РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І-22 състав, в открито заседание на 01.11.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН
БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от
съдията Борисов гр.д. № 2559 по описа за 2021 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Д.Т.Т. – Б. ЕГН ********** с иск с правно
основание чл. 42 вр. чл. 19 от ЗН срещу С.И.К. ЕГН ********** за
прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от 24.06.2014 г., съставено
от А. П. Б. в полза на С.И.К., поради липса на индивидуализация на имота,
предмет на същото, както и че наследодателя не е бил собственик на имота към
момента на откриване на наследството, тъй като е прехвърлен на 08.04.2013 г. на
ответницата с договор за издръжка и гледане. Налице са твърдения, че ищцата е
наследник по закон на наследодателя и има правен интерес от исковете, тъй като
при прогласяване на нищожността на завещанието имотът ще стане нейна
собственост. Представя писмени доказателства, чието приемане като писмени
доказателства иска.
Ответникът С.И.К.
е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1
от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат
оставени без разглеждане, евентуално отхвърлени като неоснователни. Твърди, че
ищцата няма правен интерес от исковете, тъй като дори те да бъдат уважени
ответницата ще е собственик на процесния недвижим имот в гр. София, ул. **********на
основание договор за издръжка и гледане от 08.04.2013 г. Намира, че имотът,
предмет на завещанието е достатъчно надлежно индивидуализиран. Оспорва
процесното завещание да представлява частно завещание, а твърди, че същото е
универсално.
Предявен е иск правно
основание чл. 42 вр. чл. 19 от ЗН.
Ищцата
твърди, че А. П. Б. съставил на 24.06.2014 г. саморъчно
завещание в полза на ответницата по настоящото дело - С.И.К.. Видно от
съдържанието му, завещанието съдържа три частни завещателни разпореждания.
Твърди, че първото завещателно разпореждане, според което завещателят завещава
на ответницата “собственият ми първи етаж и 50% от всички общи части без
таван”, е нищожно. Починалият съпруг на ищцата - проф. Н.А.Б. — се явява
единствен наследник по закон на завещателя А. П. Б.. Видно от приложеното
удостоверение за наследници, той е негов чичо (брат на баща му), т.е. наследник
от четвърти ред. При нищожност на процссното завещание, той придобива цялото
наследство на починалия. Ищцата е единствен наследник на починалия проф. Н. Б..
Поради изложеното, тя има правен интерес от предявяване
на исковата молба. Ако завещанието е нищожно, то процесният имот всъщност е
част от наследствената маса на Н.А.Б. и по силата на настъпилото наследствено
правоприемство той е собственост на ищцата.
В исковата молба са налице твърдения, че приживе проф. Н.
Б. е водил дело за обявяване на завещанието за нищожно, като исковете му са
били отхвърлени. В предмета на делото не са били включени основанията за
нищожност, наведени в настоящата искова молба, следователно по тях няма
формирана сила на пресъдено нещо. В този смисъл е Решение No 6904 от 06.11.2018 г. по гр. д. 6143/2016 на
СГС, 1-12 състав, Решение No 2687 от 04.12.2019 г. по в. гр. д. 1138/2019 на САС,
Гражданска колегия, 2 състав и Определение No 503 от 22.12.2020 г. по кас. гр. д. 1591/2020 на ВКС, I
г. о. В мотивите на въззивната и касационната инстанция изрично е посочено, че
изложените по-долу в настоящата искова молба основания не са предмет на
настоящото дело.
Твърди се, че
в процесното завещание липсва каквато и да била индивидуализация на имота. За
да бъде действителен завет на недвижим имот, същият следва да е
индивидуализиран по безспорен начин. От текста на завещанието по никакъв начин
не може да се установи за кой точно недвижим имот става въпрос. Не е посочено
дори населеното място, в което се намира имотът. На следващо място, ако се
приеме, че става въпрос за недвижим имот с адрес: гр. София, ул. “*********,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.108.162.1.1, то
разглежданото частно завещателно разпореждане е нищожно на основание чл. 19 ЗН.
Описаният имот е прехвърлен на С.И.К. с договор за прехвърляне на имот срещу
гледане и издръжка от 08.04.2013 г. на нотариус К.С.. Следователно, имотът е
излязъл от патримониума на А. Б. повече от година преди смъртта му и към
момента на откриване на наследството не се намира в наследствената маса. Този
договор е предмет на друго производство - гр. д. 737/15 по описа на СТС, I- 14
състав — по предявени искове за обявяване на неговата нищожност, а при
условията на евентуалност — за разваляне поради неизпълнение. Следователно,
процесното сингуларно завещателно разпореждане съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН е недействително. Според възприетото в теорията и
практиката виждане конкретната форма на недействителност, която е налице в тази
хипотеза, е нищожност.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното.
Видно от представеното по делото саморъчно завещание с дата 24.06.2014 г., обявено с
протокол от 29.10.2014 г. на нотариус И.Д.с район на действие СРС, А. П.
Б. е завещал на ответника С.И.К., “собственият ми първи етаж и 50% от всички общи
части без таван”, всички движими вещи и всички финанси, независимо в коя банка
се намират.
Прието като писмено доказателство по
делото е копие на удостоверения за наследници от 24.10.2014 г. и 20.03.2018 г.,
издадени от СО, от които е видно, че Н.А.Б. е единствен наследник по закон на завещателя А.
П. Б.. Видно от приложеното удостоверение за наследници, той е негов чичо (брат
на баща му), т.е. наследник от четвърти ред. При нищожност на процсеното
завещание, той придобива цялото наследство на починалия. Ищцата е единствен
наследник на починалия проф. Н. Б..
На 08.04.2013 г. А. П. Б. прехвърлил на С.И.К. собствения
си недвижим
имот с адрес: гр. София, ул. “*********, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.108.162.1.1, срещу задължението за издръжка и
гледане, видно от нот. акт № 18, том І, дело № 13/2013 г. на нотариус К.С., с
район на действие СРС.
При установените факти по делото,
съдът намира следното от правна страна.
Съдът намира, че за ищцата е налице
правен интерес от водене на иска, по следните съображения. Наследодателят Н.А.Б. е единствен наследник по закон на завещателя А.
П. Б.. Видно от приложеното удостоверение за наследници, той е негов чичо (брат
на баща му), т.е. наследник от четвърти ред. При нищожност на процесното
завещание, той придобива цялото наследство на починалия. Ищцата е единствен
наследник на починалия проф. Н. Б., поради което за нея е налице правен интерес
от водене на делото. В тази насока съдът съобразява и наличието на спор по
гр.д. № 737/2015 г. на СГС, І-14 състав, видно от определение на л. 80 от
делото, което е с предмет прогласяване нищожността на договора за издръжка и
гледане по нот.
акт № 18, том І, дело № 13/2013 г. на нотариус К.С., с район на действие СРС,
спряно до приключване на настоящия спор с влязъл в сила акт, което означава, че
при евентуално уважаване на този иск завещанието би могло да предизвика правно
действие. Затова съдът намира възражението на ответника за
липса на правен интерес за неоснователно.
На следващо място съдът намира, че
видно от представените преписи на решение No 6904 от 06.11.2018 г. по гр. д. 6143/2016 на СГС, 1-12
състав, решение No 2687
от 04.12.2019 г. по в. гр. д. 1138/2019 на САС, Гражданска колегия, 2 състав и
Определение No 503 от 22.12.2020 г. по кас. гр. д. 1591/2020
на ВКС, I г. о., основанията за нищожност, предмет на настоящото дело, не са били предмет на
произнасяне по предходен спор между страните, поради което и искът е допустим.
Според
разпоредбата на чл. 42 от ЗН завещателното
разпореждане е нищожно: б. в) когато завещателното разпореждане
или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено
разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави;
същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
Спор по делото има по въпроса дали се
касае за частно завещателно разпореждане, както твърди ищеца или за универсално
завещание, както твърди ответника. Според настоящата съдебна инстанция в случая става въпрос за саморъчно завещание, с предмет един недвижим
имот, движими вещи и пари, т.е. касае се за завет, в полза на едно лице с
множество завещателни разпореждания. От правната теория е ясно, че общо
завещание е налице, когато същото съдържа разпореждане с цялото имущество или
дробна част от него. В случая не е така, тъй като завещателят е посочил кои
вещи и имуществени права завещава на ответницата, без да е уточнил, че става
въпрос за цялото му имущество или дробна част от него. В тази насока следва да
се има предвид, че завещателят е посочил изрично че завещава всички движими
вещи и парични средства в банките, но липсва такова посочване по отношение на
останалата част от имуществото.
На следващо място съдът намира, че имотът, предмет на саморъчното
завещание не е индивидуализиран надлежно. Посочено е, че се завещава “собственият ми първи етаж и 50% от всички общи части без
таван”, което представлява липса на индивидуализация на имота водеща до
невъзможност да стане ясно кой е имотът предмет на саморъчното завещание. Не е
ясно в кой град се намира имота, улица, квартал, вида на имота и т.н. Според
установената съдебна практика в едно саморъчно завещание не е необходимо имотът
да е индивидуализиран с всички характеристики на недвижимия имот, но следва да
има поне минимум белези, които ясно да го определят като вид и местонахождение,
както с цел индивидуализирането му, така и с цел преценка на волята на
завещателя. Затова съдът намира искът за прогласяване нищожността на
завещанието в тази му част за основателен.
На следващо място съдът намира, че дори да се приеме, че
предмет на завещанието е недвижим
имот с адрес: гр. София, ул. “*********, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.108.162.1.1, видно от писмените доказателства по
делото този имот не е бил в патримониума на завещателя към момента на
съставянето на завещанието, тъй като А. П.
Б. още на 08.04.2013 г. е прехвърлил на С.И.К. собствеността върху него срещу
задължението за издръжка и гледане, видно от нот. акт № 18, том І, дело №
13/2013 г. на нотариус К.С., с район на действие СРС. В тази насока следва да
се има предвид, че законът предвижда в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗН заветът
на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на
тази вещ при откриване на наследството. Затова съдът намира, че и в този случай
саморъчното завещание е нищожно в процесната си част.
С
оглед изхода на делото, направеното от ищеца искане за присъждане на разноски
по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, се явява основателно за сума в размер на 675.64
лв. представляващи държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по
иска на Д.Т.Т. – Б. ЕГН **********, със съд. адрес *** ********, чрез адв. П., против С.И.К. ЕГН **********, със съд. адрес ***, офис 213, чрез адв. С., нищожността
на саморъчно завещание от 24.06.2014 г., съставено на
24.06.2014 г. от А. П. Б. в полза на С.И.К., обявено
с протокол от 29.10.2014 г. на нотариус И.Д.с район на действие СРС, в частта
за завещателно разпореждане, според което
завещателят завещава на С.И.К. “собственият ми първи етаж и 50% от всички общи части
без таван”.
ОСЪЖДА С.И.К. ЕГН **********, със съд. адрес ***, офис 213, чрез адв. С., да заплати
на Д.Т.Т. – Б. ЕГН **********, със съд. адрес *** ********, чрез адв. П., сума в размер на 675.64
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: