ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1000
гр. Перник, 30.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500644 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН) във вр. с чл. 310 ал.1, т.6 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: В. Д. ИВ., ЕГН **********
ЧРЕЗ пълномощника му адв. Д.М. - АК - гр. Перник.
съдебен адрес: ***
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 260081 от 02.02.2021г., постановено по
гр. дело № 6079/2020г. по описа на РС Перник
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно и
необосновано в частта, с която съдът е наложил мерки за защита на В. Б. П. и детето В. В.
И., поради осъществяваното домашно насилие от В. Д. ИВ., като е задължил жалбоподателя
да се въздържа от извършване на домашно насилие, забранил му е да приближава на по-
малко от 150 м. жилището на молителката, евентуално друго жилище в което живее,
местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих, както и го е отстранил от
съвместно обитаване на жилището с молителката В.П. и Веселин Веселинов И. за срок от
една година.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че мотивите на
първоинстанционния съд са изградени изцяло върху декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Жалбоподателят счита, че същата не е доказателствено средство, чрез което да се доказва
конкретният насилнически акт, неговото авторство и евентуалните последици от този акт и
което притежава доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него
факти в случай, че са събрани и други доказателства. Според жалбоподателя,
първоинстанционният съд не бил обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и постановил решението при пълно несъответствие в описаната в молбата
фактическа обстановка и събраните доказателства. Посочва се, че по делото останало
недоказано от молителката авторството на извършеното деяние, като представената от нея
медицинска документация била оспорена изцяло с писмения отговор, а молителката не
ангажирала доказателства, оборващи направените възражения. Жалбоподателят твърди, че
1
оспорил представените медицински документи поради обстоятелството, че листа за преглед
на пациент съдържал информация, че молителката е посетила Пирогов на 23.07.2020г в 20,
24 часа и е напуснала на 23.07.2020г в 20, 59 часа, което е три дни след процесния акт на
насилие, като представените два допълнителни листа към листа за преглед на пациент не
носели подпис на лекаря, извършил прегледа, а и неясно оставало как бил извършен преглед
от хирург в 21, 33 часа, при положение, че пациентът напуснал лечебното заведение в 20, 59
часа. Поради това оспорил същите и отправил доказателствено искане съдът да задължи
молителката да ги представи със съответният подпис и печат на лечебното заведение, което
доказателствено искане съдът неправилно бил оставил без уважение. Оспорил и
представеното съдебномедицинско удостоверение, тъй като същото било от дата
03.08.2020г. и било издадено единствено на база на горепосочените медицински документи.
Жалбоподателя счита, че доказателствената тежест на декларацията и на
представените медицински документи била оборена от събраните по делото гласни
доказателства, като в тази връзка детето В. В. И. посочило, че на процесната дата не било
упражнено физическо насилие спрямо молителката от страна на ответника, а родителите му
само са се скарали. Това съответствало напълно и с показанията на свидетелката Станислава
Тодорова, призована като свидетел по искане на молителката, съгласно които Тодорова
отишла в жилищната част на къщата на страните по делото, но не защото от отвореният
прозорец детето е викало за помощ, макар и в молбата да се описвало чупене на врати,
писъци на молителката през целя твърдян акт на насилие, като при посещението на
свидетелката при страните по делото те просто седели в хола и говорили, а върху
молителката не е имало никакви следи от твърдяното за извършено физическо насилие, в
това число и фрактура на ребро, същата седяла спокойно, като на следващия ден страните в
производството излезли заедно и по молителката отново не е имало никакви видими следи
от твърдените наранявания.
В жалбата се посочва още, че в постановеното решение липсвали мотиви защо
съдът не цени гласните доказателства, в настоящия случай били събрани и други
доказателства, поради което декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябвало да се цени във
връзка с тях. Съдът не бил обсъдил и доказателствената тежест на представената
медицинска документация, предвид обстоятелството, че същата била с дата, значително по-
късна от твърдения за извършен акт на насилие. Поради това жалбоподателят счита, че по
делото били събрани достатъчно доказателства, че посочените контузии са получени по
начин и време, различни от твърдените в молбата такива, които доказателства оборвали
приетия от съда за доказан факт, като освен твърденията на молителката, не били налице
други доказателства, установяващи авторство на ответника за констатирания в
медицинската документация резултат. Освен това, съдът не бил взел предвид, че между
депозирането на молбата през м. август 2020г. и датата на постановяване на решението -
02.02.2021г., бил изтекъл голям период от време, през който молителката не е разполагала с
издадена заповед за незабавна закрила и въпреки това по делото не се установили действия,
които да предполагат поддържането в нея на страх и притеснения за живота и здравето й
или психически и емоционални посегателства от страна на жалбоподателя.
Във въззивната жалба се поддържа, че наложената мярка отстраняване на
жалбоподателя от съвместно обитаване на жилището, находящо се в гр. Перник, ул. „15“, №
10 за срок от една година, била неправилна и незаконосъобразна, тъй като видно от
представения нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на
недвижим имот № 12, вх. № 890, том 3 дело № 347 /2012г. на Служба по впиванията при
Пернишки районен съд, молителката и Йордан Веселинов И. (син на ответника от
предходен брак, който заедно със семейството си обитава посочения имот) били придобили
поземлен имот, ведно с построената върху него масивна жилищна сграда в режим на
съсобственост - ½ ид.ч. за молителката и ½ ид.ч. за Й. В. И.. Поради това, налагайки мярка
на ответника за обитаване на целия имот, съдът бил извършил разпореждане с правото му
на ползване, учредено от трето за делото лице и ограничил правото му да пребивава при
сина си. Освен това съдът бил постановил посочената мярка, вземайки предвид, че за
2
ответника било налично право на ползване върху друг имот, от което право обаче, на
30.09.2013г. В.И. направил отказ, поради необходимостта върху имота да бъде учредена
договорна ипотека без същият да бъде обременен с тежести. След последното заседание по
делото пред районен съд, проведено на 16.01.2021г., молителката обявила за продан
посочения имот. Жалбоподателят счита, че обстоятелството, че към датата на депозиране на
въззивната жалба същият разполага единствено с учреденото му право на ползване по
отношение на имота, находящ се в ***, следвало да бъде взето предвид от въззивния съд при
постановяване на своето решение, тъй като било новооткрито, като за него представя
писмени доказателства и прави доказателствено искане за допускане на един свидетел,
който да удостовери, че след датата на последното заседание по делото - 16.01.2021г.
имотът, находящ се в ***, бил обявен за продажба от молителката.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 267 от ГПК и дадените
задължителни указания с Тълкувателно решение № 2/2019г. по т.д. № 2 / 2019г. на ОС на ГК
на ВКС с оглед даденото тълкувателно разяснение, че производството по чл. 12 ЗЗДН е
такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, разглежда се открито
съдебно заседание, в което страните представят допустими по ГПК доказателства, които
могат да бъдат събирани и служебно от съда (чл. 14, ал. 1 ЗЗДН), а съдът допуска
доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, като в хода на
производството не се прилагат процесуалните преклузии по ГПК, и страните могат да сочат
всякакви факти (не само нововъзникнали и новооткрити) до решаването на спора –
настоящият съдебен състав счита, че следва служебно да извърши справка за образуваните
по Закона за защита от домашно насилие дела, срещу ответника; да изиска от ОД на МВР –
Перник информация постъпвали ли са оплаквания за извършено от домашно насилие,
образувана ли е преписка за това, предприети ли са спешни мерки по ЗЗДН и изготвяни ли
са други документи освен тези предоставени по настоящото дело за ответника; изиска от
Психиатрично отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова“ гр. Перник информация дали
ответника се води на психиатричен отчет; изиска справка от НБД „Население“ за
постоянния и настоящия адрес на ответника и от „Регистъра на трудовите договори“ при
НАП за регистрираните за ответника трудови договори и реализирания от него доход.
Представените към жалбата писмени доказателства – нотариално заверена
декларация от 30.09.2013г. и разпечатка от сайт на агенция за недвижими имоти от
09.02.2021г., настоящия съдебен състав счита за допустими и относими, доколкото в
подадената въззивна жалба се сочи, че наложената мярка отстраняване на ответника от
съвместно обитаваното жилище находящо се *** била неправилна и незаконосъобразна,
тъй като единственото жилище с което разполагал ответника бил този имот, а другия имот
находящ се в *** бил изнесен на публична продан и закупен от молителката.
По отношение на направеното с въззивната жалба доказателствено искане за
допускане до разпит на един свидетел за установяване на обстоятелството, че след датата на
съдебното заседание по делото – 26.01.2021г. имота находящ се в ***е обявен за продажба
от молителката, макар и допустимо настоящия съдебен състав счита, същото за неотносимо
към изясняване предмета на спора, тъй като имотите които се сочат като собствени на
молителката и ответника са различни, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.01.2022 г. от
3
11.10 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка от РС Перник за образуваните по Закона за
защита от домашно насилие дела, срещу посоченото лице В. Д. И. с ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗИСКА от ОД на МВР Перник информация постъпвали ли са оплаквания
за извършено от В. Д. ИВ. ЕГН ********** домашно насилие, образувана ли е преписка за
това, предприети ли са спешни мерки по ЗЗДН и изготвяни ли са други документи освен
тези предоставени по настоящото дело.
ДА СЕ ИЗИСКА от Психиатрично отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова“ гр.
Перник информация дали лицето В. Д. ИВ. ЕГН ********** се води на психиатричен отчет.
ДА СЕ ИЗГОТВИ служебна справка за съдимост на лицето В. Д. ИВ. с ЕГН
**********.
ДА СЕ ИЗГОТВИ служебна справка за постоянен и настоящ адрес и регистрирана
трудова заетост и реализирани доходи на лицето В. Д. ИВ. с ЕГН **********.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените с жалбата писмени доказателства
нотариално заверена декларация от 30.09.2013г. и разпечатка от сайт на агенция за
недвижими имоти от 09.02.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на гласни доказателства.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на ПОМИРЕНИЕ, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. До помирение може да се достигне и по време на процеса, като съдът
може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение
прекрати съдебното производство. При постигане на помирение, може да се поиска
възстановяване половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5