РЕШЕНИЕ
гр. София, 26 Май Април 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на пети
май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 4102 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД.
Ищецът Е.Д.М. твърди, че сезирал
ответника със сигнал за лъжесвидетелстване и набеждаване в извършване на
престъпление срещу Н. Ц.Г.. Последният дал лъжливи показания по прокурорска
преписка № 221/2013 год., след което срещу ищеца започнало разследване. Във
връзка със сигнала на ищеца, ответникът образувал прокурорска преписка №
41538/2013 год. на СРС. Няколко месеца след образуването на преписката,
ответникът не извършил никакви действия и проверки, като на 21/1/2014 год. с
Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, същата била
прекратена. Това, според ищеца, представлявало отказ от правосъдие и нарушение
на чл.13 от ЕКЗПЧОС. От тези действия на П. ищецът претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, психическо разстройство, хипертония,
депресия и нервен срив, за което претендира обезщетение в размер на 50 000
лева. Претендира законна лихва от 1/1/2014 год. до окончателното изплащане на
сумата и направените по делото разноски.
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва предявения иск. Счита, че
не е нарушено изискването за провеждане на разследването в разумен срок. Излага
съображения във връзка с воденето на прокурорска преписка № 221/2013 год.,
които са неотносими към предмета на настоящия спор. Намира размерът на
претендираното обезщетение за завишен Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 15/10/2013 год. Е.Д.М. е подал тъжба, по която е образувана
прокурорска преписка № 41538/2013 год. на СРС. На 30/12/2013 год. по същата
преписка, той е подал и молба. В тези свои сигнали М. е поискал от П. да
разследва Н. Г. за извършено престъпление – лъжесвидетелстване и набеждаване в
извършване на престъпление.
На 21/1/2014 год. по прокурорска преписка
№ 41538 е издадено Постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство. В мотивите на Постановлението, прокурорът е посочил, че
преписката била образувана по сигнал на Е.Д.М. срещу Н. Г., който заявил, че М.
е извършил грабеж на 05/4/2012 год. от клон на ОББ в Студентски град. М.
твърдял, че е бил набеден в извършване на престъпление, каквото не бил извършил,
както и че Г. дал лъжливи показания. В мотивите е записано още, че Е.М. е
привлечен като обвиняем по прокурорска преписка № 221/2013 год. на
Специализираната прокуратура, с предмет на обвинението – извършен грабеж на
посочената дата. Прокурорът е приел, че разследването по прокурорска преписка №
221/2013 год. продължавало, а предметът на тази преписка и предметът на
преписка № 41538/2013 год. били идентични. Като е приел, че предмет на
установяване по двете преписки ще бъдат едни и същи факти, прокурорът е отказал
да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по
прокурорска преписка № 41538/2013 год.. Разпоредено е препис от Постановлението
да бъде изпратен на Е.М., като му е указан срок за обжалване.
Съгласно удостоверение, издадено от П.
на РБългария, по прокурорска преписка № 41538/2013 год. не са извършвани
процесуално-следствени действия от образуването й до издаване на цитираното
по-горе Постановление.
От удостоверение, касаещо
разследването и извършените действия по прокурорска преписка № 221/2013 год.
става ясно, че Е.М. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл.199 ал.2 т.3 вр.ал.1т.5 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, срещу него бил
внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд и образувано нохд №
1006/2016 год.
Вещото лице по назначената
психиатрична експертиза дава заключение, че ищецът страда от разстройство в
адаптацията – състояние, което вещото лице описва като субективен стрес и
емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране, което
има като последица трудна адаптация към последиците на стресогенно жизнено
събитие.; не вземал постоянно лекарства и можел да се справи с психичните
проблеми без лечение. Според вещото лице ищецът страдал от тревожни депресивни
състояния, но не можело да се приеме, че страда от депресия, тъй като
преживяванията му били ситуационни.
Вещото лице по назначената медицинска
експертиза дава заключение, че ищецът страда от умерена форма на артериална
хипертония, без постоянна терапия; нямало регистрирани периоди на протичане на
заболяването с хипертонични кризи. Стресът, който е възможно да е изпитал
ищецът можел да провокира заболяването, но не бил основна самостоятелна причина
за възникването му.
Свидетелката М.А.П.– съпруга на
ищеца, дава следните показания: когато съпругът й бил обвинен за обир на ОББ
той бил в Белгия. Той разбрал за обвинението от вестниците и й се обадил, за да
й каже, че ще подаде жалба в П.. Впоследствие той бил задържан и след това
освободен. След освобождаването му, той получил психически стрес, започнал да
вдига кръвното, изпаднал в депресия, защото не бил извършил нищо, а не
получавал правосъдие. Когато тя ходела на свиждане, ищецът се карал с нея, бил
изнервен, защото не можел да се грижи за децата си.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, и заключението на
съдебно-медицинската и психиатричната експертиза, приети от съда.
Правни изводи, въз основа на
приетите за установени факти:
Твърденията в исковата молба дават основание искът да
се квалифицира по чл.49 от ЗЗД – обезщетение за вреди от неправомерни деяния на
лица, на които ответникът е възложил да извършват определена работа и за чиито
действия отговаря. Подробни съображения относно правната квалификация на
исковете са изложени в определението, с което е направен доклад към делото.
Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 от ЗЗД включва противоправно действие/бездействие, от лице или лица, на които П. е възложила
работа по разследване на престъпления; настъпване на вреди в тежест на ищеца,
които се намират в причинна с противоправното действие/бездействие. Тези
елементи на фактическия състав не се доказва да са налице в разглеждания
случай.
По противоправното действие/бездействие: За да се
определи дали дадено действие/бездействие на лица, на които ответникът е
възложил извършването на работа е противоправно, е необходимо да се отговори на
въпроса противоречи ли това действие или бездействие на закона. В случая ищецът
твърди да е претърпял вреди от отказ на П. да образува досъдебно производство
за разследване на престъпление от общ характер, по подадена от ищеца
тъжба. Ищецът квалифицира акта на П.
като отказ от правосъдие.
В разглеждания казус, отказът на П. да започне
наказателно преследване срещу лицето, сочено от ответника като извършител на
престъпление от общ характер не представлява противоправно действие. Този извод
съда основава на мотивите, поради което е постановен отказ. От мотивите на
Постановлението, слагащо край на производството по процесната прокурорска
преписка № 41538/2013 год., става ясно, че прокурорът не е отказал да разследва
поведението и действията на лицето, сочено като извършител на престъпление.
Напротив, изрично е посочено, че действията на това лице ще бъдат преценявани
по вече образувана друга прокурорска преписка с № 221/2013 год., чийто предмет
е напълно идентичен с този на процесната прокурорска преписка с № 41538/2013
год.. Следователно, П. не се е десезирала от разследване на твърденията за
лъжесвидетелстване и набеждаване, а е решила да проучи тези твърдения в рамките
на производството по разследване на престъплението, сведение за което е дало
лицето, за което се твърди, че лъжесвидетелства и набеждава ищеца. Това решение
на П. е изцяло в кръга на нейната компетентност и не представлява правонарушение.
Следва да се има предвид, че П., като правозащитен орган, разполага със свобода
да прецени по какъв начин ще изпълнява възложените й със закон функции. Освен
това не всеки отказ на П. да образува наказателно производство представлява
противоправно действие или отказ от правосъдие.
Ищецът се позовава и на нарушение на чл.13 от ЕКЗПЧОС.
Цитираната норма изисква от държавата да създаде ефикасни правни средства за
защита на лицата, чиито права и свободи, провъзгласени в Конвенцията, са
нарушени, включително и в случаите, когато нарушението е извършено от лица,
действащи при упражняване на служебни функции. Прилагането на нормата на чл.13
от Конвенцията е обусловено преди всичко от допуснато нарушение на защитени от
Конвенцията права и свободи на гражданите. В случая, както вече беше посочено,
правата на ищеца (по-конкретно правото на личен живот, правото на свобода и
сигурност и правото на справедлив съдебен процес) не са били нарушени, тъй като
П. не е отказала да разследва случая, във връзка с твърденията на ищеца, а
съобразно предоставените й от закона правомощия, е решила да стори това в
рамките на друго, вече образувано производство, чийто предмет е идентичен с
предмета на производството, образувано по сигнал на ищеца. За гарантиране
правата на ищеца е ирелевантно по коя прокурорска преписка ще бъдат предмет на
разследване и проверка твърденията му.
Освен това, в практиката на Европейския съд по правата
на човека се приема, че нарушението на чл.13 от Конвенцията съставлява
основание за ангажиране отговорността на Държавата, дори и когато това
нарушение не е причинило или довело до нарушение на други права по Конвенцията.
Тоест за възникване на отговорността на държавата е достатъчно единствено
липсата на достъпен за пострадалото лице механизъм, чрез който то да може да
установи нарушението и кому принадлежи отговорността за това. В България такъв
механизъм съществува и в случая той е бил достъпен за ищеца и е бил приложен.
Българската държава не е нарушила задължението си да създаде адекватен
национален режим, предоставящ правни средства за защита на лицата, които
считат, че правата им, гарантирани от Конвенцията са нарушени. В рамките на
наказателното производство например, участниците в производството имат достъп
до съд, доколкото законът им дава възможност да обжалват всеки един акт на П.,
с който се засягат техните права. Така е и в конкретния случай – ищецът, като
лицето, по чийто сигнал е образувана прокурорската преписка, е бил уведомен за
Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и е имал
възможността да обжалва това Постановление пред съд. Достъпът до съдебно
производство представлява ефективно средство за защита, тъй като се гарантира
разглеждане на случая от независим орган и се гарантира изпълняемостта на
решението на този орган. Ето защо съдът приема, че в рамките на наказателното
производство е създаден ефективен механизъм, достъпен за ищеца, който позволява
предотвратяване на нарушения на правата на ищеца или преодоляване на евентуално
допуснато такова нарушение.
На последно място следва да се отбележи, че
разследването по прокурорската преписка, в рамките на която ще се разгледа и
сигналът на ищеца, все още не е приключило (в този смисъл са представените от П.
удостоверения). Ето защо въпросът дали създадения в позитивното право правен
ред за недопускане на нарушение на правата, гарантирани в Конвенцията, е бил
приложен ефективно, дали са били допуснати пропуски или грешки от правозащитния
орган, дали разследването е било извършено некомпетентно или грешно, е
преждевременен. Този въпрос може да бъде разгледан едва след окончателното
приключване на наказателното производство и в случай на допуснати пропуски или
нарушения от порядъка на изброените по-горе, законът създава правен ред за
ангажиране на отговорността на засегнатото лице.
Изложените дотук съображения сочат на липса на
противоправно действие/бездействие на П.. Ето защо отговорността на П. за
каквито и да е вреди, настъпили в резултат от отказът да се образува досъдебно
производство по пр.пр.41538/2013 год., не следва да бъде ангажирана.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.8 от ГПК ответникът следва да получи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Държавната
такса по заведения иск и направените в рамките на съдебното производство
разноски остават за сметка на бюджета на съда, тъй като ищецът е освободен от
задължение за заплащането им.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от Е.Д.М. срещу П.НА Р.Б.за
заплащане на сумата 50 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат от отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска
преписка № 41538/2013 год. на СРП.
ОСЪЖДА Е.Д.М. да заплати на П.НА Р.Б., на
основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: