Решение по дело №472/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Константин Калчев Калчев
Дело: 20207060700472
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

6

град Велико Търново, 26.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев

 

при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 472/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

           

            Образувано е по жалба от „Ники-2004“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Георги Измирлиев“, №15, с искане за обявяване на нищожността на Ревизионен акт № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019г., поправен с РАПРА № П-04000419088443-003-001/17.05.2019г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 117/30.06.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Жалбоподателят сочи, че настоящото ревизионно производство е второ поред, като първоначално издаденият ревизионен акт е бил потвърден от директора на ДОДОП – В. Търново в обжалваната част по ЗДДС, и отменен и върнат за ревизия в частта по ЗДДС за данъчен период м.06.2012 г. и в частта по ЗКПО. В потвърдената по ЗДДС част първоначалният РА е бил прогласен за нищожен  с влязло в сила решение на Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 850/2018 г. поради липсата на компетентност на издателя  на първата ЗВР № Р-04000417009071-020-001/20.12.2017 г. По отношение на отменената с Решение № 205/22.10.2018 г. на директора на ДОДОП част била възложена ревизия, приключила с процесните РА и РАПРА, които не били обжалвани в законоустановения срок. При тези факти жалбоподателят развива доводи, че съдебната и административна практика непротиворечиво сочели, че отменящото решение на директора на ДОДОП и издадената въз основа на него ЗВР нямат за последица образуването на ново ревизионно производство, а се възобновява само висящността на  производството по издаване на ревизионния акт, което е започнало още с издаването на първата от всички заповеди за възлагане на ревизия – ЗВР № Р-04000417009071-020-001/20.12.2017 г. Твърди, че доколкото на основание чл. 155, ал. 6 от ДОПК производството по издаване на РА се възобновява от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на предходния акт, то следва да се приеме, че ревизионното производство започва от първата издадена ЗВР, като производството е висящо до влизане в сила на издадения РА. Налице било едно производство, а не две отделни и независими такива. След прогласяване нищожността на РА № Р-04000417009071-020-001/30.07.2018 г. и приетата липса на материална компетентност на издателя на ЗВР № Р-04000417009071-020-001/20.12.2017 г. следвал изводът, че издаването на РА № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019 г., поправен с РАПРА № П-04000419088443-003-001/17.05.2019 г. е в резултат на изначално опорочено ревизионно производство. В съдебно заседание се представлява от *** Хр. К., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендират се направените по делото разноски.

 

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – В. Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Твърди законосъобразност и правилност на ревизионния акт, като се позовава на мотивите, изложени в решението на ответника, доразвити в писмена защита. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за разноски, представляващи ***ско възнаграждение в размер на  1423,34 лв.

 

            Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На „Ники-2004” ЕООД е извършена ревизия за установяване на задълженията за корпоративен данък /КД/ за данъчните периоди 01.01.2011 г. - 31.12.2016 г. и за ДДС за данъчните периоди 01.01.2012 г. – 31.03.2017 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000417009071-020-001/20.12.2017 г., издадена от В.А.Н., в качеството си на заместник на И.Х.К., началник сектор. Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000417009071-020-001/30.07.2018 г. от И.Х.К. на длъжност Началник сектор, в качеството на възложил ревизията и Н.Ц.З.на длъжност главен инспектор по приходите, в качеството на ръководител на ревизията. Ревизията е приключила с установяване на задължения за ДДС в размер на 216 232,47 лв. и лихви – 77 321,45 и за КД общо в размер на 19 064,32 лв. и лихви – 7825,26 лв., които ревизираното дружество е обжалвало по административен ред. С Решение № 205/22.10.2018г., директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменил РА № Р-04000417009071-020-001/30.07.2018 г. в частта по ЗДДС за данъчен период м. 06.2012 г. и в частта по ЗКПО за КД за всички ревизирани периоди като е върнал преписката за възлагане на нова ревизия за определяне задълженията на дружеството по ЗДДС и ЗКПО за тези периоди, и е потвърдил РА в останалата част, в която по ЗДДС са установени задължения за довнасяне на ДДС в общ размер от 212 420,79 лв. и лихви от 74 979,07 лв., както и задължения за лихви върху невнесени в срок авансови вноски за 2011 г. по ЗКПО в размер от 1601,50 лв. В потвърдената си част РА е бил обжалван от „Ники-2004” ЕООД пред Административен съд – Велико Търново, който с Решение № 515/31.12.2019 г. по адм. дело № 850/2018 г. го е прогласил за нищожен в тази му част. За да постанови този резултат съдът е приел, че РА е бил подписан от лице, което не е имало материална и персонална компетентност за това. Решението на съда не е било обжалвано пред касационната инстанция и е влязло в сила на 21.01.2020 г.

Производството по издаване на процесните РА и РАПРА е образувано със ЗВР № Р-04000418006510-020-001/26.10.2018 г., издадена от И.Х.К., началник сектор. Обхватът на ревизията е за установяване задълженията за КД за данъчни периоди 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. и за ДДС за данъчен период м. 06.2012 г. В заповедта е отразено, че се издава във връзка с Решение № 205/22.10.2018 г. на Дирекция „ОДОП“. Тази ЗВР е изменена по отношение срока на ревизията със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-04000418006510-020-002/31.01.2019 г. и № Р-04000418006510-020-003/28.02.2019 г., издадени от същия орган по приходите. От ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-04000418006510-092-001/19.04.2019 г., срещу който ревизираното лице не е подало възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019 г. от И.Х.К. на длъжност началник сектор, в качеството на възложил ревизията и З.Т.З.на длъжност главен инспектор по приходите, в качеството на ръководител на ревизията. С РА са установени задължения за внасяне за ДДС общо в размер на 2283,61 лв. и лихви – 1583,51 лв., и за КД общо в размер на 18 528,45 лв. и лихви – 8983,73 лв. С РАПРА № П-04000419088443-003-001/17.05.2019 г., издаден от същите органи по приходите, са били поправени допуснати очевидни фактически грешки в РА № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019 г. Както РА, така и РАПРА са връчени по електронен път, като същите не са били оспорени в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК.

На 05.05.2020 г. „Ники-2004” ЕООД е подало жалба до директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново, с която е поискало да бъде обявен за нищожен РА № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019 г., поправен с РАПРА № П-04000419088443-003-001/17.05.2019 г. С Решение № 117/30.06.2020 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново е оставил жалбата без уважение. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено по електронен път на жалбоподателя на 21.07.2020 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез куриер на 03.08.2020 г. и е постъпила в деловодството на ответника на 04.08.2020 г.

В хода на съдебното производство като доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка. Представени са и доказателства за валидността на приложените като хартиени разпечатки електронни документи – ЗВР, РД, РА и РАПРА. По искане на жалбоподателя е изслушана съдебно-компютърно техническа експертиза, която е дала заключение, неоспорено от страните, че изследваните електронни документи /ЗВР, РД, РА и РАПРА/ са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи от издалите ги лица, които се основават на квалифицирани удостоверения за КЕП по смисъла на Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. и ЗЕДЕЕУ, и отговарят на изискванията им.

 

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество на основание чл. 149, ал. 5 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК.

В настоящото производство единствено се претендира нищожността на РА № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019 г., поправен с РАПРА № П-04000419088443-003-001/17.05.2019 г. В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Регламентирани са критериите, които обуславят незаконосъобразност на административния акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона /чл. 146 от АПК/. Нищожността означава, че административният акт страда от такъв важен, силен, тежък или съществен порок, който прави акта напълно недействителен, непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. В правната теория са установени критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. На първо място - липсата на компетентност винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална, териториална или лична. На следващо място неспазване на определената в закона форма е порок на акта водещ до нищожността му само тогава, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма. Нарушаването на административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост, освен ако нарушаването на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това основание – до нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на посоченото основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност. Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Налице ще е нищожен административен акт, ако неправомерната цел, която се преследва с него не може да бъде постигната по никакъв друг начин и от никой орган или се преследва някаква престъпна цел.

Неправилно жалбоподателят счита, че процесният РА е нищожен поради издаването на ЗВР № Р-04000417009071-020-001/20.12.2017 г. от некомпетентен орган. Безспорно ревизията, при която е издаден оспорения ревизионен акт, е повторна след частичната отмяна на предходен ревизионен акт с решение на решаващия орган по чл. 155, ал. 4 от ДОПК при административното му обжалване. В хипотезата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, производството приключва с РА при спазване указанията на решаващия орган, като новото производство се явява продължение на действията по установяване на задълженията на същия субект, за същите по вид и период задължения. Чрез правомощията по чл. 155, ал. 4 от ДОПК на решаващия орган да върне преписката за нова ревизия, законодателят на практика е предвидил възможността по този ред да бъдат отстранени допуснати съществени процесуални нарушения, каквото в случая е допуснато при издаването на първоначалната заповед. Именно поради това в ал. 6 на чл. 155, ал. 4 от ДОПК изрично е указано, че повторното производство започва от незаконосъобразното действие. При повторната ревизия се възстановява висящността на ревизионното производство, но пороците допуснати при първоначалната ревизия не влияят на валидността на РА № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019 г., с който е приключила новата ревизия. Касае се за едно ревизионно производство, но за две ревизии, поради което възлагането на предходната ревизия не влияе на валидността на издадения ревизионен акт при повторната ревизия /в този смисъл е константната съдебна практика – цитираната в решението на ответника, както и Решение № 2730 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2017 г., VIII о. Решение № 5418 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11836/2018 г., I о. и др. /. Връщайки преписката за нова ревизия, при започването на която е издадена и връчена нова ЗВР, на практика е отстранено констатираното нарушение. Издадената при повторната ревизия заповед за възлагане е насочена именно към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Предвид изложеното оспореният ревизионен акт не е нищожен и неправилно жалбоподателят обвързва пороците при възлагането на първоначалната ревизия с новата /повторната/ ревизия.

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизията и последвалите изменителни заповеди също са издадена от компетентен орган, съгласно приложената Заповед № 6/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. В съдържанието на заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад, ревизионния акт и в РАПРА е положена заверка „Сверено с електронен документ“. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /CD-R/. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от представените електронни документи и от приетото без оспорване заключение на СКТЕ се установява, че подписалите ги лица са имали валидни квалифицирани електронни подписи. С оглед изложеното съдът приема, че изброените заповеди, РД, РА и РАПРА са подписани от лицата, които са посочени с квалифициран електронен подпис и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. Оспорените актове са в предвидената от чл. 120, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма.

При извършената служебна проверка, въпреки липсата на такива възражения, не се установява издаването на РА и РАПРА да е лишено от законова опора и не се установява липса на правна норма за това, а напротив – такива правни норми са били предвидени в действащото законодателство и същите изрично са посочени в мотивите на тези актове като основание за издаването им. Не е налице и невъзможност предписаното с оспорените актове да не може да бъде изпълнено, или да е налице такава неяснота на изявлението на издателя на акта, че да не може изобщо да бъде разбрано волеизявлението му. Предвид изложеното дотук не се установяват и драстични пороци, представляващи съществени нарушения на административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона, които да водят до нищожност на процесния РА и поправящият го РАПРА.

По тези съображения жалбата е неоснователна, а оспорването следва да бъде отхвърлено.

 

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на Национална агенция за приходите – гр. София следва да се присъдят разноски за ***ско възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, чийто размер съдът определя в размер на 1423,33 лв. съгласно защитения материален интерес и правилото на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения.

 

            По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът

 

 

Р     Е    Ш     И   :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ искането на „Ники-2004“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Георги Измирлиев“, № 15  за обявяване нищожността на Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418006510-091-001/10.05.2019 г., поправен с РАПРА № П-04000419088443-003-001/17.05.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 117/30.06.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за внасяне за корпоративен данък общо в размер на 18 528,45 лв. и лихви – 7382,23 лв., и за ДДС в размер на 2283,61 лв. и лихви – 1583,51 лв.

 

ОСЪЖДА „Ники-2004“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Георги Измирлиев“, № 15 да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София, разноски по делото в размер на 1423,33 лв. (хиляда четиристотин двадесет и три лева и тридесет и три стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: