№ 1008
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330206155 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление за глоба № РД-04-Х-Б-67/30.08.2021
год., издадено от Директор на РЗИ Пловдив, с което на ЕЛМ. ИВ. М., ЕГН:
**********, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лева за
нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, вр. т.7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г.
на Министъра на здравеопазването, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ.
По изложени в жалбата и в съдебно заседание съображения, жалбоподателя
Е.М. оспорва НП и прави искане за неговата отмяна.
Въззиваемата страна РЗИ Пловдив, чрез процесуалния си представител –
**.***.М. Т. пледира за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
На 19.08.2021 г. в 10:40 часа в гр.Пловдив, ул.“Димитър Ризов“, бл.199,
спирка № 351 от здравни инспектори в РЗИ Пловдив, сред които и св.Ат. В.
1
Ч., съвместно с представител на Общинска полиция към ОД на МВР Пловдив,
била извършена проверка на транспортно средство за обществен превоз с рег.
№ ****** ** - автобусна линия № 9, стопанисвано от „Автобусни превози
Пловдив“ ЕООД. Транспортното средство представлявало закрито място по
смисъла на §1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето и т.10 от
Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването. По
време на проверката било констатирано, че ЕЛМ. ИВ. М., **********, не
била поставила защитна маска за лице, която да покрива изцяло носа и устата
от основата на брадичката до носа, с което не изпълнявала
противоепидемичните мерки, въведените с т.7 от Заповед № РД-01-
646/29.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването.
Свидетелят Ч. преценил, че с поведението си жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, вр. с т.7 от Заповед № РД-01-
646/29.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ, за
което съставил срещу М. Акт за установяване на административно нарушение
бланков № 001691/19.08.2021 г. След запознаване със съдържанието на акта,
жалбоподателката направила възражение срещу него, като посочила, че по
време на проверката имало един пътник, който слязъл, както и че през цялото
време на смяната си е работила с маска, която махнала за малко, за да диша.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел констатираното
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, вр. с т.7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021
г. на Министъра на здравеопазването, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ, като на основание
чл.209а, ал.1 от ЗЗ наложил на ЕЛМ. ИВ. М. глоба в размер на 300 лв.
В хода на настоящото производство в качеството на свидетел беше разпитан
актосъставителят Ат. В. Ч., който поддържа изцяло съставения от него акт,
като дава обяснения, в които описва обстоятелствата по извършване на
проверката и съставяне на акта. Посочва, че по време на проверка за спазване
на епидемиологичните мерки, било установено, че жалбоподателката, като
********** в автобуса и шофьора не носели предпазни маски. Мястото на
шофьора не било отделено. Свидетелят не може да посочи, дали е имало
пътници, качващи се от първа врата, защото на спирката нямало пътници, но
в автобуса имало един пътник. Актът съставил на място при констатиране на
нарушението, в присъствието на нарушителя, който се запознал със
2
съдържанието му и имал възможност да направи възражения.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя като последователни,
логични, обективни, съответстващи на останалите доказателства по делото.
При така установените фактически положения съдът намира за безспорно и
категорично установено, че жалбоподателката М. не е изпълнила въведените
от Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки в т. 7 от
Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г., като не е поставила защитна маска за
лице или друго средство, покриващо носа и устата в закрито обществено
място по смисъла на §1а от ДР на ЗЗ, каквото се явява транспортното
средство за обществен превоз – автобусна линия № 9.
Въпреки това, съдът намира, че конкретната фактическа установеност
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с
подобна правна квалификация. Установените по делото обстоятелства сочат,
че определеното спрямо жалбоподателката наказание в НП не е в
съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по
чл.12 от ЗАНН, като са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, т. е. налице е "маловажен случай" на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН повелява при определяне на
наказанието да се взема предвид тежестта на нарушението, мотивите за
неговото извършване и другите смекчаващи или отегчаващи обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. Съответно §1, т.4 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗ сочи за „маловажен случай“ този, при
който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В разглеждания казус нарушението действително е на формалното
извършване, без настъпили или съставомерни вредни последици, но в случая
при наличието на изключително ниска обществена опасност на деянието, то
наложената санкция макар и в минимален размер се явява завишена. С
деянието обществените отношения защитени с нарушеното правило за
3
поведение са засегнати в степен, която не отговаря на тежестта на наложената
санкция. Съдът намира, че характерът на обществените отношения, които се
защитават с въвеждането на противоепидемичните мерки – за защита живота
и здравето на хората, не изключват априори наличието на маловажен случай.
Такъв случай винаги е възможно да има особено с оглед характера на
нарушението, отражението което същото дава върху обекта на защита, както
и останалите фактори за определяне на казуса като маловажен.
На първо място по делото липсват данни институтът на маловажност на
случая вече да е бил прилаган по отношение на санкционираното лице с
предупреждение, че при повторно извършване на същото по вид
административно нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. т.е. касае се за изолирана проява от страна на жалбоподателката.
На следващо място от доказателствата по делото, включително и от
показанията на актосъставителя, се установява, че във въпросния автобус е
имало само един пътник, който е слязъл на спирката, от която са се качили
служителите на РЗИ, като други пътници не са влезли в превозното средство.
Не се установяват данни, а и не се твърди от наказващият орган, по време на
проверката М. да е обслужвала пътници и да е била в непосредствена близост
до тях без предпазна мярка, което със сигурност би завишило степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Не на последно място съдът взе
под внимание здравословното състояние на жалбоподателката, която по
данни от представеното по делото експертно решение е с 91% трайно
намалена работоспособност без чужда помощ и преди по-малко от година е
преминала хирургическа интервенция. Тези обстоятелства сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на соченото нарушение и дават основание за
извод за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При доказано наличие на обстоятелства, които сочат по-ниска степен на
обществена опасност, наказващият орган е могъл да процедира в контекста на
правомощията си по чл.28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Като не е приложил чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е издал
едно незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се
явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а искане за разноски от
4
жалбоподателя не е направено.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-67/30.08.2021 год.,
издадено от Директор на РЗИ Пловдив, с което на ЕЛМ. ИВ. М., ЕГН:
**********, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ, вр. т.7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5