Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2594 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 327,
ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор №
СБ-31 от 05.05.2019 г. с предмет доставка на зъбни колела за нуждите на
ответника. За извършената доставка е издадена фактура № 00000027507/21.05.2019
г. на стойност 35 664 лева с ДДС за конкретно посочени стоки. Посочва, че
стоката е предадена и приета без възражения с приемо-предавателен протокол от
21.05.2019 г., поради което изискуемостта и ликвидността на вземането по
фактурата, съгласно чл. 12, ал. 3 от договора е настъпила на 21.06.2019 г.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава и дължи неустойка по чл. 26 от
договора. Направил многократни опити за доброволно събиране на вземането си, но
не получил плащане от „С.е.“ ЕАД. Предвид изложеното иска да се осъди
ответникът да му заплати главница в размер на 35 664 лева за доставени, но
незаплатени стоки и неустойка в размер на 99,07 лева за периода от 21.06.2019 г.
до 26.11.2019 г. и лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът иска да се отхвърли
подадената искова молба ведно със законните последици от това. Твърди, че е
заплатил претендираното вземане за главница до размер от 5 664 лева.
Счита, че не дължи договорна неустойка в размер на 99,07 лева. Предвид
гореизложеното иска да се отхвърли предявения иск до размера от 5 664 лева
като неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа исковете.
Признава получаване на частично плащане в размер на 5 664 лева по
процесната фактура, като заявява, че същото е направено след завеждане на
исковата молба. Твърди, че към днешна дата дължимата сума за главница е
30 000 лева.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1/ По иска с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът
претендира заплащане от ответника на сума в размер на 35 664 лева с ДДС,
за която е издадена фактура № **********/21.05.2019 г. с доставчик „М.“ АД и
получател „С.е.“ ЕАД.
Страните
не спорят, а това обстоятелство се установява и от приетите доказателства, че
са обвързани от валидно сключен на 05.03.2019 г. договор, по който „М.“ АД като
изпълнител се задължава да достави на „С.е.“ ЕАД като възложител и да му
прехвърли правото на собственост върху стоки, предмет на обществена поръчка за:
„Доставка на зъбни колела“ по конкретно посочени обособени позиции.
В
изпълнение на договора е издадена процесната фактура № **********/21.05.2019 г.
за сума в общ размер на 35 664 лева с ДДС, като същата е двустранно
подписана от ищеца и от ответника и съдържа подробен опис на вида, количеството
и цената на доставяните стоки. Във фактурата е обективирано изявление, че
стоката е получена на 21.05.2019 г.
Установява
се, че за получаване на стоките, описани във фактурата страните са подписали
приемо-предавателен протокол.
По
делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че между страните е сключен процесният договор; че ищецът е доставил стоките на
ответника, за което е съставен приемо-предавателен протокол и че ищецът е канил
ответника с 3 бр. писмени покани да изпълни доброволно.
При
така ангажираните доказателства и отделените за безспорни обстоятелства, съдът
намира за доказано по делото, че в изпълнение на сключения между страните
договор ищецът е доставил, а ответникът е приел описаните във фактурата стоки
без възражения.
Установява
се, че след завеждане на исковата молба ответникът е заплатил по процесната
фактура сума в размер на 5 664 лева, което плащане изрично се признава от
ищеца.
Предвид изложеното и при съобразяване извършеното
плащане в хода на процеса искът за главница се явява основателен за сумата от
30 000 лева, като за разликата до пълния размер от 35 664 лева следва
да се отхвърли, поради извършено в хода на процеса плащане. Основателно е
искането за присъждане на законна лихва върху уважения размер, считано от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
2/ По иска с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде
уважен предявеният иск за присъждане на неустойка, следва да се установи, че е
налице валидно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава, валидна
договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на това
задължение и виновно неизпълнение на задължението, което неустойката
обезпечава, от страна на длъжника.
В чл. 26 от
сключения договор страните са уговори, че възложителят дължи на изпълнителя
неустойка за всяко забавено плащане, в размер на основния лихвен процент на БНБ,
към съответния момент на забава на плащането на договореното възнаграждение.
В чл. 12, ал. 3
е предвидено, че цената за отделната доставка се посочва в издаваната от
изпълнителя фактура ведно със заверено копие от приемно-предавателния протокол
и се заплаща от възложителя в 30 дневен срок, след като стоката бъде получена
от възложителя без възражения.
Основно
задължение на ответника по договора е да заплати доставената стока. Страните са
обвързани от валидно сключен договор, по който в чл. 26 е предвидена
действителна клауза за неустойка, която обезпечава задължението на купувача да
извърши плащане.
Ответникът не
ангажира доказателства, че е заплатил в срок дължимото възнаграждения по
процесната фактура. Отделено е като безспорно, че стоката е получена на
21.05.1.2019 г. като дължимата сума за неустойка към момента на забавата е в
размер на 99,07 лева. С оглед
изложеното предявеният иск по чл. 92 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
С
оглед изхода на спора и обстоятелството, че част от исковата претенция е
заплатена след подаване на исковата молба, тоест и за нея ответникът е дал
повод за завеждане на делото, право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени разноски в размер на 1 430,53 лева за държавна такса, които ще
бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: банкова сметка *** „Обединена
българска банка“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД „С.е.“ ЕАД, с
ЕИК: ********, с адрес: ***“, да заплати на „М.“ АД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, сума в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди лева/ с ДДС, представляваща дължима цена по договор № СБ-31 от
05.03.2019 г. за доставени стоки по фактура
№ **********/21.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата
молба 03.12.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 35 664
лева, поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД „С.е.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***“, да заплати на „М.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сума
в размер на 99,07 лева /деветдесет и девет лева и седем
стотинки/, представляваща
дължима неустойка за периода от 21.06.2019 г. до 26.11.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С.е.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***“, да заплати на „М.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сума
в размер на 1 430,53 лева /хиляда четиристотин и тридесет лева и
петдесет и три стотинки/, представляващи
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: