Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 06.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 417 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в затвора-гр.Пазарджик, 2 отделение, 3 група, е предявил иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение в размер на 200 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в психическа травма, нарушено самочувствие и достойнство, обида и клевета, чувство на отхвърленост и незащитеност, причинени от неистински документи – медицински справки, издадени от медицински фелдшер Р. от МЦ в затвора – Бобов дол на 12.10.2018г. и от психиатър д-р С. от МЦ в затвора - София на 22.04.2009г., т.е. от медицински специалисти при ответника, които са представени и приети като доказателства по адм. дело № 127/2018г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Ищецът твърди, че описаните документи съдържат невярна информация; че въз основа на тях е изготвено експертно заключение от вещо лице д-р П., а съдът е формирал погрешни изводи относно психическото му състояние и е постановил решение за отхвърляне на предявен иск за присъждане на обезщетение. Невярната информация в медицинските справки според ищеца е относно това, че е бил на лечение в психиатричното отделение на СБАЛЛС – Ловеч през 2009г., в първата справка и че има зависимост към наркотични вещества – кокаин и амфетамини в двете справки /вж. исковата молба и допълнителната молба от 06.01.2020г./. Горното счита като нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за което иска присъждане на парично обезщетение в посочения размер.
В хода на съдебните прения и в представени писмени бележки, ищецът прави искане за уважаване на предявения иск изцяло, като го счита за доказан, включително размера на неимуществените вреди. Приема, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител юк Г., изразява писмено становище за оспорване на иска по основание и размер. Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация, довели до нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и настъпването на неимуществени вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Сочи, че описаните от ищеца незаконосъобразни действия не са дейности по изпълнение на наказанието, свързани с неговите цели по чл.2 от ЗИНЗС, а представляват съставяне на медицински документи, послужили като доказателства в инициирано от И. исково съдебно производство. Прави искане за отхвърляне на предявения иск.
Заключението на прокурора е, че предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на администрацията на затвора, както и настъпили вреди за него, които да се намират в причинна връзка помежду си.
Административният съд
постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищецът К.Д.И. изтърпява общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 16 години и 9 месеца по присъда № 44 от 06.02.2009г. по НОХД № 112/2009г. на СГС за престъпление по чл.116, ал., т.6, пр.2 и 3 и т.12, пр.1 вр. с чл.115 от НК и определение от 08.04.201г. по ЧНД №1270/2010г. на СГС. В затвора – гр. Бобов дол ищецът постъпва на 09.10.2015г., като е преведен от затвора – гр. София въз основа на заповед на главния директор на ГДИН, издадена по повод извършено нападение от И. срещу служител на надзорно-охранителния състав в затвора – София, а на 26.06.2019г. е преведен в затвора – гр. Пазарджик, където е понастоящем /вж. писм. отговор на ответника/.
Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявения иск, страните са представили писмени доказателствени средства, от които се установява следното:
Административно дело № 127/2018г. по описа на Административен съд – Кюстендил е образувано по предявени от ищеца К.Д.И., искове срещу ГДИН с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНСК за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – уронване на достойнството и чувство на малоценност, в общ размер от 50 000лв., причинени в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС във връзка с правото му за ползване на книги от библиотеката в затвора – Бобов дол и за участие в конкурс за коледна украса в затвора – Бобов дол, в периода 04.12.2017г.-02.01.2018г. В съдебното производство, ответникът с писмено заявление от 18.10.2018г., е представил писмени доказателствени средства за установяване здравословното състояние на ищеца, включително медицински справки, издадени от медицински фелдшер Р. от МЦ в затвора – Бобов дол на 12.10.2018г. и от психиатър д-р С. от МЦ в затвора - София на 22.04.2009г. Същите са представени и в настоящото производство в заверени копия на л. 49 и л.48. От съдържанието на медицинската справка от 12.10.2018г. на м.ф. Р. /неправилно първоначално ищецът сочи като автор на същата д-р Ч./, е видно, че К.И. е диспансеризиран към МЦ с диагноза „Социопатна личностова структура. Смесено тревожно-депресивно разстройство. Зависимост към кокаин и амфетамини. Асоциално поведение“; че състоянието му е уточнено след хоспитализация в психиатрично отделение на СБАЛЛС – Ловеч през 2009 година. От медицинската справка от 22.04.2009г. на д-р С., е видно, че същата е с адресат СБАЛЛС – Ловеч, Психиатрично отделение и е изготвена във връзка с предложение за хоспитализиране на К.И. в отделението, като съдържа данни за правени тестове за наркотици на И., които са били положителни за амфетамини, както и за зависимост на същия към алкохол и наркотици.
Извън описаните справки, по адм. дело № 127/2018г. са приети и други медицински документи – епикриза за болнично лечение на И. в СБАЛЛС-Ловеч, ПО през м. май 2018г., в която са възпроизведени сведения на лицето за това, че през 2002г. е приемал епизодично кокаин и амфетамини; амбулаторни листове за прегледи на И. от лекар-психиатър д-р И. И. К. на 07.03.2018г., 13.12.2017г., 01.11.2017г., а въз основа на всички събрани медицински документи и преглед на ищеца по делото е изготвена и приета съдебно - психиатрична експертиза от вещото лице д-р П.. В същата са отразени описаните по-горе данни от медицинските справки, като заключението е за това, че оплакванията на ищеца, за които иска обезщетение по делото не са свързани с твърденията за нарушено право за ползване на книги от библиотеката в затвора – Бобов дол и за участие в конкурс за коледна украса. По делото е постановено решение № 24 от 05.02.2019г., с което са отхвърлени предявените от И. искове за обезщетение за неимуществени вреди като недоказани, като видно от мотивите, съдът изцяло е кредитирал събраните документи и експертното заключение на в.л. д-р П..
В настоящото производство, за установяване на твърденията си за неверни данни относно хоспитализацията му през 2009г., ищецът е представил заповед № Л-5319 от 24.06.2010г. на главния директор на ГДИН за изолирането му в единична килия, в която се съдържат данни за това, че в периода от 29.02.2008г. до 29.01.2010г. И. е бил в изолация в единична килия.
Съдът по искане на ищеца е изискал и приел следните медицински документи: здравен картон на К.Д.И., издаден на 09.10.2015г.; Експертно решение № 5165/19.12.2019г., с което на ищеца е призната 50 % трайно намалена неработоспособност за срок от 3 години във връзка със заболяване „разстройство вследствие употреба на алкохол“; диференцирано психологическо заключение на ищеца от 17.12.2019г., изготвено от психолог в затвора – Пазарджик, етапни епикризи от 14.03.2019г. от ДКЦ-Дупница и от 16.12.2019г. от ДКЦ – Пазарджик.
От писмо вх. № 1259/05.03.2020г. на началника на Психиатрично отделение при СБАЛЛС – Ловеч се установява, че К.И. има две хоспитализации в болницата, съотв. от 08.05.2018г. до 31.05.2018г. и от 29.03.2019г. до 05.04.2019г. Към писмото са приложени и епикризите от проведеното лечение.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявеният иск за допустим, а разгледан по същество - за неоснователен, поради следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът сочи че е претърпял от незаконосъобразни актове на служители на администрацията – Медицински център на затвора гр. Бобов дол, както и на затвора – София, които са териториални служби на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/, по отношение на които като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНС, изразяващо се в незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Неимуществените вреди се предполагат при доказано нарушение съгласно правилото на чл.284, ал. 5 от ЗИНЗС, а размерът им се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразен акт, а именно неистински документи, съдържащи невярна информация. Ищецът визира медицински справки, издадени от медицински фелдшер Р. от МЦ в затвора – Бобов дол на 12.10.2018г. и от психиатър д-р С. от МЦ в затвора - София на 22.04.2009г., т.е. от медицински специалисти при ответника. Безспорно е, че медицинските документи са представени и приети като доказателства по адм. дело № 127/2018г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
Предвид горното и след преценка на доказателствата по делото, както и съобразявайки относимите нормативни разпоредби, съдът счита, че не е налице първият елемент от състава на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Описаните от ищеца обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявения иск, нямат характеристиките на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията при ответника. Медицинските справки, за които се твърди, че са неистински, са писмен акт, който не е издаден при упражняване на административни правомощия, а за нуждите на висящо съдебно производство, респ. с оглед необходимостта от провеждане на лечение на лишеното от свобода лице. Същите не съдържат властническо волеизявление, а са удостоверителен официален документ, който обаче не е обявен за неистински с влязъл в сила съдебен акт.
От друга страна, издаването на процесните медицински справки, разгледано като елемент от състава на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНСК, не представлява действие по изпълнение на наказанието, свързано с неговите цели по чл.2 от ЗИНЗС. Относима за казуса е разпоредбата на чл.2, т.3 от ЗИНЗС, според която изпълнението на наказанието е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. В случая, документите, преценени от ищеца като неистински, нямат връзка с дейността по изпълнение на наказанието, поради което издаването им не е в противоречие с целите по чл.2, т.3 от закона, респ. не съставлява нарушение на забраната по чл.3 от закона. Както се посочи, медицинските документи са послужили като доказателства в инициираното от И. исково съдебно производство, а основателността на предявения осъдителен иск за вреди изисква противоправно поведение на административни органи, допуснато по отношение на лишени от свобода или задържани под стража при изпълнение на наложеното им наказание или мярка за неотклонение, т.е. правопораждащият претенцията за обезщетение юридически факт следва да е свързан със задълженията на затворническата администрация за осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказанието и недопускане на жестоко, нечовешко или унизително отношения спрямо лишените от свобода. Очевидно фактите по делото не сочат на съставомерно действие на ответника. Такова би било налице при отказ на специалистите от медицинските центрове да предоставят на осъденото лице нормативно предвиденото лечение или грижа. В случая обаче, същите са изготвили документи – справки с данни за физическото и психическо състояние на ищеца, вкл. за констатирани зависимости към алкохол или наркотици и за проведено лечение, т.е. извършили са дейност, която не е свързана с условията и режима за изпълнение на наказанието. Горното дисквалифицира поведението на затворническата администрация като неоснователни действия, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Не е осъществен първият елемент от състава на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и предявеният иск е неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че ищецът не доказа, че данните в медицинските справки относно употребата на наркотични вещества се неверни, т.е. че документите са неистински. Видно от приложените епикризи от преведеното лечение на И. в психиатричното отделение на СБАЛЛС – Ловеч, същият е признал пред лекуващите лекари, че през 2002 година е употребявал епизодично кокаин и амфетамини. Що се отнася за данните за проведено лечение през 2009г. в психиатричното отделение на СБАЛЛС – Ловеч, то същите действително са неверни, но естеството на неистинската информация, в съвкупност с безспорно доказаното психично заболяване на ищеца, не би причинило сочените в исковата молба страдания. Следват изводи за отсъствие на неимуществени вреди от вида и с интензитета, претендирани от ищеца.
Съдът счита за необходимо да посочи, че съставянето и представянето на документи за нуждите на висящо съдебно производство, както в случая, не съставлява действие на административен орган или длъжностно лице, извършено при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което не са налице предпоставките и по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Изводите от анализа на събраните доказателства са, че ищецът не доказа незаконосъобразни актове и действия на затворническата администрация, респ. не доказа нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, поради което искането за заплащане на обезщетение е неоснователно. Дължимо е решение за отхвърляне на предявения иск.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в затвора - гр.Пазарджик, 2 отделение, 3 група, иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, за заплащане на обезщетение в размер на 200 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в психическа травма, нарушено самочувствие и достойнство, обида и клевета, чувство на отхвърленост и незащитеност, причинени от неистински документи – медицински справки, издадени от медицински специалисти при ответника, които са представени и приети като доказателства по адм. дело № 127/2018г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
Решението може
да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд - Кюстендил в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: