№ 603
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20205300501965 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от К.С. А., ЕГН **********, чрез
пълномощника му по делото адвокат Д. Т., против Решение №301 от 28.07.2020г.,
постановено по гр.д.№2755 по описа за 2019г. на Районен съд- Асеновград, I гр.с., с
което е бил отхвърлен предявения от него против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ иск за заплащане на сумата от 1690,16
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положени 239,953 ч.
извънреден труд, получени в резултат на преизчисляване с коефициент 1, 143 на
положените часове нощен труд през периода 10.12.2016г. - 10.12.2019г., както и
сумата от 209,61 лв.- сбор от дължимата мораторна лихва за периода от датата на
падежа на всяко вземане до 11.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.12.2019г. до
окончателното й заплащане. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново такова, с което да се уважат предявените искове. Претендират
се направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, чрез пълномощника й по делото юрисконсулт С. С., с който жалбата
се оспорва като неоснователна. Въз основа на изложеното в отговора се иска жалбата
да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендират се
1
разноски за настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснато нарушение
на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 7 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, като ищецът К.С. А., ЕГН **********, иска постановяване на решение, с
което ответната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
да бъде осъдена да му заплати сумата от 1690,16 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положени 239,953 ч. извънреден труд, получени в резултат на
преизчисляване с коефициент 1, 143 на положените часове нощен труд през периода
10.12.2016г. - 10.12.2019г., както и сумата от 209,61 лв.- сбор от дължимата
мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяко вземане до 11.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 11.12.2019г. до окончателното й заплащане. От фактическа страна по
делото няма спор между страните, че в процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответната дирекция, възникнало на основание Закона за МВР,
както и че е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време на 12-
часови дневни и нощни смени. От заключението на приетата по делото пред
въззивната инстанция съдебно- счетоводна експертиза се установява, че в периода
10.12.2016г. - 10.12.2019г. ищецът е положил общо 1697 часа нощен труд, който
не е бил приравняван в дневен с коефициент 1,143, като на ищеца не е било
заплащано възнаграждение за извънреден труд за допълнителните часове труд,
получени в резултат на приравняването.
Ищецът твърди, че тъй като съгласно КТ нормалната продължителност на
работното време през нощта е до 7 часа, то положеният от него нощен труд- от
22,00 ч. до 06,00ч., следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143 спрямо
2
нормалната продължителност на работното време от 8 часа дневно, както е
предвидено в чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Счита, че в резултат на преизчисляването следва да се
приеме, че е положил допълнително общо 243 часа извънреден труд, който не му
е бил заплатен от ответната главна дирекция с увеличение от 50% съгласно
чл.187, ал.6 от ЗМВР.
Тези доводи са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР в редакцията й действала
през процесния период работното време на държавните служители е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187, ал.3 от
същия закон работното време за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени,
сред които е и ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период, а
съгласно изречение четвърто от същата разпоредба, действало през процесния
период, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24- часов период. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.7 от ЗМВР за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време за
отработени до 70 часа на тримесечен период се компенсира със заплащане на
възнаграждение за извънреден труд, който се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.10 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е липсвало изрично правило за
преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове
труд между 22, 00 и 6, 00 ч. с коефициент 1,143, равен на съотношението между
нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта. Липсата
на такова правило в наредбата обаче не означава, че такова преизчисляване не
следва да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от
КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на
работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези
норми на КТ са част от въведената със същия специална закрила на нощния
труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на
3
държавните служители от МВР по силата на разпоредбата на чл.188, ал.2 от
ЗМВР. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 от ЗМВР, преди изменението на закона,
обнародвано в „Държавен вестник“, бр.60 от 2020г., е било предвидено, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Посочената разпоредба разрешава полагането на труд между 22,00 и
6,00 ч. за работещите на смени служители на МВР и следва да се тълкува като
доразвитие на правилото на чл.187, ал.1 от ЗМВР, установяващо 8- часов работен
ден за служителите на МВР, и по отношение на тези от тях, които работят на
смени. От съдържанието й обаче не може да се направи извод, че същата
предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите
на МВР през деня и през нощта, т.е. че приравнява по отношение на тях нощния
на дневния труд, тъй като това би поставило същите в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение
и би било в противоречие с изрично прогласеното в чл.188, ал.2 от ЗМВР
приложение по отношение на служителите на МВР на уредената в КТ специална
закрила на нощния труд. Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС служителите в МВР по
служебно правоотношение са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях, тъй като обратното би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а -
нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но
доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение.
Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите
на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им
се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В цитираната наредба на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй
като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбата,
издадени от министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
4
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да
изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е
надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма
часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.
При това положение при сумирано изчисляване на работното време за
работещите на смени служители на МВР следва да се приложи изрично уредения
в общото трудово законодателство /чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/ принцип за превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Допълнителен аргумент
за този извод е и обстоятелството, че със ЗИД на ЗМВР, обнародван в
„Държавен вестник“, бр.60 от 07.07.2020г., в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР
е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е
8 часа, а в разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗМВР е въведено правилото, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.
1. Това нормативно изменение е указание за това, че до приемането му в закона
не е била уредена нормалната продължителност на работното време на
служителите от МВР през нощта, т.е. налице е била празнота, което обосновава
прилагането по аналогия на общия режим за работниците и служителите по КТ.
Горните изводи не се променят и след постановяване на Решение от 24.02.2022 г.
по дело С- 262/ 2020 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно цитираното решение
член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
5
Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на
работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от
тях нощен труд. В случая, в българското законодателство до 2020 г. не съществува
норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от
решението на СЕС не променя становището на настоящата инстанция, което е
изложено по-горе в мотивите. Изложените по – горе изводи не се променят и от
приетото в т. 2 от цитираното решение на СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел. В мотивите на решението се приема, че що се отнася до обосноваността на
евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че съгласно постоянната
съдебна практика разликата в третирането е обоснована, когато се основава на
обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на
съответното законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври
2020 г., Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна
практика). Приема се, че възприетото становище, че в член 187, алинеи 1 и 3 от
Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е
еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през
деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване не отразява допустима от закона
цел, годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за
държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със
съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат
върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В
решението се сочи, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в
сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
6
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като
вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да
достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от
6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна
практика). Тук следва отново да се има предвид, че до 2020 г няма определена
нормална продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-
късно. А изложените доводи от жалбопадателя доводи за естеството на извършваната
дейност, с което се обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като
обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, защото
посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния характер на
длъжността, а не конкретно с полагането на нощен труд. Показателно в тази връзка е,
че до м. август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване
на нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице,
както бе посочено по-горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за
защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание и размер. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че за процесния период от време ищецът е положил общо
1697 часа нощен труд, по отношение на които не е било приложено правилото за
преизчисляване с коефициент 1, 143 и приравняване към дневен труд. След
преизчисляването им по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ на ищеца следва да бъдат
признати и заплатени още 243 ч. положен труд, които според заключението
съставляват извънреден труд и са на обща стойност 1700,72 лв. От заключението на
приетата съдебно- счетоводна експертиза се установява и че сборът от дължимите
на ищеца обезщетения за забава за периода от датата на падежа на всяко вземане
до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба- 10.12.2019г. възлиза
на 215,81 лв. Предвид горното предявените искове са основателни и следва да се
уважат, поради което обжалваното решение, с което същите са отхвърлени, следва
да бъде отменено като неправилно, като вместо това се постанови ново решение за
уважаване на исковете.
При този изход на делото, основателно е искането на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
В отговора на исковата молба и в отговора на въззивната жалба е направено
7
възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, което е основателно относно възнаграждението за
въззивната инстанция, тъй като размерът на същото /550 лв./ не е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото и с обема на извършената от
процесуалния представител работа във въззивното производство. Предвид горното и
с оглед материалния интерес по делото следва да се присъди по- нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция- 400 лв., като в
полза на ищеца се присъди общо сумата от 800 лв.- разноски за адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по делото Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд.-
Пловдив дължимата държавна такса за двете инстанции в размер на 176,41 лв.,
както и направените от бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 80
лв.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №301 от 28.07.2020г., постановено по гр.д.№2755 по описа
за 2019г. на Районен съд- Асеновград, I гр.с., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, да заплати на К.С. А., ЕГН **********, сумата от 1690,16 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положени 239,953 ч. извънреден
труд, получени в резултат на преизчисляване с коефициент 1, 143 на положените
1697 часа нощен труд през периода 10.12.2016г. - 10.12.2019г., както и сумата от
209,61 лв.- сбор от дължимата мораторна лихва за периода от датата на падежа на
всяко вземане до 10.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба- 11.12.2019г. до окончателното й
заплащане, както и сумата от 800 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд- Пловдив сумата от 176,41 лв.- държавна такса, както и сумата от
80 лв.- разноски за експертиза.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9