№ 227
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20215300900710 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.88 от ЗЗД.
Предявени са искове от „Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2 против
Т. ИВ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и П. П. М., ЕГН
**********, с адрес *** по който се моли да се признае за установено по
отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата от 61
262,52 лв., представляваща неплатени задължения по два договора за заем,
както следва:
1. По договор за заем № 273-ПВ/24.10.2018 г. от 24.10.2018 г.-
- 50 000 лева – главница.,
- 7208,33 лв. възнаградителна лихва по чл. 2.2, б.ж и з от сделката в
размер на 20 % на годишна база за периода от 24.02.2020г. до 23.11.2020г.,
- 1 277,78 лв законна лихва върху главницата, считано от датата на
прекратяване на договора 23.11.2020 г. до датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК
2. По договор за заем № 272-ПВ/23.10.2018 г. от 23.10.2018 г.
- 2 500 лв главница.
1
- 212,52 лв. възнаградителна лихва по чл. 2.2, б.ж и з от сделката в
размер на 20 % на годишна база за периода от 24.02.2020г. до 23.11.2020г.,
- 63.89 лв законна лихва върху главницата, считано от датата на
прекратяване на договора 23.11.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда.
Твърди се от ищеца, че между страните са сключени посочените два
договора – Договор за заем № 273-ПВ/24.10.2018 г. от 24.10.2018 г., по който
е предоставена заемна сума в размер на 50 000 лв. и Договор за заем № 272-
ПВ/23.10.2018 г. от 23.10.2018 г., с който е предоставена заемна сума в размер
на 2500 лева. Посочва се от ищеца, че двата, договора поради неизпълнение
на задълженията на ответниците, са прекратени от заемодателя, като се счита
от кредитора, че са станали изискуеми неплатените задължения, които се
претендират в настоящия процес. По повод на това е образувано ч. гр. дело №
3512/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, по което е издадена Заповед
за изпълнение, но по повод на постъпили възражения от длъжниците се
инициира настоящата защита от кредитора.
ОТВЕТНИЦИТЕ Т. ИВ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и
П. П. М., ЕГН **********, с адрес *** изцяло оспорват исковете по подробни
съображения, изложени в отговорите на исковата молба.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Искът е допустим. Процедурата след издаване на заповедта за
изпълнение е протекла в установените в ГПК срокове и валидно ищецът е
инициирал защита по предявения иск. Между страните е безспорно, че на
посочените дати в исковата молба са сключени двата процесни договора за
заем. Също така очевидно безспорно е между страните, че паричните
средства са усвоени от страна на кредитополучателите, както и че е
инициирана защита от страна на кредитора по ч. гр. дело № 3512 /2021 г. на
Пловдивски районен съд, по повод на което е издадена заповед за изпълнение
и са постъпили възражения от длъжниците.
Ищецът установява, че е прекратил порцесните договори поради
неизпълнение от страна на длъжниците. По делото са представени
уведомления на лист 45 и 47, ведно с разписки, от които е видно, че волята на
2
кредитора за разрушаване на облигационните връзкаи е стигнала до знанието
на ответниците. Последните и не оспорват този правно релевантен факт.
Ищецът е употребил в уведомленията и исковата молба израза „прекратява“,
но семантичното съдържанието на този глагол в контекста на правната
природа на процесните сделки следва да се приравни на разваляне по смисъла
на чл.87 от ЗЗД. Очевидно не се касае за договор с периодично изпълнение,
тъй като престацията на кредитора е упражнена еднократно и факта, че
заемополучателите връщат на вноски заемната сума, ведно с възнаградителна
лихва, не може да обоснове противен извод. При това положение и очевидно
разрушаването на облигационната връзка става на плоскостта на чл.87 от ЗЗД
с правните последици по чл.88. В същия е установена необходимост от
връщане на даденото по сделката, като кредиторът може да иска и
обезщетение за неизпълнението. В случая очевидно е налице валидна
облигационна връзка и по двата договора, които са реални, респективно
очевидно парите са престирани на заемополучателите. Договорите са
развалени от кредитора едностранно поради неизпълнение. При това
положение и главниците следва да се възстановят от солидарните длъжници.
На следващо място следва да се посочи, че очевидно е налице вреда за
кредитодателя в размер на незаплатената възнаградителна лихва от
ответниците. Това е актив, който не е реализиран от ищеца, поради което е
налице вреда в размер на пропуснатата полза. Ето защо исковете са
основателни.
Възраженията на ответниците са изцяло неоснователни. Същите не
правят правопогасяващи възражения касателно главниците по процесните
сделки. Основната им защита е относно възнаградителната лихва. Твъди се,
че краузите на чл.2.7 и чл. 4.2, б.б и в от договорите са сключени в
противоречие с принципа на добрите нрави- чл.26, ал.1 от ЗЗД и са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. В случая обаче размерът на
дължимата лихва не е определен по повод приложение на посочените от
ответниците членове от облигацията. Вещото лице по назначената ССЕ, която
съдът изцяло кредитира, изрично установява, че не е налице увеличение на
договорения лихвен процент, който съответства на вноските за лихва по
приложените погасителни планове. С оглед на това съдът намира
възраженията за изцяло неоснователни. Относно основния размер на лихвата
от 20 % на годишна база по 2.2, б.ж и з ответниците не правят никакви
3
възражения. Съдът въпреки това служебно извърши преценка относно
валидността на уговорката и не намери обстоятелства, които да го мотивират
да приложи разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, а именно да приеме наличието
на нищожност на част от съглашението поради противоречие с добрите
нрави. В случая годишният лихвен процент е фиксирана величина и неговия
размер не превишава размера на законната лихва на годишна база по начин
обосноваващ, че е налице нарушаване на добрите нрави и неоснователно
обогатяване за кредитора.
Не се установява и неравноправност на тази клауза по смисъла на чл.143
от ЗЗП. Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са индивидуално договорени. Съгласно чл.143 от ЗЗП
неравноправна клауза е всяка договорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката, като
позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание /т.10/. ЗЗП освен това съдържа и
хипотези, които не попадат под регулацията на чл.143 от ЗЗП, изброени в
чл.144, съгласно чиято ал.2 и 3 чл.143,т.10 не се прилага.
С оглед изложеното съдът приема,че за да бъде нищожна като
неравноправна една клауза тя следва да дава права на търговеца попадащи в
хипотезите на чл.143 от ЗЗП, клаузата да не е уговорена индивидуално и да не
попадат отношенията между страните в някое от изключенията, на чл.144 от
ЗЗП.
Основни принципи на договорното право при условията на пазарна
икономика са свободата на договаряне и равноправното третиране на
страните по договорното правоотношение. Спазването на тези принципи е от
съществено значение за потребителските договори. Защитата на правата на
потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл.
19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките
на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на потребителите
реципира редица норми от европейското законодателство и в частност от
Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските договори и
Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета за исковете за
защита на интересите на потребителите.
4
Съгласно разпоредбата на чл.146 включените в потребителските
договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. В случая според настоящият състав на съда клаузата на
договора определяща как ще бъде определяна лихвата представлява
индивидуална уговорка между съконтрагентите с оглед съдържанието на
сделките и по специално съобразно параграф 1. Очевидно страните с
насрещни и покриващи се волеизявления са детайлизирали
правоотношението помежду си в посочения смисъл, поради което и очевидно
е налице индивидуално договаряне. На следващо място и клаузата за лихвата
относно фиксирания размер в рамките на 20 % на годишна база, който се
претендира, не попада в нито една от хипотезите на чл.143 от ЗЗП.
Другото основно възражение на длъжниците относно дължимата
неустойка също е изцяло неоснователно, тъй като ищецът не се е възползвал
от тази правна възможност и не претендира в настоящия процес наличието на
това обезщетение.
С оглед на обстоятелството, че е установена забава на длъжниците
очевидно се дължи и претендираната от кредитора законна лихва.
Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18 с.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл.88
от ЗЗД в отношенията между „Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2 и Т.
ИВ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и П. П. М., ЕГН **********,
с адрес *** че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от общо 61
262,52 лв., представляваща неплатени задължения по два договора за заем,
както следва:
1. По договор за заем № 273-ПВ/24.10.2018 г. от 24.10.2018 г.
- 50 000 лева – главница.,
- 7208,33 лв. възнаградителна лихва по чл. 2.2, б.ж и з от сделката в
размер на 20 % на годишна база за периода от 24.02.2020г. до 23.11.2020г.,
- 1 277,78 лв законна лихва върху главницата, считано от датата на
прекратяване на договора 23.11.2020 г. до датата на подаване на заявлението
5
по чл.417 ГПК
2. По договор за заем № 272-ПВ/23.10.2018 г. от 23.10.2018 г.
- 2 500 лв главница.
- 212,52 лв. възнаградителна лихва по чл. 2.2, б.ж и з от сделката в
размер на 20 % на годишна база за периода от 24.02.2020г. до 23.11.2020г.,
- 63.89 лв законна лихва върху главницата, считано от датата на
прекратяване на договора 23.11.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3512/2021 г. по описа
Пловдивския районен съд и изпълнителен лист, ведно със законната лихва
върху главниците начиная от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 23.02.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т. ИВ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и П. П.
М., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на „Ново Финанс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван
Страцимир“ № 2 сумата от 8236.86 лева деловодни разноски в настоящия
процес и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6