Определение по дело №2313/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260560
Дата: 2 октомври 2020 г.
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20193100102313
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............/02.10.2020г.

гр. Варна

 

            ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:

  

                                                           СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело 2313 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искове на Б.П. и С.К. срещу С. З, с правно основание чл.42 „б“ ЗН, евентуално чл.43 „а“ ЗН, за нищожност или унищожаемост на цялото саморъчно завещание от 04.08.2019г. направено от Б. Л., вкючващо и имот кв. Чайка, бл.37, вх. А, ет.2, ап.2, след което и кумулативно искове по чл.108 ЗС за установяване правата на ищците върху по 1/3 ид.ч. от същия апартамент, по наследяване, и за предаване на всеки от тях на техните по 1/3 ид.ч. от имота.

Производството понастоящем е след второ о.с.з., отложено за събиране на гласни и експертни доказателства.    

С определение от 25.09.2020г. по делото (не в сила в момента) делото е прекратено по отношение на исковете на С.К., поради оттегляне на същите. От което следва, че понстоящем предмет на делото са само искове на Б.П. срещу С. З, по чл.42 „б“ ЗН, евентуално по чл.43 „а“ ЗН, за нищожност или унищожаемост на цялото саморъчно завещание от 04.08.2019г. направено от Б. Л., вкючващо и имот кв. Чайка, бл.37, вх. А, ет.2, ап.2, след което по чл.108 ЗС за установяване правата на ищеца върху 1/3 ид.ч. от същия апартамент, по наследяване, и за предаване на този ищец на владението върху неговата 1/3 ид.ч. от имота.

С разпореждане от 11.09.2020г. по делото съдът е дал възможност да се обоснове правният интерес от предявените искове по чл.42 „б“ ЗН, евентуално чл.43 „а“ ЗН, за нищожност или унищожаемост на саморъчно завещание от 04.08.2019г. направено от Б. Л., вкючващо и имот кв. Чайка, бл.37, вх. А, ет.2, ап.2, в частта за разликата над твърдяните като притежавани от ищците права на собственост върху имота.

С молба от 28.09.2020г. е затвърдена позицията и от искова и предишни уточняващи молби, че итересът от исковете за нищожност или унищожаемост на спорното саморъчно завещание от 04.08.2019г. произтича от желанието да бъдат защитени вещните права на ищеца (ищците) върху неговата (техните) 1/3 ид. част/и от исковия Апартамент 2 в кв. Чайка, бл.37, вх. А, ет.2, които да бъдат ревандикирани след това на осн. чл.108 ЗС. Сочи се обаче, че размерът на дяловете на ищците нямал отношение към правото им да искат нищожност или унищожаемост на цялото саморъчно завещание на наследодателката.

При тези данни и данните по делото, при служебната проверка по чл.130 от ГПК съдът намира следното:

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка на всеки иск, за да бъде той допустим. Правният интерес е различен от житейския. Правният интерес се свързва най-общо с очакваната благоприятна за патримониума на ищеца промяна, до която би довело уважаването предявения иск. По исковете за нищожност и унищожаемост на сделки съдебната практика трайно провежда разбирането, че правен интерес има всяка страна по сделката (доколкото е опорочена нейната или насрещната съвпадаща воля на съконтрахента), както и всяко трето за договора лице, но само доколкото е обвързано от действието му и само до обема на защитимите права на ищеца. Защото само в този случай последицата от уважаването на иска би била правна промяна, рефлектираща благоприятно в неговия патримониум. За права извън притежаваните от ищеца, промяната би касаела правната сфера на трети лица, които обаче не са страни по делото, поради което ищецът няма интерес да предявява от свое име иск, с който да брани техните права, освен по изключение, ако законът го предвижда (процесуална субституция). В частност искове за недействителност на сделки с вещно - прехвърлително действие са допустими от нестрана по тях, само до размера на защитимите й вещни права, накърнени от сделката. Ако ищецът по такъв иск е съсобственик на вещта, предмет на сделката, заедно с други лица, правата им, извън притежаваните от ищца, не могат да бъдат защитавани от него. Такъв иск (и решението по такъв иск) е правно недопустим за частите над притежаваните от ищеца защитими права (така и следните решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК по този въпрос: Решение №208/14.07.2014г. по гр.д. №6302/2013г. на 4-то ГО на ВКС; Решение №295/27.11.2013г. по гр.д. №2141/2013г. на 3-то ГО на ВКС; Решение №397/03.10.2012г. по гр.д. №1604 за 2011г. на 4-то ГО на ВКС; така още и Определение №314/16.04.2009г. по гр.д. №6430/2007г. на 3-то ГО; и други).

Завещанието (универсално или завет) по своята правна същност също е правна сделка, но която за разлика от договорите е едностранна. На осн. чл.44 ЗЗД за нея се прилагат съответно правилата за договорите, тъй като поражда права за наследниците. Завещанието има аналогично вещно-прехвърлително действие, характерно и за транслативните договори, макар то да настъпва в по-отдалечен момент от самото волеизявление. Доколкото вещните последици от завещанието или завета са идентични с тези при договорите с предмет вещни права, то и въпросът за правния интерес на отделните наследници да оспорят действителността на завещанието следва да се реши в съответствие с горните правила. А специфичните законови основания за недействителност по ЗН не са основание за приемане на нещо друго, защото не касаят вещния ефект на тези едностранни разпоредителни актове с оглед смъртта.

От горното следва, че както при двустранните сделки (договорите), така и при едностранните сделки (в т.ч. завещанието),ако те прехвърлят вещни права, правен интерес от оспорване на действителността им е налице само с оглед на защитимите у ищеца права (ако той не е самият волеизявител). Тоест всеки от наследниците би следвало да има интерес да оспори завещанието само до частта, която е съответна на квотата му. Допълнителен аргумент е и факта. че при нищожност на завещанието в цялост, това няма по никакъв начин да се и отрази върху правната сфера на ищеца, извън наследимите му права. Такова решение няма да ползва и останалите от сънаследниците, защото те не са страна по делото. Ето защо само тяхно следва да е правото да решат дали считат, че са налице пороци в завещанието или не, евентуално дали пороците са същите или други от твърдяните от сегашния ищец, и най-вече дали да защитават правата си по съдебен ред или не. Още повече, че те не са и задължителни необходими за процеса другари.

Въз основа на горните съображения настоящият първоинстанционен съд счита, че делото, в частта по исковете по чл.42 ЗН и чл.43 ЗН следва да се прекрати за частите над защитаваните от ищеца права върху 1/3 ид.части от наследствената маса. Аналогично с частта, в която е предявен (лично от него) и искът му по чл.108 ЗС.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2313 по описа на ВОС за 2019г., 11-ти състав, само в частта по предявените от Б.М.П., ЕГН**********, искове срещу С.А. З, с правно основание чл.42 „б“ ЗН, евентуално чл.43 „а“ ЗН, за нищожност или унищожаемост на саморъчно завещание от 04.08.2019г. направено от Б. Л., вкючващо и имот кв.Чайка, бл.37, вх.А, ет.2, ап.2, за разликата над 1/3 част от завещанието до пълните 100% части от завещанието, на осн. чл.130 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………