№ 2288
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110119305 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от
**********************“ АД против „*********************************
иск с пр. осн. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 544,02 лв. – заплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за периода
от 11.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 47,18 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода 21.12.2022 г. – 09.03.2023 г.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” е
заплатил сума в размер на 1 529,02 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени на
***************************************************** РТ щети,
настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 14.06.2022 г. в
******************“ до номер 62. Начислени са и 15 лв. ликвидационни
разноски. Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на
*******************************, чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Излага се твърдение,
че това МПС при движение по улицата и неспазване на странично отстояние
ударило паркираното
***************************************************** РТ. Посочва се,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за застраховка
“Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за
заплатеното застрахователно обезщетение.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, както и застрахованият при него водач да има вина за
1
настъпването на ПТП. Излага, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача
на *********************************, а при условията на евентуалност
твърди да е налице съпричиняване от поне 50 процента. Оспорва да са
нанесени каквито и да било вреди на
***************************************************** РТ, както и
причинната връзка между ПТП и вредите. Излага в тази връзка, че пред
ответника е заведена втора щета, наред с процесната, относно същото ПТП
при сходен заявен механизъм на ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача на ******************************* е била застрахована при
ответника по валидна полица; че
***************************************************** РТ е
отремонтирано и ищецът е заплатил сума в размер на 1 529,02 лв., като са
сторени и 15 лв. ликвидационни разноски; че ответникът е получил
регресната покана най-късно на 20.12.2022 г.; че относно увреденото
************************** е налице валиден договор за застраховка
„Каско“ и ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие и
съставлява покрит риск.
Спорен по делото остава въпросът относно механизма на ПТП и дали е
налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, както и какъв е
размерът на последните.
За установяване на механизма на процесното ПТП са допуснати двама
свидетели на страните, както и е назначена САТЕ.
От показанията на разпитания по делото свидетел П. И., собственик на
пострадалия лек автомобил, се установява, че спрял лекия си автомобил
марка „*******************************“ в дясната част на платното за
движение, пред заведение на ул. „**************************“, където се
намирал обекта в който работи. Слезнал от лекия автомобил и отишъл до
заведението да си закупи кафе когато чул, че хората коментират, че е ударен
лек автомобил марка „*******************************“. Тогава
установил, че бял бус е ударил собственият му лек автомобил от лявата
2
страна, като си спомня, че увредени били лявото огледало, фар и калник на
мпс-то. Посочва, че за птп-то съставили двустранен констативен протокол.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г. Б., водач на буса
причинил птп-то, се установява, че се движел по ул.
„**************************“, като се разминавал с друг автомобил по
улицата причинил птп с паркирано мпс. Спомня си, че мпс-то било увредено
от лявата страна, като посочва, че били одраскани калник, врата, фар и
огледало. Посочва, че съставили двустранен констативен протокол, като
водачите на двете мпс-та не са имали спор за вината.
Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице С. С., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено. От същото се установява,
че на база извършения анализ, съпоставяйки представените по делото
писмени и гласни доказателства и отчитайки схемата в представения
двустранен констативен протокол за ПТП, механизъм на настъпване на
процесното произшествие, е следният:
На 14.06.2022 г. в град София водачът на
*****************************, се е движил по ул.
„**************************“ и в района на № 62 при разминаване с друг
автомобил, реализира удар в страничната лява габаритна част на паркирания
от дясно спрямо посоката му на движение МПС
„*******************************“, рег.№ *************************. В
експертизата се посочва, че причините за настъпването на ПТП са от
субективен характер, а именно действията на страна на водача на МПС
„Мерцедес“ с органите за управление на автомобила - кормилна, горивна и
спирачна уредба, както и избраната от него странична дистанция спрямо
паркирания автомобил „*******************************“. Уврежданията
по паркирания автомобил „*******************************“ били
следните калник преден ляв, фар ляв, корпус странично огледало ляво,
капачка странично ляво огледало, мигач в огледалото, ринг ляво огледало,
доп. операции, тониране.
В експертизата се посочва, че от техническа гледна точка, съобразно
представените по делото доказателства, щетите, нанесени на процесното
МПС "*******************************“, рег.№
*************************, са вследствие и във връзка с механизма на
ПТП, настъпило на 14.06.2022 година.
Настоящият съдебен състав, счита че от показанията на свидетелите Г.
Б. и П. И., от приетия по делото двустранен протокол за ПТП и от САТЕ се
установява верността на твърденията относно обстоятелствата, които са
свързани с произшествието от 14.06.2022 г., а именно, че на процесната дата,
водачът на *****************************, се е движил по ул.
„**************************“ и в района на № 62 при разминаване с друг
автомобил, реализира удар в страничната лява габаритна част на паркирания
от дясно спрямо посоката му на движение МПС
„*******************************“, рег.№ *************************,
причинявайки материални щети на паркирания л.а.
С оглед изложеното, неоснователни са възраженията на ответника
относно недоказаността на механизма за настъпване на произшествието.
3
Вещото лице посочва, че към датата на ПТП - 14.06.2022 г., размерът на
щетите нанесени на процесното МПС „*******************************“,
рег.№ *************************, възлиза на 1601,42 лв. (хиляда
шестстотин и един лева и четиридесет и две стотинки), а с включени 15,00 лв.
ликвидационни разноски - 1616,42 лв.
Посочва и също, че изчислен по Методиката към Наредба № 49/2014 г.,
размерът на вредите по МПС „*******************************“, рег.№
*************************, възлиза на 1416.66 лв. (хиляда четиристотин и
шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки), а с включени 15,00 лв.
ликвидационни разноски – 1431.66 лв.
По отношение на застрахователното обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, разпоредбата на чл. 558, ал. 2
КЗ препраща и към чл. 499, ал. 2 КЗ, според който при вреди на имущество
обезщетението не може да надхвърля действителната стойност на
причинената вреда. Разпоредбата от своя страна препраща към чл. 504 КЗ, с
наредба към която е приета Методика към Наредба № 49/16.10.2014 г.
Последната отменя Наредба № 24/08.03.2006 г. с изключение на чл. 15, ал. 4 и
Приложения 1-6, към нея. В този смисъл Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение за вреди, приета от КФН представлява
Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 на Наредба № 24/ 08.03.2006 г. В чл. 4 от
Методиката е предвидено, че същата следва да се прилага само като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства (фактури) за извършен ремонт в сервиз и за случаите, когато
обезщетението се определя от експертна оценка. Т. е. в останалите случаи
остойностяването на вредата не е задължително. При съдебно заявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386,
ал. 2 от КЗ, /решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., II
т.о., ТК /, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
Оплакването на ответника, според което при изчисляване стойността
на вредите следва да намери методиката за изчисление, посочена в Наредба
№ 49/2014 г г., се преценява от настоящия състав, като неоснователно. Както
бе посочено по-горе методиката представлява единствено указание за
изчисляване на размера на щетите по МПС в случаите, когато обезщетението
се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. В настоящият случай, при съдебно предявена
претенция обезщетението следва да бъде определено по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие като в случая следва да бъдат взети средните пазарни цени на
резервни части и труд, доколкото по такива цени ще може да се възстанови
имуществото във вида му преди настъпване на произшествието. В тази насока
е и изслушана СТЕ, видно от която обезщетението възлиза на сумата 1601,42
лв., която стойност е по-висока от заявената с исковата молба претенция.
С оглед изложеното, доводите на ответника за прилагане на Наредба №
4
49/2014 г., се преценяват като неоснователни.
Колкото до възражението в отговора на искова молба касаещо
възражението за съпричиняване. Не се посочва и въз основа на какво
ответника счита, че е налице съпричиняване на резултата от водача на л.а.
„Митсубиши Аутлендър“, като това твърдение е голословно.
Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна практика,
обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известни на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008
г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., за да е
налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да
улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го
обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение
между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно – транспортно
произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51,
ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт,
също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е
налице принос на увредения към настъпване на увреждането, е необходимо
извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да
нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в
своята конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е
негово следствие. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно да е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. За
определяне обаче степента на съпричиняване освен изясняване на механизма
на процесното пътно произшествие, съдът следва да съпостави в достатъчна
степен поведението на всеки един от участниците в същото.
В настоящия случай, категорично се установи, че П. И. паркирал лекия
си автомобил марка „*******************************“ в дясната част на
платното за движение, пред заведение на ул. „**************************“.
Последното е в съответствие с изискването на нормата на чл. 94, ал.3 от
ЗДвП, която гласи, че за престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя. По делото не са
събрани доказателства за наличие на пътни знаци регулиращи движението и
указващи забрана за паркиране на посочената улица. Липсват доказателства
по делото с действията си П. И. да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. С оглед изложеното, настоящия съдебен състав счита,
5
че в случая се установява единствено изключителна вина за настъпилото ПТП
на водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. № СВ 8279 ТЕ, изразявайки се в
нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП, тъй като последният не е изпълнил
задължението да контролира непрекъснато управляваното от него пътно
превозно средство, вследствие на което е настъпило процесното ПТП.
Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на
платената от ищеца сума в размер на 1544.02 лева (1 529,02 лв., размерът на
вредата и 15 лв. ликвидационни разноски лв.).
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил
поканен от ищеца да плати. Ответното дружество било поканено за
възстановяване на платеното от ищеца обезщетение в срока по чл. 412, ал. 3
КЗ на 20.12.2022г., видно от приетите по делото писмени доказателства (л.22),
поради което искът за забава е основателен за периода, за който е предявен от
21.10.2022 г. до 09.03.2023 г. за размера от 47,18 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в производството са в размер на 833,50 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, депозит за СТЕ и свидетел и адв.
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*********************************, с ЕИК
*********************, с адрес в г***************************“ № 1, да
плати на ищеца **********************“ АД с ЕИК
*********************, с адрес в гр.София, пл.“Позитано“ № 5, на осн.
чл.411 КЗ – 1 544,02 лв., представляваща неизплатена регресна претенция за
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които ответното
дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е
възстановило, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба –
1.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 47,18 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2022 г. –
09.03.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
*********************************, с ЕИК *********************, с
адрес в г***************************“ № 1, да заплати на
„**********************“ АД с ЕИК *********************, с адрес в
гр.София, пл.“Позитано“ № 5, сумата в размер на 833,50 лв., представляваща
6
съдебни разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7