Р Е Ш Е Н И Е
№ 1691
гр. Пловдив, 20 август 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
август две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм.
дело № 1830
по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27 Закон за общинската собственост ЗОС/.
Образувано е по постъпила
жалба на Т.И.А., ЕГН ********** и А.Н.А., ЕГН ********** срещу заповед №
21ОА-1487/14.06.2021г. на кмета на община-Пловдив, с която се отчуждава ПИ с
идентификатор 56784.510.146 по КККР на гр.Пловдив, с адрес на ПИ: гр.Пловдив,
„Парк отдих и култура“, целият с площ 1034 кв.м., трайно предназначение на
територията- Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
стар идентификатор 56784.510.188, номер по предходен план 187, квартал 2 по
плана на ЖК“Кишинев“, който съгласно действащия ПУП-ПР на кв. „Хр.Смирненски“,
гр.Пловдив, одобрен с Решение № 294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019г. на
ОбС-Пловдив попада в уличната регулация на бул. „Свобода-продължение“ в
участъка от ул. „Перущица“ до ул. „Рая“.
Обжалването е в частта,
засягаща определеното равностойно парично обезщетение на Т.И.А. и А.Н.А.,
собственици на отчуждавания имот.
Жалбоподателят счита
същата за незаконосъобразна, в обжалваната част, и моли да бъде изменена, като
се определи по-висок справедлив размер на равностойното парично обезщетение по
чл. 22 от ЗОС. Твърди се, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна в тази
й част, тъй като размерът на обезщетението не е съобразен с индивидуалните
характеристики на имота и при определянето му са нарушени правилата на ЗОС.
Подробни съображения са направени в писмено становище, приложено по делото.
Претендира разноски.
Ответникът – Кмет на
Община Пловдив, чрез процесуалните си представители по пълномощие, моли да се
отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. В представената писмена защита се излагат доводи за правилност
на оспорената заповед, като приложимите в случая норми са тези на ЗОС и съответствието
на заповедта с тях определя нейната законосъобразност. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата
е подадена от адресат на оспорената заповед, който е пряко засегнат от
действието на акта, доколкото с нея се разпорежда отчуждаване на негов имот и
изплащане на обезщетение.
Жалбата е подадена в
предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна предвид следното:
Съдът въз основа на
приложените по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
С процесната Заповед № 21 ОА 1487/14.06.2021г. на кмета
на община-Пловдив се отчуждава ПИ с идентификатор 56784.510.146 по КККР на
гр.Пловдив, с адрес на ПИ: гр.Пловдив, „Парк отдих и култура“, целият с площ
1034 кв.м., трайно предназначение на територията- Урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор 56784.510.188, номер по
предходен план 187, квартал 2 по плана на ЖК“Кишинев“, който съгласно действащия
ПУП-ПР на кв. „Хр.Смирненски“, гр.Пловдив, одобрен с Решение № 294, взето с
протокол № 15 от 17.11.2019г. на ОбС-Пловдив попада в уличната регулация на
бул. „Свобода-продължение“ в участъка от ул. „Перущица“ до ул. „Рая“. В точка 2
от диспозитива на заповедта е определено равностойно парично обезщетение за
отчуждавания поземления имот, описан в т. 1, за Т.И.А. съобразно разпоредбите
на чл. 22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС, в размер на 60580,00 лева и при същите
условия за А.Н.А. в размер на 60580,00 лева.
Съгласно нотариален акт за доброволна делба на
недвижим имоти № 116/31.10.2011г., том
II, рег. № 8855, дело №
306/2011г. жалбоподателите се легитимират като собственици на засегнатия от
заповедта имот 56784.510.146, съответно с ½ ид.части за Т.А. и ½
ид.ч. за А.А.. За разработваната зона е налице влязъл в сила ПУП-ПР на кв.
„Христо Смирненски“, одобрен с Решение № 294, взето с Протокол № 15 от
17.11.2019г. на ОбС-Пловдив с оглед реализиране на обект, публична общинска
собственост – „бул. „Свобода-продължение“ в участъка от ул. „Перущица“ до ул.
„Рая“.
С обжалваната заповед
кметът на община-Пловдив на основание чл. 44, ал.1,т.1 и т.8, вр. с ал. 2 от ЗМСМА и чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС е
наредил отчуждаване на ПИ с идентификатор 56784.510.146 по КККР на гр.Пловдив,
с адрес на ПИ: гр.Пловдив, „Парк отдих и култура“, целият с площ 1034 кв.м.,
трайно предназначение на територията- Урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, стар идентификатор 56784.510.188, номер по предходен план
187, квартал 2 по плана на ЖК“Кишинев“ във вр. с изграждането на обект публична
общинска собственост: „бул. „Свобода-продължение“ в участъка от ул. „Перущица“
до ул. „Рая“.
Отчуждителното
производство по чл. 21, ал.1 ЗОС е започнало с възлагане изготвянето на оценка
на предвидения за отчуждаване имот по реда на чл. 22, ал.3 ЗОС на оценител,
отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, видно от
декларацията по чл. 21 ЗНО. Определеното от последния равностойно парично обезщетение,
за имота на жалбоподателите, е в размер на 121160,00 лв. без ДДС. При
определяне на обезщетението е ползвана информация от СВ-Пловдив за сделки,
сключени за периода 12 месеца преди възлагането на оценката.
Видно от приетата по
делото административна преписка по издаването на оспорения акт, стойността на
дължимото се за отчуждаването на имота парично обезщетение е определено въз
основа на оценка на ЕТ“***“ с независим оценител инж.,=U=. Въз основа на
извършения анализ оценителят е дал заключение, че равностойното парично
обезщетение по реда на чл. 22 от ЗОС във връзка с §1 от ДР на ЗОС за отчуждавания
имот възлиза на 121 160,00 лв. или 117,18 лв./кв. м. - извод, който
административният орган е възприел и в оспорваната заповед. Въз основа на тази
оценка Кметът на община Пловдив е издал и процесната заповед.
В съдебното производство
беше прието заключение по съдебно-оценителна експертиза с експерт Б.Н..
Съдебно-оценителна
експертиза на в.л. Н. в табличен вид са взети предвид пазарни аналози, сходни,
според вещото лице, с предмета на отчуждаване, посочен в обжалваната заповед.
Размерът на обезщетението е определен в съответствие с предназначението на
имота преди влизането в сила на ПУП, за реализиране на който се извършва
отчуждаването, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания. Изследваният период е от 28.01.2020г. до
28.01.2021г. От представената база данни от Агенцията по вписванията-Имотен
регистър въз основа на задачата на експертизата са отделени актовете и са
останали 11600 бр., от които вещото
лице след допълнителен анализ е отделило 6 бр. На л.4 в табличен вид са посочени пазарните
свидетелства от реални сходни сделки с имоти. Получена е средна цена от 135,74лв. на кв.м. В заключението вещото лице приема,
че равностойното парично обезщетение за 1034 кв.м. от ПИ 56784.510.146 е 140350лв./1034кв.м. х 135,74лв./кв.м./.
Съдът от правна страна
следва да изложи следното:
Процесната заповед е
издадена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от
закона форма. По делото е приета заповед № 21ОА-1247 от 25.05.2021г. на
кмета на община-Пловдив, с която са делегирани правомощия на В.Р.-зам.кмет
„Финанси и стопански дейности“ да изпълнява функциите на кмета на
община-Пловдив за периода от 25.05.2021г. до завръщане на титуляра. Същата е
постановена при спазване на императивната разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС
за равностойно парично обезщетение, определено съгласно изискванията на чл. 22,
ал. 5 и ал. 8 от ЗОС. Съдът установи, че административното производство е
проведено по реда на Глава III от Закона за общинската собственост. С
оспорената заповед кметът на Община Пловдив е упражнил правомощието си по чл.
25, ал.2 от ЗОС да издаде заповед за отчуждаване на недвижим имот във връзка с
реализацията на обект - публична общинска собственост, а именно: „бул.
„Свобода-продължение“ в участъка от ул. „Перущица“ до ул. „Рая“. В обжалвания
административен акт е посочено основанието за отчуждаване, предназначението,
видът, местонахождението на имота, неговият собственик, размера на
обезщетението и датата, на която започва изплащането му по сметката на правоимащото
лице. Преди издаването на административния акт предстоящото отчуждаване е било
обявено съгласно изискванията на чл. 25 от ЗОС, чрез публикации в два централни
("Труд" и "24 часа") и един местен ежедневник
("Марица"), на таблото за обяви в сградата на общината и на
интернет-страницата на общината.
Относно материалната
законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС, имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат
отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти- публична общинска
собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има
влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както
и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно
парично или имотно обезщетение.
В разглеждания случай по
делото се установява, че е налице влязъл в сила ПУП-ПР, чиито предвиждания
налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна собственост за общинска
нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, поради което е налице и
материалното основание за нареденото с оспорената заповед отчуждаване, като по
този въпрос липсва заявен спор.
Спорният по делото въпрос
касае размера на определеното за отчуждавания имот обезщетение.
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за
отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са
имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния
устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със
сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Ал. 8 на чл.
22 от ЗОС казва- размерът на равностойното парично обезщетение по ал. 5 за
поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно
действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с
предходен подробен устройствен план, се определя като за имоти без предвидено
застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическото им ползване.
Съгласно изготвената на
основание чл. 22, ал. 3 от ЗОС експертна оценка от 24.03.2021г., равностойното парично
обезщетение на процесния отчуждаван имот е 121 160лв. Съдът счита, че експертизата е основана на
имоти, с трайно предназначение за второстепенна улица, тъй като не са намерени
сделки с имоти с трайно предназначение като това на процесния имот, а именно-
за друг вид застрояване. От своя страна вещото лице по СОЕ, изготвена в хода на
съдебното производство, е обследвало както имоти с начин на трайно ползване –
за второстепенна улица, така и един имот 56784.510.1117 с начин на трайно
ползване- за друг вид застрояване, каквото е и предназначението на имота на
жалбоподателите. Ето защо възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни, по аргумент на чл. 22, ал. 5, ал. 8 от ЗОС, вр. § 1 т. 1, 2 и 3
б. „а“.
При това положение съдът
намира, че РПО следва да бъде определено като се вземат предвид стойностите
както на сделките с имоти със сходни характеристики(за второстепенна улица),
така и единственият имот със същия начин
на трайно ползване като отчуждавания. С други думи казано доколкото вещите лица
и по двете експертизи са работили съобразно разписаното в ЗОС и на случаен
принцип са подбрали сходни имоти, няма пречка да се вземе осреднената стойност
на обезщетението от двете СОЕ. Така се получава сума за обезщетение на
жалбоподателите в размер на 130 755лева(121 160лв. + 140 350лв.:
2= 130755лв.).
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че оспорената заповед в частта на определеното
обезщетение за имот с идентификатор 56784.510.146 по КККР на гр.Пловдив е
постановена в нарушение на закона, което налага изменението й.
Претенцията на
жалбоподателя за по-висока оценка, поради наличие на уличен водопровод и канал
в имота е неоснователна. Действително
чл. 22, ал. 13 от ЗОС казва, че след влизане в сила на подробния устройствен
план законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота
при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, се заплащат
с по-малката стойност от стойността на направените разходи и увеличената
стойност на имота. На първо място няма доказателства по делото за приет по
съответния ред уличен водопровод и канал в имота на жалбоподателите и дори да
имаше, евентуалният строеж не попада в хипотезата на чл. 22, ал. 13 ЗОС. За изградената ажурна ограда вещото лице заявява,
че взело това предвид и направена корекция в оценителната експертиза.
Съобразно изхода на спора, основателна е
претенцията на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски
в размер на 1320 лв., от които 20 лева – внесена държавна такса, 400 лева – внесена
сума за възнаграждение на вещо лице по съдебно-оценителната експертиза и 900
лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на
ответника.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК Административен
съд – Пловдив,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед № 21ОА-1487/14.06.2021г.
на кмета на община-Пловдив, с която се отчуждава ПИ с идентификатор
56784.510.146 по КККР на гр.Пловдив, с адрес на ПИ: гр.Пловдив, „Парк отдих и
култура“, целият с площ 1034 кв.м., трайно предназначение на територията-
Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор 56784.510.188, номер по предходен план 187, квартал 2 по плана на
ЖК“Кишинев“, който съгласно действащия ПУП-ПР на кв. „Хр.Смирненски“,
гр.Пловдив, одобрен с Решение № 294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019г. на
ОбС-Пловдив попада в уличната регулация на бул. „Свобода-продължение“ в
участъка от ул. „Перущица“ до ул. „Рая“ в частта, засягаща определеното
равностойно парично обезщетение на Т.И.А. и А.Н.А., като УВЕЛИЧАВА размера на
обезщетението от 121 160 лв. на 130 755 (сто и тридесет хиляди седемстотин
петдесет и пет) лева, разпределено по квоти, както следва: за Т.И.А., ЕГН **********,
собственик на ½ идеална част равностойното парично обезщетение е в
размер на 65377,50(шестдесет и пет хиляди триста седемдесет и седем лв. и
петдесет ст.) и за А.Н.А., ЕГН **********, собственик на ½ идеална част
равностойното парично обезщетение е в размер на 65377,50 (шестдесет и пет
хиляди триста седемдесет и седем лв. и петдесет ст.).
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати
на Т.И.А., ЕГН ********** и А.Н.А., ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер 1320 (хиляда триста и двадесет) лева.
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|