Определение по дело №109/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по Молба вх.№ 1231/14.02.2024 г., подадена от адв. Т. К. С.-М., като процесуален представител на Кмета на Община Хасково, с която молба се иска допълване на Определение № 663 от 13.02.2024 г., постановено по адм.дело № 109/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. Твърди се, че съдът пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното искане за присъждане на разноски и се моли същите да бъдат присъдени.

В представения писмен отговор насрещната страна – Д.И.М., посочва, че така депозираната молба е неоснователна. Твърди, че ответната страна не е взела активно процесуално участие, нито е била призована и легитимирана, тъй като ход на делото не бил даден. Единственото задължение на Кмета на Община Хасково било да окомплектова и изпрати в цялост административната преписка и при евентуално даване на ход на делото да му се даде възможност да изложи становище по жалбата. Дори да били извършени правни консултации с адвокат, то същите били извън обхвата на предмета на прекратеното производство. На второ място, заявява, че само по себе си представянето на договор за правна защита и съдействие не било основание за присъждане на адвокатско възнаграждение. Навежда и довод за прекомерност на претендираните разноски предвид сложността и предмета на делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Производството по адм.дело № 109/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково е образувано по жалба на Д.И.М. *** срещу Заповед № УТ-61/02.02.2024 г. на Кмета на Община Хасково, като в жалбата е инкорпорирано и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

С Определение № 663/13.02.2024 г., постановено по делото, жалбата и искането за спиране на предварителното изпълнение са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено, като е прието, че Заповед № УТ-61/02.02.2024 г. на Кмета на Община Хасково, респективно обективираните в нея действия, не подлежат на самостоятелно оспорване, доколкото са част от производство по издаване на индивидуален административен акт.

Съгласно приложимата норма на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

В случая не може да се приеме, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като според решаващия състав на съда оспорената заповед на Кмета на Община Хасково няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. От представения от ответника Договор за правна защита и съдействие от 06.02.2024 г. безспорно се установява, че по повод на заведеното срещу ответника дело за оспорване на Заповед № УТ-61/02.02.2024 г. Кметът на Община Хасково е извършил разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат възстановени, на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ОСГТК), съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната го е заплатила и е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител, в зависимост от уговорения в договора за правна защита и съдействие начин на плащане – в брой или по банков път. Заплащането се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод. В случая ответникът доказва, че уговореното адвокатско възнаграждение е било заплатено в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие.

По отношение на възражението, че ответникът е следвало единствено да окомплектова административната преписка и че извършените правни консултации са извън предмета на производството, следва да бъде отбелязано следното:

В случая жалбата не е подадена чрез административния орган, каквото е правилото на чл. 152, ал. 1 АПК, а е подадена директно пред съда. Съдът е изпратил жалбата на административния орган за окомплектоване с административната преписка, като е получена от органа на 05.02.2024 г. Преписката е постъпила в съда със становище по предмета на спора, подписано от адв.С.-М., с приложено пълномощно от 06.02.2024 г. Не се дължат единствено разноски, направени преди узнаване за подаване на жалбата и такива след прекратяване на делото, защото ще са направени без основание и не по повод на делото. Разноски обаче, които са направени след получаване на жалбата във връзка с реализирана защита на процесуален представител на ответника и преди да узнае за прекратяване на делото, се дължат. Условието е, ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и разноските да са доказани. В този смисъл Определение № 6035/20.06.2022 г. по административно дело № 4918/2022 г. на ВАС, V отд.

Съдът намира обаче за основателно направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В случая извършените от адв. С.-М. процесуални действия се свеждат до изпращане на административната преписка и изразяване на становище по жалбата. При това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК съдът приема, че на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв., а не в пълния размер на договореното и заплатено възнаграждение в размер на 1 250 лв., което не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

За да определи възнаграждението в този размер, който е под минималния такъв, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът взе предвид и разясненията на Съда по дело С-438/22. Според т. 1 от диспозитива на решението: "Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.", а т. 3 от него разяснява, че "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги."

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА Определение № 663/13.02.2024 г., постановено по адм.дело № 109/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, както следва:

ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН : **********, адрес: *** да заплати на ОБЩИНА ХАСКОВО, сумата от 200 (двеста) лева – разноски по адм. дело № 109/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия: