№ 12921
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110122167 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу , с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника „Столичен електротранспорт“ ЕАД, че дължи на
дружеството следните суми – 10 020,90 лева – начислена в периода от
31.07.2021 г. до 07.02.2024 г. лихва за забава за плащане на цена на топлинна
енергия, доставена от ищеца от месец юни 2021 г. до месец април 2022 г. в
имот на ответника – тролейбусно депо в район „Искър“ в София, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 14.02.2024 г., до окончателното плащане – вземания по
заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 8998/2024 г. по
описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е сключил
договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, като в периода от месец
юни 2021 г. до месец април 2022 г. ищецът доставял топлинна енергия до
депото на ответника. Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, като ответникът
обаче платил чак през 2024 г., като дължал лихва за забава в размер на
претенцията по делото. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Столичен
електротранспорт“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва единствено
поради изтичане на давност за съответните вземания, която се поддържа, че е
3-годишна.
В съдебното заседание ищецът поддържа исковете и моли за тяхното
уважаване. Ответникът оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне.
1
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото от 07.02.2025 г. (на лист 66 –
67 от делото), съдът е отделил за безспорно, че между страните има договор за
доставка на топлинна енергия и такава е била заплатена от ответника
(страните спорят само дали плащането е в срок).
Съгласно заключението на счетоводната експертиза, прието в откритото
съдебно заседание на 02.04.2025 г. (протокол на лист 81 – 82 от делото), а в
писмен вид на лист 76 – 79 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо източниците на доказателства, ищецът е издал
на ответника следните фактури:
Фактура № **********/30.06.2021 г. на стойност 433,44 лв. е платена на
19.08.2022 г., като лихвата за забава в периода от 31.07.2021 до 19.08.2022 г. е
46,35 лева;
Фактура № **********/31.07.2021 г. на стойност 354,52 лв. е платена на
14.09.2021 г., като лихвата за забава в периода от 31.08.2021 до 14.09.2021 е
1,48 лева;
Фактура № **********/30.09.2021 г. на стойност 1100,22 лева е платена
на 01.11.2021 г., , като лихвата за забава в периода от 31.10.2021 до 01.11.2021
е 0,61 лева;
Фактура № **********/31.10.2021 г. на стойност 625,16 лева е платена
на 19.08.2022 г., като лихвата за забава в периода от 01.12.2021 до 19.08.2022 г.
е 45,49 лева;
Фактура № **********/30.11.2021 г. на стойност 15 319,16 лева е
платена на 03.11.2022 г., като лихвата за забава в периода от 31.12.2021 до
03.11.2022 г. е 1310,64 лева.;
Фактура № **********/31.12.2021 г. на стойност 34 057,14 лева е
платена на 15.12.2022 г., като лихвата за забава в периода от 31.01.2022 г. до
15.12.2022 г. е 3017,84 лева;
Фактура № **********/31.01.2022 г. на стойност 48 797,24 лева е
платена на 29.12.2022 г. , като лихвата за забава в периода от 03.03.2022 г. до
29.12.2022 г. е 4093,54 лева;
Фактура № **********/28.02.2022 г. на стойност 30 045,08 лева е
платена на 29.12.2022 г., като лихвата за забава в периода от 03.2022 до
29.12.2022 г. е в размер на 2286,77 лева;
Фактура № **********/31.03.2022 г. на стойност 33 708,53 лева е
платена на 27.03.2023 г., като лихвата за забава в периода от 01.05.2022 до
27.03.2023 г. е 3213,66 лева;
Фактура № **********/30.04.2022 г. на стойност 1011,59 лева е платена
на 27.03.2023 г., като лихвата за забава в периода от 31.05.2022 г. до 27.03.2023
г. е 88,01 лева.
Общият размер на законната лихва е 14 104,39 лева. Плащанията по
2
процесиите фактури са осчетоводени към датите на извършените преводи и с
тях са погасени изцяло записаните в десетте процесии фактури задължения.
Съобразно датите на плащане са начислени лихви с оглед просрочването по
главниците, като в счетоводството са отбелязани като неплатени тези лихви,
няма предоставени платежни документи за тях. Всички получени суми в
счетоводството са разчетени и осчетоводени по реда на получаване. Лихвите
за всяко задължение са начислени от първия ден след срока на плащане.
Лихвите но просрочените главници на процесиите фактури са начислени от
първия ден, следващ крайния срока за плащане (от 31.07.2021 г. – падежът на
първата фактура) до датата на плащане всяка от тях в размер на главницата (до
27.03.2023 г. – датата последно плащане).
Съгласно представени на лист 43 - 54 аот делото Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на потребителите в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
033/08.10.2007 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат
месечните си сметки в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставка (чл. 40, ал. 1), а съгласно чл. 49, ал. 1 при неплащане в срок на
фактурираните суми купувачът дължи обезщетение за забава, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на законната
лихва върху цена за топлинна енергия с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
във връзка с чл. 309а ТЗ. Ответникът излага възражения за погасяване на
вземанията по давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е получил
топлинна енергия, и настъпване на уговорения падеж на задълженията.
Въпреки това искът ще се отхвърли, ако се установи изтичане на повече от 3
години между падежа на задълженията и предявяването им.
Предвид установеното по делото, че страните са били в облигационни
отношения по повод доставката на топлинна енергия на ответника, то със
заплащането на дължимите суми за главница за топлинна енергия същият е
признал обстоятелството, че му е доставяна топлинна енергия на съответната
стойност. Поради това, за него се е породило задължение, на основание чл. 40,
ал. 1 от Общите условия, да заплати стойността на потребената топлинна
енергия до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставка. С
неизпълнение на това свое задължение, ответникът се е поставил в забава и
съответно дължи законна лихва върху задължението по всяка неплатена
фактура.
Възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно –
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД давностният срок за вземания за лихви е три
години, като съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД тече от датата на срока за плащане на
фактурите (падежа) и съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 116, б. „б“
ЗЗД се прекъсва с подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за
3
изпълнение. Падежът на най-ранната фактура по делото – за юни 2021 г., е 20
дена след издаването, или на 20.07.2021 г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено в съда на 14.02.2024 г., поради което не са
изминали повече от 3 години от нейния падеж.
Предвид изложеното, предявените искове са основателни и следва да се
присъдят на основание чл. 6, ал. 2 ГПК поисканите от ищеца 10 020,90 лева в
пълен размер, макар че се установява, че лихвите са били повече.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 200,42 лева – държавна такса,
300 лева – депозит за счетоводна експертиза, и следва да му се присъдят и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК, поради което следва да му се присъдят от разноски в размер на 600,42
лева. В заповедното производство са определени 250,42 лева, които също
следва да му се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл.
309а ТЗ, по отношение на „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес: гр. София, ул. „Подполковник Калитин“ № 30, че дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул.
„Ястребец“ № 23б, сумата от 10 020,90 лева (десет хиляди двадесет лева и 90
стотинки) – начислена в периода от 31.07.2021 г. до 07.02.2024 г. лихва за
забава за плащане на цена на топлинна енергия, доставена от ищеца от месец
юни 2021 г. до месец април 2022 г. в имот на ответника – тролейбусно депо в
район „Искър“ в София – вземания по Заповед за изпълнение №
7572/09.03.2024 г. по частно гражданско дело № 8998/2024 г. по описа на
Софийския районен съд, 28. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ Столичен
Електротранспорт“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: гр. София, ул.
„Подполковник Калитин“ № 30, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
с ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумата от 600,42
лева (шестстотин лева и 42 стотинки) – разноски в исковото производство, и
250,42 лева (двеста и петдесет лева и 42 стотинки) – разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5