Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 16.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 279 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен
юрисконсулт Ив. С., срещу Решение № 29/17.10.2021г. на Районен съд – Велики
Преслав, постановено по ВНАХД № 143/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 21-0323-000270 от 14.05.2021г.,
издадено от началник РУ към ОД на МВР-Шумен, с което на основание чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП на И.Х.И.,***, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е наложено адм.
наказание „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че не е
налице констатираното от районния съд основание за отмяна на НП, а напротив,
същото следва да бъде потвърдено с оглед несъмнената установеност на описаното
в акта и в постановлението деяние на водача. Поради това отправя искане за
отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложената на лицето глоба.
Претендира разноски за две инстанции. В съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт С..
Ответната страна, И.Х.И.,
депозира отговор чрез адвокат Г.И., в който излага съображения за
неоснователност на оспорването. В съдебно заседание ответникът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, а
разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява основателна
по следните съображения:
Съдебните решения представляват
процесуални действия на съда, поставящи край на съдебното производство. За да
са валидни, допустими и правилни, същите следва да отговарят на изискванията,
поставени от процесуалните и материалните закони. Актовете, които не са
съобразени с тези изисквания, представляват порочни съдебни решения. В
зависимост от порока, от който страда едно съдебно решение, същото може да бъде
нищожно – когато порокът засяга валидността му; недопустимо – когато порокът не
влияе върху валидността на решението, но засяга допустимостта му; неправилно –
когато решението е валидно и допустимо, но е издадено в противоречие със
закона. Съгласно правната доктрина и установената съдебна практика (напр.
Решение № 9225/18.06.2019г. по адм.д. №7452/2018г. на ВАС, Осмо отд.), за да
бъде прогласена нищожност на съдебен акт, е необходимо да бъде констатирано, че
е бил постановен от незаконен съдебен състав, че не е изготвен в писмена форма
или, че не е подписан. Недопустимо е съдебно решение, което е валидно, но е
постановено при липса на някоя от положителните процесуални предпоставки за
съществуването или надлежното упражняване на правото на обжалване или съответно
при наличието на някоя от отрицателните предпоставки за това. А неправилно е
това решение, което е валидно и допустимо, но противоречи на действителното
правно положение.
Обжалваното съдебно решение е постановено
в производство по Раздел V от ЗАНН, в което по силата на чл.84 от ЗАНН
субсидиарно приложение намира НПК. В чл.34 от НПК императивно е посочено, че
всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването
му; наименованието на съда, който го издава; номера на делото, по което се
издава; имената на членовете на състава, прокурора и на съдебния секретар;
мотиви; диспозитив и подписите на членовете на състава.
Процесният съдебен акт изхожда от орган
на правораздавателната власт, постановено е в писмена форма и в законен състав,
съгласно изискването на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Същият обаче не носи подписа на
съдебния състав, който го е постановил. На всяка страница от решението фигурира
печатен текст, според който то представлява копие на електронно подписан
документ, с посочване на трите имена на лицето, което го е постановило, както и
точните дата и час на полагане на електронния подпис.
При тези констатации касационната
инстанция приема, че съдебният акт, предмет на касационно оспорване, не е
подписан съобразно изискванията на чл.34 от НПК, което обуславя извода, че
страда от порок, рефлектиращ върху неговата валидност.
Направеният по-горе извод не се променя
от изричното отразяване в приложеното по делото неподписано и незаверено копие,
че представлява възпроизведено на хартиен носител копие на електронно подписан
документ, доколкото върху същото липсва удостоверено съответствие на преписа с
електронния образ. Това съответствие може да бъде удостоверено единствено
посредством полагане на саморъчен подпис от издателя на съдебния акт или чрез
полагане върху хартиения носител на печат на съда и подпис на служител с
посочване на трите му имена и длъжност. Такова удостоверяване в случая не е
налице.
Действително, според чл.33, ал.7 от
Наказателно-процесуалния кодекс, съдебните актове се изготвят като електронен
документ в единната информационна система на съдилищата и се подписват с
квалифициран електронен подпис (КЕП). От цитираната разпоредба следва, че когато
съдебните актове се изготвят като електронен документ, същите подлежат на
подписване с КЕП. В случая обаче обжалваното решение е материализирано на
хартиен носител, а не е представено в електронна среда, поради което следва да
носи саморъчния подпис на неговия автор, още повече, че самото АНД № 143/2021г. по описа на ВПРС, по което е постановено, е
образувано на 07.06.2021г. с резолюция на
Председателя на ВПРС на хартиен носител, а цитираната по-горе разпоредба касае
съдебните производства, образувани и водени изцяло в електронна среда, в
система, до която имат достъп всички участници в процеса.
Изложените съображения обуславят извода
за нищожност на обжалваното решение поради порок, който рефлектира върху
неговата валидност. Съгласно чл.63, ал.1, изр.последно от ЗАНН, решението на
районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.А съгласно чл.218, ал.2 от АПК, за валидността на решението съдът следи служебно, респективно може да я
обяви и при липса на такова възражение в касационната жалба. Поради това
Решение № 29 от 17.10.2021г.,
постановено по АНД № 143/2021г. по
описа на Районен съд - гр.Велики Преслав следва да бъде обявено за нищожно и
доколкото същото не подлежи на прекратяване, на основание чл.221, ал.5 от АПК
делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на
ново решение.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че не само решението на съда, но и всички останали съдебни актове, в
т.ч. разпореждане № 161/27.07.2021г., с което делото е насрочено, разпореждане №
136/20.07.2021г. , протокол№93 от проведеното на
26.08.2021год. открито съдебно заседание и протокол № 116 от проведеното
на 15.09.2021г. открито
съдебно заседание по делото, не са подписани от съдията-докладчик по делото. В
протоколите от проведеното открито съдебно заседание липсва и подпис на
секретаря, участвал в изготвянето му. Доколкото обаче се касае за процесуални
действия по движението на делото, които не слагат край на производството по
същото, сами по себе си тези пороци не обуславят нищожност на съдебното
решение, а съставляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
рефлектиращи единствено върху правилността на съдебния акт, за които съдът не
следи служебно (по арг. от чл.218, ал.2 от АПК). С оглед установената нищожност
на решението обаче, същите не променят направения по-горе извод на съда.
Въпреки това, при новото разглеждане на делото, съдът следва стриктно да
съблюдава и правилата за провеждане на процесуалните действия на съда, които не
слагат край на делото, в това число посредством подписване на съдебните
определения, разпореждания и протоколи, когато те се издават на хартиен носител.
По направените искания за разноски съдът
намира за необходимо да отбележи, че доколкото с настоящия съдебен акт не се
слага край на спора, то не е налице хипотезата на чл.81 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и в това производство разноски не следва да се присъждат. Същите следва да
бъдат присъдени от първоинстанционния съд при постановяване на решение по
предявената пред него жалба с оглед изхода на спора по нея.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.5 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНО Решение № 29 от 17.10.2021г., постановено по АНД № 143/2021г. по описа на Районен съд – град Велики
Преслав.
ВРЪЩА делото на Районен съд – град Велики Преслав за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Разноски
не се присъждат.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.12.2021 г.