РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. ХАСКОВО, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215600600446 по описа за 2021
година
Производството е по Гл.21 от НПК.
Образувано е по въззивни жалби на адв.А.В. и адв.Т.Н. от АК- Х., в
качеството им на защитници на подс.К. Т. М., против Присъда №260018/15.04.2021г.,
постановена по НЧХД №1057/2020г. по описа на РС -Хасково.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд признал подс.К. Т. М. от
с.К., обл.Х. за виновен, в това, че на 21.10.2020г., в с.К., обл.Х., причинил на Ю. Х. Ю. от
с.К. обл.Х., разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 НК и 129 НК, а именно:
белег от рана на вътрешната лигавица на горната устна, контузия на кръста- болка,
кръвонасядания в лявата лицева половина, представляващи лека телесна повреда, поради
което и на основание чл.130 ал.1 НК вр. чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна
отговорност, като му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. Със
същата присъда подс.К. Т. М. бил осъден да заплати на Ю. Х. Ю. сумата в размер на 600
лева, представляваща обезщетение по чл.45 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания, в резултат на причинената лека телесна повреда, ведно със законната
лихва, считано от 21.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в
останалата му част, за разликата до пълния предявен размер от 3000 лева, отхвърлил като
неоснователен. С обжалваната присъда подс.К. Т. М. бил осъден да заплати по сметка на
РС-Хасково сумата в размер на 50 лева, представляваща дължимата държавна такса върху
уважената част от гражданския иск, както и да заплати на Ю. Х. Ю. сумата в размер на 1062
лева за сторените разноски по делото.
Във въззивната жалба и допълнението към нея, депозирани от адв.А.В., се
1
излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Намира, че съдът е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, като не извършил анализ и оценка на
събраните по делото доказателства. Твърди, че са налице съществени противоречия между
изложеното в частната тъжба и показанията на разпитаните по делото свидетели, които не
са били обсъдени в мотивите на присъдата. Счита, че съдът е игнорирал необосновано
изложеното от вещото лице при изслушването му в хода на проведеното съдебно следствие.
Прави извод, че не са събрани доказателства за това подсъдимият да е осъществил деянието,
за което е предаден на съд. Намира определения от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди за несъобразен с критериите, заложени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и
утвърдената съдебна практика по приложението й. Най-сетне счита, че размерът на
присъдените в полза на частния тъжител разноски по делото, не е доказан и отделно от това
не е съобразен с Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатското
възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваната присъда като оправдае подсъдимия, да
отмени или намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и
да отмени или намали размера на присъдените в полза на частния тъжител разноски по
делото. С въззивната жалба е направено доказателствено искане за повторно изслушване на
вещото лице относно механизма на причиняване на описаните в СМЕ телесни увреждания.
Претендира сторените разноски по делото.
Във въззивната жалба, депозирана от адв.Т.Н., също се излагат доводи за
неправилност на постановения съдебен акт. На първо място твърди, че съдът е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, посочвайки погрешно името на
подсъдимия в определението, с което същият е предаден на съд и разглеждайки частна
тъжба, в която имената на тъжителя са изписани по различен начин. На второ място прави
извод, че присъдата е постановена в нарушение на чл.303 НПК, при наличие на съществени
противоречия между изложените в частната тъжба твърдения и установеното от събраните
доказателства в хода на проведеното съдебно следствие. Намира, че по делото не са събрани
доказателства за това подсъдимият да е причинил посочените в определението за предаване
на съд телесни повреди, изразяващи се в контузия на кръста и кръвонасядания. Освен това
счита, че „белегът“ сам по себе си не може да има характер на телесна повреда. Твърди, че
предявеният граждански иск не е доказан по основание и размер, а определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критериите за справедливост. Намира
за прекомерен размера на присъдените в полза на частния тъжител разноски по делото.
Моли обжалваната присъда да бъде отменена във всичките й части. Претендира сторените
разноски по делото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитниците на подсъдимия
поддържат депозираните въззивни жалби по изложените в тях съображения. Подсъдимият
от своя страна се присъединява към направените с тях искания до съда. Частният тъжител и
неговият повереник оспорват жалбите. Направеното с въззивната жалба на адв.А.В.
доказателствено искане за повторно изслушване на вещото лице е допуснато с определение
на съда, а впоследствие- отменено, след изслушване становищата на страните. В последната
си дума пред въззивния съд подсъдимият прави искане за отмяна на първоинстанционната
присъда.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивните
жалби, като взе предвид наведените съображения и изявленията на страните,
направени в съдебно заседание, преценявайки наличния по делото доказателствен
материал и след извършване на цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са допустими като подадени в срок, от активно легитимирани
страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същевременно въззивните жалби са
2
основателни, тъй като в хода на първоинстанционното съдебно производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо мотивите към
атакуваната присъда, представляващо основание за нейната отмяна.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по тъжба на Ю. Х. Ю.
против К. Т. М. за престъпление по чл.130 ал.1 от НК. С тъжбата е предявен и граждански
иск за причинени неимуществени вреди от деянието в размер на 3000 лева. В тъжбата са
очертани фактическите твърденията на тъжителя, касаещи повдигнатото обвинение.
Посочени са времето, мястото и конкретните действия на подсъдимия. Същите са преценени
от първоинстанцинния съд като съставомерни за престъплението по чл.130 ал.1 от НК, за
което подсъдимият е предаден на съд. В хода на съдебното следствие са разпитани
свидетели, подсъдимият е депозирал обяснения, назначена и изготвена е
съдебномедицинска експертиза, изслушано е вещото лице, приобщени са писмени
доказателства. С обжалваната присъда районният съд признал подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК и уважил частично предявения граждански
иск за неимуществени вреди. В мотивите към обжалваната присъда съдът изложил
фактическа обстановка, в която приел за установено, че подс.К.М., приближавайки отзад
тъжителя, го хванал за шията и замахнал да го удари. Двамата започнали да се дърпат и
боричкат, като подсъдимият изтеглил рязко ръката си и с нокти причинил рана на
вътрешната лигавица на горната устна на пострадалия, откъдето потекла кръв. Подсъдимият
ударил тъжителя по лицето с отворена ръка и така му причинил кръвонасядания в лявата
лицева половина, като при боричкането пострадалият получил и контузия- болка в кръста.
Настоящата въззивна инстанция намира, че на първо място в мотивите към
обжалваната присъдата липсва яснота въз основа на кои доказателства е приета за
установена изложената фактическа обстановка, касаеща механизма на осъществяване на
деянието. Районният съд лаконично заключил, че на база на събраните по делото
доказателства може да бъде направен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК. В мотивите си съдът не посочил
изрично показанията на кои свидетели кредитира, доколкото между тези на св.С. И., св.С.
А., св.Н. М. от една страна и тези на св.И. И., св.М. К.- от друга, са налице съществени
противоречия. При излагане на фактическата обстановка контролираният съд се задоволил
единствено с посочване на част от имената на свидетелите, които са присъствали на мястото
и по времето, визирани в тъжбата. По този начин въззивната инстанция е поставена в
невъзможност да извърши преценка на кои свидетелски показания съдът е дал вяра при
формиране на изводите си относно това кои факти приема за установени. За настоящия
състав остава възможността единствено да гадае как са формирани изводите на РС-Хасково.
Отделно, липсва какъвто и да било коментар на обясненията, дадени от подсъдимия,
доколкото същите имат характер и на доказателствено средство и като такива подлежат на
анализ и съпоставка със свидетелските показания.
На второ място, според описаното в тъжбата като фактология, с действията си
подс.К.М. причинил на тъжителя рана на вътрешната лигавица на горна устна, контузия на
кръста/болка/ и кръвонасядания в лявата лицева половина. В приетия като доказателство по
делото Лист за преглед на пациент в спешно отделение №14535/21.10.2020г. за установено
обективно състояние на пациента Ю. Х. Ю. е посочено: кръвонасядания /2-3/ в лява лицева
половина и контузна рана в областта на долната устна. В издаденото СМУ
№437/27.10.2020г. и изготвената по делото СМЕ в резултат на проведен преглед на
тъжителя са установени: белег от рана на вътрешната лигавица на горната устна, контузия
на кръста- болка, кръвонасядания в лявата лицева половина. Най-сетне, при изслушването
си пред първата инстанция, в проведеното открито съдебно заседание, вещото лице д-р Е.
поддържа депозираното експертно заключение, като същевременно посочва, че е налице
рана- устната е разцепена, има кървене на устните и зачервяване без кръвонасядане. При
така съществуващите противоречиви доказателства, свързани с характера на причинената
3
телесна повреда, без да направи дължимия им анализ, първоинстанционният съд е достигнал
до извод, че подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда по чл.130 ал.1 НК,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 НК и 129 НК, а именно:
белег от рана на вътрешната лигавица на горната устна; контузия на кръста- болка;
кръвонасядания в лявата лицева половина. В случая, от описаните в тъжбата телесни
увреждания, само едно би могло да се квалифицира като разстройство на здравето, а
именно- рана на вътрешната лигавица на горната устна. Не за такова увреждане обаче
подсъдимият е бил предаден на съд с постановеното от съда разпореждане/определение/, в
което първото поред изброено в тъжбата нараняване е посочено като белег от рана на
вътрешната лигавица на горната устна. Тук следва да се отбележи, че белегът сам по себе си
не представлява по своите медико-биологични характеристики телесна повреда, доколкото
същият е следствие от причинена вече такава. Отделно от това първоинстанционния съд не
се е съобразил и с утвърдената съдебна практика, според която кръвонасядането следва да се
разглежда като лека телесна повреда без разстройство на здравето. Същото се отнася и за
телесното увреждане, изразяващо се в контузия на кръста, причиняваща болка. Ноторно
известно е, че когато с деянието се причиняват на едно лице едновременно две или повече
по вид телесни повреди, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с
оглед най-тежкия резултат. По този начин съдът е постановил присъдата си при липса на
мотиви относно това защо приема, че подсъдимият е извършил именно престъпление по
чл.130 ал.1 НК.
Нормата на чл.305 ал.3 от НПК задължава съда в мотивите към присъдата да посочи
установените обстоятелства, доказателствените източници въз основа на които
обстоятелствата се установяват, както и правните съображения на съда за взетото решение.
При противоречиви доказателствени материали съдът е длъжен да изложи защо едни от тях
приема, а други не. Тези свои задължения в конкретния случай първоинстанционният съд не
е изпълнил, като изготвените мотиви към първоинстанционната присъда не отговарят на
изискванията на чл. 305 от НПК. Липсват убедителни и ясни аргументи кои от
противоречащите части на свидетелските показания и на обясненията на подсъдимия съдът
кредитира и кои не. Противоречивите и непълни мотиви, съгласно трайната съдебна
практика се приемат за пълна липса на мотиви и обуславят наличие на основание за отмяна
на атакуваната присъда по смисъла на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила не би могло да бъде отстранено от
настоящата инстанция, тъй като в противен случай процесуалните права на страните биха
били сериозно накърнени, тъй като ще бъдат лишени от една съдебна инстанция по фактите.
Отделно от изложеното въззивната инстанция намира, че първоинстанционият съд не е
изложил мотиви и по отношение гражданскоправната част на присъдата си. Лаконично е
посочен единствено фактическият състав на непозволеното увреждане, без да е обсъдена
основателността на ищцовата претенция. Размерът на присъдената като обезщетение сума
не е обоснован и при определянето му не е извършена дължимата съпоставка с установените
критерии за справедливост, заложени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и утвърдената съдебна
практика по приложението му. В този смисъл остава необоснована и отхвърлителната част
от диспозитива на съда, касаещ пълния предявен размер на гражданския иск. Поради
изложеното проверяваната присъда освен в наказателната, следва да се отмени и в
гражданската й част, защото допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила
засягат правата на тъжителя и в качеството му на граждански ищец.
При новото разглеждане на делото районният съд следва да проведe ново съдебно
следствие, при което да изследва обективно, всестранно и пълно правнорелевантните за
спора обстоятелства, без да допуска процесуални нарушения, да съобрази посочените в
настоящото решение констатации, да извърши цялостно и задълбочено обсъждане на
доказателствените материали и ако се налага да събере включително и по свой почин и
допълнителни доказателства за установяване на обстоятелствата и фактите, включени в
4
предмета на доказване.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото е изискан аудиозапис от
тел.112, който е предоставен на първоинстанционния съд, но същият не е фигурира сред
описанието на приетите по делото доказателства.
Най-сетне следва да се посочи, че по делото действително са допуснати грешки при
изписване имената на подсъдимия и тъжителя, които обаче не създават проблем с
индивидуализацията им, доколкото в присъдата лицата са посочени със съответните ЕГН.
Поради връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, въззивният съд не
следва да се произнася по въпроса за разноските по делото, а страните следва да направят
исканията си за присъждането им при новото разглеждане на делото пред първостепенния
съд.
Така мотивиран и на основание чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 от НПК, Окръжен съд-
Хасково
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда №260018/15.04.2021г., постановена по НЧХД
№1057/2020г. по описа на РС -Хасково и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия първоинстанционен съд, от фазата на подготвителните действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5