Решение по дело №1285/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на И. А. Г. от [населено място], депозирана чрез процесуален представител, срещу Решение № 176/09.10.2024 г., постановено по АНД № 504/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1253-001097/10.05.2024 г., издадено от Началник група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание - „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 116 от ЗДвП.

 

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд установил неправилно всички правно значими факти и извел неправилни изводи, с цел да потвърди обжалваното НП. При строго формална процедура по ЗАНН били кредитирани несъществуващи доказателства. Нито в АУАН, нито в обжалваното НП било посочено какви точно правила, регламентирани в ЗДвП, са били нарушени от страна на касационната жалбоподателка, за да настъпи произшествието, за което била ангажирана отговорността й. Нито актосъставителят, нито свидетелят установили нарушението, което също било игнорирано от съда. В съдебно заседание били подробно мотивирани и други основания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт. Предвид горното, се моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 176 / 09.10.2024 г., постановено по АНД № 504/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково, като неправилно и незаконосъобразно, и да постанови ново решение, с което да отмени обжалваното НП.

 

В депозирана по делото молба адв.В. Ч., сочи, че районният съд неправилно кредитирал правното основание, по което била ангажирана отговорността на жалбоподателката. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП била санкционна относно правилата за предимство, тоест не било уточнено какво точно е нарушението. Тази разпоредба не кореспондирала с описателната част на извършеното нарушение на правилата за движение. Освен това нарушението не било установено oт актосъставителя, като този факт бил игнориран от районния съд.

 

Ответникът Началник група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, а оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

 

Разгледана по същество, същата е основателна.

 

С оспореното решение районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 21.01.2024 г. служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково били изпратени да извършат проверка по сигнал за настъпило пътно-транспортно произшествие. След пристигането на място, те поели случая от вече пристигнали техни колеги, които запазили местопроизшествието. Пострадалото лице било откарано от екип на ЦСМП - Хасково за оказване на спешна помощ. Въз основа на огледа и събраните данни от водача на моторното превозно средство, участник в инцидента - И. А. Г., както и след преглед на видеозаписи от камерите на Община Хасково, било установено, че автомобил „Опел“ с регистрационен номер [рег. номер], управляван от жалбоподателката, участвал в инцидента. При извършване на маневра наляво на кръстовището, когато пешеходецът пресичал на зелен сигнал на светофара, той бил ударен от автомобила и съборен на земята. Водачът на превозното средство спрял веднага, излязъл от автомобила и се опитал да помогне на пострадалата. Първа помощ оказал минувач, работещ в Спешно отделение. След преглед в лечебно заведение, пострадалата била освободена, без да бъдат установени счупвания. Контролните органи възприели, че И. А. Г., като водач на автомобила, нарушила чл. 116 от ЗДвП, като не проявила необходимото внимание към пешеходците. На същата бил съставен АУАН и въз основа на него издадено наказателно постановление, което било основано на фактическите констатации и изводите, направени от контролните органи.

При излагане на правните си доводи съдът е цитирал разпоредбите на чл. 116, чл. 179, ал. 1, т. 5 и чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, и е приел, че деянието, за което на жалбоподателката е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление съдът не е констатирал допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Посочил е, че причина за настъпване на транспортното произшествие било именно поведението на жалбоподателката като водач на ППС. Всеки водач на ППС бил длъжен да проявява необходимото внимание към уязвими категории участници в движението и конкретно към пешеходците, както и да спазва задълженията си по ЗДвП. В случая, въпреки че не било ясно дали пешеходецът бил стъпил на пешеходна пътека за пресичане на платното за движение, жалбоподателката, при навлизане в кръстовището за извършване на маневра завой наляво, не само можела, но била длъжна да предвиди, че пешеходецът ще стъпи на пътя при зелен сигнал на светофарната уредба, с който водачът на МПС следвало да се съобрази. В този смисъл именно нейното поведение било в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.

 

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден. Решението на Районен съд – Хасково също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба.

 

Осъществявайки служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон, настоящата инстанция не споделя правните изводи на въззивния съд, по следните съображения:

 

В случая при издаването на наказателното постановление е допуснато несъответствие между фактическото описание на нарушението и санкционната разпоредба във връзка с твърдяното нарушение по чл. 116 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от Закона за движение по пътищата регламентира състав на административно нарушение, изразяващо се в причиняване на ПТП, в резултат на движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, като в тази алинея в т. 5 (цитирана в обжалваното наказателно постановление) е посочено неспазването на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка или другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне. Съставът на административно нарушение по чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 може да бъде осъществен само в тези изчерпателно посочени от закона случаи, като правилото на чл. 116 от ЗДвП не е сред тях, тъй като то вменява общото задължение на водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. В даденото в случая описание на нарушението обаче липсват каквито и да било фактически твърдения за конкретни действия на жалбоподателката, които да могат да бъдат подведени под някоя от посочените хипотези. Посочено е единствено, че е настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателката лек автомобил и пресичащия пешеходец, но не е посочено кои действия на жалбоподателката стоят в причинна връзка с настъпилото ПТП. Вместо да бъдат изложени твърдения за конкретни действия на жалбоподателката, в резултат на които е настъпило ПТП и с които тя е нарушила изискването за повишено внимание към пешеходците, наказващият орган директно и без конкретни мотиви е обвързал настъпилото ПТП с презумирано виновно поведение на водача на МПС. В текста на постановлението е използвано общо описание, че водачът "не е бил предпазлив и внимателен към пешеходците", като е посочено, че това поведение е в нарушение на чл. 116 от ЗДвП. Тази формулировка обаче не съдържа конкретика относно конкретното деяние или конкретни действия/бездействия, които са довели до настъпването на инцидента. В този смисъл в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като липсва пълно и ясно описание на нарушението и на всички съставомерни признаци от състава му, и, на следващо място, е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и санкционната разпоредба. Липсата на пълно и точно описание на нарушението препятства наказаното лице да разбере срещу какво конкретно административнонаказателно обвинение следва да се защитава и прави предмета на съдебното производство неясен. Следва също така да се отбележи, че предвид липсата на надлежно фактическо описание на нарушението, позоваването на нарушаване на правилата за предимство (каквито твърдения липсват в обстоятелствената част на наказателното постановление), на първо място, е фактически необосновано и на следващо място – допълнително допринася за неяснотата на повдигнатото административнонаказателно обвинение и конкретните фактически твърдения, срещу които жалбоподателката следва да може да се защитава.

С оглед горното, като е потвърдил наказателното постановление, Районен съд - Хасково е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

С оглед изхода на спора и предвид заявената претенция за присъждане на разноски пред районния съд, с оглед представения Договор за правна защита и съдействие № 43/21.05.2024 г., видно от който е, че е уговорено адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие в размер на 400 лв., платено в брой, то на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в този размер.

 

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 176/09.10.2024 г., постановено по АНД № 504/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1253-001097/10.05.2024 г., издадено от Началник група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП на И. А. Г. от [населено място] е наложено административно наказание - „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 116 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО да заплати на И. А. Г., [ЕГН], от [населено място] [улица]***сумата в размер на 400 (четиристотин) лева – разноски по АНД № 504/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.