Р Е Ш Е Н И Е №
260107
Гр.
Хасково, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковския
окръжен съд първи въззивен граждански състав
На втори декември две хиляди и двадесета година
В открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар: П.Д.
като разгледа докладваното от съдия Серафимова
в.гр.д. № 923 по
описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260004/31.08.2020г.,по гр.д. № 532/2019г.,Районен съд -Харманли е уважил предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.505 ал. 1, вр. чл.537 от ТЗ, като е признал за установено в отношенията между Р.Й.В., в качеството му на издател,че дължи на С.С.С., в качеството й на поемател, сумата от 500,00 лв., представляваща неплатена сума по запис на заповед, издадена за сумата от 500,00 лв. на 20.11.2008г., с падеж 20.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК -23.11.2009г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед №719/23.11.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№688/2009г. на РС-Харманли, както и е осъдил Р.Й.В. да заплати направените по делото разноски и тези направени по заповедното производство.
Недоволен от решението е останал въззивникът Р.Й.В.,който чрез пълномощника си адв.Н.М. *** го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решението в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приел, че не е изтекла давността за претендиране на вземането и на изпълнителните действия във връзка с образуваното срещу него изпълнително производство.Счита, че тъй като изпълнителният лист е от 2009г., а връчването на книжата по изпълнителното дело е осъществено чак на 30.01.2019г. претендираното в исковата молба вземане е погасено по давност и неправилно първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата съществува вземане в посочения в исковата молба размер, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендират се и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата С.С.С., която чрез процесуалния си представител адв.М.Ц. от АК-Хасково оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд- Харманли.
Във въззивната жалба и в отговора не са направени
доказателствени искания.
В с.з.
въззивникът Р.Й.В.,чрез
процесуалния си представител адв. М. *** заявява, че поддържа въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция нови доказателства не са представени.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
срок по чл.259, ал.1 ГПК,от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на
обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на
доводите, заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
СЪДЪТ, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Харманли е сезиран
с иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.505,
ал.1, вр. чл.537 от ТЗ. Ищцата С.С.С. моли съда да постанови решение,с което да
признае за установено, че
ответникът Р.Й.В.
й дължи сумата в размер на 500,00 лева, присъдена със заповед №719 от 23.11.2009г. за
изпълнение на парично
задължение по ч.гр. дело №688/2009г. на РС- Харманли, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението-23.11.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и да му се присъдят
разноските по делото.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът Р.Й.В. е оспорил
предявения иск.В отговора на исковата молба се твърди, че за периода от 2008 -
2009 год. ответникът е имал договор за наем с ищеца и за да обезпечи
редовно плащане на наемните вноски е
подписал запис на заповед,като имал уговорка с ищцата, че след
прекратяване на договора за наем и изплащане на всички задължения, записът на
заповед ще бъде унищожен.С отговора на исковата молба е направено възражение за
погасяване по давност на задължението по записа на заповед.За периода от 2008г. до 2009г. ответникът не бил подписвал запис на
заповед в полза на ищцата. Моли съда
да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
С
оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира за необходимо да
обсъди следното:
По делото е установено ,че на 20.11.2008 год. ответникът в качеството му на издател на запис на заповед е поел задължението да изплати сумата от 500,00 лева, предявен за плащане на 20.11.2009г. На 23.11.2009год.
ищцата е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
пред Районен съд - гр. Харманли. Образувано е ч.гр.дело № 688/2009 год. по което в полза на ищцата са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на който и по молба на ищцата с
вх.№ 13065 от 01.12.2009 год. е било образувано
изп.дело № 20098750401124 год. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№
875 и с район на действие ОС-Хасково срещу длъжника Р.Й.В. с ЕГН **********. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, на 30.01.2019
год. ответникът Р.Й.В. е подал възражение, срещу издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 688/2009 г. по
описа на РС-Харманли и със съобщение от 03.05.2019 год. на
ищцата е бил предоставен едномесечен
срок за предявяване на установителен иск относно
вземането предмет на изпълнителното дело.
Настоящият състав на
въззивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка за безспорно
установена и кореспондираща със събраните доказателства.
Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК, предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК е съществуване
на вземането, основано на записа на заповед.
При преценка основателността
на иска по чл. 422 ГПК следва да бъде съобразено и направеното от ищеца в първото съдебно заседание
по делото твърдение за наличие на каузално отношение като причина за издаване на записа на заповед и
съответно да бъде взето предвид представеното в подкрепа на това твърдение
писмено доказателство.Предмет на
исковото производство е съществуването на самото изпълняемо право,като
предметът на доказване в това производство са твърденията
и възраженията, основани на конкретното каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на
заповед.
Твърдения за съществуване на
каузално правоотношение - договор за заем
между страните за обезпечаването на
който е издаден записът на заповед,
са въведени от ищцата още в първото по
делото съдебно заседание, като ответникът е оспорил обстоятелството по предоставяне в заем на сумата от 500,00 лв. и подписването на
заповедта.
Съгласно
практиката на ВКС твърдението за наличие на каузално правоотношение може да
бъде въведено
от всяка от страните в процеса не само в исковата молба, респ. в отговора на същата, но и до края на първото
съдебно заседание по делото при изясняване
на спора от фактическа страна,който извод следва от нормата на чл. 143,
ал. 2 ГПК, която предвижда възможността ищецът да поясни и допълни исковата
молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи
и представи нови доказателства,
които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.
Посочването на каузално правоотношение като
причина за издаването на записа на заповед, с оглед заявеното в
отговора на исковата молба възражение на ответника за недължимост на сумата
по ценната книга, представлява именно поясняване на исковата молба по
смисъла на чл. 143, ал. 2 ГПК и поради това е допустимо да бъде извършено в
рамките на първото заседание по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.535 от ТЗ записа на заповед следва да съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на
документа на езика,на който е написан, безусловно обещание да се плати
определена сума пари,падеж,място на плащането,името на лицето,на което
или на заповедта на което
трябва да се плати,дата и място на издаването и подпис на издателя.
Съгласно
разпоредбата на чл.536 ал.1 от ТЗ документ,който не съдържа някои от реквизитите посочени в чл.535 от ТЗ не е запис
на заповед, освен в случаите, определени
в ал.2,3 и 4 от ТЗ. Строго формалният характер на записа на заповед установен от закона, налага извода,че
всеки един от посочените реквизити следва да бъде посочен по начин, който
не буди никакво съмнение и не дава
основание за различно тълкуване,за да настъпи менителничният ефект на документа.Записът на заповед като ценна
книга представлява документ, който
материализира права, които са инкорпорирани в него и се упражняват чрез предявяване на самия документ.Съгласно
чл. 418, ал. 2 ГПК, заповедният съд
пристъпва към издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, след като
провери дали документът е „редовен от външна страна" и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като за издаването на
изпълнителния лист съдът прави „надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение",след
което заповедният съд проверява
съставен ли е бил представения оригинален
документ -запис на заповед в
предписаната от закона форма и съдържа ли
всички задължителни реквизити по чл. 535 и чл. 536 ТЗ.След извършване на
посочените проверки заповедния съд е издал и заповед №719/23.11.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на ищеца С.С.С. против длъжника,респ.ответника в настоящото производство - Р.Й.В..
При тези факти и обстоятелства следва да се
приеме
за доказано съществуването на каузално правоотношение
- договор за заем, за обезпечаване на който договор е издаден и запис на заповед по който въпрос страните не спорят.
Спорни по делото са въпросът за давността, за началния момент от който започва
да тече срока и за
продължителността на срока в който вземането по записа на заповед се погасява
по давност.
Давност би могла да тече ако не са
предприемани никакви принудителни действия, което в конкретния случай не е налице.Видно от представените по делото доказателства в
производството по принудително
изпълнение по отношение на длъжника Р.Й.В. са били предприемани действия по принудително изпълнение в различни периоди от
време, като са били наложени запори
върху трудовото възнаграждение на длъжника, макар да няма постъпили суми по изпълнението.Принудителните действия не
са били извършени поради
това, че длъжникът не е бил
намерен поради напускането му на страната или поради
напускане на работа. И макар действията
по принудително изпълнение да са
предприети те не са стигнали до длъжника, поради посочените по-горе
причини. В тази връзка въпросът дали той е знаел за тези действия или не, е
изцяло правно ирелевантен за конкретния случай, тъй като с всяко предприето от
съдебния изпълнител изпълнително действие
се прекъсва давността и започва да тече нова давност.
Съгласно чл.531,ал.1 от ГПК
исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.Падежът на записа на заповед е 20.11.2009г., а
заявлението на ищцата за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК е
депозирано в РС- Харманли на 23.11.2009г., поради което и възражението
на ответника за погасяване на
вземането на ищцата по давност
е неоснователно .
По делото се
установява и доказва съществуването на валидно
менителнично правоотношение между
ищцата и ответника както и изискуемост на вземането по това
правоотношение в посочения в исковата
молба размер, поради което предявения срещу ответника установителен иск следва да се уважи.
Предвид изложените
съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение като правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата страна, следва да се присъдят
направените във въззивното производство разноски в размер на
400,00 лева – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260004/31.08.2020г.на Районен съд- Харманли, по гр.д. № 532/2019г.,по
описа на съда.
ОСЪЖДА Р.Й.В., с ЕГН ********** ***, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, да заплати на С.С.С., с ЕГН ********** *** направените във въззивното
производство разноски в размер на 400,00 лв.-
за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.