№ 201
гр. Шумен, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630202622 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0869-002414 от 31.10.2023 год. на
Началник сектор в ОД на МВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на К. Д. Е., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административно
наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от
ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В
съдебно заседание същият не се явява лично. За него се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло, като излага допълнителни мотиви в тази насока. От името на
жалбоподателя са представени и писмени бележки, в които също излага становище по
съществото на спора във връзка с искането си за отмяна на наказателното постановление.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена
като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
1
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят К. Д. Е. бил собственик на лек автомобил модел „Мазда 6“ с рег.
№Н3007КА. На 21.09.2023 год. първоначално посочения автомобил бил паркиран на
паркинг, разположен зад Игрална зала за хазартни игри, намираща се на бул.“Славянски“ в
гр.Шумен, в непосредствена близост до блока, намиращ се на бул.“Велики Преслав“ №1,
след подхода за ж.к. Херсон. Жалбоподателят живеел на адрес: **************. В късните
часове на денонощието свидетелите В. Г. М. и М. М. М., живеещи в посочения район, чули
шум от силна музика. След като погледнали през терасата на жилището си, и двамата
независимо един от друг установили, че музиката идва от един от автомобилите, паркиран в
близост до посочения паркинг. Тъй като това обстоятелство станало причина да бъде
подаден сигнал до тел.112 от неустановено по делото лице първоначално на сигнала се
отзовали свидетелите П. П. Б. и Д. С. Д. – служители на РУ-Шумен. Тъй като при
извършения обход не забелязали нищо нередно двамата, с помощта на управлявания
полицейски автомобил се отдалечили. По-късно около 1.00-1.30 часа на същата нощ отново
се чула силна музика. При излизане на терасите на жилищата си свидетелите В. Г. М. и М.
М. М., и двамата независимо един от друг установили, че силната музика идва от същия
автомобил, като междувременно водачът, намиращ се в автомобила започнал да извършва
маневри, за да паркира на свободно паркоместо, при което блъснал два от паркираните в
близост автомобили. И двамата свидетели тръгнали да слизат на паркинга, като свидетелят
М. помолил приятелката си да подаде сигнал на тел.112. При пристигането си до
автомобила, от който чували музиката, жалбоподателят продължавал извършването на
посочените маневри, при което свидетелите успели да спрат автомобила, почукали на
предното стъкло на водача и го помолили да слезе. В този момент пристигнал полицейският
екип, състоящ се от служителите П. П. Б. и Д. С. Д. – служители на РУ-Шумен. Тъй като
след като жалбоподателят К. Д. Е. излязъл от автомобила, същият лъхал на алкохол и се
държал арогантно и неадекватно, бил повикан за съдействие екип на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-Шумен. На место пристигнали свидетелите Г. Ю. И. и А. Д. А.. В
тяхно присъствие Е. отказал да му бъде извършена проверка за установяване съдържанието
на алкохол в кръвта. Бил му издаден талон за медицинско изследване №097701, но същият
отказал да го получи. Отказът му да получи талона бил удостоверени с подписа на свидетеля
А. Д. А.. Видно от представеното като доказателство по делото копие от журнала на Спешно
отделение при „МБАЛ-Шумен“ АД при посещението си в болничното заведение
жалбоподателят е отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване.
От свидетелите В. Г. М. и М. М. М. били снети писмени обяснения, а във връзка с
констатираните пътно-транспортни произшествия с участието на жалбоподателя били
съставени два броя Протоколи за ПТП-Протокол за ПТП №1845971/21.09.2023 год. и
Протокол за ПТП №1845972/21.09.2023 год.
2
По повод така описаното нарушение на водача бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA, №1091170 от 21.09.2023 год., който нарушителят
отказал да подпише. Отказът му бил отново удостоверен с подписа на свидетеля П. П. Б..
Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №23-0869-002414 от 31.10.2023 год. на Началник сектор в ОД на
МВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на К. Д. Е., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ************** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 2000
/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП. На 21.09.2023 год. на
жалбоподателя била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №2300869-000549/21.09.2023 год., по силата на която му била наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността му по
съдебен ред, но за не повече от осемнадесет месеца и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0869-000548/21.09.2023 год., по силата на която била
прекратена регистрацията на пътно превозно средство марка „Мазда 6“ с рег.№Н3007КА за
срок от 6 /шест/ месеца.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода
на съдебното производство писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Г. Ю. И., на свидетелите А. Д. А., Д. С. Д., П. П. Б., В.
Г. М. и М. М. М., отчасти на свидетелите Я.Х.Д. и Д.В.Х., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Г. Ю. И., А. Д. А., Д. С. Д., П. П. Б., В.
Г. М. и М. М. М. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите имат преки
впечатления над поведението на жалбоподателя по време на извършената проверката, а
свидетелите М. и М. и по време на управление на автомобила. Същите са еднопосочни,
последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по
делото доказателствен материал.
По отношение показанията на свидетелите Я.Х.Д. и Д.В.Х. съдът намира, че същите
следва да бъдат кредитирани единствено в частта, в която свидетелстват, че на посочения
ден и час тримата, заедно с жалбоподателя се намирали на посочения адрес, както и че
преди да слезе до автомобила си Е. е употребил алкохол. Тази част от показанията на
свидетелите се подкрепя и напълно кореспондира с останалия събран по делото
доказателствен материал, както и с описаната по-горе фактическа обстановка. В същото
време обаче останалата част от показанията на двамата свидетели, в която същите заявяват,
че жалбоподателят не е управлявал автомобила си, а че е слязъл до паркинга по повод чут от
тях силен шум не следва да бъде кредитирана. При обсъждане не тази част от показанията на
тези свидетели съдът съобрази обстоятелството, че двамата се намират в близки приятелски
3
отношения с жалбоподателя, поради което същите се явяват до голяма степен предубедени и
заинтересовани от изхода на делото и имат за цел неговото оневиняване за нарушението, за
което му е наложено наказание. В същото време показанията им са непоследователни,
противоречиви и не се подкрепят от останалия събран по делото и обсъден по-горе
доказателствен материал и най-вече с показанията на свидетелите В. Г. М. и М. М. М., които
са преки очевидци на поведението на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо
средство “Алкотест 7510“, марка „Дрегер“, с фабричен номер ARDN-0034, като е отказал и
да му бъде взета кръвна проба за изследване. В същото време от материалите по делото и
по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство и обсъдени по-горе гласни
доказателства се установява, че повод за тестване на жалбоподателя е било участието му в
ПТП с други два автомобила, което е било извършено от негова страна при маневриране. В
подкрепа на изложеното са показанията на В. Г. М. и М. М. М., които са възприели пряко
поведението на жалбоподателя първоначално от терасите на жилищата си, а впоследствие и
непосредствено до самия автомобил, в който се е намирал Е.. В същата насока са и
показанията на свидетелите Г. Ю. И. и П. П. Б., които са пристигнали на
местопроизшествието непосредствено след инцидента и лично са възприели слизането на Е.
от шофьорското место на автомобила, както и следите по участващите в ПТП-тата
автомобили. Същите са били възприети впоследствие и от свидетелите А. Д. А., Д. С. Д..
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП Редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи
или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, а съгласно ал.5 на същия законов текст по реда на наредбата по
ал.4 се установява и концентрацията на алкохол в кръвта на участниците в
пътнотранспортни произшествия и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно
да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или
на други лица живот или здраве, като съгласно ал.2 от същата Неизпълнението на
задължението по ал.1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за
отказ на лицето да му бъде извършена такава.
От показанията на свидетелите Г. Ю. И., А. Д. А., Д. С. Д. и П. П. Б., става ясно, че
водачът е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, като е отказал да
4
получи талон за медицинско изследване и впоследствие е отказал да даде кръвна проба за
медицинско изследване. В същата насока е и представеното писмено доказателство, а
именно ксерокопие на журнала на Спешно отделение при „МБАЛ-Шумен“ АД, от което се
установява, че жалбоподателят е отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване.
В хода на съдебното производство от страна на лицето не са представени
доказателства, от които да се направи извод, че същият е страдал от заболяване, което да
възпрепятства възможността на същия да бъде извършена проверка за установяване
съдържанието на алкохол в кръвта или в издишания въздух по който и да е от визираните в
закона и в наредбата способи.
Съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила, а
само е слязъл до автомобила си непосредствено преди извършване на проверката. В този
смисъл съдът съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите В. Г. М. и М. М. М., от които става ясно, че и двамата са
възприели непосредствено поведението на водача по време на управление, извършваните от
него маневри и причинените от него пътно-транспортни произшествия с двата паркирани в
близост автомобили. В същото време и двамата свидетели твърдят, че в автомобила не е
имало други лица, че лично водача е управлявал автомобила, като са възприели поведението
му именно в момента на управление на автомобила и блъскането на автомобилите, като
същото е започнало преди двамата свидетели да слязат от апартаментите си и е продължило
и по време на присъствието им на самия паркинг. Именно в резултат на действията на
свидетелите М. и М. жалбоподателят е преустановил движението на автомобила, но е
останал на шофьорското место до пристигане на полицейските служители. Както бе
посочено и по-горе показанията на тези свидетели са последователни, непредубедени,
почиват на техни преки впечатления за фактите, за които свидетелстват и напълно
кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал. Поради изложеното съдът ги кредитира изцяло. В същата насока са и показанията
на свидетелите Г. Ю. И. и П. П. Б., които след пристигането си на место също са възприели
следите по ударените автомобили, както и обстоятелството, че именно жалбоподателя е
слязъл от шофьорското место, а в автомобила му не е имало други лица.
В подкрепа версията на жалбоподателя са единствено показанията на свидетелите
Я.Х.Д. и Д.В.Х., в частта която настоящия състав не кредитира, поради тяхната
заинтересованост и предубеденост, както и по изложените по-горе правни съображения.
С оглед на изложеното съдът не кредитира и твърдението, изложено в жалбата, че
липсват доказателства за следи от ПТП, както по автомобила на жалбоподателя, така и по
другите два автомобила. Както бе посочено по-горе от материалите по делото се установява
по безспорен начин, че жалбоподателят е бил участник в ПТП, като в резултат на
извършваните от него маневри е нанесъл щети по посочените автомобили, като последните
са подробно описани в приложените по делото протоколи за ПТП, а и са видни от
изготвените от полицейските служители снимки.
С оглед на изложеното съдът намира, че от материалите по делото се доказва по
5
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
посоченото в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП административно нарушение, тъй като е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или наркотични вещества, както и да му бъде взета проба за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, съгласно която Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение, а така
също и в наказателното постановление е посочена като нарушена санкционната разпоредба
на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В същото време обаче, настоящият състав приема, че посочената
разпоредба освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание
на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Ето защо посочването
именно на тази разпоредба, както в акта, а така също и в наказателното постановление не е
съществено процесуално нарушението, доколкото по никакъв начин не е нарушило правото
на защита на жалбоподателя и не му е попречило да разбере какво точно нарушение се
твърди, че е извършил и съответно да организира по адекватен начин защитата си срещу
него. В този смисъл е и константната практика на съдилищата и по-специално Решение от
01.04.2009 год. на ШАС по к.а.н.д. №52/2009 год. В същото време съдът счита, че
административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, като е
наложил и двете предвидени наказания в техния абсолютен размер, а именно „глоба“ в
размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години.
При преценка на издаденото наказателно постановление съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване правото на защита на
жалбоподателя и до невъзможност същия да разбере какво нарушение се твърди, че е
извършил, къде го е извършил и при какви обстоятелства.
В тази връзка съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, изложено в
жалбата и в представени по делото писмени бележки за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неточно посочване на мястото на извършване на нарушението.
Видно от текста на наказателното постановление в същото като място на извършване на
деянието е посочено, че същото е извършено в гр.Шумен, на бул.“Славянски на паркинга
6
срещу блок №1 /срещу игрална зала за хазартни игри/. От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че това е паркинга, намиращ се от задната страна на блока,
намиращ се на бул.“Славянски“ №1, като същият е ситуиран в ж.к. Херсон, срещу входа на
Игрална зала за хазартни игри „Съркъл“ в междублоковото пространство между блока,
намиращ се на бул.“Славянски“ №1 и този намиращ се на адрес бул.“Велики Преслав“ №1.
Действително в посочения район се намират няколко паркинга, както пред всеки от
жилищните блокове, така също и пред входа на самото казино, но съдът намира, че начинът,
по който е описан същия в наказателното постановление е достатъчно ясен и е дал
възможност на жалбоподателя да разбере къде се твърди, че е извършил деянието, а от тук и
да се защитава адекватно срещу него, което е било сторено и със самата жалба, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Съдът не кредитира и твърдението на жалбоподателя, изразяващо се в допуснато
процесуално нарушение на нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, изразяващо се в
обстоятелството, че в акта за установяване на административно нарушение не са вписани
свидетелите, присъствали по време на извършване на нарушението. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствие на нарушителя и на свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Видно от текста на
издадения срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия
GA, №1091170/21.09.2023 год. в същия като свидетел е вписано лицето А. Д. А.. Посоченият
свидетел се явява именно свидетел на извършване на нарушението, доколкото както се
установява от неговия разпит и от събраните в хода на съденото производство
доказателства именно в присъствие на свидетеля А. жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство, като е отказал да получи талон за медицинско
изследване и впоследствие е отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване.
Доколкото предмет на разглеждане в настоящото производство е нарушението по чл.174,
ал.3, предл. първо от ЗДвП, то свидетелите В. Г. М. и М. М. М. не са свидетели на
извършване на нарушението, доколкото в съдебно заседание на 21.02.2024 год. нито един от
двамата не свидетелства, че е бил свидетел на отказа на Е. да му бъде извършена проверка
за наличие на алкохол в издишания въздух. Още повече, че самия свидетел М. категорично
заявява, че не знае и не е видял дали след като полицаите са дошли на место са извършвали
проверка за алкохол на жалбоподателят. Свидетелите В. Г. М. и М. М. М. са свидетели на
друго, извършено от страна на жалбоподателя нарушение, за което е бил издаден друг акт за
установяване на административно нарушение, респективно друго наказателно
постановление, които не са предмет на обжалване в настоящото производство. С оглед на
изложеното съдът намира, че не е налице соченото от страна на жалбоподателя и
процесуалния му представител процесуално нарушение.
Съдът не кредитира и изложеното в жалбата твърдение за допуснато нарушение на
нормата на чл.42, ал.1, т.9 от ЗАНН. Съгласно посочения законов текст актът за
установяване на административно нарушение трябва да съдържа имената и точните адреси
7
на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански
номер. Както бе посочено и по-горе предмет на обжалване в настоящото административно-
наказателно производство е наказателно постановление №23-0869-002414 от 31.10.2023 год.
на Началник сектор в ОД на МВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на К. Д. Е., са
наложени административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за деяние
по чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП. Посоченото нарушение е формално и се изразява в
отказ на нарушителя да му бъде извършена съответната проверка за алкохол или наркотични
вещества. От това административно нарушение не се твърди, а и не се предполага да са
настъпили каквито и да е имуществени вреди за когото и да е, поради което от същото
липсват пострадали лица. Фактът, че по същото време и на същото място нарушителят е
извършил и друго нарушение, за което му е бил съставен друг акт за установяване на
административно нарушение, респективно друго наказателно постановление, от което е
възможно да са настъпили имуществени вреди за трети лица, доколкото същото не е
предмет на обжалване в настоящото производство се явява ирелевантно към настоящия
казус.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Посочените по-горе разпоредби предвиждат при такъв изход на делото присъждане в
полза на оспорващия на разноски, включително и такива за възнаграждения за свидетели и
вещи лица. Доколкото в хода на съдебното производство е било изплатено възнаграждение
на свидетел, който е бил призован по искане на въззиваемата страна, то изплатената на
свидетеля сума от 19.73 лева, представляваща възнаграждение за свидетел, се явява именно
разноски по производството по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.143 от АПК и с оглед
изхода на делото следва да бъде възстановена от жалбоподателя.
8
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0869-002414 от 31.10.2023 год. на
Началник сектор в ОД на МВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на К. Д. Е., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административно
наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от
ЗДвП.
ОСЪЖДА К. Д. Е., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА К. Д. Е., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 19.73 лева /деветнадесет лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща заплатени разноски на свидетел, както и 5 лева
/пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9