№ 2562
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110201393 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на А. К. Г., чрез адв. С. Н., срещу Наказателно
постановление № 21-4332-019950 от 04.10.2021 г. на Г.Б. – началник група в
отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с което на А. К. Г., с ЕГН **********, на
осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 , пр. 1 от ЗДВП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Наведени са доводи, че наказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми жалбоподателя за
извършено служебно прекратяване на регистрацията на притежавания от него
лек автомобил.
В последното проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява
лично. Представлява се от адв. Н., която поддържа жалбата и изразява
становище, че наказателното постановление следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че жалбоподателят не знаел, че
превозното средство е с прекратена регистрация, поради което не следва да
бъде санкциониран. Позовава се на задължителна съдебна практика. Депозира
писмени бележки и списък на разноски. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът, от фактическа страна, намира за установено следното:
Обжалваното Наказателно постановление № 21-4332-019950 е издадено на
04.10.2021 г. от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна полиция“ на СДВР. С
него на А. К. Г., с ЕГН **********, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 ,
пр. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв. и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, за нарушение на
1
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление е посочено, че
нарушението се изразява в това, че на 02.05.2021 г., служители на отдел
„Пътна полиция“ към СДВР, сред които и свидетелят М. В. И., при
извършване на контрол по ЗДвП, спрели за проверка в гр. София, на бул.
„Цар Борис III“, лек автомобил „Мерцедес С 320", с рег. номер ХХХХХ,
управляван от жалбоподателя А. К. Г., с ЕГН **********, с посока на
движение от кв. „Княжево“ към бул. „Никола Петков“, като при извършена
проверка на кръстовището с ул. „Арбанаси“ с РСОД се установило, че
автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата
02.08.2018 г. Заради това нарушение на водача на място, от свидетеля М. И.
бил съставен АУАН № 302771/02.05.2021 г., а въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление
От представената справка от СДВР с вх. № 109337 от 20.04.2023 г. (л. 39 и
л. 40 по делото) се установява, че процесният лек автомобил „Мерцедес С
320", с рег. номер ХХХХХ е бил с прекратена регистрация едва на 02.09.2020
г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В представеното писмо от СДВР
изрично е посочено, че няма данни за прекратяване на регистрацията на
автомобила по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 02.08.2018 г., което се подкрепя
и от приложената към него справка за промени в регистрацията н
аавтомобила.
Съдът установи посочената фактическа обстановка на база на писмените
доказателствени средства, сред които справки от СДВР, справка картон на
водача, останалите документи от административнонаказателната преписка,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, гласните доказателствени средства –
показания на свидетеля М. И.. Съдът кредитира показанията на свидетеля
като добросъвестно изложени, в частта, в която свидетелят посочва, че той е
актосъставител. Същевременно съдът не кредитира показанията на свидетеля
в частта им, в която той дава показания относно обстоятелството, че при
направена справка се е установило, че автомобилът е с прекратена
регистрация и без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, като противоречащи с цитираната по-горе и приета като
доказателство справка от СДВР. Съдът отчита обстоятелството, че заявеното
от свидетеля в тази насока е след като на същия е бил предявен съставеният
АУАН след твърдението му, че не знае за какво се води делото, както и
предвид извода за липса на спомен за конкретния случай, изводима от
изявлението на свидетеля, че свидетелят препраща към записаното в АУАН и
изразените несигурност и предположение, че „най-вероятно е нямал
застраховка“. Съдът кредитира и писмените доказателства като
кореспондиращи по между си и потвърдени от показанията на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на
установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на
АУАН и НП на жалбоподателя. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, в рамките на
неговата компетентност. Същото се отнася и до съставения АУАН.
Фактическите обстоятелства от състава на нарушението са описани пълно и
детайлно. Дадена е правилната правна квалификация на нарушението,
2
съобразно с неговото описание. Правилно е приложена санкционната норма.
На следващо място при преценка на установените факти и съобразно
дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на
нарушението, съдът счита, че с процесното деяние жалбоподателят не е
осъществил състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Това е така, защото нарушението, за което лицето е санкционирано не е
доказано.
При недоказаност на нарушението от обективна страна е безпредметно
обсъждането на въпроса за осъществяването му от субективна страна.
Налице е основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, изразяващо се в неправилно приложение на материалния
административен закон, което не би могло да бъде отстранено
законосъобразно от съда, при упражняване на правомощията му по чл. 63, ал.
7, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН. По изложените съображения обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя, на основание чл. 63
д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер на сумата от 1000 лв., чието заплащане се установява от
представения по делото Договор за правна помощ, удостоверяващ
заплащането на посочената сума в брой, в която част има характер на
разписка.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-019950 от 04.10.2021
г. на Г.Б. – началник група в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с което на А. К.
Г., с ЕГН **********, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 , пр. 1 от ЗДВП
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на А.
К. Г., с ЕГН **********, сумата в размер на 1000 (хиляда) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на
съобщението до страните, че е изготвено, пред Административен съд София
град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3