Р Е Ш Е Н И Е
05.12.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
18.11. 2019
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1136 2019
дело № по описа за година.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 348а-1426 от 04.09.2019 г., издадено от Началник на
РУ-гр. Дупница, с което на С.А.Н.,***, с ЕГН **********, за извършени от него
нарушения на чл. 64, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, са му наложени две
административни наказания, съответно:
- „глоба”, в размер на 500,00 лева, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и
- „глоба”, в размер на 500,00 лева, на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
В жалбата се
излагат твърдения против обжалвания акт. Твърдят се допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон при издаването на АУАН и НП. Иска
се отмяна на последното.
В съдебното
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Стефанов.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събрания по делото доказателствен материал, счита за установено от фактическа
страна следното:
На
27.08.2019 г., около 01:05 часа в гр. Дупница, в ж.к. „Бистрица“, срещу блок №3
след подаден сигнал за палене на огън и чупене на пейки от група младежи
свидетелите К. и Б. извършили проверка на сигнала. При пристигането си на място
установили малък запален огън и група младежи. След като извикали „стой“ част
от младежите започнали да бягат, при което полицейските служители извикали
силно „стой полиция“ и на място останал жалбоподателят Н.. Било му разпоредено
от полицейските служители да представи лична карта, която същият представил и
да не напуска мястото на проверката. След справка с ОДЧ и разпореждане на
дежурния жалбоподателят бил закаран от полицейския патрул в сградата на
РУ-Дупница, където му бил съставен и връчен от св. Б. АУАН с бл. № 054721/27.08.2019
г., който бил подписан там и от свидетеля К. и от неразпитания по делото
полицейски служител Ш.. След това жалбоподателят бил задържан за срок до 24
часа по реда на чл. 72, ал.1, т.2 ЗМВР, като по-късно същата вечер, около 3:30
часа лицето е било освободено.
Съставеният
АУАН бил изпратен на АНО, който въз основа на него е издал обжалваното НП,
което е редовно връчено на 01.10.2019 г.
Възприетата
фактическа обстановка кореспондира със събраните във фазата на съдебното
следствие на настоящото производство гласни доказателствени средства и отчасти
с писмените доказателства.
Съдът приема
изцяло с доверие показанията на свидетелите Б. и К. като непротиворечиви, ясни
и логични. Същите демонстрираха достатъчно ясен спомен за събитията в процесните
ден и място, спомниха си достатъчно факти от проверката. Съдът отчете и липсата
за спомен за някои обстоятелства, но същите са несъществени и по-скоро са
резултат от ежедневната професионална ангажираност и личните паметови
способности на свидетелите. И двамата са категорични, че жалбоподателят е
изпълнил полицейското разпореждане „стой полиция“, не е правил опит да напусне
проверката и същата е била извършена спрямо него в пълен обем. Свидетелстват,
че лицето се е държало изключително възпитано не е попречило на полицейските
органи да изпълнят служебните си задължения, като конкретно св. К. заявява, че
пред него С.Н. е представил личната си карта. Твърдят, че са изпълнили
разпореденото им от ОДЧ и именно затова лицето е било отведено в РУ-Дупница и
му е бил съставен АУАН с посоченото съдържание, което конкретно св. К.
опровергава в показанията си.
Съдът не
приема с доверие отразеното в АУАН, доколкото същото не се подкрепя, а напротив
се опровергава от събраните непосредствено и устно пред съда гласни
доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна.
При
разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество
– чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо
от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че във
воденото административнонаказателно производство са допуснати процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон, които го опорочават и водят до
отмяна на наказателното постановление, обект на проверка в настоящото дело.
Съдът
намира, че в наказателното постановление не са описани всички елементи от
състава на нарушението, което е визирано в сочената за нарушена разпоредба на
чл. 64, ал.1 от ЗМВР. Да се опише, че лицето е отказало да изпълни полицейско
разпореждане далеч не е достатъчно, за да е налице надлежно описание на
нарушението. Винаги когато АНО санкционира субект за неизпълнение на дадено
негово задължение (в случая да изпълни разпореждане на полицейски служител при
проверка на документите му за самоличност), АНО е длъжен да опише в НП в какво
точно се изразява неизпълненото разпореждане, т.е. за какви точно действия
лицето се санкционира. В процесния случай това не е сторено, а само е записано,
че лицето не е изпълнило устно полицейско разпореждане да представи документ за
самоличност, без да се уточни нищо повече за характера на последното и най-вече
за автора - издалия го полицейски орган. Все пак на място е имало общо трима
полицейски служители.
По отношение
на второто нарушение, това на чл. 264, ал.1 от ЗМВР е посочено, че с опит да
напусне проверката лицето противозаконно пречи на униформен служител на МВР да
изпълни задълженията си по служба, осуетявайки извършващата се проверка. Не са
описани конкретните изпълнявани служебни задължения и от кой от присъствалите
няколко служители на МВР са били изпълнявани същите, респ. ако и тримата са
изпълнявали служебни задължения това също следва да се посочи.
Ето защо,
съдът намира, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на
ЗАНН за пълно, ясно и законосъобразно описание на нарушението и при положение,
че съдържа такъв порок, съществен по своя характер, тъй като пряко ограничава
правото на защита на наказания субект, единствената законосъобразна последица е
отмяната на НП, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила. В този смисъл относно съдържанието на описанието на полицейските
разпореждания виж. Решение № 307 от 06.11.2017 г. по н. д. № 219 / 2017 г.
на Административен съд - Кюстендил
Извън това
по същество самите нарушения, съобразно подробно обсъдените по-горе гласни и
писмени доказателства се явяват изцяло недоказани от обективна страна и по
несъмнен начин, както изисква НПК.
В тази
насока за показанията на свидетелите К. и Б., които изцяло опровергават
констатациите посочени от последния в съставения от него АУАН, като оправдават
тези свои удостоверени в писмен вид изявления със заповедите на ОДЧ, който така
им разпоредил и които изпълнявали. В крайна сметка непосредствено и устно,
най-добросъвестно и отговорно под страх от наказателна отговорност заявяват, че
жалбоподателят не е извършил пред тях нито едно от вменените му с АУАН и
санкционирани с НП две отделни нарушения. Съдът възприема именно тези им
изявления като истинни и правдоподобни и не се доверява на отразеното в
приложения към АНП акт.
Независимо
от отбелязаното по-горе следва да се акцентира още и върху обстоятелството, че
АНО е приложил неправилно материалния закон по отношение на първото от
нарушенията свързано с неизпълнение на устно полицейско разпореждане за
представяне на лична карта. Твърдяното нарушение, като деяние, изразяващо се в
непредставяне от нарушителя на български личен документ при поискване от
компетентните длъжностни лица, е скрепено със съответната санкционна норма на
чл. 80, т. 5 от ЗБЛД. Дори същото обективно да е било извършено от
жалбоподателя нарушената норма и редът за наказването му не е този по чл. 64,
ал.1 ЗМВР и чл. 257, ал.1 ЗМВР, а единствено на основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД и
за нарушение по чл.6 от ЗБЛД, т.е. за непредставяне на български личен документ
при поискване от компетентните длъжностни лица. В този смисъл виж. Решение № 6
от 06.01.2016 г. по н. д. № 315/2015 г. на Административен съд - Кюстендил
и Решение № 30 от 13.02.2017 г. по н. д. №
353 / 2016 г. на Административен съд – Кюстендил.
Горните
изводи водят този съдебен състав до извода, че е безпредметно с оглед
недоказаността на деянията да отговаря на останалите доводи в жалбата, тъй като
самостоятелно наличието на посочените по-горе нарушения на материалния закон и
процесуалните правила при установяване на нарушението и издаването на НП водят
задължително до неговата пълна отмяна.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 348а-1426 от 04.09.2019 г., издадено от Началник на РУ-гр.
Дупница, с което на С.А.Н.,***, с ЕГН **********, за извършени от него
нарушения на чл. 64, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, са му наложени две
административни наказания, съответно:
- „глоба”, в размер на 500,00 лева, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и
- „глоба”, в размер на 500,00 лева, на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета
от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: