Р Е Ш Е
Н И Е
№ 6
град Велико Търново, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 472/2020 г. по описа на Административен съд – гр.
Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от „Ники-2004“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Георги
Измирлиев“, №15, с искане за обявяване на нищожността на Ревизионен акт № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019г.,
поправен с РАПРА № П-04000419088443-003-001/17.05.2019г. на органи по приходите
при ТД на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 117/30.06.2020 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП. Жалбоподателят
сочи, че настоящото ревизионно производство е второ
поред, като първоначално издаденият ревизионен акт е бил потвърден от директора
на ДОДОП – В. Търново в обжалваната част по ЗДДС, и отменен и върнат за ревизия
в частта по ЗДДС за данъчен период м.06.2012 г. и в частта по ЗКПО. В
потвърдената по ЗДДС част първоначалният РА е бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение на Административен съд
– Велико Търново по адм. дело № 850/2018 г. поради липсата на компетентност на
издателя на първата ЗВР №
Р-04000417009071-020-001/20.12.2017 г. По отношение на отменената с Решение №
205/22.10.2018 г. на директора на ДОДОП част била възложена ревизия, приключила
с процесните РА и РАПРА, които не били обжалвани в законоустановения срок. При
тези факти жалбоподателят развива доводи, че съдебната и административна
практика непротиворечиво сочели, че отменящото решение на директора на ДОДОП и
издадената въз основа на него ЗВР нямат за последица образуването на ново
ревизионно производство, а се възобновява само висящността на производството по издаване на ревизионния
акт, което е започнало още с издаването на първата от всички заповеди за
възлагане на ревизия – ЗВР № Р-04000417009071-020-001/20.12.2017 г. Твърди, че
доколкото на основание чл. 155, ал. 6 от ДОПК производството по издаване на РА
се възобновява от незаконосъобразното действие, което е послужило като
основание за отмяна на предходния акт, то следва да се приеме, че ревизионното
производство започва от първата издадена ЗВР, като производството е висящо до
влизане в сила на издадения РА. Налице било едно производство, а не две отделни
и независими такива. След прогласяване нищожността на РА № Р-04000417009071-020-001/30.07.2018
г. и приетата липса на материална компетентност на издателя на ЗВР №
Р-04000417009071-020-001/20.12.2017 г. следвал изводът, че издаването на РА №
Р-04000418006510-091-001/10.05.2019 г., поправен с РАПРА №
П-04000419088443-003-001/17.05.2019 г. е в резултат на изначално опорочено
ревизионно производство. В съдебно заседание се представлява от *** Хр. К., който
поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендират се направените
по делото разноски.
Ответникът
по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител, оспорва същата като неоснователна. Твърди
законосъобразност и правилност на ревизионния акт, като се позовава на мотивите, изложени в решението на ответника, доразвити в
писмена защита. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за разноски, представляващи ***ско
възнаграждение в размер
на 1423,34 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
На „Ники-2004” ЕООД е извършена
ревизия за установяване на задълженията за корпоративен данък /КД/ за данъчните
периоди 01.01.2011 г. - 31.12.2016 г. и за ДДС за данъчните периоди 01.01.2012
г. – 31.03.2017 г. Ревизията е възложена със Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000417009071-020-001/20.12.2017 г.,
издадена от В.А.Н., в качеството си на заместник на И.Х.К., началник сектор. Ревизията
е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000417009071-020-001/30.07.2018
г. от И.Х.К. на длъжност Началник сектор, в качеството на възложил
ревизията и Н.Ц.З.на длъжност главен инспектор по приходите, в качеството на
ръководител на ревизията. Ревизията е приключила с установяване
на задължения за ДДС в размер на 216 232,47 лв. и лихви – 77 321,45 и за КД
общо в размер на 19 064,32 лв. и лихви – 7825,26 лв., които ревизираното
дружество е обжалвало по административен ред. С Решение № 205/22.10.2018г., директорът на Дирекция „ОДОП“
– гр. В. Търново на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменил РА №
Р-04000417009071-020-001/30.07.2018 г. в частта по ЗДДС за данъчен период м.
06.2012 г. и в частта по ЗКПО за КД за всички ревизирани периоди като е върнал
преписката за възлагане на нова ревизия за определяне задълженията на
дружеството по ЗДДС и ЗКПО за тези периоди, и е потвърдил РА в останалата
част, в която по ЗДДС са установени задължения за довнасяне на ДДС в общ размер
от 212 420,79 лв. и лихви от 74 979,07 лв., както и задължения за
лихви върху невнесени в срок авансови вноски за 2011 г. по ЗКПО в размер от
1601,50 лв. В потвърдената си част РА е бил обжалван от „Ники-2004”
ЕООД пред Административен съд – Велико Търново, който с Решение №
515/31.12.2019 г. по адм. дело № 850/2018 г. го е прогласил за нищожен в тази
му част. За да постанови този резултат съдът е приел, че РА е бил подписан от
лице, което не е имало материална и персонална компетентност за това. Решението
на съда не е било обжалвано пред касационната инстанция и е влязло в сила на
21.01.2020 г.
Производството по издаване на процесните РА и
РАПРА е образувано със ЗВР № Р-04000418006510-020-001/26.10.2018 г., издадена
от И.Х.К., началник сектор. Обхватът на ревизията е за установяване
задълженията за КД за данъчни периоди 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. и за ДДС за
данъчен период м. 06.2012 г. В заповедта е отразено, че се издава във връзка с Решение
№ 205/22.10.2018 г. на Дирекция „ОДОП“. Тази ЗВР е изменена по отношение срока
на ревизията със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-04000418006510-020-002/31.01.2019
г. и № Р-04000418006510-020-003/28.02.2019 г., издадени от същия орган по
приходите. От ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-04000418006510-092-001/19.04.2019
г., срещу който ревизираното лице не е подало възражение в срока по чл. 117,
ал. 5 от ДОПК.
Ревизията е завършила с
издаването на Ревизионен акт № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019
г. от И.Х.К. на длъжност началник сектор, в качеството на възложил ревизията и З.Т.З.на
длъжност главен инспектор по приходите, в качеството на ръководител на
ревизията. С РА са установени задължения за внасяне за ДДС общо в размер на 2283,61
лв. и лихви – 1583,51 лв., и за КД общо в размер на 18 528,45 лв. и лихви
– 8983,73 лв. С РАПРА № П-04000419088443-003-001/17.05.2019 г., издаден от
същите органи по приходите, са били поправени допуснати очевидни фактически
грешки в РА № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019 г. Както РА, така и РАПРА са
връчени по електронен път, като същите не са били оспорени в срока по чл. 152,
ал. 1 от ДОПК.
На 05.05.2020 г. „Ники-2004” ЕООД е подало
жалба до директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново, с която е поискало да бъде
обявен за нищожен РА № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019 г., поправен с РАПРА
№ П-04000419088443-003-001/17.05.2019 г. С Решение № 117/30.06.2020 г.
директорът на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново е оставил жалбата без уважение. Решението
на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено по електронен път на
жалбоподателя на 21.07.2020 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е
подадена чрез куриер на 03.08.2020 г. и е постъпила в деловодството на
ответника на 04.08.2020 г.
В хода на съдебното производство като
доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка.
Представени са и доказателства за валидността на приложените като хартиени
разпечатки електронни документи – ЗВР, РД, РА и РАПРА. По искане на
жалбоподателя е изслушана съдебно-компютърно техническа експертиза, която е
дала заключение, неоспорено от страните, че изследваните електронни документи /ЗВР,
РД, РА и РАПРА/ са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи от
издалите ги лица, които се основават на квалифицирани удостоверения за КЕП по
смисъла на Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. и ЗЕДЕЕУ, и отговарят на изискванията
им.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество на основание чл. 149, ал.
5 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК.
В настоящото производство единствено
се претендира нищожността на РА № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019 г., поправен с РАПРА №
П-04000419088443-003-001/17.05.2019 г. В действащото законодателство няма
легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Регламентирани са
критериите, които обуславят незаконосъобразност на административния акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона /чл. 146 от АПК/. Нищожността означава, че административният акт страда от такъв важен,
силен, тежък или съществен порок, който прави акта напълно недействителен,
непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. В
правната теория са установени критерии, кога един порок води до нищожност и
кога същият води до унищожаемост. На първо място - липсата на компетентност
винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална,
териториална или лична. На следващо място неспазване на определената в закона
форма е порок на акта водещ до нищожността му само тогава, когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма. Нарушаването на
административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост, освен
ако нарушаването на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това
основание – до нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на
посоченото основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова
опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност. Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение
на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Налице
ще е нищожен административен акт, ако неправомерната цел, която се преследва с
него не може да бъде постигната по никакъв друг начин и от никой орган или се
преследва някаква престъпна цел.
Неправилно жалбоподателят счита, че процесният РА е
нищожен поради издаването на ЗВР № Р-04000417009071-020-001/20.12.2017 г. от
некомпетентен орган. Безспорно ревизията, при която е издаден оспорения
ревизионен акт, е повторна след частичната отмяна на предходен ревизионен акт с
решение на решаващия орган по чл. 155, ал. 4 от ДОПК при административното му
обжалване. В хипотезата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, производството приключва с
РА при спазване указанията на решаващия орган, като новото производство се
явява продължение на действията по установяване на задълженията на същия
субект, за същите по вид и период задължения. Чрез правомощията по чл. 155, ал.
4 от ДОПК на решаващия орган да върне преписката за нова ревизия, законодателят
на практика е предвидил възможността по този ред да бъдат отстранени допуснати
съществени процесуални нарушения, каквото в случая е допуснато при издаването
на първоначалната заповед. Именно поради това в ал. 6 на чл. 155, ал. 4 от ДОПК
изрично е указано, че повторното производство започва от незаконосъобразното
действие. При повторната ревизия се възстановява висящността на ревизионното
производство, но пороците допуснати при първоначалната ревизия не влияят на
валидността на РА № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019 г., с който е приключила
новата ревизия. Касае се за едно ревизионно производство, но за две ревизии,
поради което възлагането на предходната ревизия не влияе на валидността на
издадения ревизионен акт при повторната ревизия /в този смисъл е константната
съдебна практика – цитираната в решението на ответника, както и Решение № 2730
от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2017 г., VIII о. Решение № 5418 от
10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11836/2018 г., I о. и др. /. Връщайки преписката за
нова ревизия, при започването на която е издадена и връчена нова ЗВР, на
практика е отстранено констатираното нарушение. Издадената при повторната
ревизия заповед за възлагане е насочена именно към отстраняване на
незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Предвид
изложеното оспореният ревизионен акт не е нищожен и неправилно жалбоподателят
обвързва пороците при възлагането на първоначалната ревизия с новата /повторната/
ревизия.
След служебно
извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден,
като издаден от оправомощени органи, в съответствие с
разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедта за възлагане
на ревизията и последвалите изменителни заповеди също са издадена от компетентен
орган, съгласно приложената Заповед № 6/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП
– В. Търново, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл.
113 от ДОПК. В съдържанието на заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния
доклад, ревизионния акт и в РАПРА е положена заверка „Сверено с електронен
документ“. Представянето на електронните документи на хартиен носител като
заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. §
2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на
електронен носител /CD-R/. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният
електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от представените
електронни документи и от приетото без оспорване заключение на СКТЕ се
установява, че подписалите ги лица са имали валидни квалифицирани електронни
подписи. С оглед изложеното съдът приема, че изброените заповеди, РД, РА и
РАПРА са подписани от лицата, които са посочени с квалифициран електронен
подпис и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от
техните издатели. Оспорените актове са в предвидената от чл. 120, ал. 1 от ДОПК
вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги
форма.
При извършената служебна проверка, въпреки липсата
на такива възражения, не се установява издаването на РА
и РАПРА да
е лишено от законова опора и не се установява липса на правна норма за това, а
напротив – такива правни норми са били предвидени
в действащото законодателство и същите изрично са посочени
в мотивите на тези актове като основание за издаването им.
Не е налице и невъзможност предписаното с оспорените актове
да не може да бъде изпълнено, или да е налице такава неяснота на изявлението на
издателя на акта, че да не може изобщо да бъде разбрано волеизявлението му. Предвид изложеното дотук не се установяват и драстични пороци,
представляващи съществени нарушения на административно-производствените правила
и несъответствие с целта на закона, които да водят до нищожност на процесния РА
и поправящият го РАПРА.
По тези съображения жалбата е неоснователна, а
оспорването следва да бъде отхвърлено.
При този изход на
делото и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на Национална агенция за приходите – гр. София следва да се присъдят разноски за ***ско
възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, чийто размер съдът определя в размер на 1423,33 лв. съгласно защитения материален интерес и правилото на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на ***ските възнаграждения.
По
изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на „Ники-2004“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Георги
Измирлиев“, № 15 за обявяване
нищожността на Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019 г.,
поправен с РАПРА № П-04000419088443-003-001/17.05.2019 г. на органи по приходите
при ТД на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 117/30.06.2020 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП, с който са установени
задължения за внасяне за корпоративен данък общо в размер на 18 528,45 лв.
и лихви – 7382,23 лв., и за ДДС в размер на 2283,61 лв. и лихви – 1583,51 лв.
ОСЪЖДА „Ники-2004“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Георги
Измирлиев“, № 15 да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София,
разноски по делото в размер на 1423,33 лв. (хиляда четиристотин
двадесет и три лева и тридесет и три
стотинки).
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: