№ 187
гр. Пловдив, 07.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Стоян Ат. Германов
Х. В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора А. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно
гражданско дело № 20225000500318 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
За жалбоподателя П. на РБ, редовно призовани, се явява прокурор А. Я..
Ответник Н. Т. К., редовно призован не се явява, за него се явява
адвокат Х. Г. Г..
За Апелативна прокуратура като контролираща страна се явява
прокурор А. Я..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх. № 261923/09.05.2022 г. от П. на РБ чрез
Окръжна прокуратура – С.З. против Решение 260012/20.04.2022 г. по гр.д.
3163/2020 г. на Окръжен съд – С.З., с което е осъдена П. на РБ с адрес: С., бул.
„В.“ № 2, БУЛСТАТ - ... да заплати на Н. Т. К. с ЕГН – ********** с адрес:
1
град Г., област С.З., ул. „А.С.“ № 8 сумата от 100000-сто хиляди лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди -
изразяващи се в преживени психически и морални страдания, вследствие на
неоснователно повдигнато и поддържано обвинение, продължило извън
разумния срок и неоснователно наложена мярка за принуда „отстраняване от
длъжност” по досъдебно производство № 1/2009 г. по описа на ОСО при ОП –
П. наказателното производство, по което е прекратено с влязло в сила
Определение от 28.03.2016 г., по нохд № 457/2015 г. на Окръжен съд – С.З.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2017 г., до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният от К. иск в
останалата му част за размера над 100000 лева до претендирания размер
200000 лева, както и за заплащане на законна лихва върху главницата за
периода от 28.03.2016 г. до 08.09.2017 г. като неоснователни.
Със същото Решение ПРБ е осъдена да заплати на Н. Т. К. сумата от
38685.77 лева - тридесет и осем хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и 77
стотинки представляващи имуществени вреди - пропуснати ползи от
неполучени месечни възнаграждения за периода от месец октомври 2009 г. до
месец юли 2011 г. , в резултат на неоснователно повдигнато обвинение и
неоснователно наложена мярка за принуда „отстраняване от длъжност” по
досъдебно производство № 1/2009 г. по описа на ОСО при ОП – П.,
наказателното производство, по което е прекратено с влязло в сила
Определение от 28.03.2016 г. по нохд № 457/2015 г. на Окръжен съд – С.З.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2017 г., до
окончателното й изплащане, като е отхвърлена претенцията за заплащане на
законна лихва върху главницата за периода от 28.03.2016 г. до 08.09.2017 г.
като неоснователна.
С това Решение ПРБ е осъдена да заплати на Н. Т. К. и сумата от
8057.41 леваосем хиляди петдесет и седем лева и 41 стотинки,
представляващи имуществени вреди – пътни разходи за пътуване до С., П. и
С.З., по повод неоснователно повдигнато обвинение и неоснователно
наложена мярка за принуда „отстраняване от длъжност” по досъдебно
производство № 1/2009 г. по описа на ОСО при ОП – П., наказателното
производство, по което е прекратено с влязло в сила Определение от
28.03.2016 г., по нохд № 457/2015 г. на Окръжен съд – С.З., заедно със
2
законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2017 г., до окончателното
й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част за размера над
8057.41 лева до 8390.37 лева, както и за заплащане на законна лихва върху
главницата за периода от 28.03.2016 г. до 08.09.2017 г. като неоснователни.
Със същото Решение ПРБ е осъдена да заплати на Н. Т. К. сумата от 10
лева-десет лева, представляваща платената по делото държавна такса; сумата
от 250 лева-двеста и петдесет лева за възнаграждение за вещо лице и сумата
2925 лева-две хиляди деветстотин двадесет и пет лева разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, както и да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския окръжен
съд сумата 1232 лева - хиляда двеста тридесет и два лева, представляващи
направени разноски в производството за експертизи.
Решението се обжалва като неправилно и необосновано и се иска
намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди
съобразно трайната съдебна практика по аналогични случаи, както и да бъде
отменено решението в осъдителната част на имуществени вреди изцяло
поради недоказаност. Във въззивната жалба се развиват доводи относно
продължителността на наказателното производство; броя на подигнатите
обвинения; относно изтекла давност на иска за обезщетение по повдигнато
обвинение по чл. 321 от НК; липсата на доказателства относно влошаване на
здравословното състояние на въззиваемия; неотчитане от съда на
обстоятелството, че един от разпитаните свидетели е бил също обвиняем и
подсъдим в наказателно производство; ищецът от 2003 г. винаги бил печелил
изборите за кмет на общината в град Г., което опровергавало твърденията, че
наказателното производство се отразило негативно на политическата му
кариера; организиране от самия въззиваем на разгласа на случая чрез
медийни публикации и на публични протести пред сграда на прокуратурата в
П.; забавяне на наказателното производство поради законодателни промени в
подсъдността; фактическата усложненост на наказателното дело, поради
наличие на множество обвиняеми, респ. подсъдими; критериите, които би
следвало да бъдат съобразени при прилагане на понятието „справедливост“.
Анализират се имуществените претенции на въззиваемия К. относно размер
на неизплатено трудово възнаграждение, включително и по отношение на
това за чия сметка са задълженията за осигуровки; както и относно
3
претенцията за изплащане на пътни разходи се коментира отсъствие на част
от съдебните заседания и друга част, на която не е даван ход не по причина на
прокуратурата. Излагат се доводи относно изводите на
съдебноикономическата експертиза свързани с разстояния между населени
места, брой пътувания и цена на гориво. Не се сочат доказателства, не се
правят доказателствени искания.
Внесен е отговор на въззивната жалба с вх.э№ 262304/09.06.2022 г. от
първоначалния ищец Н. Т. К. чрез процесуалния му пълномощник – адвокат
Х. Г. Г., вписан в Адвокатска колегия – С.. Излагат се доводи, че въззивната
жалба е подадена от страна, различна от ответника. Следва по повдигнатия
въпрос за процесуалната легитимация на жалбоподателя да бъдат изслушани
обясненията, уточненията и становищата на призованите страни в открито
съдебно заседание. В отговора на жалбата се излагат доводи и възражения по
същество: относно срока на продължилото наказателно производство; броя на
предявените обвинения за тежки престъпления против въззиваемия; липса на
възражение погасяване по давност на иск за обезщетение за вреди по чл. 321
от НК, поради липса на валидно внесен писмен отговор на ИМ пред
първостепенния съд; относно правилното прилагане от съда на разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД; наличието на реални вреди при прилагането на мярката за
процесуална принуда – отстраняване от длъжност, а именно дължими трудови
възнаграждения и осигуровки, както и наличие на претърпени имуществени
вреди произтичащи от реални пътни разноски. Изразява се становище за
правилност на първоинстанционното решение и оставяне без уважение на
въззивната жалба. Не се сочат доказателства, не се правят доказателствени
искания.
Прокурорът: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Адв. Г.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Поддържам
възражението направено в писмения отговор по отношение
представителството на прокуратурата.
Прокурорът: Този въпрос е решен с тълкувателно решение от 2005 г.,
поради което не е нужно повече да коментираме.
Съдът след съвещание прецени следното:
4
Прокуратурата като елемент на Съдебната власт в своето единство има
различни проявления. Когато прокуратурата участва като държавно
учреждение в гражданския оборот, тя се представлява съгласно ЗСВ от
нейния ръководител, а именно главния прокурор( когато се налага да се
сключват трудови договори, договори за услуги и т.н.)
Когато участва в производство по НПК, ГПК и други специални
нормативни актове като държавен орган, тогава прокуратурата не се
представлява от главния прокурор, а от прокурор, съгласно КРБ съответен на
съда и неговото процесуално представителство е определено от закона. В този
смисъл освен цитираното ТР от 2005 г., настоящият състав може да посочи
анотираната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 300 по
гр. дело 2262/2018 на IV ГО на ВКС.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението досежно процесуалното
представителство на прокуратурата в настоящия процес, направено от
въззиваемия чрез неговия процесуален представител адв. Г..
Прокурорът: Нямам искания.
Адв. Г.: Нямам искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата
изготвена от колегата от ОП, тъй като считам, че размерът е завишен и не
отговаря на критериите за справедливост. Моето становище е, че с оглед
характера на обвиненията и позицията, която е заемал на него се дължи по-
висок размер на обезщетение, но в конкретния случай считам, че точно този
определен от съда размер е по-голям и е в дисхармония с изискванията на
закона. Считам, че 1/2 от присъденото от съда обезщетение би отговаряло
5
на критерия за справедливост.
Поддържам изложените аргументи от колегата от ОП, като съвсем
накратко ще маркирам само няколко обстоятелства, които според мен
идентифицират акта на окръжния съд като едностранчив, на моменти
необоснован, необективно, а в определени случаи и противоречащ на
изискванията за добросъвестност. И да не бъда голословен ще започна с това,
че съдът е размножил характера на повдигнатите обвинения и от две ги е
направил шест, в абсолютно противоречие със закона. Продължаваното
престъпление е единно престъпление и това че са включени в него няколко
деяния не го размножават, както счита окръжния съд. По този повод и
относно характера на продължаваното престъпление има ТР № 2 от 2010 г. на
ОСНК на ВКС и там е отговорено, че то не е съвкупност от множество
престъпления и не напразно именно дори дадено лице да е автор на
продължавано престъпление, то не попада под забраната да му бъде
определена санкция по реда на чл.78а от НК. Определяйки обаче повече
обвинения, отколкото са налице, съдът е определил по-високо обезщетение от
нормалното.
На следващо място, аз считам, че съдът не е оценил и определени
обстоятелства, които определят по-нисък размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Все пак е следвало да отчете, че по отношение на
ищеца е била определена една от най-леките мерки за неотклонение. Отделно
от това определената гаранция не е била в някакъв травмиращ финансов
размер. Същият при това не е бил и задържан в никакъв етап от
производството. В тази връзка ще ви моля да отчетете и че въпреки
описателното обрисуване затова как се е отразило на политическия му живот,
това по никакъв начин не е попречило на неговата политическа кариера.
Разбира се, не омаловажавам разгласяването на обстоятелството, но все пак
следва да се отчитат и конкретиките на особеностите на този казус,
включително и че самият ищец не е бягал от търсене на публичност по казуса.
Ще се спра и на даден сегмент от присъденото обезщетение, касаещо
присъдените разноски за пътувания. Нямаме никакви доказателства по
делото, че такива в конкретен размер са били направени от страна на ищеца.
Единствено е установено, че същия е ползван автомобила и какво от това?!
Това означава ли, че с този автомобил е пътувал за всяко заседание? Нямаме
6
никакви доказателства в тази насока. Налице е абсолютно произволно
твърдение на съда обосновано не на факти, а на предположения. Така както
правилно е отбелязал колегата от окръжна прокуратура, може да е пътувал
само няколко пъти с този автомобил, да е ползвал различни превози, да е
пътувал съвместно с други лица. Никой съдебен акт не може да почива на
предположения, както се е случило по това дело.
Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии, не съм съгласен със становището
на АП Пловдив. Част от своите доводи съм изложил в отговора на въззивната
жалба и които поддържам.
Напълно неясно е споменато приложението на чл. 78а от НК.
Обвинението на моят доверител изключва приложението на този текст, както
и приложение на чл. 23-25 от НК. На практика във въззивната жалба се
правят две искания – да се отмени решението в частта за присъдените
имуществени вреди и да се намали размера на присъдените неимуществени
вредите.
По отношение на имуществените вреди те са два вида. Едните са
транспортни разходи а другите са неплатени заплати и осигуровки.
Апелативна прокуратура твърди, че няма доказателства. Доказателствата са в
делото. Има протоколи от съдебните заседание и се вижда, че над 50 съдебни
заседания ищецът е присъствал в гр. С.. По-точно доказателство от съдебния
протокол аз не виждам какво може да се представи. Неговото явяване по
закон беше задължително и той се е явявал на всички съдебни заседания.
Отделно се е Явявал на заседания във връзка с неговото отстраняване от
длъжност както пред Окръжен съд С.З. и в АС Пловдив по обжалване. Тези
явявания също са установяват от съдебните протоколи, тъй като присъствието
на ищеца в съдебната зала е отразено именно в тези протокол. Така че това са
едни реални разходи, които той е направил. А доколкото дали е ползвал този
или онзи автомобил възражението също е неоснователно, тъй като по делото
има писмен договор за ползване на конкретен автомобил. И именно
ползването на един конкретен автомобил като марка и модел даде основание
на съда да допусне и назначи експертиза, която изчисли точно разхода, който
този автомобил има. Това по отношение на част от имуществените вреди.
Другата част представлява неплатени осигуровки и заплати и там ССЕ
много точно е изчислила техния размер. Затова логично тази претенция на
7
ищеца беше уважена от окръжния съд.
Не споделям становището, че видите ли той не е бил задържан и
гаранцията в размер на 4 000 лева не била никак голяма. Това е така, но моля
да отчетете факта, че доверителят ми беше отстранен от длъжност за 2 години
и през тези 2 години не е получавал заплата. Така че да се твърди, че
гаранцията от 4 000 лева не била висока, ами този човек е бил без доходи за 2
години. Така че решението е обосновано и правилно по отношение на размера
на неимуществените вреди.
По отношение на неимуществените вреди се твърди, че размерът е
завишен, не е справедлив. Нашата претенция беше двойно по-голяма за
присъждане на неимуществени вреди, но въпреки всичко, когато се
запознахме с решението на окръжния съд преценихме, че съдът е направил
прецизен анализ на доказателствата по делото и се е стигнало до един
правилен извод, че определеният размер за неимуществени вреди е
справедлив и аз и доверителят ми приехме този извод.
Така че, моля да оставите въззивната жалба без уважение и да
постановите решение, с което да потвърдите решението на ОС С.З..
Съдът предоставя възможност на страните 7 – дневен срок за
представяне на писмени защити.
Адв. Г.: Моля да ми изпратите копие от протокола от днешното
съдебно заседание на имейл – .....
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
Да се изпрати копие от протокола на посочения от адв. Г. имейл след
неговото подписване.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 07.11.2022 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8
9