№ 6
гр. Малко Търново, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Д. Ж. ПАПУДЖИКОВА
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Административно
наказателно дело № 20222140200140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д- 63д от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от Н. Г. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „М. Р.” бл. № 51, вх. 3, ет. 1 срещу
Наказателно постановление № 252 от 06.04.2022г., издадено от Директора на
РДГ гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от
ЗГ вр. чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложено
наказание „глоба“ в размер на 300.00лева. Наказанието е наложено на К. за
това, че в периода 31.12.2021г. до 24.02.2022г. в землището на с. Бръшлян,
подотдел 295:з, като вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика по чл. 235 от Закона за горите , издава протокол за
освидетелстване № 0623874 от 31.12.2021г. за подотдел 295:з, земллищетп на
с. Бръшлян , в нарушение на подзаконов акт за прилагане на Закона за горите
и т. Iiб от Заповед № 361 от 19.04.2018г. на изпълнителния директор на ИАГ
София , с която е утвърден образец и ред за освидетелстване на сечището , а
именно : в протокол за освидетелстване на сечище № 0623874 от 31.12.2021г.
е записано , че няма маркирани неотсечени стъбла, а всъщност имало, в т.3 от
същия протокол е записано , че провеждането на сечта и почистването на
сечището е задоволително , а то не е , не е бил осигурен подписа върху
отпечатаните екземпляри на лицето, на чието име е издадено позволителното
за сеч. Посоченото е било квалифицирано като нарушение на чл. 257, ал. 1, т.
2 от Закона за горите във вр. чл. 9а от Наредба № 1 за контрол и опазване на
горските територии във връзка със Заповед № 361 от 19.04.2018г. на
Изпълнителния директор на ИАГ София.
Недоволен от така наложеното наказание, Н. Г. К. обжалва наложеното
му наказание. На първо място К. сочи, че с наказателното постановление му е
наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите , но в наказателното
постановление не било указано дали деянието му е извършено като
1
длъжностно лице или такова упражняващо лесовъдска практика. На следващо
място К. счита, че няма посочена норма по Закона за горите ( освен
бланкетната норма на чл. 257) , нямало и посочен подзаконов нормативен акт
за прилагане на ЗГ , който наказаният да е нарушил , а посочената запове на
ИАГ гр. София не била подзаконов нормативен акт по смисъла на ЗНА и това
правело деянието несъставомерно. На трето място се възразява, че мястото на
деянието е землището на с. Брушлян. К. сочи, че евентуалното нарушение е
извършено чрез издаване на протокол за освидетелстване на сечище, а
съгласно чл. 62, ал. 2 от Наредба № 8 за сечите в горите това ставало чрез
интернет и страницата на ИАГ гр. София. В тази връзка К. заявява, че
протоколът е издал в канцелария на ДГС Малко Търново и в тежест на АНО
било да докаже, че деянието е извършено в землището на с. Бръшлян. По
последното се заявява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Неясно било
как актосъставителя и АНО били определили като дата на нарушението от
31.12.2021г. до 24.02.2022г. Липсата на дата на нарушение засягало правото
му на защита. Дори да бил извършил описаните нарушения, поради това, че
са извършени чрез издаване на протокол за освидетелстване на сечище, то
посоченият бил издаден на 31.12.2021г. Наказващият орган бил допуснал и
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН , като в издаденото наказателно
постановление липсвали отегчаващите и смекчаващите обстоятелства , взети
предвид при определяне вида и размера на наказанието. Моли се за цялостна
отмяна на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.
П. С., АК гр. Бургас и адв. В. Б., АК гр. Бургас.
Административнонаказващият орган се представлява от юриск. Е. Дж. –
Ст., а в последното заседание и от юриск. Т. С.ова. Процесуалният
представител на АНО счита деянието за доказано. Моли за потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира за присъждане на възнаграждение.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Малко Търново, не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 24- ти февруари 2022г. свидетелката Д. Н. Д. – гл. експерт при РДГ гр.
Бургас и свидетелят С. Г. Н. – старши експерт „стопанисване на горите“ в
РДГ Бургас, заедно с други служители на дирекцията, извършила проверка на
теориторията на ТП ДГС Малко Търново. Проверката била извършена по
сигнал на граждани на община Малко Търново, както и след писмо на
Директора на ТП ДГС Малко Търново и доклад на ЮИДП Сливен.
Проверката била извършена по документи в ДГС Малко Търново и на място в
посочения подотдел 295:з. За извършване на сечта в подотдела било издадено
позволително за сеч № 0622239/ 28.07.2021г. Контрол по извършване на сечта
се извършвал от наказания инж. Н. К., зам. – директор на ТП ДГС Малко
Търново. На 31.12.2021г. бил съставен протокол за освидетелстване на
сечище № 0623874. В него било посочено, че по позволително за сеч са
разрешени за добив 1092 куб.м. дървесина, действително са отсечени
964.24куб.м. дървесина и налични на склад са останали 104.21куб.м.
дървесина. Проверяващите установили, че в протокола е записано, че
съС.ието на сечището е задоволително, но документът нямал подпис. След
2
приключване на документалната проверка било посетено и мястото на
извършената сеч. Проверяващите установили, че за разлика от отразеното в
протокола за освидетелстване на сечището, на място в подотдела имало
маркирани неотсечени дървета. Наред с това се установили коловози,
закачени и изкъртени дървета, наличие на единични разкроени стъбла,
дървесина, подредена на фигури. По издадените превозни билети, отсечената
дървесина следвало да е извозена от сечището. В местата за възобновяване
бил наличен и келяв габър, който следвало да бъде отсечен. Проверяващите
установили и навлизане в съседно сечище. Свидетелите сочат, че в протокола
за освидетелстване на сечището не били отразено останалите маркирани и
неотсечени дървета. Свидетелите Д. и Н. установили прясно положена
маркировка – боята била ясно видима, цапала , а следвало да е избледняла ,
поради това, че е правена предходната година.
В хода на съдебното следствие е разпитан св. Д. С. П., гр. Малко
Търново. Свидетелят П. излага показания, които кореспондират с тзи дадени
от св. Д. и св. Н.. Свидетелят разказва, че е посетил мястото след сигнал на
жители на с. Бръшлян, общ. Малко Търново , които били възмутени от
начина на извършване на сечта в подотдел 295:з. Това се било случило в деня
преди проверката на служителите на РДГ Бургас. Свидетелят П. мотивира
интереса си и посещението си в подотдела , в качеството му на експерт,
дългоодишен ръковоител на РДГ Бургас и научен сътрудник. Свидетелят
също видял прясно маркирани дървета. В подотдела била извършена гола сеч,
без подраста. П. видял много изоставена и неизвозена дървесина. П. видял
протокола за освидетелстване на сечището, в който било вписано, че отделът
се приема в изрядно съС.ие. Липсвал и подпис на лицензиран лесовъд.
Свидетелят не обиколил целия подотдел – само част , вървейки по главния
път.
На 22.03.2022г. срещу Н. Г. К. бил съставен АУАН Серия ЖОО бл. №
0105773, който той подписал , но посочил, че не е съгласен с написаното в
него. На 06.04.2022г. било издадено и оспореното Наказателно постановление
№ 252 на Директора на РДГ Бургас.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: АУАН Серия ЖОО бл. №
0105773/22.03.2022г. на РДГ Бургас, Наказателно постановление № 252 на
Директора на РДГ Бургас, протокол за освидетелстване на сечище № 0623874,
писмо на ТП ДГС Малко Търново до РДГ Бургас, доклад от служители на
ЮИДП ДП Сливен, констативен протокол Серия ЖОО № 0035157/
24.02.2022г., констативен протокол Серия ЖОО № 0035158/ 24.02.2022г.,
кореспонденция по ел. поща, доклад на инж. Д. Д. и инж. С. Н. до Директора
на РДГ Бургас, писма и фотоснимки, както и останалите писмени
доказателства събрани в хода на съдебното следствие.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен
интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
за това 14- дневен срок. Оспореното НП и АУАН са издадени от
оправомощените длъжностни лица, видно от Заповед РД 49- 199/ 16.05.2011г.
на Министъра на земеделието и храните. Спазени са сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна.
3
По делото е установено и не се спори, че наказаният Н. Г. К. е лице
упражняващо лесовъдска практика по чл. 235 във вр. чл. 233 от Закона за
горите. При проверка на страницата на ИАГ – www.iag.bg, че на Н. Г. К. е
иададено Удостоверение № 3640/ 20.07.2011г. , с което е вписан в регистъра
на ИАГ за дейности по чл. 233, ал. 1 от ЗГ. Не се спори, че в подотдел 295:з,
землище на с. Бръшлян, общ. Малко Търново се е извършвала сеч , съгласно
позволително за сеч № 0622239/ 28.07.2021г. Сечта е следвало да бъде
приключена на 31.12.2021г., след което мястото да бъде освидетелствано от
инж. Н. Г. К.. За последното, съгласно чл. 109, ал. 1 от Закона за горите, е
издаден протокол за освидетелстване на сечище № 0623874, като на
представените по делото копия ( л. 12 и л. 13 от АНД 52/ 2022г. на РС Малко
Търново) има подпис само на жалбоподателя. В протокола е посочено, че
няма неотсечени маркирани стъбла , а провеждането на сечта и почистването
на сечището е определено като задоволително.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите ,
наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по- тежко
наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика,
което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на
подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански
планове и програми. Нормата е бланкетна и препраща към чл. 9а от Наредба
№ 1/ 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, където е
указано, че лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите
или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията
за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение,
определени със заповедите за определяне на съответните образци. В тази
връзка е издадена и Заповед № 361/ 19.04.2018г. на ИАГ гр. София, която в т.
II, б. „б“ определя реда , по който следва да се издава протокол за
освидетелстване на сечище- документът се счита за валиден от датата на
регистрирането му в интернет информационната система на ИАГ, като преди
регистрирането на констативния протокол за освидетелстване на сечището ,
лицето, което го е съставило, осигурява подписа върху отпечатаните
екземпляри на лицето, на чието име е издало позволителното за сеч.
Настоящият състав намира, че с оглед събраните гласни и писмени
доказателства се установи извършеното от наказания нарушение. По делото
бяха разпитани св. Д. Д., св. С. Н. и св. Д.в П.. И тримата свидетели описват
съС.ието на сечището, като заявяват, че на място са видели маркирани и
неотсечени дървета, наличие на единични разкроени стъбла, дървесина,
подредена на фигури, коловози, закачени и изкъртени дървета, навлизане в
съседни подотдели. Установените на място нарушения не кореспондират с
отразеното в съставения на 31.12.2021г. протокол за освидетелстване на
сечището. Настоящият състав кредитира показанията на тримата свидетели,
като не се установи някое от разпитаните лица да е заинтересовано от изхода
на процеса, както и да има особени отношения със страните по делото.
Дадените от всеки от тримата свидетели показания са последователни ,
допълващи се и кореспондиращи си относно изложените обстоятелства по
делото, не се установиха непълноти и противоречия.
Следва да се обърне внимания и на представен с преписката на АНО
документ - писмо от 21.02.2022г. на инж. П. Г. , Директор на ТП ДГС Малко
Търново. Същото е адресирано до Директора на РДГ гр. Бургас. В посоченото
писмо инж. Г. сочи, че в началото на м. януари 2022г. е направил обход на
отдел 295:з. При проверката на място инж. Г. е установил нарушения при
4
извеждане на сечта в цитирания подотдел. Представен е и доклад от инж. Й.
А. и инж. В. Р. – служители на ЮИДП Сливен, които детайлно са описали и
установените нередности в сечището. В писмото са посочени сходни
нарушения с тази констатирани на 24.02.2022г. при проверката на инж. Д. и
инж. Н..
В обобщение може да се посочи, че е издаден протокол за
освидетелстване на сечище, като инж. Н. К. е посочил, че няма неотсечени
маркирани стъбла , провеждането на сечта и почистването на сечището е
определено като задоволително и не е положен подпис на лицето, на чието
име е издадено позволителното за сеч. За този издаден документ, в
нарушение на ЗГ, Наредба № 1/ 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии и Заповед № 361/ 19.04.2018г. на ИАГ гр. София, за което
на жалбоподателя е наложено оспореното наказание. В конкретния случай са
отразени обстоятелства, които не кореспондират с установеното при
проверката на място, като е следвало да се посочат неотсечените маркирани
дървета, а съС.ието на сечището да се определи като незадоволително.
Липсва и подпис на лицето, на чието име е издадено позволителното за сеч.
Съдът не споделя възраженията на наказания , представени с жалбата.
На първо място в наказателното постановление е отразена нарушената
разпоредба на чл. 9а от Наредба № 1/ 30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии, която от своя страна препраща към Заповед № 361/
19.04.2018г. на ИАГ гр. София. Относно мястото на нарушението – АНО е
възприел , че това е станало в землището на с. Бръшлян, общ. Малко Търново
, подотдел 295:3, което кореспондира и със самия протокол за
освидетелстване на сечището – изрично в него е вписано, че се издава след
съвместно обхождане и проверка на сечище в Община Малко Търново,
землище с. Бръшлян, отдел 295, подотдел „з“. Т.е. наказаният сам е посочил в
протокола мястото, ня което е извършил действието , а именно в землището
на с. Бръшлян, общ. Малко Търново, което е възприето и от АНО.
Обстоятелството, че протоколът се издава чрез интернет не сочи, че това е
станало на друго място – чрез информационната система на ИАГ се изготвя
документа, но това е поради обстоятелството , че указаният ред изисква да се
ползва утвърдена форма за това, която е достъпна по електронен път. Относно
датата на нарушението – АНО е посочил, че това е станало в периода
31.12.2021г. до 24.02.2022г. Безспорно от събраните гласни и писмени
доказателства се установи, че на 31.12.2021г. е издаден протоколът за
освидетелстване на сечището, а на 24.02.2022г. е извършена проверката от
служителите на РДГ Бургас. Въпреки това не може да се приеме, че липсва
дата на нарушението, доколкото в този период е включена и датата, на която е
издаден протокола за освидетелстване на сечището. Не е налице липса или
неяснота на датата на извършване на нарушението, доколкото в
обстоятелствената част на наказателното постановление е посочени, че
протокол за освидетелстване на сечище № 0623874 е издаден на 31.12.2021г.
Не е посочена дата извън този период, нито се твърди, че протоколът е
издаден на друга дата.
Безспорно липсват съображения на АНО , в които да са обсъдени
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и други обстоятелства,
взети предвид при определяне вида и размера на наложеното наказание. Това
не прави наказателното постановление незаконосъобразно. Наказващият
орган е наложил минимално предвиденото наказание „глоба“ в размер на
300.00лева. Разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от Закона за горите не предвижда
5
друг вид наказание , освен „глоба“ и за АНО не е възможно да санкционира
нарушителя с друго по вид наказание. Относно размера – наложена е
минималната предвидена глоба, което сочи, че АНО е възприело, че тежестта
на нарушението е ниска, съобразил е личността на дееца – в млада
трудоспособна възраст, работещ, и лице, което не е с висока степен на
обществена опасност, за да наложи този размер на наказанието. Не е прието,
че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за определяне на
нарушението за маловажен случай, като и настоящия състав не намира
съображения за това.
По гореизложените съображения, настоящия състав намира
административното обвинение за доказано, а издадените АУАН и НП като
такива съобразени с разпоредбите на ЗАНН. Следва обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено.
По разноските. Жалбоподателят е направил искане за присъждане на
разноски, но при този изход на делото такива не му се следват. От страна на
процесуалния представител на наказващия орган не са направени искания за
присъждане на разноски.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.2, т. 5 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 252 от
06.04.2022г., издадено от Директора на РДГ гр. Бургас, с което на Н. Г. К.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „М. Р.” бл. № 51, вх. 3, ет. 1, за
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите вр. чл. 9а от Наредба № 1/
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и Заповед №
361/ 19.04.2018г. на ИАГ гр. София, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ вр.
чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложено наказание
„глоба“ в размер на 300.00лева, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
6