РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 10.07.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Таня
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 441 по описа
за 2007 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по
подадена искова молба от ищеца О.Й.И. (починал в хода на процеса и
конституирани, като ищци неговите наследници - К.А.И., О.О.И., А.О.И. и Й.О.И.).
С исковата молба и уточнителна молба към нея от 05.12.2007 г. се излага, че
между ищеца и П. С.Т. (наследодател на ответниците Н.Д.Т., Ц.П.Т., Х.П.Т. и П.П.Т.),
е сключен писмен договор за изработка от 06.01.1997 г., по силата на който П.
С. Т. се е задължил да изработи в договорени обем и спецификации пълно
оборудване и обзавеждане на апартамент-мезонет на О.И. ***, представляващо
мебели от дърворезба (врати, шкафове, маси и столове, первази за прозорци,
подложки за ел. ключовете) срещу възнаграждение в размер на 94 665 щатски
долара. Срокът за изпълнение е бил първоначално договорен до 30.11.2004 г., а
впоследствие променен – до 31.08.2002 г. Ищецът поддържа, че със изпълнителя са
се договорили последният да набави дървен материал, изработи и монтира
обзавеждането, а възложителят да осигури финансирането на проекта, включително
закупуването на машини и инструменти за изработката. Твърди, че на 16.01.1997
г. е платил авансово на П. С. Т. сума от 13 336 щ.д., на 12.03.1997 г. –
сумата от 4500 щ.д., с които пари е закупил материали и е започнал проекта.
Сочи, че в хода на изпълнението на поръчката е била изплатена авансово цялата
сума по договора, за да се осигурят нужните материали и оборудване, като за
тези суми изпълнителят се е разписвал върху офертите. Поддържа, че до
изтичането на крайния срок на поръчка, а и до смъртта на П. С. Т. през 2006 г.
е била изпълнена по малко от 1/20 част от договореното. Твърди, че договорът се
е прекратил със смъртта на изпълнителя и ищеца няма интерес от изпълнението му
от неговите наследници, тъй като поръчката е дадена с оглед личността, и поради изминалия дълъг срок от сключването на
договора (повече от 10 г.).
Предвид изложеното моли съда да осъди
наследниците на П. С.Т., да му заплатят авансово платени от възложителя на
изпълнителя суми по договора за изработка, съобразно наследствените им дялове,
както следва: Н.Д.Т. – сумата от 3437,50 щатски долара, представляваща частичен
иск от цялостна претенция за 59 165,62 щ.д. – авансово заплатена сума по
договора за изработка, както и лихва за забава в размер на 312,50 щ.,д. за периода 31.08.2002 г. – 06.02.2007 г.
представляваща частичен иск от цялостна претенция за лихви в размер на 32 975
щ.д.; от всеки един от тримата ответници Ц.П.Т., Х.П.Т. и П.П.Т. – сума от по 687,5
щ.д., представляваща частичен иск от цялостна претенция от 11 883,12 щ.д.
– авансово заплатена сума по договора за изработка, както и лихва за забава в
размер на 62,50 щ.,д. за периода
31.08.2002 г. – 06.02.2007 г. представляваща частичен иск от цялостна претенция
за лихви в размер на 6595 щ.д..
Ответниците Н.Д.Т., Ц.П.Т., Х.П.Т. и П.П.Т.
оспорват предявените искове по основание и размер. Възразяват, че договора за
изработка от 06.01.1997 г. не е подписан от техния наследодател П. С.Т., както
и оспорват съдържанието на приложените към исковата молба оферти. Считат, че
ищецът не е активно легитимиран да
предяви исковете, тъй като е цедирал с писмен договор своето вземане на трето
лице. В писмената си защита поддържат, че претенцията е неоснователна, тъй като
липсва сключен писмен договор, а и не са доказани конкретен предмет, условия,
окончателно възнаграждение, авансово платени суми и краен срок за изпълнение,
поради което молят искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
На първо място, неоснователни са
доводите на ответниците за липсата на легитимация от страна на ищците, тъй като
О.Й.И. е прехвърлил вземането си спрямо техния наследодател с договор за цесия
от 10.06.2005 г., приложен по преписката от досъдебно производство. Предвид
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие за длъжника от
момента, в който му е било съобщено от предишния кредитор, каквото в случая не
се установява.
Видно от удостоверение за наследници
№935/13.10.2009 г., издадено от Столично община, р-н „Младост“, ищецът О.Й.И. е
починал на 04.09.2009 г., като е оставил за наследници К.А.И. – съпруга и
синове О.О.И., А.О.И. и Й.О.И..
Видно от удостоверение за наследници
№138/08.02.2007 г., издадено от Столично община, р-н „Младост“ П. С.Т. е
починал на 26.12.2006 г. и е оставил за наследници Н.Д.Т. - съпруга, Ц.П.Т. и Х.П.Т.
- дъщери и П.П.Т. – син.
По делото е представен Договор за
поръчка от 06.01.1997 г. (л. 38), сключен между О.Й.И. и П. С.Т.
с предмет извършване на дърворезба от масив, включваща пълно оборудване и
обзавеждане на апаратамент на две нива, находящ се в гр. **, бл. *******. Договорът
е оспорен от ответниците относно автентичността на подписа на техния
наследодател, като от назначената съдебно-почеркова експертиза (л.76) се установява,
че положеният в договора подпис на реда „изпълнител“ не е на П. С.Т..
С оглед доказването на договореното
между страните по повод договора за изработка, ищецът е представил документ, озаглавен
„Допълнителни неща:07.04.97 г.“ (лист №6 от делото), оферти „Дъб масив-обков
месинг кухненски бокс“ (лист №7), „Дъб масив-обков месинг входно антре“ (лист
№8); изцяло ръкописен документ, озаглавен „Мезонет II-ро
ниво - орех“ (лист № 9); изцяло ръкописен документ, озаглавен „Орех-масив“
(лист №10); изцяло ръкописен документ,
озаглавен „Дъб масив-обков месинг“. По отношение на тези документи е назначена
съдебно почеркова-експертиза (л.117), която установява, че единствено
в документите „Допълнителни неща:07.04.97 г.“ и оферта „Дъб масив-обков месинг
кухненски бокс“ се съдържат подписи, положени срещу отделни текстове, които
съгласно заключението са на П. С.Т.. При графологическото изследване на
почерка, отразен в ръкописния текст на документите се установява следното:
В документа „Дъб масив-обков месинг
кухненски бокс“ ръкописният текст е написан от О.Й.И. и П. С.Т., като са налице
съвпадения с почерка на П. С. Т. в: думите “таблени“
в т. 3 и „профилни“ в т. 4; в текста „Към 06.6.99 дадени авансово за изработване
на мебели 79, 900 $ (седемдесет и
девет и деветстотин $)“, разположен между т.1 и т. 2; в текста „платено – 720 $ - допл. за изменение маси “, намиращ се
след думата „Общо“, под сумата от
89 900 $; в текста „всичко
е платено окончателно“, намиращ се под сумата „91,665“.
В документа „Допълнителни
неща:07.04.97 г.“ от П. С. Т. е написан текстът „Двоен диван: Труд тапицерски + материали; Платове – лицеви за кресло, 4
бр. табуретки, диван; Доплащане мостри, жакард“, като същото лице е
изписало и цифровото изражение на сумите срещу този текст, а останалият
ръкописен текст в този документ е написан от О.Й.И..
Вещото лице установява, че в оферта
„Дъб масив-обков месинг входно антре“ и документ „Мезонет II-ро ниво - орех“ целият
ръкописен текст е положен от О.Й.И.. В
документ „Дъб масив-обков месинг“ ръкописният текст до т. 22 включително е
написан от П. С. Т., а текстът в т. 23 и под нея е положен от О. Й. И..
В документ „Орех-масив“ е
констатирано, че целият ръкописен текст е написан от П. С. Т., като в края на
листа е добавен от друго лице текст „Мезонет
ет. II-догов. Цена
орех – 39,500 $ и 37,500 $ прехвърлени“.
По делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза (лист №78), според която
общия размер на авансово предоставените суми по договор за изработка от
06.01.1997 г., сключен между от О. Й. И. и от П. С. Т., е в размер на 94 665
щатски долара, чиято левова равностойност към 30.08.2002 г. при курс на лева
към долара 1,989050 лв., е в размер на 188 293,42 лв. Мораторната лихва, в
размер на законната, за периода от 30.08.2002 г. до датата на завеждане на
исковата молба (06.02.2007 г.) е 49 189,89 щ.д. върху цялата главница от 94 665 щ.д. и 2857,91 щ.д. върху частично
предявения иск от 5500 щ.д.
Съгласно допълнително приета
съдебно-счетоводна експертиза (лист №112 от делото) стойността на изработеното
и предадено оборудване от П. С. Т. на О. Й. И., представляващо рамки за
огледала с и без орнаменти, подложки за ел. ключове, свещник и отдушници,
подробно описани в приложение №1 към експертизата (лист
№114 от делото) е в размер на 1652,10 лв.
Съгласно приетата по делото
съдебно-оценителска експертиза (лист №210 от делото), стойността на 21 броя
осветителни тела, находящи се в ищеца в гр. *********, е в размер на 1580 лв.
Съгласно приетата по делото комплексна
съдебно-техническа експертиза, се установява, че намиращите се в работилницата
на починалия П. Т. машини и принадлежности, в с. Е., подробно описани в
експертизата (лист №242 от делото) са на стойност 7583,74 лв. към 30.05.2013 г.,
като в открито заседание от 10.06.2013 г. вещото лице изразява становище, че
стойността на оценяваното имущество би била приблизително същата (л
.245) и към 1998 г.,
когато ищците твърдят, че са закупени по повод на поръчката. С приета по делото
допълнителна съдебно-техническа експертиза (л. 277)
е констатирано, че машините, предмет на първоначалната СТЕ са в изправност и
добро техническо състояние.
С назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, след оглед в работилницата на П. С. Т., находяща
се в с. Е., е извършена оценка на материалите, закупени в изпълнение на
поръчката, като общата стойност на оцененото имущество, подробно посочено в приложение
№2 към експертизата (лист № 349 - №352 от делото), е оценено на 34 990,38
лв.. В съдебно заседание вещото лице А.П. посочва, че е използвало цени на
оценявания дървен материал към 2015 г., както и че не би имало съществена
разлика с цената при закупуването им през 1999 г.
За оценка на материалите е назначена и
повторна СТЕ, съгласно която в ателието се намират детайли, полузавършени
изделия, материали - заготовки и подготвена суровина за изработка на мебели от
дървесина на орех и дъб. Детайлите са струговани и резбовани, на етапа
механична обработка, като не са налични завършени и лакирани изделия. Налични
са и заготовки от разкроена масивна дървесина с малка дебелина и специфични
размери, подготвени за бъдещо изработване на детайли и изделия, а също така и
маломерни необработени парчета от масивна дървесина от двата дървесни вида. Според
вещото лице В.М., въпреки липсата на чертежи или подробни скици за мебелите по
договора за изработка, може да се твърди с голяма степен на сигурност, че
намиращите се в работилницата в с. Е.детайли и суровина са предназначени за един
и същ проект за обзавеждане, предвид еднаквия стил и материали, и
предназначение на отделните елементи (включително наличния обков). Съгласно
повторната експертиза изготвеният от вещото лице А.П. списък с оценявани
материали по първоначално назначената СТЕ е изключително подробен и отразява
точно материалите и изделията. При огледа са установени предмети и мебелни
детайли, които не са свързани с договора и които не са включени в описа по
делото и в първоначалната експертиза на в.л. А.П.. Констатирано е, че остатъчният
материал е наличен и съответства на констатацията на в.л. А.П., а с оглед на
неговата обработка (разбичване на тънки дъски и други елементи) - съответства
на бъдещото използване за направа на останалите мебели по договора, като
въпреки липсата на точни чертежи, е очевидно неговото предназначение за
договора. Според в.л. М. оценка на незавършени детайли, полуфабрикати и
разкроен на заготовки материал е изключително трудна и отчасти субективна
задача, тъй като разходите за обработка зависят от оборудването, организацията
на труда, квалификацията на изпълнителя, броя работници, от началните размери
на суровината и много други фактори. Счита, че използваният при първата
експертиза метод на оценка е правилен и дава представа за средната стойност с
грешка до 10%, което е максимално възможното, като в този смисъл потвърждава посочената
от в.л. А.П. стойност на оценяваните материали в размер на 34 990,38 лв.
По делото са събрани и гласни
доказателства, от които се установява следното:
Свидетелката В.И.Т. (л. 163), заявява, че не познава ищеца О. Й. И., а П. С.Т.
познава, тъй като е работил в ателието на съпруга ѝ. Било
ѝ известно, че
от 1997 г. П. Т. е работил само по поръчката на ищеца, като за тези си
задължения е закупувал дърводелски и резбарски машини и дървен материал. Сочи,
че лично на нея П. Т. се е оплаквал от поведението на О. И., който непрекъснато
променял детайлите на поръчката, но не знаела подробности. Заявява, че в
ателието му в с. Е.е пълно с елементи и
заготовки, както и машини, предназначени за изработката.
Свидетелят Б.М.Н., съсед на П. С.Т. и О.Й.И.,
сочи, че му е известно за сключен между страните договор за изработка на
мебели, като ищецът му е споделял, че нищо от поръчаното не било изработено.
Твърди, че самият той е присъствал на разговор между изпълнителя и възложителя
по повод забавата на поръчката, при който дърводелецът обяснявал, че материалът
е заплатен, но не са му го доставили. Твърди, че П. С. Т. е имал неизпълнени
неизпълнени поръчки и към други хора, които са го търсили в жилището му в ж.к.
„Младост“. Заявява, че след смъртта на ищеца е посещавал с Й.И. (син на О. Й. И.)
работилницата на П. С. Т. и не е забелязал дървен материал и готови изделия, а
самият Т. е оправдал забавянето си с наличието на други неизпълнени поръчки и
обещал да върне парите. Сочи, че при това посещение е видял и други хора, които
са били с неизпълнени поръчки.
Свидетелката В.С.Г., сестра на П. С.Т.,
сочи, че в средата на деветдесетте години брат ѝ се е преместил в
къщата им в с. Е., но не познавала О. Й. И.. Знае, че П. С. Т. работил по
поръчката на клиент от София, тъй като ѝ е показвал
чертежи и заготовки
от дъб и
бук, но не е запозната в подробности с
взаимоотношенията им. Твърди, че брат ѝ споделял, че
възложителят постоянно променял проекта и той не можел да го изпълнява в срок,
както и че са имали конфликти по повод изпълнението. Сочи, че в работилницата и
двора на къщата е пълно със заготовки и дървен материал, като не и е известно
П. С. Т. да е работил по други поръчки по това време.
С оглед фактическите твърдения в
исковата молба, че между О.Й.И. и П. С.Т. е бил сключен договор на 06.01.1997
г. за изработка на цялостно обзавеждане на апартамента на възложителя И., както
и че договорът е прекратен със смъртта на изпълнителя
Т.
през 2006 г., поради което се иска връщането на цялата авансова платена сума за
изработка по договора, то и искът (предявен като частичен) следва да се
квалифицира като такъв по чл. 55, ал. 1,
пр. 3- връщане на даденото на отпаднало основание. В тежест на ищеца е да
докаже, че е налице валидно сключен договор за изработка, неговия предмет
(правата и задълженията на страните), че е заплатил договореното възнаграждение
на изпълнителя авансово, както и че договорът е прекратен поради смъртта на
изпълнителя. При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнил точно задълженията си по договора и е предал на
възложителя изработеното.
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. От тази
разпоредба следва, че този вид договор е неформален и консенсуален договор и се
счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на
съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще
заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Срокът не е задължителен
елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху
съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде
определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - с покана. Писмената форма не е
условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
С оглед на събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира, че ищецът при условията на пълно и
главно доказване не установява наличието на валидно възникнало облигационно
отношение по договор за изработка. Според назначената по делото
съдебно-почеркова експертиза представеният от ищеца договор за поръчка от
06.01.1997 г. не е подписан от П. С. Т., поради което съдът не го кредитира.
Доказване съществуването на договор за
изработка, предвид, че е неформален и консенсуален, не е задължително да стане
с изрично съставен писмен договор, а писмено доказателство за постигнато
съглашение може да е и всеки документ, който отразява както сключването му,
така и същественото му съдържание (например писмено признание,
приемо-предавателен протокол, разписка, разменена между страните
кореспонденция). Не съществува правна пречка условията на договора да бъдат уточнени
не само писмено, но и устно, както твърди ищеца, като приемането им от
изпълнителя да се осъществи било с изрично съгласие, така и с конклудентни
действия. При всички положения, в тежест на ищеца е да докаже постигнато
съгласие с изпълнителя относно работата, която възложителят възлага, а изпълнителят
приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа. Предвид ограничението на чл. 133,
ал. 1, б. „в“ ГПК (отм.), са недопустими свидетелските показания за доказване
на сключването му.
В конкретния случай ищецът твърди, че
е налице неформално съглашение между него и наследодателя на ответниците, по
силата на което последният се е задължил да му изработи цялостно обзавеждане от
дървен материал за жилището му. В тази връзка с исковата молба са представени
документи, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не обосноват извод
за постигнато между страните съгласие за изработката на конкретни изделия. При
оспорено съдържание от ответниците на всички приложени към исковата молба
документи и назначена съдебно-почеркова експертиза се установява, че
документите, озаглавени „Дъб масив-обков месинг входно антре“ и „Мезонет II-ро
ниво - орех“ целият ръкописен текст е положен
от О.Й.И., поради което същите представляват частни свидетелстващи
документи, които не са подписани от изпълнителя и съдът не следва да ги
кредитира при преценката относно постигнати между страните конкретни договорки.
В останалите документи, предвид наличието на ръкописен текст и добавки от
страна на ищеца О. Й. И., не може еднозначно да се приеме, че страните са постигнали
съгласие по конкретния предмет на договора чрез детайлизиране на работата,
която трябва да извърши изпълнителя и относно възнаграждението, което
последният се е съгласил да получи.
Извод в обратен смисъл, не следва и от
показанията, дадени от свидетелите на ответника, които заяват, че не знаят конкретни
договорки между страните. Показанията на свидетеля Немцу, доведен от ищеца,
също не съдържат информация относно конкретния предмет на поръчката. От друга
страна, те са и противоречиви, тъй като свидетелят твърди, че след смъртта на О.Й.И.,
заедно със сина на възложителя се е срещал с изпълнителя в ателието му в с. Е.,
противно на установеното по делото, че
П. С. Т. е починал преди О. Й. И..
Действително, от събраните гласни доказателства, а и от становището на
ответниците – наследници на изпълнителя има данни, че между последния и
починалия ищец са съществували отношения по повод изработка на изделия от дървен
материал, но по делото не са ангажирани годни доказателства, установяващи
конкретни договорки за видовете и количествата изделия, за които изпълнителят е
поел задължение да изработи и за размера на възнаграждението. Предвид
изложеното настоящият състав приема, че ищецът не доказва наличието на валидно
сключен договор за изработка с наследодателя на ответниците, по който е
заплатил сумата от 94 665 щ.д., претендирана като частичен иск, предвид
което е безпредметно обсъждането на въпросите относно прекратяването на
договора и неговото изпълнение. При този извод ищцовата претенция се явява
неоснователна и искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на спора на ответницата
Н.Д.Т. се дължат сторени разноски за съдебни експертизи в общ размер от 896 лв.
Доколкото не е представен договор за правна помощ и доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение, разноски за същото не следва да се присъжда в полза на
ответниците.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
ищците К.А.И. с ЕГН **********, О.О.И. с ЕГН **********, А.О.И. с ЕГН **********
и Й.О.И.О.Й.И. с ЕГН ********** (конституирани в хода на процеса като наследници
на починалия първоначален ищец О.Й.И. с ЕГН **********), със съдебен адрес ***,
чрез адв. А.Т., искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, предявени срещу всеки от ответниците, със съдебен адрес ***, чрез
адв. Х.Х., за суми както следва:
- срещу Н.Д.Т. с ЕГН **********, за сумата от
3437,50 щатски долара, предявена като частичен иск от цялостна претенция в
размер на 59 165,62 щ.д., представляваща авансово платена сума по договор за
изработка на мебели и обзавеждане от
06.01.1997 г., сключен между О.Й.И. и П. С.Т. (наследодател на ответника), както
и лихва за забава в размер на 312,50 щ.д. за периода 31.08.2002 г. – 06.02.2007
г., предявена като частичен иск от цялостна претенция за лихви в размер на 32
975 щ.д.;
- срещу Ц.П.Т. с ЕГН **********, за сумата от
687,50 щ.д., предявена като частичен иск от цялостна претенция в размер на 11
883,12 щ.д. и представляваща авансово платена сума по договор за изработка на
мебели и обзавеждане от 06.01.1997 г., сключен между О.Й.И. и П. С.Т.
(наследодател на ответника), както и лихва за забава в размер на 62,50 щ.,д. за
периода 31.08.2002 г. – 06.02.2007 г., предявена като частичен иск от цялостна
претенция за лихви в размер на 6595 щ.д..
- срещу Х.П.Т. с ЕГН **********, за сумата от 687,50 щ.д., предявена като
частичен иск от цялостна претенция в размер на 11 883,12 щ.д. и представляваща
авансово платена сума по договор за изработка на мебели и обзавеждане от
06.01.1997 г., сключен между О.Й.И. и П. С.Т. (наследодател на ответника),
както и лихва за забава в размер на 62,50 щ.,д. за периода 31.08.2002 г.– 06.02.2007
г., предявена като частичен иск от цялостна претенция за лихви в размер на 6595
щ.д..
- срещу П.П.Т. с ЕГН **********, за сумата от 687,50 щ.д.,
предявена като частичен иск от цялостна претенция в размер на 11 883,12 щ.д. и
представляваща авансово платена сума по договор за изработка на мебели и
обзавеждане от 06.01.1997 г., сключен между О.Й.И. и П. С.Т. (наследодател на
ответника), както и лихва за забава в размер на 62,50 щ.,д. за периода
31.08.2002 г. – 06.02.2007 г., предявена като частичен иск от цялостна
претенция за лихви в размер на 6595 щ.д..
ОСЪЖДА ищците К.А.И.
с ЕГН **********, О.О.И. с ЕГН **********, А.О.И. с ЕГН ********** и Й.О.И. с
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. А.Т., да заплатят на ответника
Н.Д.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.Х., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по делото за съдебни експертизи в размер на 896 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: