Решение по дело №56691/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2025 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20231110156691
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. С., 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20231110156691 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД моли да се осъдят ответниците Н. В. Т. /конституиран в хода на делото
на мястото на М. Т./ и Л. К. Т., да заплатят следните суми: Н. Т. с дял ¾ от задълженията за
имота - 1115.23 лв. стойност на доставена и незаплатената топлинна енергия за периода
1.5.2020 г. - 30.04.2022 г., 145.51 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 03.10.2023 г.,
34.78 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 1.9.2020 г.-
30.04.2022 г. и 7.99 лв. мораторна лихва за периода 15.11.2020 г. - 03.10.2023 г., и ведно със
законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане; Л. Т. с дял ¼ от задълженията - 371.74 лв. стойност на
доставена и незаплатената топлинна енергия за периода 1.5.2020 г. - 30.04.2022 г., 48.50 лв.
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 03.10.2023 г., 11.59 лв. цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода 1.9.2020 г.-30.04.2022 г. и 2.66 лв. мораторна лихва за
периода 15.11.2020 г. - 03.10.2023 г., и ведно със законната лихва върху главниците от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Поддържа, че като
съсобственици по наследство от В. Т., ответницата Л. Т. и М. Т. са били потребители на ТЕ
през процесния период за топлоснабдения имот – ап. 22 в гр. С., .............. Съответно,
ответникът отговаря за задълженията на майка си, П. в хода на делото. Ищецът твърди, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне, разпределение,
изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи условия са надлежно
публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно изричното им приемане.
Поддържа, че за процесния период в имота е доставена топлинна енергия, която е следвало
да бъде заплатена, но длъжниците не са изпълнили точно /в срок и по размер/ задължението
1
си. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията. Твърди и сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. с.” ЕООД,
като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, а след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Ищецът претендира плащане на вземанията в горепосочените
размери и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. Т. е депозирал отговор с приложен фискален бон за
плащане на всички задължения.
Ищецът признава плащането на задълженията и на двамата ответници и моли за
присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
Установява се от представения фискален бон, като не се оспорва и от ищеца, че всички
претендирани суми за главници и лихви, включително законната лихва до датата на плащане,
и разноските за държавна такса, са платени след подаване на исковата молба. Съобразно
това, исковете следва да се отхвърлят като погасени с плащане след завеждане на делото
Относно разноските:
Ищцовото дружество има право на неплатените разноски по делото. В случая не е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си ответниците са дали повод за
завеждане на делото. Съобразно с това ищецът има право на разноски за представителството
му от юрисконсулт. Съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и съответно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2
ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля
максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за
правната помощ. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато
сложността му е ниска /Определение № 518/03.12.2019 г. на Върховен касационен съд на
Република България, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 4461
по описа за 2019 г./. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като е
приключило в едно съдебно заседание без събиране на нови доказателства предвид
изършеното плащане. Ето защо следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 60 лв., от които Н. Т. дължи 45 лв., а Л. Т. – 15 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени с плащане след завеждане на делото, предявените от „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. С............., искове с правно основание
2
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на Н. В. Т., ЕГН **********, гр. С.,
.............., да заплати следните суми: 1115.23 лв. стойност на доставена и незаплатената
топлинна енергия за периода 1.5.2020 г. - 30.04.2022 г., 145.51 лв. мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. - 03.10.2023 г., 34.78 лв. цена на извършена усуга за дялово
разпределение за периода 1.9.2020 г.-30.04.2022 г. и 7.99 лв. мораторна лихва за периода
15.11.2020 г. - 03.10.2023 г., и ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, като погасени с плащане след завеждане на делото, предявените от „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. С............., искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на Л. К. Т., ЕГН **********, гр.
С............., да заплати следните суми: 371.74 лв. стойност на доставена и незаплатената
топлинна енергия за периода 1.5.2020 г. - 30.04.2022 г., 48.50 лв. мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. - 03.10.2023 г., 11.59 лв. цена на извършена усуга за дялово разпределение за
периода 1.9.2020 г.-30.04.2022 г. и 2.66 лв. мораторна лихва за периода 15.11.2020 г. -
03.10.2023 г., и ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. В. Т., ЕГН **********, гр. С., .............., да заплати в полза на “Т. С.” ЕАД,
ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. С., ............., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски по делото в размер на 45.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. К. Т., ЕГН **********, гр. С............., да заплати в полза на “Т. С.” ЕАД, ЕИК
.........., седалище и адрес на управление гр. С., ............., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски по делото в размер на 15.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Делото е разгледано с участието на трето лице-лице помагач на страната на ищеца – „Т. с.“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3