№ 66
гр. Свиленград, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100446 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на ЗЛ. АТ. Ч. срещу Заповед за задържане на лице с рег.
№ 351зз-94/04.06.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР – Свиленград
– Х.Ж. Христов, на длъжност „мл. инспектор“ при РУ на МВР – Свиленград.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена
при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон,
неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо съдържание на един
административен акт и непреследваща целите на закона, а целяща неговото
заобикаляне. Счита се, че заповедта е бланкетна, като в нея липсвали мотиви за
задържането на жалбоподателя. По тези съображения е направено искане да бъде
отменена издадената заповед.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-94/04.06.2021 г.,
издадена от Х.Ж. Христов – „мл. инспектор” при РУ на МВР – Свиленград, е наредено
на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР задържането на жалбоподателя ЗЛ. АТ. Ч. за срок до
24 часа в помещението за временно задържане на Патрулна база Капитан Андреево във
връзка с данни за извършено престъпление по чл. 281, ал. 1 НК, за което е образувано
ДП № 169/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр. Свиленград. Задържането е извършено
в 23:50 ч. на 04.06.2021 г. Задържаното лице е освободено в 22:15 ч. на 05.06.2021 г.
На задържаната Ч. е бил извършен обиск, за което е съставен Протокол за
1
личен обиск на лице от 05.06.2021 г.
От изисканата по делото административна преписка по издаване на оспорената
заповед и от ДП № 169/2021 г. се установява, че на 04.06.2021 г. в сектор КПК при
ОДМВР – Хасково била получена оперативна информация, че лицата ********* и
*********в възнамеряват посредством товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № РВ
2148 СВ, да извозят от района на селата Малко градище и Лозен, общ. Любимец,
неустановен брой чужди граждани, незаконно преминали държавната граница през
неопределените за целта места и не по установения ред и начин. Получени били и
оперативни данни, че товарният автомобил ще бъде съпровождан от лек автомобил
марка „Мерцедес“, Е класа, с рег. № Х 6635 КК, собственост на *** Ч., както и че
автомобилът ще бъде управляван от жалбоподателя ЗЛ. АТ. Ч., дъщеря на
собственика, с пътник ********. С цел установяване на посочените лица и
последващото им задържане, на територията на Община Любимец били изградени
секретни постове с участието на пет полицейски екипа. На 04.06.2021 г., около 23:10 ч.,
един от екипите забелязал лекия автомобил „Мерцедес“, с рег. № Х 6635 КК, който се
движел по ул. „Васил Левски“ в гр. Любимец в посока с. Лозен. Непосредствено след
него и в същата посока се движел товарният автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № РВ
2148 СВ. Двата автомобила били спрени за проверка, като било установено, че в лекия
автомобил били лицата ЗЛ. АТ. Ч. – водач на автомобила, и ******** – пътник, а в
товарния автомобил – ****** – водач и ******** – пътник. Последните побягнали, но
били задържани, въпреки че оказали съпротива. В товарния автомобил били открити
29 чужди граждани, от които 22 – от Ирак, 3 – от Сирия и 4 – от Иран. Пред
разследващите задържаните лица ****** и ******** заявили, че били изпратени да
вземат групата мигранти от лицето ******, съжител на майката на ********.
Задържаният ****** заявил също, че през цялото време на натоварването и
извозването на чужденците поддържал контакт по телефона с доведената дъщеря на
****** – ********, която се придвижвала с лек автомобил „Мерцедес” с друго лице от
женски пол, като тяхната задача била да уведомяват водача на товарния автомобил за
полицаи на пътя. Тази фактическа обстановка се разкрива от протоколите за разпит на
свидетели и от сведението, дадено от ********. В тази връзка съдът не дава вяра на
дадените от жалбоподателя Ч. обяснения, тъй като видно от проведения чрез
мобилното приложение „Signal” разговор между нея и *********** жалбоподателят е
знаела, че с действията си подпомага превозването на чуждите граждани през
територията на страната. На 05.06.2021 г. ********* и *********в са привлечени в
качеството на обвиняеми за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК, а на 08.06.2021 г. им е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по ЧНД № 404/2021 г. по описа на РС Свиленград.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл.
149, ал. 1 АПК.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски
орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от
вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.
72, ал. 1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.
2
1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е
допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила от издателя, които да са от категорията на
съществените. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 ЗМВР по съществото е
заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата
следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в случая
е налице. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на
чл. 74, ал. 2 ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския
орган, издал заповедта, основанието на задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето
по чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, на
адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се
обжалва пред съда. Изложеното в обстоятелствената част на заповедта, че лицето се
задържа поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 281, ал. 1 НК,
сочи на еднозначно приложение на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според
която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. В тази връзка е необходимо да се изясни, че фактическите
основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат извлечени както от
документите, изготвени във връзка и по повод издаването й, така и от материалите по
ДП № 169/2021 г. по описа на РУ на МВР – Свиленград (така ТР № 16/31.03.1975 г. на
ОСГК).
Според настоящия съдебен състав оспорената заповед е издадена и в
съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 ЗМВР регламентира
правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от
24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72,
ал. 1, т. 1-7 ЗМВР. От посоченото в оспорената заповед и от събраните по делото
доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателя Ч. е било извършено
във връзка с наличие на данни за извършено от нея престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1
и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК. От доказателствената съвкупност се изяснява, че
като водач на лекия автомобил „Мерцедес” тя умишлено е улеснила обвиняемите
Стоянов и Митев да превозят през територията на страната незаконно преминали
държавната граница през неопределените за целта места и не по установения ред и
начин чужди граждани с цел да набави за другиго имотна облага. Поради всичко това
настоящият съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският
орган е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето. По тези съображения
съдът приема, че събраните по делото доказателства обосновават наличието на
материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно – наличие на
данни за извършено от задържаното лице престъпление.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни
за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори
да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Както беше посочено
по-горе, събраните по делото доказателства обосновават наличието на
материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно – наличие на
„данни”, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятията „данни” по
3
смисъла ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно
съдържание. За да бъде образувано ДП по реда на НПК, е необходимо да са налице
достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено
престъпление. При налагането на принудителната административна мярка (ПАМ)
„задържане до 24 часа” по чл. 72 ЗМВР, в хипотезата на ал. 1, т. 1, са необходими само
данни за извършено престъпление, т. е. тези данни могат да не са достатъчни за
образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е
извършило престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на
жалбоподателя са били налице, поради което настоящият съдебен състав намира, че
към момента на задържането полицейският орган е събрал данни за извършено
престъпление от лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства. В
тази хипотеза е без значение дали прокурорът впоследствие е повдигнал обвинение на
жалбоподателя и спрямо кого наказателното производство е приключило с осъдителна
присъда.
В случая съдът счита, че правилно е приложен и принципът за съразмерност
при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на
процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл. 6, ал. 2 АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е оправдано
от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е
оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения
интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над
правилото за зачитане на личната свобода. Ето защо, съдът счита, че изложеното
налага извода, че принудителната административна мярка в процесния случай е
приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с материалноправните изисквания на
закона, поради което доводите в жалбата се явяват неоснователни.
Предвид изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗЛ. АТ. Ч., ЕГН: **********, адрес: гр. Свиленград,
ул. „Братя Миладинови” № 18, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-
94/04.06.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР – Свиленград – Х.Ж.
Христов, на длъжност „мл. инспектор” при РУ на МВР – Свиленград.
Решението може да бъде оспорено пред Административен съд Хасково в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4