Решение по дело №215/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел I от АПК.

Делото е образувано въз основа на жалба подадена от Х. Х. Х., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Зелена морава, [улица], общ. Омуртаг, обл. Търговище, чрез пълномощник - адвокат А. И. от Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес: гр. София, [улица], ет. 1, офис 7, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ ....4-0308-000119/06.05.2024г., издадена от К. Н. Т., на длъжност младши оперативен дежурен към РУ Омуртаг, ОДМВР – Търговище, за прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца.

Оспорващото лице определя обжалваната заповед като незаконосъобразна поради липса на съответните материалноправни предпоставки към момента на издаването й. Оспорва наличието на материална и териториална компетентност на лицето /вкл. заеманата от него длъжност и оправомощаването му от Директора на ОДМВ/ постановило оспорената заповед, за прилагане на ПАМ спрямо жалбоподателят за извършено от него административното нарушение – управление на 06.05.24г., ок. 16:10ч. в с. Зелена морава на [улица], в близост до дом .... на собствения си л.а. МПС „Форд Фокус“ с peг. № [рег. номер] под въздействието на алкохол с концентрация 0,57 промила. Твърди се, че жалбоподателят при извършената му проверка не е управлявал на посочените място, дата и час този автомобил и не е бил употребил алкохол. Оспорва, че техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN-0041 е било от одобрен тип, техническа изправност и в срок на годност съобразно Закона за измерванията, вкл. наличието на първоначална и последваща проверки от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. На жалбоподателят не е връчен талон за изследване и не са му били разяснени правата при положение, че не е съгласен с резултатите измерени чрез проверката с техническо средство – да поиска тест изследване с доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване на кръвна проба. Оспорва съответствието на оспорената заповед с формалните изисквания за съдържание и мотивировка предвидени в чл. 59 АПК. Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло оспорената заповед.

В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, не се е явило лично или чрез упълномощен процесуален представител и не изразява становище.

Ответната страна - К. Н. Т., на длъжност младши оперативен дежурен към РУ Омуртаг, ОДМВР – Търговище се е явил лично, като изразява становище, че са установени всички материалноправни и процесуални предпоставки за издаване на обжалваната ЗПАМ. Моли да бъде потвърдена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

От мотивите на приложената заповед за налагане на ПАМ е видно, че при извършена от служители на Районното управление, ОДМВР-Търговище, РУ Омуртаг проверка на 06.05.24г., ок. 16:10ч. в с. Зелена морава, общ. Омуртаг, на [улица], в близост до ...., било установено чрез техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN-0041, управлението от Х. Х. Х., [ЕГН] на собствения му л.а. МПС „Форд Фокус“ с peг. № [рег. номер] под въздействието на алкохол с концентрация 0,57 промила. На същата дата на водача е издаден талон за медицинско изследване в ЦСМП с номер 129018, получен от него в 16,25ч., в който той е отказал да избере начин за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

В административната преписка е представен съставен на 06.05.2024г. акт за установяване на административно нарушение, в който са отразени горните констатации и обстоятелствата, които са квалифицирани като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Съгласно приложената по делото Заповед №363з-803/10.04.2024г. на Директора на ОДМВР-Търговище назначените на длъжност младши оперативен дежурен в РУ-Омуртаг към ОДМВР-Търговище са оправомощени органи да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, в т.ч. и по чл.171, т.2а от ЗДВП.

Според приложения Акт за встъпване в длъжност от 01.09.2022г., К. Н. Т. заема длъжността „младши оперативен дежурен“ в РУ-Омуртаг към ОДМВР-Търговище считано от 01.09.2022г.

Видно от справка на „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ относно преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха собственост на ОДМВР Търговище, дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0041 е преминал периодична проверка на 16.04.2024г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – „младши оперативен дежурен“ в РУ-Омуртаг към ОДМВР-Търговище, действащ в обхвата на териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП извършено на територията, обслужвана от РУ Омуртаг към ОД на МВР - Търговище.

Процесната Заповед за прилагане на ПАМ представлява индивидуален административен акт (ИАА) по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Издадена е в писмена форма, съдържа реквизитите посочени в чл. 59 АПК и мотиви в съответствие с изискването на 172, ал. 1 ЗДвП.

Съдът не възприема твърденията на жалбоподателя, че не е надлежно мотивирана. В производството по издаването на ИАА административният орган не извършва „разследване“ (за разлика от административнонаказателното производство), а е длъжен в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 АПК да издаде акта, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. При издаване на ИАА – ЗПАМ в конкретната хипотеза, релевантните факти и обстоятелства, които е следвало да бъдат установени съобразно чл. 35 АПК, вр. чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП са самоличността на водача на ППС, управлението на конкретно индивидуализираното ППС от същия водач след употреба на алкохол, установена чрез проверка с изправно техническо средство за установяване концентрацията на алкохол. В настоящия случай това е било сторено от административния орган, като заповедта е издадена при изяснена фактическа обстановка. В тази насока следва да се отбележи, че с ТР № 8/2021г. на ВАС са дадени указания, които с оглед конкретиката на настоящия казус са относими и към него, според които водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите/обстоятелствата/, въз основа на които се налага санкцията. В случая, тези факти са ясно и недвусмислено очертани в ЗПАМ – управление от жалбоподателя на точно определено място на конкретно индивидуализирано МПС, след употреба на алкохол над допустимото по закон. Цитирания в ЗПАМ текст след цифровото посочване на нормата на чл. 5 ал. 1 т. 1 пр. 1 ЗДвП съставлява обстоятелствената част /хипотезата/ на санкционната норма на чл. 174 ал. 1 т. 1 ЗДвП, която хипотеза съвпада с тази на чл. 171, т.2а б. „б“ и с диспозицията на императивната норма на чл. 5 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП – забрана за управление на пътно превозно средство по см. на §6 т.10 от ДР на ЗДвП /дефиниция включваща и процесното МПС индивидуализирано във фактическата част на ИАА/, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. По тези съображения, в настоящия случай непрецизното от правна страна посочване от съставителя на ЗПАМ на част от текста на чл. 174 ал. 1 т.1 ЗДвП вместо този на пряко относимата норма от ЗДвП – чл. 171, т.2а б. „б“ вр. чл. 5 ал.3 т. 1 пр. 1 ЗДвП, не е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната й като ИАА.

При служебната проверка също не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.

Член 5, ал. 3 ЗДвП предвижда забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки по т. 2а, б. „б“ (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018г., в сила от 03.01.2018г.) - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

Тези материалноправни предпоставки за издаването на процесната заповедта за налагане на ПАМ, безспорно са установени.

От гореобсъдените приети по делото доказателства е видно, че при проверката, извършена от органи на РУ Омуртаг към ОДМВР-Търговище, на 06.05.24г., ок. 16:10ч. в с. Зелена морава, общ Омуртаг, на [улица], до ...., Х. Х. Х., [ЕГН] е управлявал собствения си л.а. МПС „Форд Фокус“ с peг. № [рег. номер] под въздействието на алкохол с концентрация 0,57 промила, установена чрез метрологично годно техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN-0041.

На същата дата на водача е издаден талон за медицинско изследване в ЦСМП номер 129018, получен от него на 06.05.2024г.в 16,25ч., в който той е отказал да избере начин за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и не се е явил в ЦСМП. Въпреки указаната на жалбоподателя доказателствена тежест, до приключване на съдебното дирене в настоящото производство не бяха представени доказателства оборващи тези констатации, пресъздадени и в обсъдения АУАН за употребата на алкохол от негова страна.

От изложеното следва, че от страна административния орган е спазена процедурата регламентирана в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналозиНАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналозииздадена съобразно законовата делегация на чл. 174 ал. 4 ЗДвП.

Процесната ЗПАМ като ИАА има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и правораздавателният такъв, с който се налага административно наказание. Административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административно-наказателна или наказателна юрисдикция (НП или присъда). Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато наказанията са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение или престъпление. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение на собственика и изпълнение на превенцията, ПАМ по чл. 171, ал. 2а, б. "б" ЗДвП се прилага за определен срок.

В случая определения от административния орган срок от шест месеца е в минималния размер. При прилагане на ПАМ от категорията на чл. 171, ал. 2а, б. "б" ЗДвП, органът действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи съответния на нарушението вид ПАМ. Това означава, че неизлагането на мотиви относно продължителността на срока на действие на мярката, при определен минимален такъв не накърнява правото на защита на жалбоподателя.

Предвид минимално наложения срок на ПАМ, не е налице и несъразмерност по смисъла на чл. 6 АПК. В съответствие с чл. 6, ал. 3 и 4 АПК административният орган е приложил ПАМ по вид и за срок, които са максимално благоприятни за адресата, така и за обществото. Вредите, които биха настъпили от прилагане на процесната ПАМ са съизмерими с тези, които биха настъпили за обществото от продължаване евентуалното използване на ППС от лице под влияние на алкохол, а обществения интерес винаги се явява надделяващ пред частния. Мярката по чл. 171, ал. 2а, б. "б" ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен, а превантивен характер. Тя се "прилага", а не се "налага", без оглед на вината и чрез нея се реализира диспозицията на правната норма.

Не се констатират обстоятелства, обуславящи извод за несъответствие на наложената мярка с целта на закона. Целите, които си поставя чл. 171 ЗДвП, са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Мярката, препятстваща управлението на автомобил от страна на лице, употребило алкохол, напълно отговаря на тези цели.

Предвид изложеното, съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

По арг. на противното на чл. 143, ал. 1 АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е неоснователно, поради което не следва да се уважава. От правоимащата ответна страна такова искане не е направено, поради което не следва да й се определят.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Търговище

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Х. Х., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Зелена морава, [улица], общ. Омуртаг, обл. Търговище срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ ....4-0308-000119/06.05.2024г., издадена от К. Н. Т., на длъжност младши оперативен дежурен към РУ Омуртаг, ОДМВР – Търговище, за прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните.