Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 20/18.01.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня
Камарашка
Мария Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия
Ницова КАНД № 539/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение от 26.10.2020г., постановено по АНД № 263/2020 г., Районен съд
Берковица е потвърдил наказателно постановление № 18-0243-001082/09.11.2018 г.
на началника на РУ Берковица при ОД на МВР Монтана, с което на С.Д.С. ***, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП лева е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца.
Недоволна от това решение, касаторът го обжалва и моли да бъде отменено,
като развива доводи, че е неправилно, постановено в“противоречие с
материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона..“. В
съдебно заседание, чрез пълномощника адв.В*** поддържа жалбата и моли да бъде отменено обжалваното решение.
Ответникът, чрез юрк.Д. изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за
неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да
се остави в сила като правилно и обосновано.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства
и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е
приел, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2, предл.първо
и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което
законосъобразно по отношение на административнонаказаното лице е ангажирана
административнонаказателна отговорност съответно по чл.183, ал.2, т.11 и чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП..
Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при
следните доводи:
Неоснователно касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Обосновано и правилно при
надлежно събиране на всички относими за спора писмени доказателства, въззивният
съд е приел в мотивите си, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи
относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и
установяването на административното нарушение, както и относно точната правна
квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен
състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на
основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. По разбиране на настоящия
съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд не е оборена
доказателствената сила на АУАН, който касаторът е получил. Следва да се посочи,
че нито пред първата инстанция, нито в касационното производство бяха
ангажирани доказателства, които да дават основание да се приеме, че
нарушението, което е свързано с неизпълнение на задължение на водача при
движение назад и след като е реализирал
ПТП с материални щети, да остане на
място за да се установят последиците от произшествието, не е извършено от
касатора. Изложените твърдения в с.з. за осуетен опит за съставяне на
двустранен протокол за същото са голословни и не кореспондират със събраните в
производството доказателства и не може да бъде възприето от настоящия съдебен
състав, който обоснова мотивите си със събраните в производството доказателства.
Настоящият съдебен състав счита, че за необходимо да посочи, че случая
не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, тъй като в случая с оглед
постигане на целите на наказанието и при съобразяване на защитимия обществен
интерес не може да се приеме, че неизпълнението на задължение на водача при движение назад и при осъществено ПТП е маловажно административно нарушение.
Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по
чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в
съответствие с приложимия материален закон. Обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.11.2020 г., постановено по АНД № 263/2020 г. по описа на
РС Берковица.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: