с
5
пълномощно от ищцата за ответника, от изпълнително дело № 159 по описа за 2020 г. на
Частен съдебен изпълнител А.Д.(л. 85 и 86), се установява наличието на мандатното
правоотношение, в рамките на което ответникът- доверител е бил овластен от ищеца-
довереник, да получава от името на последния сумите, които ще бъдат събрани по
изпълнително дело № 159 по описа за 2020 г. на Частен съдебен изпълнител А.Д.
Представеното по делото подписано от ищцата пълномощно и договорът за правна защита и
съдействие, инкорпорирани в един документ, следва да бъдат ценени в тяхната съвкупност.
В случая ответникът не отрича, че е действал като пълномощник на ищцата по
изпълнително дело № 159 по описа за 2020 г. на Частен съдебен изпълнител А.Д. както и че
събраните суми по изпълнителния лист и разноските по изпълнителното дело в размер на
4363,96 лв. са преведени по банковата смета по чл. 39 от Закона за адвокатурата с титуляр
ответника. Съгласно практиката на ВКС, ако пълномощникът в кръга на учредената му
представителна власт извърши правното действие, може да се приеме, че е налице договор
за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея (вж. решение № 136 от
3.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 901/2016 г., I т. о., ТК; решение № 20 от 12.02.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 3830/2019 г., IV г. о., ГК; решение № 103 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
2362/2008 г., IV г. о., ГК; решение № 11 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2014 г., IV г.
о., ГК).
Съдът приема, че ответникът се е съгласил да извърши възложените му правни
действия и образувал е такова изпълнително дело, като е посочил по него своя служебна
банкова сметка, видно от молба до ЧСИ А.Д.от ищцата М. Танев, чрез адвокат – ответника
В. Л., вх. № 0155/26.06.2021 г. (л. 12). Съгласно представените и приети като доказателства
по делото електронно писмо от 13.05.2021 г. (л. 49) и преводно нареждане от 20.07.2020 г.
(л. 18), довереникът е изпълнил и задължението си да даде отчет по мандата и да предаде
полученото.
В настоящия случай се спори относно обстоятелството дали доверителят е платил
уговорените адвокатски възнаграждения или не.
Не е спорно между страните, че договореното адвокатско възнаграждение в размер
на 560 лв. за процесуално представителство по иск по чл. 344 ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 от КТ,
съгласно договор № 498093/20.08.2019 г., е заплатено от ищцата на ответника.
Във връзка със заплащането на сумата от 354 лв. за процесуално представителство
по иск за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ по същия договор, съдът констатира, че е налице
различие между представения оригинал на договор № 498093/20.08.2019 г. (л. 87) и преписа
на договор № 498093/20.08.2019 г., приложен към писмо с вх. № 71522/15.03.2023 г. (л. 82),
в частта относно платена сума, като в представения препис е отразено цифром и словом, че е
заплатена сумата от 914 лв. (представляваща сборът на двете предвидени в договора
възнаграждения). По отношение откритото производство по чл. 193 от ГПК, доколкото по
делото не бе установено нареждането на сума от 354 лв. в полза на ответника, респ. не бе
установено реалното получаване на сумата, съдът намира оспорването на документа в тази
му съдържателна част за доказано. Съгласно разясненията на ВКС, дадени в ТР № 6/2012 г.
6
от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. С оглед горните разяснения на ВКС и тъй като нито в оригинала на
договора за правна помощ и съдействие, нито в преписа на договора не е отбелязан начина
на плащане – в брой на уговореното възнаграждение, нито се твърди да е било платено по
банков път – липсват доказателства в този смисъл, съдът намира, че по делото не е доказано
плащането на адвокатското възнаграждение в размер на 354 лв. Последното се потвърждава
и от събраните по делото гласни доказателства, показанията на свидетеля Светлин И.,
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, поради наличието на граждански спор с
ищцовата страна, които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, както и от удостоверение от
НАП изх. № 220191902724738/31.10.2019 г. (л. 46), което е относимо към делото, доколкото
представлява индиция за имущественото състояния на ищцата за периода от 12.08.2019 г. до
11.10.2019 г.
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 568,15 лв. по
договор за правна защита и съдействие № 498099/26.06.2020 г, съгласно гореизложените
разяснения на ВКС и във връзка с изложените в исковата молба твърдения, че въпросното
възнаграждение е платено в брой, тъй като този факт не е отразен в договора, съдът намира,
че плащането не е доказано. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че липсват и
доказателства, удостоверяващи плащането по банков път.
Видно от изложеното в исковата молба, ищцата не спори, че ответникът е
възстановил сумата от 3441,81 лв., т.е. невъзстановена към този момент е останала сумата от
922,15 лв., която е удържана от ответника на чл. 39, ал. 2 ЗА и представлява общата сума на
неплатените адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие №
498093/20.08.2019 г. и № 498099/26.06.2020 г., съответно в размер на 354 лв. и на 568,15 лв.
Действително, съгласно посочената разпоредба адвокатът има право да удържи от
получените от или за клиента средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити
от получени аванси, като е длъжен да предостави отчет за това на клиента си, което е налице
в настоящето производство.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е неоснователен и не следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ответника адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗА.
7
Минимално дължимото възнаграждение за процесуално представителство следва да бъде
изчислено съобразно редакцията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действала към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие – на 20.09.2022 г. (л. 57) Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (в ред.
от ДВ, бр. 68 от 2020 г., преди изменението, въведено с ДВ, бр. 88 от 2022 г.),
възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела с интерес до 1000 лв. е в размер на 300 лв., поради което следва да се присъди
възнаграждение в общ размер на 300 лв. (триста лева) в полза на адвокат Б. В. В., САК,
адрес на упражняване на дейността: ****.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Т., ЕГН **********, с адрес в ****, против В. Б.
Л., с адрес в ****, иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да
й заплати сумата от 922,15 лв. (деветстотин двадесет и два лева и петнадесет стотинки) –
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. В. Т., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на адвокат Б. В. В.,
САК, адрес на упражняване на дейността: ****, сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр. д. №
20221110114239 по описа на СРС за 2022 година, 162 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8