№ 439
гр. В., 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320201209 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от B. E.,
роден на 01.10.1968 г. в Република Т., с адрес в република Т., против
Наказателно постановление № 25-0000469/29.05.2023г. на Началник на ОО
„АА“ - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните
превози:
1. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено
административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение
„Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните
превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.;
2. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено
административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение
„Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните
превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.;
3. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено
административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение
„Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните
превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.;
1
4. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено
административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение
„Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните
превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.. Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП,
като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното
наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и
необосновано. Същият не се явява, като изпраща процесуален представител,
която заема становище в с.з. да се отмени НП като незаконосъобразно и
необосновано. Претендира разноски, съобразно представения списък с
разноски.
Ответната страна не се явява и не изпраща процесуален представител в
с. з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от разпита на свидетеля свидетеля К. С. Г. – инспектор в РД „АА“
– В., на 29.05.2023 г. е спрян за проверка автомобил на път 1-1 в обл. В. на
километър 13+300 към посока на движение „Д.м. II“. Автомобилът бил с
унгарска регистрация, описан в акта, който е оборудван с тахограф и
прикачено към него ремарке с номер описан в акта, с който се извършвал
международен превоз на товари с унгарски лиценз. При проверката се
установило, че водачът не е въвел ръчно автоматично необходимите данни
относно периодите на другата работа, време на разположение, прекъсване и
дневна почивка. Това е за периодът от 11:39 на 16.05.2023 г. до 15:00 часа на
17.05.2023 г., за което е съставен акт за водача. Подписал го бил, е обяснено му
било. На лаптопа, на който отчитали картите, имало превод на турски език на
нарушението, защото водачът е турски гражданин. При проверката се
установи, че са четири нарушения и са били идентични. Нарушенията били
идентични, но в различни часове и на различни дати. На лаптопа, които го има
в лабораторията, имало възможност да се превежда на всички езици и на
водача на турски език му е обяснено нарушението. Водачът бил отговорил на
турски, че е разбрал. Свидетелят Г. твърди, че не разбира турски.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля К. С. Г. –
2
актосъставител, и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура,
която да завърши със законосъобразни актове. Нарушителят следва да е
наясно с всички факти от състава на административното нарушение, за което
се ангажира отговорността му. Безспорно е, че в случая санкционираният е
чужд гражданин, като по делото не се установява същият да владее български
език. След като чуждият гражданин не е декларирал изрично по
административнонаказателното производство, че владее български език, е
следвало задължително при предявяване и връчване на АУАН преводач да му
бъде осигурен. Липсва подпис на лице, индивидуализирано с трите си имена
като извършило превода. Предвид последното, не може да се направи
несъмнен извод, че съставянето и предявяването на акта за установяване на
административно нарушение е осъществено в присъствието на преводач. В
тази връзка съдътприема, че съществено е било ограничено правото на защита
на жалбоподателя. Доколкото в ЗАНН няма предвидени изрични правила
относно участието в административнонаказателното производство на
нарушител, който не владее български език, е трябвало да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 21 от НПК, приложима по силата на препращащата норма
на чл. 84 от ЗАНН. Според чл. 21 ал. 1 от НПК, наказателното производство се
води на български език, като в ал. 2 е предвидено, че лицата, които не владеят
български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези
случаи се назначава преводач. Изискването за участие на преводач не е
ограничено само за етапа на съдебното производство по обжалване на
наказателното постановление, тъй като е свързано с правото на обвиненото в
извършване на административно нарушение лице да разбере какво му е
вменено да е извършил, както и с възможността му да следи развитието на
производството по разбираем за него начин, обезпечаващ правото му на
3
защита. Неизпълнението на изискването за назначаване на преводач безспорно
ограничава правото на защита на лице, невладеещо български език, като се
препятства възможността на такова лице да разбере какво нарушение е
извършил, съответно да се защити с всички дадени му от закона способи.
Назначаването на преводач е следвало да бъде формално отразено в АУАН, с
оглед доказването на този факт при оспорването му, като от разпита на
актосътавителя не се установява участието на преводач при предявяване на
АУАН. Безспорно надлежното предявяване на акта, с цел да се запознае
нарушителя с неговото съдържание, е предпоставка за упражняване правото
му на защита. Неотразяването в акта на обстоятелството, че същият е
преведен на съответния език от преводач, както и неучастието на преводач,
следва да се приравни на непредявяване на АУАН, а това безспорно води до
ограничаване на правото на защита на нарушителя и безсъмнено обуславя
незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено въз основа на
този АУАН. Поради това, допуснатото процесуално нарушение е съществено.
Същото е от категорията на неотстранимите, опорочава цялата
административнонаказателна процедура и е основание за отмяна на
наказателното постановление, издадено въз основа на този акт.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и
необосновано и ще следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.
1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Представен е и списък с разноски. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от
което е част административно - наказващият орган, а това е РД „АА“ – В..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен
съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0000469/29.05.2023г. на
Началник на ОО „АА“ - В., с което на жалбоподателя B. E., роден на
01.10.1968 г. в Република Т., с адрес в република Т., е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 от
Закона за автомобилните превози:
1. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено
административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение
„Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните
превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.;
2. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено
административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение
„Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните
превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.;
3. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено
административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение
„Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните
превози, AETR ДВ 28 от 1995 г.;
4. „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено
административно нарушение по чл.12,§2, б. „б“, т. (ii) от Приложение
„Контролен уред“ във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните
превози, AETR ДВ 28 от 1995 г..
ОСЪЖДА РД „АА“ - В. да заплати на жалбоподателя B. E., роден на
01.10.1968 г. в Република Т., с адрес в република Т., сумата от 3410 /три
хиляди четиристотин и десет / лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5