О  П  Р Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №

                           

 

гр.Ловеч, 18.04.2019 г.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осемнайсети април през две хиляди и деветнайсета година, в състав:   

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          СЕВДА ДОЙНОВА,

                          ЧЛЕНОВЕ:          ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,

                                                       ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

 

 

като разгледа докладваното от член-съдията Ангелова ч.гр.д.№157/2019г., за да се произнесе, съобрази:

 

 

Производство по реда на чл.274,вр.с чл.105, чл.109 от ГПК и чл.179 от ЗЗД.

          

С Определение №30/21.01.2019г.,пост.по гр.д.№ 312/2018г. РС-Тетевен е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на ОС-Ловеч. Съдът е приел,че с оглед цената на иска от 30 000 евро-в левова равностойност 58 647.90лв., по правилото на чл.104,т.4 от ГПК, спорът не му е родово подсъден.

В срок е постъпила частна жалба срещу определението от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н „Младост”,бул.”Цариградско шосе”№115 Е,представлявана от юрисконсулт Д.У.. Излага,че в отговора на исковата молба Банката е направила възражение за липса на местна подсъдност на РС-Тетевен за разглеждане на спора.Обосновано е с факта,че седалището на Банката е в гр.София. Също няма вписани нейни клонове по реда на чл.17,ал.2,във вр.с ал.1 от ТЗ,като персонифицирани отделни правни субекти,поради което не е приложимо и правилото на чл.108,ал.1,изр.2-ро от ГПК. Акцентира и върху специфичния характер на предмета на спора-ипотечни права и твърди,че компетентен да разгледа спора е РС-София. Сочи,че по отношение на ипотечните права е налице трайна съдебна практика в смисъл,че правилото на чл.109 от ГПК не следва да се прилага за тях,а се разглеждат по общото правило за подсъдност по седалището на юридическото лице-ответник. Цитира Определение №203/13.04.2016г.,пост.по д.№3633/2015г.на ІІІ ТО на ВКС и Зпр.№988/31.10.2012г.,пост.по ч.т.д.№692/2012г. на ІІ ТО на ВКС.,където е прието,че „с оглед специфичния характер на ипотеката върху недвижим имот,уредена като  вид реално обезпечение в ЗЗД и зависима от обезпеченото вземане,тя едновременно се родее с вещните права,но и се отличава съществено по своите белези.Това налага извода,че за да е налице визирането й в чл.109 от ГПК изключение от общия принцип на чл.105 от ГПК за подсъдността, би следвало изрично да е посочено в закона,че за исковете за установяване нищожност /унищожаване, погасяване/ на ипотека,също се прилага правилото за подсъдност по местонахождението на имота.Нормите,които имат изключителен характер, не бива да се тълкуват разширително.Освен това обхватът на тези парва беше разширен по време на действието на ГПК отм. ДВ бр.124:1997г.,а чл.83 ГПК отм. Съвпада изцяло с  действащата редакция на чл.109 от ГПК”. Сочи,че нормата на чл.109 от ГПК е ясна и непротиворечива и в нея изчерпателно са изброени хипотезите,в които същата се прилага,като исковете за ипотечни парва не са част от приложното й поле.

По изложените  съображения и с оглед приетата цена на иска от 30 000 евро,счита,че родово и местно компетентен да разгледа спора е Софийски градски съд. Затова моли да се отмени обжалваното определение и делото се изпрати за разглеждане от СГС.

Изпратени са преписи от жалбата на другите страни,но в срока по чл.276 от ГПК отговори не са постъпили.

По допустимостта.

Жалбоподателят е бил уведомен за атакувания съдебен акт на 01.02.2019г., а жалбата е подадена на 07.02.2019г.-т.е.в рамките на законния срок. Подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице. При горните констатации съставът приема,че жалбата е допустима.

По същество.

Производството по гр.д.№312/2018г.по описа на РС-Тетевен е образувано по искова молба, подадена от Г.М.Г. ***, чрез адв.Б.П.-САК, срещу „Банка Пиреос България"АД гр.София, с ЕИК *********, Н.В.Н. и И.Н.Н.-***. Като правно основание на претенцията си  ищецът е посочил чл.179,ал.1 от ЗЗД и е заявил,че иска  съдът да постанови решение ,с което да бъда заличена Договорна ипотека, вписана в СВп.при РС-Тетевен с вх.per.№272/02.03.2006г.,акт 2,том I,дело №189/2006г., включително и нейното подновяване, вписано в СВп.при Рс-Тетевен с вх.рer №314/15.02.2016г., акт №15,том I, дело №196/2016г., по отношение на имот : Еднофамилно двуетажно жилище № 1-а,ляво от жилищна група Б-2, обозначено с пореден №21, със застроена площ 54,10 кв.м. и РЗП от 110,80 кв.м., подробно индивидуализирано, ведно със съответното вещно право на строеж върху собствения, намиращ се в м.”Стара Рибарица” и съответстващ на парцел ІІ, пл.№ 34 в кв.129 по ПУП на с.Рибарица, Ловешка област, при описаните в акта граници.

С отговора си отв.”Банка Пиреос България”АД е направил възражение за липса на местна компетентност да разгледа спора на РС-Тетевен,позовавайки се на тезата,че споровете във връзка с ипотечното право не се разглеждат по подсъдността на чл.109 от ГПК-местонахождението на ипотекирания имот,а по общата подсъдност по чл.105, съотв. тук и чл.108 от ГПК. Твърдят,че компетентен да разгледа спора е РС-София,в чийто съдебен район е седалището на ответника. 

С протоколно определение от съдебното заседание на 31.07.2018г. РС-Тетевен е оставил исковата молба без движение с указание към ищеца да посочи цена на претенцията си. Съдът е пояснил,че цената не може да се определя по данъчната оценка на ипотекирания имот, а по вписаната в договора сума,която кредиторът има право да получи при принудително изпълнение.Затова е дал указания за допълване на внесената сума.

В отговор ищецът е представил Молба с вх.№ 4570/07.09.2018г. (п.кл. 05.09.2018г., с която заявява, че цената на иска с правно основание чл.179,ал.1 от ЗЗД следва да се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.2 от ГПК – на базата на данъчната оценка на ипотекирания недвижим имот, за което е представил удостоверение за данъчна оценка на процесния имот. Посочил е, че с „..настоящата молба се цели доказване наличието на договорен правопогасяващ самото ипотечно право факт,а не съществуването на договора,по силата на който то е възникнало.Като такъв правопогасяващ факт сочи клаузите на чл.5.1 и чл.5.2 от Анекс №.. 01-273/2006г. от 21.02.2006г.,приложен по делото. В цитираната норма страните-кредитор „Банка Пиреос България”АД и кредитополучател „Орхание 1”ООД, за чието задължение е била учредена ипотеката, са се споразумели,че кредитополучателят ще погасява главница по договора в размер на  левовата равностойност на минимум 210 евро за кв.м.,но не по-малко от равностойността на 23 100 евро за жилищна сграда.”. Ищецът е представил данъчна оценка на ипотекирания имот-на стойност 5240лв.и счита,че по правилото на чл.69,ал.1,т.4 от ГПК,вр.с чл.72,ал.1 от ГПК, дължимата  държавна такса е 52.40лв.,като реално са били внесени 80лв. Алтернативно-в случай,че съдът не приеме тази цена на иска, е заявил, че цената на иска е 23000 евро, тъй като това е сумата по чл.5.1 от Анекс № А1-279/21.02.2006 г. сключен между „Банка Пиреос” АД и „Орхание 1” ООД, която сума ищецът ще доказва, че е постъпила в полза на банката.

С определение № 454/19.09.2018г., пост.по гр.д.№312/2018г. РС- Тетевен е приел,че по иск с правно основание чл.179,ал.1,пр.2-ро от ЗЗД цената се определя от сумата,за която е била учредена договорната ипотека. Приел е, че ищецът не е внесъл такса в съответствие с този размер и затова по реда на чл.129,ал.3 от ГПК е прекратил производството.

Определението е било предмет на въззивен контрол по в.ч.гр.д.№548/2018г.на ОС-Ловеч,където е прието,че цената следва да се определи по правилото на чл.69,ал.1,т.4 от ГПК,като за база се вземе пазарната цена,която е била заплатена от ищеца по договора за покупко-продажба на жилището. В нотариалния акт е посочена 30 000 евро-или върху левовата им равностойност на 58 674.90лв.Така държавната такса е  в размер на 586.75лв. и следва да довнесе сумата 506.75лв. С тези указания делото е върнато на РС-Тетевен.

С Разпореждане от 12.10.2018г. съдът е уведомил ищецът да внесе определената такса,което е изпълнено-видно от платежното нареждане от 15.01.2019г.

С обжалваното Определение №30/21.01.2019г.,пост.по гр.д.№312/2018г. РС-Тетевен е приел,че при определената цена на иска и по правилото на чл.104,т.4 от ГПК за родова подсъдност, компетентен да разгледа спора е ОС-Ловеч. По възражението за липса на местна подсъдност няма произнасяне в атакуваното определение.

 

При така установената фактическа обстановка,съставът прави следните изводи:

 

Съставът намира,че макар правилно РС-Тетевен да се е произнесъл служебно по родовата подсъдност на спора,то е пропуснал да се произнесе по заявеното с отговора възражение за липса на местна подсъдност на РС-Тетевен. Това е и единственото възражение на жалбоподателя в настоящата частна жалба. Съставът изцяло споделя становището на първоинстанционния съд по отношение родовата подсъдност–в тази част спорът вече е разрешен с произнасянето по в.ч.гр.д.№548/2018г.на ОС-Ловеч. Следвало е обаче, при заявеното с отговора възражение за липса на местна подсъдност по чл.109 от ГПК, първоинстанционният съд да изложи мотиви и се произнесе и по него.

Затова съставът намира,че следва да се отмени обжалваното определение и делото се върне на РС-Тетевен за произнасяне по всички възражения по подсъдността на спора.

Съдът намира за нужно да отбележи,че все още има неяснота и непрецизност в претенцията на ищеца,която следва да се отстрани. Първоначално е отправено искане да се постанови заличаване на договорната ипотека върху процесното жилище,което е придобил през 2007г. от отв.Н.Н. и И.Н., включително и подновяването й през 2016г. Изложил е,че задължението на Н.Н., което е било обезпечено с процесната ипотека,е било погасено чрез сумата,която ищецът е престирал по договора за продажба. Въпреки това Банката не е заличила ипотеката върху имота и през 2016г. я е вписала отново.

Ищецът следва да съобрази,че искането за заличаване на ипотеката по реда на чл.179,ал.1,пр.2-ро от ЗЗД не е самостоятелен иск,а е последица от постановено съдебно решение,с което е възможно да е установено,че - а/ обезпеченото с ипотека вземане не съществува или б/не съществува самото ипотечно право. Заличаването на ипотеката е последица от уважаване на посочените  по-горе установителни претенции. (в т.см.Опр.№422/21.06.2013г. по т.д.№419/2012г.,ІІ ТО на ВКС). Компетентност да извърши заличаването има единствено съдията по вписванията,при наличие на предпоставките на чл.179,ал.1 от ЗЗД-искане на кредитора или съдебно решение.

В последвалото уточнение с Молба с вх.№4570/07.09.2018г. ищецът сочи,че „..с настоящата искова молба „..цели доказване наличието на правопогасяващ самото ипотечно право факт, а не съществуването  на договора, по силата на който то е възникнало. Правопогасяващият факт е уговорен в чл.5.1 и чл.5.2 от Анекс с №D01-273/2006 от 21.02.2006г...”.

Формулирана в този и вид претенцията насочва към отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК-да се установи,че вземането не съществува (е погасено), във вр.с чл.179,ал.1,пр.2-ро от ЗЗД- по отношение на следващата се последица – заличаване на ипотечно право. Цената на този иск е съобразно размера на вземането (съгл.чл.69,ал.1,т.1 от ГПК) и при подсъдност по чл.105,съотв.чл.108 от ГПК.

Затова първоинстанционният съд следва да даде указания и в тази насока за прецезиране на фактите, основанието и петитума на предявения иск, тъй като  същите са определящи за подсъдността на спора- както местна, така и родова.

Уточнението е нужно и с оглед станалия служебно известен на състава факт за наличие на образувано идентично дело –гр.д.№311/2018г. по описа на РС-Тетевен (исковата молба е приложена и по настоящето дело-л.201), където същият ищец е предявил подобна претенция, формулирана като искане „..да се установи, че ипотечното задължение на „Орхание 1” (дружеството,за чието вземане е била вписана първоначално ипотеката и което е праводател на Н.Н.) към ”Банка Пиреос България”АД(ангажиран като ответник), е заличено и да се постанови заличаване на договорната ипотека-предмет и на настоящата му претенция. От служебната справка се установява,че делото е било прекратено пред РС-Тетевен,след като съдът е приел за цена на иска 30 000 евро или левовата равностойност на 58 674.90лв., изпратено на ОС-Ловеч. По образуваното т.д.№30/2019г. ОС-Ловеч е приел (Определение от 01.04.2019г.), че е сезиран с искане да се установи погасяване на обезпеченото задължение,чиято цена се определя по реда на чл.69,ал.1,т.1 от ГПК-размерът на паричното вземане, а местната му подсъдност е по общите правила на чл.105, съотв.чл.108 от ГПК. Съдът се е позовал на уговорения размер на покритие на ипотеката- 23 000 евро за жилищна сграда и е приел,че компетентен да разгледа спора е  Софийски градски съд. В момента текат сроковете за обжалване на определението.(Съдът прилага разпечатка от деловодната програма на ОС-Ловеч.)

При съобразяване идентичността на заявените претенции,като основание и петитум, също и страни, съставът намира,че би могло да има основания за присъединяване на настоящия спор (по правилото на чл.213 от ГПК) към образуваното пред СГС производство,с цел да се избегне постановяване на противоречиви решения.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че следва да се отмени Определение №30/21.01.2019г.,пост.по гр.д.№312/2018г.на РС-Тетевен и делото се върне за произнасяне по всички възражения за неподсъдност на спора и отстраняване на нередовности на исковата молба.

Затова  ОС-Ловеч

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ Определение №30/21.01.2019г.,постановено по гр.д.№ 312/2018г. на РС-Тетевен,с което делото е прекратено на основание чл.118 от ГПК и изпратено на ОС-Ловеч.

ВРЪЩА делото на същия състав за произнасяне по всички възражения за неподсъдност на спора и отстраняване на нередовности на исковата молба.

Определението е окончателно.

 

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                            

                                                                    

         

                                                                                        2.