РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1321/6.7.2022г.
гр. Пловдив, 06.07.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
Пловдив, XXV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
д. № 1135 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 от Административно-процесуалния
кодекс във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на В.С.В., с
ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0333-000069 от 19.03.2022 г., издадена от началник РУ – Полиция
Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.171,т.2А,б.“А“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят моли да се
отмени заповедта като незаконосъобразна. Твърди,че не е знаел, че водачът И.И.не притежава СУМПС. Възразява,че е нарушено правото му на
защита, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е
разбрал в какво точно се състои нарушението на закона от негова страна.
Претендира разноски.
Ответната страна – началник
РУ – Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, оспорва жалбата, като неоснователна.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
ЗППАМ е връчена на адресата на 11.04.2022 г., а
жалбата против нея е депозирана пред настоящата инстанция на 14.04.2022
г. – в рамките на срока за оспорване. Жалбата е подадена от
заинтересована страна, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установява,че В.С.В., като собственик на л. а. „Опел Астра“ с рег. № ****, на 19.03.2022 г. около 21:15 ч. в с.
Куртово Конаре, на кръстовището между ул. „Първа“ и ул. „Девета“, допуснал да
бъде управлявано МПС от лицето И.Н.И., ЕГН **********, лишен по съдебен ред с
НОХД № 1026/01.03.2022 на РС – гр. Пловдив.
За това деяние на ***е съставен АУАН № АД
229907/19.03.2022 г., въз основа на който пък, е издадено НП № 22-0333-000196/28.03.2022
г.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: - Протокол № 1544/01.03.2022 г. по НОХД № 20225330201026 по описа за
2022 г. на Районен съд – Пловдив; писмо изх. № УРИ 333 000-3762/27.05.2022
г. на РУ на МВР – Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив; писмо изх. № УРИ
333 000 3420/19.05.2022 г. на РУ на МВР – Стамболийски при ОД на МВР –
Пловдив и НП № 22-0333-000196/28.03.2022 г., издадено на И.Н.И..
От така изложеното настоящият състав на съда намира,
че по несъмнен начин е установено наличието на предпоставката за налагане на процесната ПАМ – управление на автомобил, собственост на
жалбоподателя В.В., от лице, което не притежава
свидетелство за управление.
В заповедта не е налице неяснота относно вида на
автомобила и регистрационния му номер, както и, че мярката се налага имено по
отношение на това МПС, чиито регистрационни табели са били иззети.
СРМПС и двата броя регистрационни табели са иззети при
налагането на мярката, в изпълнение на разпоредбата на чл.172 ал.4 от ЗДвП.
Изброяването на отнетите документи и регистрационни табели в заповедта има отношение към начина на
изпълнение на мярката, а не към нейното съдържание, а начинът на изпълнение не
е предмет на оспорване в рамките на настоящото производство.
Оспореният административен акт е издаден от началник
РУ на МВР – Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив. Съгласно разпоредбата на
чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171 т.2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив,
издадена в изпълнение на Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи и на основание чл.43 ал.4 от ЗМВР, същият е оправомощил посочените в нея административни органи и
служители от дирекцията да прилагат ПАМ, като за процесната
мярка сред така оправомощените органи е и началник на
РУ на МВР за съответната територия на управлението. Горното налага извода, че оспорената
заповед е издадена от оправомощен орган в рамките на
неговата компетентност.
Според правната норма на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки,
между които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. В случая, безспорно е налице последната хипотеза –
прекратяване регистрацията на автомобил на собственик, чието МПС е управлявано
от лице, за което се е реализирало едно от така изброените обстоятелства, а
именно – същото е лишено от право да управлява МПС по съдебен ред.
ПАМ, като вид държавна принуда, не е наказание, поради
което въпросът за наличието на вина не е в основата на хипотезата на
приложимата нормативна разпоредба. Предвид различния вид принуда, ПАМ се
разграничава от наказанието, наложено с наказателно постановление за същото
деяние; тя е самостоятелен вид държавна принуда, която се реализира от органа
при наличието на нормативно предвидени предпоставки, а сред тях не е
наличието на виновно поведение на адресата. То би било задължителен
елемент, но от състава на административно наказателната отговорност, каквато в
случая не се търси от В..
В тази насока, неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че органът е допуснал нарушение като не е взел предвид, че В.
е считал, че водачът е редовен, тъй като СУМПС фактически се е намирало в него.
Наличието на такова знание/незнание и/или съгласие, не е елемент от състава на
разпоредбата, за да се установява и взема предвид.
Адресат на мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП може да бъде
само лицето, изрично визирано в правната норма, т. е. субектът, по отношение на
който, законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в
разпоредбата ПАМ и това е собственикът на МПС - в случая жалбоподателя. Макар и
конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде
законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат
охранени особено важни обществени интереси - каквито без съмнение са
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на
останалите участници в движението. Възможността за ограничаване на правото на
собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл.17 ал.5 и чл.35
ал.1 от КРБ и е приложима, когато следва да бъдат защитени националната
сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да
бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Следователно,
законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните, в
определени случаи, не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия
правов ред. Поради това личният интерес на съсобственика няма приоритет спрямо
обществения, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а
съразмерността винаги следва да се съобразява с основната цел на закона.
Законодателят е предвидил прилагане на мярката за собственик на автомобил,
управляван от неправоспособен водач, винаги, независимо дали водачът е самият
собственик или друго лице, с цел да се предотврати предоставянето на МПС на
лица, които нямат право да го ползват. Следва да се има предвид, че ПАМ по
чл.171 т.2а от ЗДвП не цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица /в
случая – на собственика/, а постигане на правно определен резултат -
подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на
пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти
участници в движението (Срав.: мотивите към ЗИД на
ЗДвП - http:/parliament. bg/bills/43/653-19-3.pdf и http:/parliament. bg/bills/43/554-01-162.pdf ) и
съобразяването на промените с Националната стратегия за подобряване
безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011- 2020 г.,
приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет.
Законовата разпоредба предпоставя засягане на правата
на съсобственик, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата. Предвидената мярка е израз на
държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС при
изрично регламентираните хипотези, сред които е и процесната,
което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали от
т. нар. война на пътя. Това въздействие върху субекта е преценено от
законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения.
Крайният резултат е осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение, чрез препятстване възможността за движение по пътищата на
ППС, макар и то да остава под властта на неговия собственик/собственици.
Противното би означавало МПС да запази регистрацията си и да бъде годно за
участие в движението, при което се губи възпиращият ефект на ПАМ.
В разпоредбата на чл.171 т.2а от ЗДвП е предвидено, че
принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една
година. В конкретния случай, компетентният орган е определил минимално
предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за законосъобразност
и съразмерност на наложената ПАМ въпреки липсата на мотиви относно определения
срок, след като същия и минимално възможния такъв. Определеният минимален срок
е за нарушение, типично за вида си, поради което настоящата инстанция намира,
че не са налице нарушения на принципите за съразмерност и справедливост.
„Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на
преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност.
При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за
прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи
предвидената в ЗДвП ПАМ.
Следва да се посочи също така, че заповедта
за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с
който се установява нарушение, и от санкционния акт,
с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда
дейността по налагане на административно наказание. Следователно, нормите на
ЗАНН и НК са изцяло неприложими в случая, а оттук и, доколкото по
административното производство, нито административният орган, нито съдът следва
да преценяват въпроса за вината, то знанието на собственика на ПС дали
последното е управлявано от лице измежду посочените в чл.171 т.2а от е изцяло ирелевантно. Субективното
отношение на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия
състав на посочената норма. Законово условие за прилагане на мярката е
единствено ПС да е управлявано от неправоспособен водач. Наличието или не
на противоправно поведение
от страна на собственика е без правно значение, защото законът не се интересува
от вината му при налагане на ПАМ. Каза се, решаващото в случая е, че
собственото му ПС е управлявано от лице, което не притежава СУМПС, което
обстоятелство в условията на обвързана компетентност задължава административния
орган да издаде процесната заповед,
без да има възможност на преценка дали да я издаде или не.
Няма спор, че при направената проверка
от младши полицейски инспектор при РУ на МВР – Стамболийски на 19.03.2022 г. в
системата на „Пътна полиция“ ПРИ ОД на МВР е установено, че ***е лишен от право
да управлява МПС, считано от 01.03.2022 г., което не се отрича и от
жалбоподателя и се подкрепя от представения в хода на съдебното производство
протокол № 1544/01.03.2022 г. по НОХД № 1026/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
Фактическото владение на СУМПС у водача, не означава, че последният има право
да управлява ПС, още повече, че при уведомяване на съответния орган, който има
правото да отнема този вид документ за правоспособност са именно органите на
МВР. В случая това е сторено, но подобно уведомяване изискване технологично
време – в случая информацията на хартиен носител е забавена до 21.03.2022 г.,
то безспорно е установено, че тя е била въведена своевременно в информационната
система на „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. В този смисъл е
неоснователно възражението на жалбоподателя в насока, че е считал Игнатов за
„редовен“ водач на МПС.
С оглед изложеното съдът намира, че актът притежава
всички необходими реквизити. От съдържанието му става по несъмнен начин ясно по
каква причина и на какво нормативно основание се налага процесната
мярка. Фактическите констатации съответстват на съдържанието на приложената
нормативна разпоредба. Осъществен е фактическият състав на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения на
материалния закон или на основни негови принципи и цели, което налага извода,
че заповедта се явява законосъобразна и, като такава, следва да бъде оставена в
сила, а подадената против нея жалба да се остави без уважение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.В., с
ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0333-000069 от 19.03.2022 г., издадена от началник РУ – Полиция
Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.171,т.2А,б.“А“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ****
и 2 броя рег.табели ****.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: