О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 01.04.2020г.
Административен съд - град Шумен,
в закрито заседание на първи април две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Административен
съдия: Кремена Борисова
като разгледа
докладваното от съдия Кремена Борисова АД № 122 по описа за 2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.60
ал. 5 и ал.6 от Административно процесуалния
кодекс, образувано по молба с рег.№ДА-01-939/30.03.2020год. по описа на
ШАдмС на „М.5.С.Д.“ЕООД, за отмяна на Заповед№141 от 21.01.2020год. на Кмета на
Община Върбица в частта й досежно разпореждането на органа,с което на
осн.чл.196 ал.3 от ЗУТ е допуснато предварително изпълнение на заповедта,а
именно определен е 30-дневен срок на собственика да извърши премахването на подробно описаните в заповедта собствени на
оспорващия обекти-склад,пожарно депо,навес
с оградни стени,кантар и обор за негова сметка при спазване на общите правила
на ЗУТ и нормативните актове по неговото прилагане и спиране
изпълнението на Заповед № 141/21.01.2020г. на Кмета на Община Върбица, което
искане е обективирано в жалбата срещу процесната Заповед.
Със Заповедта на основание
чл.195 ал.6 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик
на имотите, находящи се в град Върбица, обл.Шумен, УПИ I, VI и VII,
представляващи склад, пожарно депо, навес с оградни стени, кантар и обор, в
срок до 30 дни да предприеме необходимите действия по премахването им за своя
сметка. В същата заповед на основание чл.196 ал.3 от ЗУТ Кметът на общината е
допуснал предварителното ѝ изпълнение, с оглед създадената непосредствена
опасност за здравето и живота на гражданите от лошото им техническо състояние.С
жалбата е отправено особено искане за спиране изпълнението на
заповедта,аргументирано с причиняването на трудно поправими вреди в резултат на
евентуалното предварително изпълнение на заповедта,което може да накърни
защитата на правото на собственост на оспорващия.В допълнение се сочи,че
общественият интерес не налага изпълнението на заповедта.
С определение№189/13.02.2020год.
по а.д.№122/2020год. по описа на ШАдмС,докладчикът по делото,като приел,че е
сезиран с искане по реда на чл.166 ал.4 от АПК
във вр. с чл.217 ал.2 от ЗУТ за спиране на допуснатото предварително
изпълнение на заповедта,отхвърлил искането за спиране на допуснатото
предварително изпълнение на Заповед№141/2101.2020год. на Кмета на Община
Върбица като неоснователно.Определението на съда е оставено в сила с
определение№3966/25.03.2020год. на ВАС на РБългария и е влязло в законна сила
на 25.03.2020год.
С молба с рег.№ДА-01-939/30.03.2020год.
по описа на ШАдмС,депозирана от адв.Д.Р.-повереник на дружеството-жалбоподател
е отправено искане за отмяна на основание чл.60 ал.5 от АПК на Заповед№141 от 21.01.2020год. на Кмета на
Община Върбица в частта й досежно разпореждането на органа,с което на
осн.чл.196 ал.3 от ЗУТ е допуснато предварително изпълнение на заповедта,а
именно определен е 30-дневен срок на собственика да извърши премахването на подробно описаните в заповедта собствени
на оспорващия обекти-склад,пожарно
депо,навес с оградни стени,кантар и обор за негова сметка при спазване на
общите правила на ЗУТ и нормативните актове по неговото прилагане и спиране изпълнението на Заповед №
141/21.01.2020г. на Кмета на Община Върбица,
за което искане се твърди,че е
било обективирано в жалбата срещу
процесната Заповед и до този момент не е налице произнасяне на съда.В тази
насока, в молбата си от 30.03.2020год.
оспорващият твърди,че с определението си от 17.02.2020год. по настоящото
а.д.№122/2020год. по описа на ШАдмС,потвърдено от ВАС съдът не се е произнесъл
по обективираното според жалбоподателя в първоначалната му жалба срещу
заповедта искане по реда на чл.60 ал.5 от АПК за отмяна на разпореждането за
допускане на предварително изпълнение на заповедта.Аналогични доводи се
релевират и в депозираната в изпълнение разпореждането на съда за изправяне на
допуснати в молбата нередовности допълнителна молба с
рег.№ДА-01-947/31.03.2020год. по описа на ШАдмС.В същата се твърди,че доколкото
разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на заповедта се
съдържа в самата заповед,с обжалването й пред съда с първоначалната жалба,
оспорващият е обжалвал същата и в частта й,с която е допуснато предварително
изпълнение ,с оглед разпоредбата на чл.60 ал.5 от АПК,независимо от
обстоятелството,че формулираното в
жалбата особено искане за спиране изпълнението на заповедта касаело разпоредбата на чл.60 ал.6 от АПК-за спиране
изпълнението на заповедта до произнасяне на съда по чл.60 ал.5 от АПК във вр. с
чл.60 ал.6 изр.първо от АПК.
След като
се запозна с материалите по делото съдът констатира,че настоящото дело е било
образувано по депозирана от „М.5.С.Д.“ЕООД *** жалба с рег.№26-00-55 от
11.02.2020год. по описа на Община Върбица срещу Заповед№141/21.01.2020год. на
Кмета на община Върбица,с която на осн.чл.195 ал.6 във вр. с чл.196 ал.3 от ЗУТ
е наредено да бъдат премахнати собствените
на дружеството следни обекти-склад,пожарно депо,навес с оградни стени,кантар и
обор,наход.се в град Върбица, обл.Шумен, УПИ I, VI и VII.Със същата заповед на
осн.чл.196 ал.3 от ЗУТ е определен 30-дневен срок,в който собственикът на
процесните сгради да извърши премахването им за своя сметка,при спазване на
общите правила на ЗУТ и нормативните правила по неговото прилагане.Допуснатото
от органа на осн.чл.196 ал.3 от ЗУТ предварително изпълнение на заповедта е
обосновано с оглед създадената непосредствена опасност за здравето и живота на
гражданите от лошото им техническо състояние.Видно от прил.заповед,същата е
връчена на оспорващия по пощата на 29.01.2020год.,а първоначалната жалба срещу
нея е била депозирана чрез органа на 11.02.2020год.В жалбата до съда се съдържа
ОСОБЕНО ИСКАНЕ „да спрете изпълнението на заповедта,тъй като изпълнението на
заповедта ми нанася големи вреди и може да накърни значително защитата на
правото ми на собственост,гарантирано от Конституцията и от чл.1 от
Допълнителния протокол към КПЧ и както поради факта,че общественият интерес не
налага изпълнението на заповедта“.
Видно от съдържанието на
дословно цитираното по-горе особено искане,съдържащо се в първоначалната жалба
до съда ,същото е непрецизно формулирано,доколкото от една страна съдържа само
искане за спиране изпълнението на заповедта,кореспондиращо си с текста на чл.60
ал.6 от АПК ,а от друга страна въвежда доводи за наличие на основания по
смисъла на чл.166 ал.4 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на оспорената заповед с оглед твърдените от оспорващия условия за
спиране по смисъла на чл.166 ал.2 от АПК,а именно твърдяната от жалбоподателя
възможност изпълнението на заповедта да му причини значителна или трудно поправима
вреда.Именно поради това обстоятелство и с оглед мотивирането на особеното
искане с вероятността от причиняването на съществени вреди на жалбодателя съдът
е приел,че независимо от обстоятелството,че административният орган изрично се
е произнесъл по реда на чл.196 ал.3 от ЗУТ,допускайки предварително изпълнение
на заповедта,доколкото съобразно разпоредбата на чл.217 ал.1 т.9 от ЗУТ
предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона,в
случая е приложима разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК,по който процесуален ред
дължи произнасяне съда.Тези доводи на съда са споделени изцяло и от въззивната инстанция-ВАС в
определение№3966/25.03.2020год. по а.д.№3290/2020год. по описа на ВАС,с което е
оставено в сила определението на съда,с което е отхвърлено искането на
дружеството за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.
Тези доводи се споделят и от
настоящия съдебен състав с оглед на следните аргументи и съображения:
Общо правило в административния
процес е ,че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на
акта.изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на
акта със закон или с разпореждане на административния орган.В първата хипотеза
органът не е длъжен да излага мотиви и да обосновава допускането на
предварително изпълнение,тъй като същото следва от самия закон,а във втората
хипотеза в тежест на административния орган е да установи по несъмнен начин
обстоятелствата,съставляващи конкретната предпоставка и обуславящи
необходимостта от допускане предварителното изпълнение на акта.Разпоредбата на
чл.166 ал.2 от АПК за спиране изпълнението на административните актове е обща
разпоредба за съдебен контрол,приложима по отношение на всички актове,с които е
допуснато по силата на отделни закони
предварително изпълнение на административния акт,когато законът не предвижда
изрична забрана за съдебен контрол,докато разпоредбата на чл.60 ал.5 от АПК
касае възможността,респективно редът за обжалване разпореждане за допускане
предварително изпълнение,допуснато по преценка на административния орган при
обосноваване на наличните по смисъла на чл.60 ал.1 от АПК законови предпоставки.Хипотезата
на чл.60 от АПК се отнася за случаите,при които административният орган,при
наличието на съответните материалноправни предпоставки допуска предварително
изпълнение на издаден от него административен акт и не се прилага в
случаите,при които предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона.
В настоящия случай,с
разпоредбата на чл.217 ал.1 т.9 от ЗУТ е допуснато предварително изпълнение на
заповед от вида на процесната,поради което искането за спиране на
предварителното изпълнение на такива заповеди е допустимо на осн.чл.217 ал.2 от ЗУТ,а условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповедта са визирани в разпоредбата на чл.166 ал.2 от АПК,към
който препраща разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК,а именно-вероятността за
причиняване на значителни или трудно поправими вреди на оспорващия.Следователно
процесуалният ред за защита срещу допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на оспорената заповед е този по чл.166 ал.4 във вр. с чл.166 ал.2 от АПК,а не твърденият от жалбоподателя ред за произнасяне по чл.60 ал.5 от АПК.Предвид гореизложеното,съдът в настоящия състав приема,че за оспорващия
липсва правен интерес за обжалване разпореждането на органа за допускане на
предварително изпълнение на заповедта по реда на чл.60 ал.5 от АПК,поради което
искането не подлежи на разглеждане като процесуално недопустимо,а
производството по него следва да бъде прекратено на основание чл.159 т.4 от АПК.
Искането за отмяна на
заповед№141/231.01.2020год. на кмета на Община Върбица в частта й досежно
допуснатото предварително изпълнение на заповедта се явява процесуално
недопустимо и с оглед разпоредбата на чл.159 т.5 от АПК-поради просрочие.Жалбата
срещу допуснатото предварително изпълнение,подадена след изтичане на
законоустановения срок в чл.60 ал.5 от АПК тридневен срок от съобщаването на
акта е недопустима.В случая заповедта е
връчена по пощата на оспорващия на 29.01.2020год.,а жалбата е депозирана чрез
органа едва на 11.02.2020год.,те. извън законоустановения 3-дневен срок от
съобщаването на акта.Спазването на срока за обжалване на разпореждането за
допускане на предварително изпълнение,определен в чл.60 ал.5 от АПК е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на жалбата,за която съдът следи
служебно.Това не зависи от
обстоятелството дали във връчения акт е посочена изрично възможността за
обжалване на предварителното изпълнение и в случая,противно на твърденията на
жалбоподателя,разпоредбата на чл.140 ал.1 от АПК е неприложима,тъй като се
отнася до оспорване на административни актове по дял трети от АПК,а
производството по обжалване на разпорежданията за предварителното им изпълнение
по реда на чл.60 ал.5 от АПК е регламентирано в дял втори от АПК.Систематичното
място на разпоредбата на чл.60 от АПК и обстоятелството,че разпореждането,с
което се допуска или се отказва предварително
изпълнение подлежи на обжалване отделно от административния акт и в
различен срок води до извода,че правният режим на оспорване на разпорежданията
по реда на чл.60 ал.1 от АПК е специален и за него правилата за оспорване на
акта,чието изпълнение обезпечават са неприложими.В този смисъл е и
многобройната съдебна практика.
Доколкото въпросът за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на Заповед№141/21.02.2020год. на кмета на
Община Върбица е окончателно разрешен с влязло в сила на 25.03.2020год.
определение№189 /13.02.2020год. по описа на ШАДмС,искането за спиране
изпълнението на заповедта по чл.60 ал.6 от АПК е лишено от правен интерес и се
явява процесуално недопустимо,с оглед на което същото следва да се остави без
разглеждане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „М.5.С.Д.“ЕООД със седалище и адрес на
управление ***,представляван от С.Г.Д. по реда на чл.60 ал.5 от АПК за отмяна
на Заповед№141 от 21.01.2020год. на Кмета на Община Върбица в частта й досежно
разпореждането на органа,с което на осн.чл.196 ал.3 от ЗУТ е допуснато
предварително изпълнение на заповедта,а именно определен е 30-дневен срок на
собственика да извърши премахването на
подробно описаните в заповедта собствени на оспорващия обекти-склад,пожарно депо,навес с оградни
стени,кантар и обор за негова сметка при спазване на общите правила на ЗУТ и
нормативните актове по неговото прилагане
.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „М.5.С.Д.“ЕООД
със седалище и адрес на управление ***,представляван от С.Г.Д. по реда на чл.60
ал.6 от АПК за спиране изпълнението на Заповед № 141/21.01.2020г. на Кмета на
Община Върбица.
ПРЕКРАТЯВА производството по
а.д.№122/2020год. по описа на Шуменския административен съд по реда на чл.60
ал. 5 и ал.6 от Административно
процесуалния кодекс, образувано по молба
с рег.№ДА-01-939/30.03.2020год. по описа на ШАдмС на „М.5.С.Д.“ЕООД, за
отмяна на Заповед№141 от 21.01.2020год. на Кмета на Община Върбица в частта й
досежно разпореждането на органа,с което на осн.чл.196 ал.3 от ЗУТ е допуснато
предварително изпълнение на заповедта,а именно определен е 30-дневен срок на
собственика да извърши премахването на
подробно описаните в заповедта собствени на оспорващия обекти-склад,пожарно депо,навес с оградни
стени,кантар и обор за негова сметка при спазване на общите правила на ЗУТ и
нормативните актове по неговото прилагане
и спиране изпълнението на Заповед № 141/21.01.2020г. на Кмета на Община
Върбица, което искане е обективирано в жалбата срещу процесната Заповед.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния съд на
РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|