Р Е
Ш Е Н И Е
№161/17.7.2019г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд
Наказателно отделение
На
тринадесети юни Две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
РУМЯНА
ПЕТРОВА
Секретар
Нели Йовчева
като
разгледа докладваното от съдия Светла Даскалова
ВЧНД № 520 по
описа на съда за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
Образувано е по въззивна частна
жалба, подадена от адв.Д., повереник на А.Г.Г.,
частен тъжител по НЧХД № 504/2019 г. по описа на ВРС, шести състав,
срещу разпореждане № 1510/01.03.2019 г.,
с което е било прекратено наказателното производство по делото на основание
чл.250, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.1 от
НПК.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Твърди, че в
частната тъжба са очертани факти за извършени две престъпления – едното по
чл.146, ал.1 от НК, а другото по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като изразява съгласието
си, че последното се преследва по общ ред, но изразява несъгласието си с
разпореждането на съда, тъй като с прекратяването на наказателното производство
остават „неразгледани и необсъдени факти и обстоятелства определящи състава на
престъпление по чл.146, ал.1 от НК“. Заявява, че и в тъжбата и в уточнението й
„се съдържат твърдения за отправени към тъжителката включително и обиди…. За да
се контретизира престъпното деяние е достатъчно в постановлението да се посочи
време и място на извършването му, както
и неговите фактически обективни и субективни признаци“ /цитат от ТР № 2
от 7.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/.
Жалбоподателката и нейния повереник, редовно
призовани не се явяват в съдебно заседание.
П.П. изразява становище за хправилност
на съдебния акт и моли ч.ж. да не се уважава.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното
разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано
по депозирана частна тъжба от частния тъжител А.Г. срещу П.П..
В тъжбата се сочи, че на 30.08.2018 г.
и на 01.10.2018 г. пред блока, в който живее Г., П.П. викал, като отправял обиди,
закани за саморазправа и заплахи спрямо Г..
Тъжителката е дала правна оценка на
изложеното в тъжбата, като е посочила, че П.П. е осъществил деяние по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК.
С разпореждане № 957/8.2.2019 г.
съдия-докладчикът по делото е дал 7 –дн срок на тъжителката от получаване на
съобщението да посочи обстоятелствата на престъплението, досежно начина на
извършването му, както и да посочи конкретно за какво деяние желае дирене на
наказателна отговорност от П., съобразно обстоятелствената част на
разпореждането. Като в обстоятелствената част на разпореждането подробно са
изложени съображенията на съдията относно неяснотите и неточностите в ч.тъжба и
обстоятелствата нуждаещи се от уточняване.
В дадения срок е било депозирано
уточнение на ч.тъжба, в което е направено искане да бъде образувано наказателно
производство срещу П.П. за това, че се заканил на А.Г. с престъпление против
нейната личност, със заканата за убийство на 30.08.2018 г., така и на
01.10.2018 г., като възбудил основателен страх у нея, квалифицирано от
тъжителката като престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
С обжалваното разпореждане от 1.3.2019г.
съдия-докладчикът по НЧХД № 504/2019г. по описа на ВРС е приел, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като макар и подадена в
срока по ал.3 от същия текст, в нея не
се съдържат конкретни факти за обстоятелствата на престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия.
Въз основа на изложените факти в съдържанието
на тъжбата, въззивната инстанция намира следното:
Депозираната от адв.Д., като
повереник на ч.т. Г. частна жалба е в срок, от лице имащо право на това и срещу
акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество обаче, жалбата се явява неоснователна.
Като правно основание за
прекратяване на наказателното производство, съдия-докладчикът е посочил
разпоредбата на чл.250, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.1 от НПК. Безспорно
в правомощията на съдията докладчик се
включва задължението му след образуване
на делото да извърши проверка дали
описаното в тъжбата престъпление се
преследва по частен ред. Съгласно
разпоредбата на чл.24, ал.5, т.1 НПК не
се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато липсва тъжба. За да бъде сезиран валидно съдът, тъжбата
съгласно чл.81, ал.1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за
подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да съдържа обстоятелствата
на престъплението. Това е така, тъй като съдията, на когото е възложена
проверката на редовността на тъжбата, следва да установи описаните в тъжбата
факти на кое конкретно престъпление сочат и дали същото се преследва по тъжба
на пострадалия. В конкретният случай
настоящата инстанция счита, че атакуваното разпореждане за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 504/2019г. на ВРС е правилно, тъй като
депозираната частна тъжба не е годна да възбуди наказателно преследване, с
оглед на това, че описаното в нея не представлява престъпление от частен
характер, което правилно съдия-докладчикът от първоинстанционния съд е
приравнил на липса на тъжба.
Това е така, тъй като в уточнението на
тъжбата липсва петитум П. да бъде съден за обида, а изрично направеното искане
е само за заканите спрямо Г.. Изрично е записано в уточнението, че искането е
„да образувате нак.производство срещу П.П., който като се заканил на А.Г. с
престъпление против нейната личност, със заканата за убийство на 30.08.2018 г.,
така и на 01.10.2018 г., като възбудил основателен страх у нея, извършил с пряк
умисъл състава на престъплението “закана“ по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Моля Ви след като се убедите във
верността на изложените от мен обстоятелства да постановите присъда, с която да
признаете подсъдимия за виновен в извършването на посоченото по-горе престъпление
и му наложите предвиденото в закона наказание.“
Граматическото тълкуване на текста
изписан от повереника на ч.т. води съда до извода /направен и от ВРС/, че
съгласно направеното уточнение искането е П. да бъде наказателно преследван
само за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК извършено през периода
30.08.2018 г. - 01.10.2018 г. Нещо повече, в уточнението вече е заявено желание
за предявяване на гр. иск в размер на 3000 лв. и то само за нанесените от П.
„неимуществени вреди – за отправените закани, вкл. и за убийство и произлезлите
от тях уплаха, стрес и психически тормоз…“ като не е поддържано искането от
ч.т. за предявяване на гр. иск и за обезщетяване на неимуществени вреди в
резултат на „нанесените обиди и произтеклите от това унижения, психически
травми – 1000 лв“, съгласно текста на ч.тъжба.
Всичко това е довело
първоинстанционния съд до извода, че ч.тъжител желае П. да бъде предаден на съд
за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Друг извод не би могъл да бъде
направен и от настоящия състав на ВОС.
Правилен и законосъобразен е извода
на ВРС, а и той не се оспорва в подадената ч.ж., че това престъпление не се
преследва по частен път.
Още в ч.т. са изложени твърдения, че
компетентното Второ РУ при ОД на МВР – Варна е било сезирано с подаването на
жалби и за двете деяния.
В този смисъл прекратяването на наказателното
производство е законосъобразно и правилно, поради което разпореждането следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание
чл.334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от № 1510/01.03.2019 г., с което е било
прекратено наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1, т.1
във вр. с чл.24, ал.5, т.1 от НПК.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.