6
С присъда № 36/21.04.2006 година, постановена по НОХД № 153/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал Рокшан Неджатин Мехмед от гр. Кърджали за виновен в това, че на 30.10.2005 година в гр. Кърджали, в съучастие като извършител с Нурхан Гюлшен Мустафа от гр. Кърджали, чрез използване на специален начин- ловкост, отнел чужди движими вещи- 1 бр. двугнездов радиокасетофон „Поусоник” и 2 бр. тонколони „Сони” на обща стойност 78.50 лева, от владението на Стойчо Стоянов Найденов от гр. Кърджали без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. С присъдата е постановено на основание чл. 68, ал.1 от НК, Рокшан Неджатин Мехмед да изтърпи отложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца по присъда, постановена по НОХД № 539/2005 година по описа на Районен съд- Кърджали. Въззивното производство е образувано по жалба на Рокшан Неджатин Мехмед, който обжалва наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца като явно несправедливо. Моли същото да бъде намалено. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание е справедливо и моли присъдата да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, на основание чл. 314 ал.1 от НПК, приема за установено следното: Делото е изяснено от фактическа страна, като са събрани всички необходими доказателства по делото във връзка с предмета на доказване. Съдът е обсъдил авторството на деянието, обективната и субективната му страна, квалифициращите го признаци. Събиране на нови доказателства не е поскано, като не се е наложило провеждането на допълнителни процесуално- следствени действия от въззивния съд. Установява се по несъмнен начин от фактическа страна следното: С определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 01.02.2006 година по НОХД № 94/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд,за същото престъпление, за което жалбодателят Мехмед е предаден на съд, е одобрено споразумение между защитника на подс. Нурхан Гюлшен Мустафа от гр. Кърджали и Районна прокуратура Кърджали, по реда на чл. 414ж от НПК, по силата на което подсъдимият Мустафа е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 ал.1 от НК и е прекратено наказателното производство спрямо този подсъдим. На 30.10.2005 година през деня подс. Мехмед и св. Нурхан Мустафа /придобил това процесуално качество на основание чл. 118, ал.1, т.1 от НПК/ се срещнали в района на Общински пазар в гр. Кърджали. Там, в едно заведение видели св. Стойчо Найденов, който познавали като съсед, като знаели и коя е къщата му, в която живеел сам. След известно време подсъдимият и св. Мустафа решили да се приберат в домовете си като тръгнали по ул.”Иван Вазов” в посока училище “П.К.Яворов”. Минавайки покрай къщата на св. Найденов, намираща се на ул.”Рила” , дом № 18, тъй като знаели, че свидетелят е на в заведение на пазара, където пие, решили да влязат в дома му и да извършат кражба. Тъй като къщата била оградена със зид в височина 2.5 метра, подс. Мехмед се покатерил по входната врата и се прехвърлил в двора на къщата, а св. Мустафа останал пред вратата да пази. От маса на двора подс. Мехмед взел двугнездов радиокасетофн касетофон „Поусоник” и 2 бр. тонколони „Сони”. В найлонова торба, която намерил на двора, подсъдимият сложил вещите и по обратния път излязъл от двора, като преди това подал торбата на св. Мустафа. Двамата отишли в дома на подс. Мехмед, където скрили откраднатите вещи. Св. Найденов, който се прибрал късно през нощта, забелязал липсата на вещите на следващата сутрин, за което подал сигнал в РПУ Кърджали. При проведеното разследване, като извършители на кражбата били установени подс. Мехмед и св. Мустафа, които направили пълни самопризнания относно времето и начина на извършване на кражбата. С протокол за доброволно предаване от 14.11.2005 година подс. Мехмед предал откраднатите вещи- радиокасетофон “Поусоник” и две тонколони “Сони”. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-оценителна експертиза, се установява, че стойността на откраднатите вещи възлиза общо на 78.50 лева. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Найденов и св.Мустафа, от заключението на съдебно-оценителната експертиза, от писмените доказателства по делото във връзка с пълните и подробни самопризнания на подсъдимия. Съвкупността от доказателства разкрива осъществяването на престъплението по несъмнен начин, като не съществува съмнение относно извършителите и и обстоятелствата, свързани с извършването й. С оглед на изложеното, се налага изводът, направен и от районният съд, че подс. Мехмед е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 28, ал.1 от НК, а именно: на 30.10.2005 година в гр. Кърджали, в съучастие като извършител с Нурхан Гюлшен Мустафа от гр. Кърджали, чрез използване на специален начин- ловкост, отнел чужди движими вещи- двугнездов радиокасетофон „Поусоник” и 2 бр. тонколони „Сони” на обща стойност 78.50 лева, от владението на Стойчо Стоянов Найденов от гр. Кърджали без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои. От обективна страна е налице прекъсване на фактическата власт на собственика на вещите и установяване на собствена такава от страна на дееца. При проникване в дома на пострадалия е използван специален начин- ловкост, чрез покатерване на подсъдимия по входната врата на дома на свидетеля. Кражбата е извършена в съучастие със св. Мустафа, като подсъдимият е извършил кражбата, а свидетелят е пазел пред дома на пострадалия. Подсъдимият е извършил кражбата при условията на повторност, след като е осъждан с влязла в сила присъда № 141/10.03.2005 година по НОХД № 539/2004 година на Кърджалийския районен съд за друго такова престъпление. Същата не представлява маловажен случай с оглед настъпилите общественоопасни последици и най-вече – с оглед завишената обществена опасност на подсъдимия, осъждан за престъпления от общ характер, и проявената престъпна упоритост в извършването на престъпления от този вид. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, при който е съзнавал както собственото си участие в извършване на кражбата, така и ролята на съучастника си. Районният съд впрочем е изложил изводи относно обективните и субективните признаци на деянието и квалифициращите му обстоятелства, които са правилни и изцяло се споделят от настоящата инстанция. За извършеното престъпление първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия на наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК- при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Изводът на съда за наличието им е правилен: подсъдимият е млад човек; прави пълни самопризнания и е оказал съдействие на разследването за разкриване на обективната истина по делото; произхожда от многодетно семейство, в което е израснал без необходимите грижи и достатъчен родителски надзор; тежко семейно и имотно състояние- без доходи, с ниска степен на образование; откраднатите вещи са върнати на собственика им. Така, в пълна степен са отчетени всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и наказанието му е определено под минималния размер по чл. 195, ал.1 от НК от една година, като му е наложено лишаване от свобода за срок от десет месеца. Не са налице обстоятелства, които да налагат намаляване на така наложеното наказание, тъй като от друга страна подсъдимият е многократно осъждан, като всичките му присъди са за извършени кражби, което показва, че подсъдимият има изградено трайно престъпно поведение, има лоши характеристични данни, като обществената опасност на личността му е завишена. Ето защо, така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца не е явно несправедливо, тъй като същото е в съответствие с тежестта на деянието, обществената опасност на дееца и целите на наказанието. Неправилно от съда е бил определен първоначалния режим на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, който би следвало да бъде определен на основание чл. 47 ал.1 б.”б” от НК, а именно „строг” режим, който се определя на рецидивистите с неголяма степен на обществена опасност. Подсъдимият е рецидивист по смисъла на чл. 158, ал.1, б.”а” от ЗИН и обстоятелството, че предишните му осъждания са за престъпления, извършени от него като непълнолетен, не изключва квалификацията му като „рецидивист” по смисъла на цитираната разпоредба на ЗИН. Ето защо, като е определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона. Тъй като определянето на първоначалния режим не касае тежестта на наказанието, а изтърпяването му, то няма пречка, независимо, че липсва протест в тази част на присъдата, да бъде определен режим на изтърпяване на наказанието в съответствие с разпоредбата на чл.47, ал.1, б.”б” от НК и чл. 158, ал.1, б.”а” от ЗИН- първоначален „строг”, тъй като не се влошава положението на подсъдимия. Съдът неправилно с присъдата си на основание чл. 68, ал.1 от НК е постановил подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване от свобода, наложено с присъда № 141/10.03.2005 година по НОХД № 539/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд /делото е по описа за 2004 година, като е допусната техническа грешка в изписване не годината/. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК е приложима само в случаите, при които деянието по настоящата присъда е извършено в изпитателния срок на условно осъждане, каквото в случая не е налице. С цитираната присъда, влязла в сила на 25.03.2005 година, подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7, във вр. с чл 194, ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1 въ вр. с чл. 55, ал.1,т.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален „строг” режим. С определение № 471/30.08.2005 година, постановено по НОХД 482/2005 година, Кърджалийският районен съд, на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК е определил на подсъдимия едно общо наказание за осъжданията му по НОХД № 539/2004 година и по НОХД № 440/2004 година и двете по описа на КРС, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален „общ” режим, което е било по-тежкото от двете. Видно от приетата като доказателство справка от Затвора – гр. Стара Загора, общото наказание по двете присъди е изтърпяно на 07.01.2006 година. Т.е. спрямо подсъдимия няма постановена условна присъда, в изпитателния срок на която да е извършено настоящото деяние, което да е наложило изтърпяването и на отложеното наказание и като е постановил изтърпяването на това наказание, първоинстанционният съд неоснователно е утежнил положението на подсъдимия. С оглед на изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда следва да бъде изменена, като бъде определен първоначален „строг” режÞм на изтърпяване на наказанието на основание чл. 47, ал.1, б. „б” от ЗИН, а в частта й, с която е постановено подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца по присъда 141/10.03.2005 година по НОХД № 539/2005 година /2004 година/ на Кърджалийския районен съд следва да бъде отменена. Водим от, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 36/21.04.2006 година, постановена по НОХД № 153/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, като за наложеното на Рокшан Неджатин Мехмед, от гр. Кърджали, ЕГН ********** наказание по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 28, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК лишаване от свобода за срок от десет месеца ОПРЕДЕЛЯ първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието на основание чл. 47, ал.1 б.”б” от ЗИН. ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която е постановено Рокшан Неджатин Мехмед от гр. Кърджали, ЕГН ********** да изтърпи на основание чл. 68, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца по влязла в сила на 25.03.2005 година присъда № 141/10.03.2005 година по НОХД № 539/2005 година /2004 година/ на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|