НОХД № 1348/2010г.

МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимите В.Л.П. и К.Г.А.,*** за престъпление по чл.196 ал.1, т.2 във връзка с чл.195 ал.1, т.5, във вр. с чл.194 ал.1 и  във връзка с чл.29 ал.1, б.“Б” от НК за А. и по чл.195 ал.1,т.5 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.28 ал.1 от НК за П.  за това,  че  на 28.01.2010 год. във варов завод “****” с. о, обл.Пазарджишка, след предварителен сговор като случаят е немаловажен, са отнели чужди движими вещи – 1 бр. обръщателна шайба от ранжирана инсталация за придвижване на вагони, 4 бр. капаци от вагони и 1 бр. метална скоба - всичко на обща стойност 451,80 лв. от владението на “о –К” АД гр. София, без съгласието на Изпълнителния Директор М.И.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от П. повторно, а от А. при условията на опасен рецидив.

Представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението против подсъдимите и пледира за осъдителна присъда.

В съдебно заседание подсъдимите се явяват лично и със защитници, не се  признават се за виновни по обвинението, като заявяват, че са намерили вещите.

          Районният съд след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства  поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа  страна  следното:

На 28.01.2010 г., около обяд, подсъдимите К.А. и В.П. били в райнона на варовия завод в с. о, обл.Пазарджишка, собственост на „****” АД гр. София. Известно време преди това, около 11.00 часа, т.нар. ранжирана инсталация, която служила за придвижване на вагони, натоварени с варова фракция аварирала. Скъсало се било въжето, с което се дърпали вагоните и което минавало през т.нар. обръщателна шайба. След аварията двама от работниците на тази инсталация – св.Я.Ш. и колегата му Е.П., били изпратени в друг цех, а св.Й.Й. останал на робтното си място при инсталацията. Когато дошла обедната почивка св.Й. напуснал работното  си място и тръгнал да обядва, като в района на завода, на около 40-50 метра от инсталацията, се разминал с двамата подсъдими.

Подсъдимите П. и А. отишли и взели обръщателната шайба от ранжираната инсталация, т.к. след скъсването на въжето тя можела свободно да се демонтира. Взели също така 4 броя метални капаци от вагони и 1 брой метална скоба, след което изнесли вещите извън района на завода.

Междувременно св.Я.Ш. и колегата му Е.П. се наобядвали и тай като обедната им почивка от 12.00 до 13.00 часа не била приключила, те отишли в другия край на завода, откъм пътя свързващ с.о и с.Три водици. Именно там, на около 50 метра от завода, св.Ш. видял двамата подсъдими, като подс.П. търкалял по земата кръглата обръщателна шайба, а подс.А. вървял до него. Когато подс.П., който е бивш работник от същия завод, видял св.Ш. изхвърлил металната обръщателна шайба в тревата, очевидно опитвайки да я скрие. След това двамат подсъдими отишли при Ш. и колегата му. Ш. вече бил разпознал, че търкаляната по земята шайба е от ранжираната инсталация в завода и поради това казал на подсъдимите, че трябва да върната това, което са взели, т.к. ще ги хванат.  Подсъдимите отвърнали, че не са крали вещта, а я били намерили и отказали да я върнат, след което се отдалечили от мястото.

Св.Ш. и колегата му започнали работа в 13.00 часа.

Междувременно  двамата  подсъдими  натоварили откраднатите от  завода метални  вещи  в количка, която предварително били взели със себе си и тръгнали по пътя към с.Три Водици, за да ги предадат кат отпадък.

В един момент те били забелязани по пътя от св.П.П.- полицейски служител в РУП-Пазарджик. Той спрял подсъдимите и видял металните отпадъци, които карат в количката. Пред св.П. подсъдимите казали, че били намерили металните вещи оставени в полето под някакъв орех и ги взели, за да ги предадат. Той обаче видял, че по кръглата шайба има следи от варов прах и предположил, че тази вещ може да е взета от завода, произвеждащ вар. С протокол за доброволно предаване, съставен в кметството в с.о, подс.П. предал на полицейския служител металните вещи.

След това св.П. ги натоварил в служебният автомобил, с който се придвижвал и ги откарал в завода за вар, където те били разпознати от изп.директор на завода – св.М.Д. и негови подчинени. Било установено, че металната шайба е именно тази, която малко по-рано през деня била открадната от ранжираната инсталация. По този начин вещите били върнати на собственика им.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

         Видно от заключението на приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обекстивно, стойността на вещите,  предмет на посегателство, подробно описани по-горе възлиза на сумата от 451.80 лева.

          Видно от свидетелството за  съдимост на подсъдимия А. той е бил осъждан преди настоящото деяние общо 7 пъти.  От осъжданията по НОХД № 894/03 год. на ПРС на три години ЛС ефективно за умишлено престъпление от ОХ и  по НОХД № 213/2006 год. на ПРС на пет месеца ЛС, условно, за умишлено престъпление от ОХ се стига до извода, че настоящото деяние подсъдимият е извършил при  условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1,бук.”А” и „Б” от НК,  тъй като то е осъществено в срока по чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила и изтърпяване на наказанието, респ. изтичане на изп.срок по горецитираните  две присъди.

          Видно от свидетелството за  съдимост на подсъдимия П. той е бил осъждан преди настоящото деяние по НОХД № 1155/04г., с присъда влязла в сила на 29.10.2004г., за перстъпление по чл.195 ал.1 от НК, като му е наложено наказание от 1 година ЛС, условно с три годишен изпитателен срок. Този изп. срок е изтекъл на 29.10.2007г., когато е настъпила и реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1т.1 от НК, но фактът, че настоящото деяние и извършено в срока по чл.30 от НК, обуславя квалифицирането му като повторно по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.

          Гореописаната фактическа обстановка съдът установи, частично от обясненията на подсъдимите и изцялото  от  показанията на свидетелите Д., Ш., Й. и П., заключенията на оценъчната експертиза и писмените и доказателства, приети по делото.

          Съдът дава пълна вяра на горепосочените свидетелски показания, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират помежду си и с останалите, събрани по делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.

          Показанията на св.З.П. – съпруга на подс.П., не допринасят с нищо за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване, т.к. тя възпроизвежда предаденото й от нейния съпруг, с оглед на което не заслужават обсъждане.

          Съдът не кридитира обясненията на двамата подсъдими, в частта им, в която отричат да са взели инкриминираните вещи от района на варовия завод, а заявяват, че са ги взели от полето, където те били оставени под някакъв орех. Твърдят, че преди да вземат вещите те били видели три лица, които не познават, да изнасят вещите от завода и да ги оставят под ореха, след което лицата си отишли, а те двамата на свой ред взели вещите и тръгнали да ги предават в пункт в с.Три водици.

          Тук е мястото да се посочи, че дори да се възприеме безрезервно версията на двамата подсъдими, относно вземането на вещите от тяхна страна, то те пак би следвало да отговарят за кражба, т.к. са били наясно, че процесните вещи са чужди и противозаконно са отнели тяхното владение от другиго – било то дружеството собственик на завода или трети неустановени лица, като са сторили това с намерение да своят вещите, което са демонстрирали с факта, че са започнали да ги транспортират до пункт, където да ги предадат.

          Отделно от това обаче, обясненията на двамата подсъдими категорично се опровергават от показанията на свидетелите Й., Ш. и П., които са абсолютно обективни, безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото свидетели.

          Така например подсъдимите твърдят, че преди да са видели трите лица които изнасят вещите от завода и ги оставят под ореха, те са били в полето, където са копаели земята и са търсели метални отпадъци. Подс.А. дори сочи, че докато копаели били направиле една голяма дупка. От показанията на св.П. категорично се установява, че когато той е спрял подсъдимите на пътя докато те са превозвали металните вещи с количка, нито в количката, нито в тях самите е имало лопата, кирка или някакво друго сечиво за копаене.

          Двамата подсъдими отричат въобще да са влизали в района на завода, но пък св.Й. е категоричен, че малко преди да бъде извършена кражбата ги е видял именно в завода и то на около 40-50 метра от ранжираната инсталация.

          Св.Ш. пък е категоричен, че е видал подсъдимите на около 50 метра извън завода, очевидно след кражбата, т.к. тогава подс.П. е търкалял по земята обръщателната шайба, а като го видял веднага хвърлил шайбата в тревата, опитвайки да я скрие. Ш. веднага разпознал, че тази шайба е от ранжираната инсталация и недвусмислено предупредил подсъдимите, че трябва да я върнат, т.к. ще ги хванат. Те обаче на сторили това и си заминали с вещта.

          На последно място самите подсъдими си противоречат относно мястото, където били намерили вещите. Първоначалнно П. твърди, че вещите били на около два километра от двора на завода, а накрая на разпита си сочи, че орехът бил на 200-300 метра от оградата  на завода.

          Дори да няма пряк очевидец на отнемането на вещите от страна на подсъдимите, то събраните косвени доказателства за този факт са достатъчни и последователни, като образуват една хронологично точна верига от факти, които в съвкупността си изключват вкякакво съмнение и водят до единствено възможния извод,  че подсъдимите са автори на престъпното посегателство.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си подс.К.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196 ал.1,т.1 във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1,букви А и Б и във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а подс.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195 ал.1, т.7 във вр. с чл.194 ал.1 , във вр. с чл.28 ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК, като 28.01.2010г. във варов завод „****” с.о, обл.Пазарджишка, в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи – 1 брой обръщателна шайба от ранжирана инсталация за придвижване на вагони, 4  броя  капаци от вагони  и  1 брой  метална скоба – всичко на обща стойност 451.80лв. от владението на „****” АД гр. София, без съгласието на изпълнителния директор М.И.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от обв. П. повторно в немаловажен случай, а обв. А. при условията на опасен  рецидив.

Тук е мястото да се посочи, че двамата подсъдими бяха признати за невиновни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение, а именно да са извършили кражбата при условията на предварителен сговор по смисъла на чл.195 ал.1,т.5 от НК. Наличието на този квалифициращ признак предполага подсъдимите да са взели решение за извършване на кражбата предварително, в относително спокойна обстановка, където да са обсъждали въпросите „за” и „против” извършване на деянието, т.е. имали са „борба на мотиви”, след което са решили да го сторят.  От събраните по делото доказателства не се установиха горепосочените факти, при което съдът прие, че техният умисъл е възникнал инцидентно и те са действали в съучастие, като съизвършители, като всеки от тях е участвал в изпълнителното деяние на престъплениет – отнемането на владението на вещите, имали са общност на умисъла и са съзнавали, че с поведението си допринасят за настъпването на общественоопосаните последици от деянието.

Деянието е извършено от всеки от подсъдимите умишлено с желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимите са съзнавали всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите, т.к. А. и П. са били наясно със съдебното си минало и посочените по-горе осъждания, както и с това,  че настоящото деяние всеки от тях върши в рамките на петгодишния срок от изтърпяване на наложените наказания ЛС, респ. изтичане на изпитателния срок при условното осъждане, при което А. действа при условията на опсен рецидив, а П. – при условията на повторност или т.нар. специален рецидив.

          При определяне вида и размера на наказцанието, което следва да се наложи на подсъдимите съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на  чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.

Съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното деяние  като съобрази начина на извършването му – демонстративно, послед бял ден – в рамките на работното време в завода и с демонстрирано чувствно за безнаказаност, което заслужава по–високата марална, социална и правна укоримост. Подсъдимите са личности с висока степен на обществена опасност – А. е осъждан, а П. макар и реабилитиран по право към настоящото деяние е криминално проявен, извършител на престъпление по чл.343б ал.1 от НК и освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК през 2003 година, а отделно двамата са негативно охарактеризирани по местоживеене.

          Като смекчаващи отговрността обстоятелства, следва да се отчетат чистото съдебно минало за П., тежкото семейно, материално положение и имотно състояние на  двамата подсъдими и невисоката стойност на вещите, предмет на посегателство, които общо са в размер под две МРЗ. Като отекчаващи – се отчетоха миналите осъждания на А., които не влияят на правната квалификация и не са обективен елемент от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а също така и негативните характеристични данни за двамата.

Подбудите за извъшване на престъплението следва да се търсят в личността на всеки от подсъдимите, в изкривената им ценностна система, в стремежа да си набавят средства по бърз и дори престъпен начин, което е една рефлексия от ниския им жизнен стандарт и  липсата на социална перспектива.

При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно отонсителната им тежест, съдът счете,  че и на двамата подсъдими следва да бъде наложено наказание към минимума на осъществения от всеки от тях престъпен състав. С оглед на това съдът осъди подс.А. на  две години  лишаване от свобода, а подс.П. на  една година лишаване от свобода, което ще е съответно на тежестта на престъплението и с което ще се постигнат целите на наказанието за всеки един от двамата.

На сонование чл.61 т.2 във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът  определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от подс.А. в затвор, т.к. с оглед придишните му осъждания на ЛС за престъпления от ОХ по отношение на него е неприложим институтът на условното осъждане.

Съдът като прецени данните за личността на подс.П. и основно чистото му съдебно минало и тежкото семейно и материално положение намери, че целите на наказанието и преди всичко принудително-възпиращият и поправително-превъзпитателния ефект спрямо него ще може да се постигне и без ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛС, с оглед на което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването за изпитателен срок от четири години. При определяне размера на изпитателния срок съдът отново съобрази данните за личноста на този подсъдим.

          Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимите бяха присъдени и същите бяха осъдени  да заплатят в полза на държавата по сметка на ПРС, направените по делото разноски за експертиза в размер на по 20 лева по  сметка на РУП-Пазарджик и в размер на по 7.5 лв. по сметка на ПРС.  

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: