РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 735

 

гр. Пловдив, 13.04. 2020 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :         МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к. а.н. дело № 3841 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.М., против Решение № 2051/11.11.2019 г. на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., постановено по АНД № 3518 по описа на същия съд за 2019 г., с което наложената на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „Груп 97“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 27, представлявано от управителя К. И. К., с Наказателно постановление (НП) № 432807 – F448145/02.05.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив,  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв., за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е намалена на 500 лв.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалния закон. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а обжалваното НП да бъде потвърдено.

3. Ответникът по касационната жалба - „Груп 97“ ЕООД, не взема конкретно становище по спора.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите и за правото:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Груп 97“ ЕООД против НП № 432807 – F448145/02.05.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F448145 от 26.11.2018 г., съставен от М. К. Г. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 16.11.2018 г. в 01.00 часа, в търговски обект бар клуб “Галакси”, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 27, стопанисван от “Груп 97” ЕООД, е установено, че не всички продажби се регистрират и отчитат посредством въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.

При извършена от проверяващия екип проверка е установено, че за извършената покупка в 00:20 часа на услуга – заплащане на 2 броя такса вход на обща стойност 10 лв., платени в брой от Д. М. А. и М.В. Х., на И. Т. К. – на длъжност портиер, няма издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо на входа в обекта ФУ „Eltrade A300 SDVV“ с ИН на ФУ ЕD 229804 и ИН на ФП 44283269 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н – 18/13.12.2006 г.

В АУАН е отбелязано още, че извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касова разлика в размер на 320 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис и тези, маркирани във ФУ.

За извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с № 2499/16.11.2018 г. С този номер е изведен дневен отчет от проверяващите.

Нарушението е документирано с ПИП № 0376165/16.11.2018 г., като е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е довело до неотразяване на приходи.

7. За да измени наказателното постановление (досежно размера на наложената имуществена санкция), районният съд е приел, че от обективна страна дружеството е осъществило административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но макар административнонаказващият орган правилно да е посочил санкционната разпоредба, неправилно е определил размера на административното наказание. В тази връзка е посочено, че не са съобразени предвидените в чл. 27 от ЗАНН критерии, един от които е тежестта на нарушението. Според първоинстанционния съд не са налице обстоятелства, обосноваващи наличие на повишена обществена опасност на деянието и на дееца, които да изискват и по-високо наказание. Посочено е също така, че представените от ответната организация протоколи за извършени проверки, съдържащи констатации и за други нарушения, не са основание да се приеме, че процесното нарушение е с по-висока тежест. Такива биха могли да бъдат влезли в сила НП, но не и протоколи за проверка, които дори нямат качеството на АУАН и не установяват с необходимата обоснованост конкретно нарушение.

С тези съображения е обосновано изменението на спорното НП в частта, досежно наложената имуществена санкция, като последната е намалена от 1000 лв. на 500 лв. (в нейния минимум). Този размер според първоинстанционния съд, отговаря на изискванията на чл. 12 от ЗАНН, доколкото санкцията би въздействалата предупредително и превъзпитателно на нарушителя към спазване на установения правен ред и възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалба, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Само за пълнота, следва да се добави, че наложената като размер имуществена санкция в размер на 1000,00 лева, както правилно е приел районния съд, се явява прекомерна и несправедлива, доколкото няма изложени каквито и да било аргументи от страна на наказващия орган за причините, поради които се налага наказание над минималния предвиден в закона праг. В тази насока е налице нарушение на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, които императивно повеляват наказващият орган да обсъди посочените в тях обстоятелства и да мотивира своето решение за налагане на определено наказание. Не е изложен анализ на тежестта на нарушението и установени смекчаващи и/или отегчаващи вината обстоятелства, както и имущественото състояние на нарушителя. Така констатираната липса съдът не би могъл да запълни със изградени въз основа доказателствата едва на този етап от производството мотиви. Освен това, настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, както и с оглед обстоятелството, че не са събрани данни за други предходни, установени с влезли в сила актове нарушения от категорията на процесните, санкцията за извършеното нарушение правилно е определена от първоинстанционния съд в минималния предвиден от закона размер от 500 лева.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХХІV касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2051 от 11.11.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД  № 3518 по описа на същия съд за 2019 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                           

 

        2.