РЕШЕНИЕ
№260047/ 5.11.2021 г. , град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти
граждански състав, в открито съдебно заседание на 23.09.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
секретар: П.Узунова
като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева
търг. дело №46 по описа за 2019
година на ЯОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от Г.Я.К. ***, чрез адв.И.Й. с посочен съдебен адрес, срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНСАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул."Черни връх"№51Д, с която са предявени следните
обективно съединени осъдителни искове: 1) иск за 26000лв. - частичен от общо
дължими 200 000лв., представляващи обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди от смъртта на Р.А.К.при ПТП, станало на ******.; 2) иск за
26000лв. - частичен от общо дължими 200 000лв., представляващи обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на Я.Г.К. при ПТП, станало
на ******.. В ИМ се твърди, че ответникът е сключил на 15.01.2018г.
задължителна застраховка по риска "Гражданска отговорност на
автомобилистите" с полица № BG/22/118000280232, валидна от
16.01.2018г. до 15.01.2019г., за лек автомобил марка „БМВ", модел „325
ТДС" с per. № У 3888 АК. Ищецът твърди,
че на ******., около 11:38 часа, на път 1-7 /Ямбол - ***/, км. 281, водачът А.Я.К.,
управлявайки горепосочения застрахован при ответника лек автомобил, виновно
причинил ПТП, в резултат на което починали Я.Г.К. и Р.А.К.- родители на ищеца Г.Я.К..
Твърди, че произшествието настъпило при следния механизъм: поради превишена
скорост при ограничение от 60 км/ч. и при навлизане в десен завой водачът
загубил контрол над управлявания от него автомобил, който излязъл от пътното
платно и се преобърнал. Ищецът пътувал на предната дясна седалка в лекия
автомобил, а родителите му пътували на задните седалки. Ищецът изпаднал в силен
стрес след катастрофата, правел всичко възможно да организира спасяването на
родителите си. Баща му починал на път за болницата в транспортиращата го
линейка, а майка му починала на 31.12.2018г. в болницата в гр.Ямбол. Ищецът
много тежко понесъл смъртта на родителите си, бил силно разстроен, постоянно
депресиран. Твърди се, че: ищецът и родителите му живеели в
1
една къща в гр.***, били задружно и сплотено
семейство, били в много близки и безконфликтни отношения, че ищецът няма съпруга
и деца и родителите му били най-близките му родственици; че смъртта им
причинила на ищеца дълбоки мъки и страдания, които няма да преодолее до края на
живота си.
Ищецът е отправил към ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД писмена претенция, получена от ответника на 29.01.2019г., за
определяне и изплащане на обезщетение за понесените вследствие на процесното
ПТП неимуществени вреди, която не била удовлетворена от ответника. За
причинените му неимуществени вреди ищецът не е обезщетяван.
Ищецът претендира от
ответника, че му дължи обезщетение на основание сключения задължителен договор
по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, отделно от
това дължи и законна лихва от датата на претенцията -29.01.2019г., до
окончателното плащане, на основание чл. 429, ал.З от Кодекса за застраховане.
С ОИМ ответникът
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД оспорва изцяло предявената
искова претенция за неимуществени вреди - по основание и размер. Оспорва всички
твърдения по основанието на предявените претенции за обезвреда на неимуществени
вреди. Оспорва твърденията в исковата молба за механизъм на пътнотранспортно
произшествие от ******.. около 11:38ч., настъпило на път 1-7, Ямбол-***, км.
281, както и че причина за настъпване на произшествието са действията на водача
А.Я.К. на лекия автомобил "БМВ", модел 325 ТДС" с per.
№ У3888АК. Възразява, че не са изяснени обстоятелствата, причините и механизма,
довели до настъпване на ПТП.
Възразява, че вината на водача
на лекия автомобил "БМВ" с per. № У3888АК не била установена
по несъмнен начин. В тази връзка оспорва изцяло твърденията за механизъм на
осъществяване на ПТП, както и твърденията за осъществено виновно и
противоправно поведение на водача А.Я.К. на лекия автомобил, по причина от
което да е настъпило процесното произшествие.
Оспорва твърденията за
съществуването на отношения на общност, привързаност и разбирателство между
ищеца и пострадалите лица - негови наследодатели, които да са били прекъснати
единствено по причина на настъпилото пътнотранспортно произшествие, като в тази
връзка оспорва всички твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди, вкл.
постоянна депресия, които да са настъпили в причинна връзка с процесното
произшествие. Оспорва твърденията за настъпване на неимуществени вреди,
обосноваващи размера на предявената искова претенция.
Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателите на ищеца - Р.А.К.и
Я.Г.К., за настъпването на травми при осъществяване на произшествието, поради
извършено от тяхна страна нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП като
твърди, че и двамата родители на ищеца като пътници в процесния автомобил са
допринесли за настъпването на вредоносния резултат, тъй като са пътувала без
поставени обезопасителни колани, като с това си поведение са допринесли в
значителна степен за настъпване на травмите при настъпване на произшествието.
Твърди, че получените от Р.А.К.и Я.Г.К. травми са настъпили вследствие на
тяхното виновно поведение и поради неспазването на чл. 137а от ЗДвП като пътник
на МПС. Твърди, че катастрофиралия автомобил БМВ е бил технически неизправен
към момента на настъпване на пътния инцидент, че ПТП е настъпило поради
технически причини - неизправност на автомобила, за което вина има и
собственикът Р.К.. Оспорва размера на претендираните обезщетения за
неимуществени вреди като изключително завишен, несъответстващ на обективните
критерии, включващи се в
2
понятието "справедливост". Оспорва предявената
претенция за неимуществени вреди като прекомерна поради съпричиняване на
наследодателите на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, и съгл. чл. 51.
ал. 2 от ЗЗД моли застрахователното обезщетение да бъде съразмерно намалено.
Оспорва изцяло акцесорните
искове за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди, като
неоснователни. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Претендира съдебно-деловодни разноски и оспорва претенцията на ищеца за
разноски.
С допълнителната искова молба
ищецът, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, изменя размера на предявените искове
като прави увеличение на всеки един от исковете, предявени от ищеца Г.Я.К.
срещу „Застрахователна компания Лев Инс" АД от по 26000лв. (частичен от
общо дължими 200 000лв) за обезщетение на нанесените му неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на всеки един от родителите му при
ПТП на ******., на по 200 000 (двеста хиляди) лв. за всеки един от двата иска,
заедно със законната лихва върху сумите от 29.01.2019г..
Ищецът поддържа всички
твърдения от исковата молба. Представя препис от влязла в сила на *****.
присъда № 80 от 11.07.2019г. по НОХД № *****. на ОС-Ямбол, IV-ти
първоинстанционен нак.с-в.
С отговора на ДИМ ответникът
поддържа всички направени оспорвания в отговора на исковата молба срещу
предявените искове, оспорва твърдяния от ищеца механизъм на ПТП от ******.,
както и поддържа възражението, че причина за настъпване на ПТП не са действията
на водача А.Я.К. на лекия автомобил „БМВ" с per.
№ У3888АК.
ЯОС е приел, на основание
чл.214, ал.1 от ГПК, изменение на размера на исковете чрез увеличение на всеки
един от исковете, предявени от ищеца Г.Я.К., ЕГН **********, срещу „Застрахователна
компания Лев Инс" АД, от по 26 000лв. за обезщетение на нанесените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на всеки един
от родителите му при ПТП на ******., на по 200000 (двеста хиляди) лв. за всеки
един от двата иска, заедно със законната лихва върху сумите от 29.01.2019г.
В с.з. ищецът се представлява
от упълномощения адвокат, който моли да бъдат уважени предявените искове като
доказани по основание и по размер. Моли за присъждане на разноските и представя
списък по чл.80 от ГПК, в който е посочено, че ищецът не е направил разноски
пред първата инстанция. Прави възражение по размера на адвокатския хонорар на
ответника, ако същият е определен в размер, надвишаващ минималните размери на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАдС.
В с.з. процесуалният
представител на ответника моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира
сторените разноски, за които представя списък.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно е по делото, че към
датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие - ******.,
водачът на л.а. марка „БМВ", модел „325 ТДС" с per.
№ У 3888 АК е притежавал задължителна застраховка "Гражданска отговорност
на автомобилистите" при ответника "ЗК ЛЕВ ИНСАД, съгласно полица № BG/22/118000280232, валидна от 16.01.2018г. до 15.01.2019г.. Безспорно е
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност" между ответника и водача на л.а. към момента на процесното
ПТП.
Видно от Удостоверение за
наследници изх. № 94-03-13_001 от 04.01.2019г. на починалата Р.А.К.и от
Удостоверение за наследници изх. № 94-03-
з
14 001 от 04.01.2019г. за наследници на починалия Я.Г.К.,
ищецът Г.Я.К. е техен син и наследник по право. Като такъв ищецът попада в
кръга на лицата, определени като правоимащи лица, да получат обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, с Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/1984г., Пленум на ВС.
От приложеното нохд № *****од.
по описа на Окръжен съд -Ямбол, е видно, че с влязла в сила на *****. Присъда №
*****. по делото ЯОС е признал подсъдимия А.Я.К. - роден на *** г. в гр. Ямбол,
живущ ***, българин, български гражданин, полицай в РДГП - ***, ГПУ -***, със
средно-специално образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 29.12.2018 год., към 11.30 часа, на път 1-7 между гр.Ямбол и гр.***,
след разклона за с. Каравелово, обл. Ямбол, около км 281+200, при управление на
моторно превозно средство - л.а. БМВ 325 с ДК № У 3888 АК, собственост на Я.Г.К.
с ЕГН ********** и Р.А.К.с ЕГН **********, по посока към гр. ***, нарушил
правилата за движение визирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДвП и чл. 47 ал. 3 от ППЗДвП, в резултат на което предизвикал ПТП
и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на Я.Г.К. *** с
ЕГН ********** и на Р.А.К.от гр. *** с ЕГН **********, поради което на
основание чл. 343 ал. 3, предл. 2, алт. 2, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1,
б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪЖДА
НА ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343 г, вр. чл. 37 ал.
1, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия А.Я.К. от право да управлява МПС за срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл.300 от ГПК,
със сила на пресъдено нещо настоящият съд следва да приеме за установено, че е
налице деяние, противоправно и виновно, извършено от страна на застрахования
при ЗК"ЛЕВ ИНСАД водач А.Я.К., с което той по непредпазливост е причинил
смъртта на Я.Г.К. *** с ЕГН ********** и на Р. А. К.,
с ЕГН **********, в резултат на предизвикано от него ПТП на ******. към 11.30
часа, на път 1-7 между гр.Ямбол и гр.***, след разклона за с. Каравелово, обл.
Ямбол, около км 281+200, при управление на моторно превозно средство - л.а. БМВ
325 с ДК № У 3888 АК, собственост на Я.Г.К. с ЕГН ********** и Р.А.К.с ЕГН **********,
по посока към гр. ***, като нарушил правилата за движение визирани в
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и чл. 47 ал. 3
от ППЗДвП. За така настъпилото ПТП е установена вината на А.Я.К., управлявал
лекия автомобил марка „БМВ 325" с ДК № У 3888 АК.
Представен е по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица per. №
3392р-782 от 22.01.2019г.. Установено е по делото от заключението на
назначената, изслушана и приета САТЕ, че механизмът на ПТП е следният: На
29.12.2018 г., около 11:30 часа, по път 1-7, в участъка между разклона за
с.Каравелово и разклона за с.Коневец, в посока към гр. ***, се е движил лек
автомобил БМВ 325 с рег.№ У3888АК. Движението на автомобила се е извършвало със
скорост от около 88 км/ч, през светлата част от денонощието, по мокро асфалтово
покритие. Преди произшествието автомобилът се е движил в попътната си дясна
лента, по която безаварийно е навлязъл в попътния му десен завой. В определен
момент от движението си, около километър 281, в края на попътния за автомобила
десен завой, водачът на лек автомобил БМВ е загубил контрол над управлението
му, вследствие на което, автомобилът е започнал да се завърта около
вертикалната си ос по посока на
4
часовниковата стрелка, като едновременно с това се е
насочи:: косо надясно, с водеща предна лява част. Това е довело до изпадане на
автомобила в режим на аварийно безконтролно движение, изразяващо се в странично
плъзгане косо надясно, с едновременна ротация около вертикалната си ос. В това
си състояние, автомобилът е напуснал отдясно платното за движение на около 31,0
метра преди мерната линия, първоначално с десните си състави, навлизайки в
прилежащия десен банкет. На около 15,0 метра преди мерната линия, около средата
на десния банкет автомобилът е „заорал", в следствие на което на около 2,7
метра преди мерната линия е преминал в процес на преобръщане, преминавайки през
таванните си площи. Преобръщайки се, автомобилът е продължил движението си по
десните крайпътни площи, като същевременно с това, купето на автомобила се е
деформирало. В следствие на деформациите, задна лява врата се е отворила и
двамата пострадали пътника са изпаднали от нея. Автомобилът е преустановил
окончателно движението си в позицията, посочена върху мащабната скица, като е
останал да лежи върху четирите си гуми, частично разположен в отводнителния
канал и банкета. В тази си позиция масовият център на автомобила е отстоял на
около 49,0 метра след мерната линия и на около 2,6 метра вдясно от десния край
на платното за движение. В резултат на произшествието е причинена смъртта на
седящите на задната седалка двама пътника и материални щети по превозното
средство.
Вещото лице установява, че
процесният лек автомобил БМВ, вариант седан, с дизелов двигател с обем 2497 смЗ
и мощност 105 kW, е с първоначална регистрация
02.02.1998 г. Лек автомобил БМВ с гореописаните параметри се произвежда от 1992
г. до 1999 г. Този модел е произведен със 4+1 места, като всички фабрично са
оборудвани с триточкови инерционни предпазни колани, с механизми за автоматично
прибиране и блокиращи устройства, с изключение на средна задна седалка.
Последната е оборудвана с двуточков предпазен колан. Инерционните колани
позволяват свободно движение на тялото, въпреки че, благодарение на пружината,
опънатите колани винаги прилягат удобно върху тялото. Коланът има
„чувствителен" механизъм, който е проектиран да блокира по време на силно
ускорение или намаление на скоростта във всяка посока. Предпазните колани на
предните две седалки на автомобила са оборудвани с обтегачи. В случай на челен
или заден удар с определена сила, закопчалките на коланите се издърпват надолу,
като коланите моментално се затягат. Обтегачите на предпазните колани се
контролират по електронен (електрически) път, а задействането им се обозначава
чрез контролни лампи на арматурното табло. Обтегачите на предпазните колани се
задействат само един път, след което следва да се заменят с нови. При
задействането на обтегачите, върху закопчалката се появява маркер, оцветен в
ярко сигнален цвят (най-вече в жълт цвят). Ако коланът не е бил поставен
(закопчан), то обтегача не би се задействал и маркерът не би се активирал.
Предпазните колани допълват дейността на въздушните възглавници и предпазват
пътуващите в автомобила да бъдат изхвърлени от него в случай на удар и/или
преобръщане. Коланът помага на пътуващите да се задържат в правилното седнало
положение, така че системата на предните въздушни възглавници да може да ги
предпази ефективно. В.л. като се позовава на приложения снимков материал по
досъдебното производство е категоричен, че към датата на ПТП автомобилът е бил
оборудван с предпазни колани на всички места. Също така, според позициите на
коланите на предните две места прави заключение, че към момента на произшествието,
пътниците на тези две места са били с поставени предпазни колани. В.л. сочи, че
коланите на задните седалки са в прибрано положение и най-вероятно пътниците на
задна лява и задна дясна седалка не са ги използвали по предназначение. Я.К. е
седял на задна дясна седалка, а Р.К. - на задна лява седалка. В.л. установява,
5
че непосредствено преди произшествието, л. а. БМВ 325
с per. № У3888АК се е движил със скорост от около 88 км/ч.
В заключението на в.л. по САТЕ
са установени техническите причини за настъпването на ПТП - преди
произшествието автомобилът се е движил по кривата на десен завой и мокро
асфалтово покритие в добро експлоатационно състояние. В определен момент,
водачът е загубил контрол над управлението на автомобила и същият е изпаднал в
режим на странично плъзгане косо надясно. Най-вероятната причина за това
поведения на автомобила е било рязкото завъртане на волана надясно, в резултат
на което той е загубил напречна устойчивост. При това положение, автомобилът
кратковременно е описал моментна крива с радиус, какъвто не би могъл да се
преодолее безаварийно с наличната постъпателна скорост, която в случая се е
оказала надкритична за моментната крива на завиване. Поради това, автомобилът е
изпаднал в авариен режим, изразяващ се в транслиращо движение по асфалта, косо
насочено надясно и ротационно - спрямо вертикалната си ос по посока на
часовниковата стрелка. Поради насочеността си, автомобилът е навлязъл в десните
крайпътни площи и е преминал в режим на плъзгане, заораване и преобръщане.
В.л. инж. Б. заключава, че по
време на извършения оглед на местопроизшествието не са открити следи от течове,
задирания и прохлузвания по асфалтовото покритие, предхождащи откритите следи,
които да посочват възникването на някаква техническа неизправност по
автомобила, която да е станала причина за последвалото ПТП.
Според в.л. по САТЕ водачът на
лекия автомобил БМВ е имал практическа възможност да предотврати настъпването
на ПТП, ако е контролирал непрекъснато управлението на автомобила така, че да
запази траекторията му на движение върху пътното платно, без да го напуска и
навлиза в крайпътните площи, където е настъпило преобръщането му. Водачът е
имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е действал
адекватно с органите за управление на автомобила, като по този начин запази
контрол над него. От практическа гледна точка, мерки за недопускане на ПТП е
следвало да се предприемат единствено от водача на лек автомобил БМВ,
изразяващи се в следното: да контролира непрекъснато управлявания от него
автомобил и да не допуска същият да напусне платното за движение и
преминаването му в крайпътните площи; да съобрази действията си с органите за
управление със скоростта на движение на автомобила и с конкретната пътна
обстановка - мокра пътна настилка, така че да не допусне същият да изпадне в
режим на странично плъзгане; да се съобрази с поставения пътен знак В26 и да
управлява автомобила със скорост до 60 км/ч.
От назначената по делото СМЕ
се установява, че в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие,
пострадалите Я.Г.К. и Р.А.К.са получили автомобилна травма (травма в салона на
лек автомобил, като пътници на задната седалка в резултат на няколкократното му
преобръщане настрани извън пътното платно и изпадане от автомобилния салон),
изразяваща се в следните телесни увреждания за Я.Г.К.: Тежка съчетана травма
със засягане на главата, гръдния кош, корема и крайниците; Черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в масивни кръвонасядания на меките черепни обвивки в
областта на мозъчния и лицевия череп с охлузвания и разкъсно-контузни рани,
масивна разкъсно-контузна рана в теменната област, оток на мозъка с вклиняване
на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор на черепната основа, субарахноидални
(между меката мозъчна обвивка и мозъчната кора) кръвоизливи, множество
контузионни огнища в коровия слой на двете голямомозъчни хемисфери; Гръдна
травма, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания на кожата предимно по
предно-страничната повърхност в дясната половина, наличие на такива увреждания
и в областта на лявата половина, кръвонасядания на меките тъкани на гръдния
кош, по-силно изразени в дясната му половина, многофрагментни счупвания на
всички ребра по предната половина на гръдния кош и парастернално (успоредно на
гръдната кост) в дясно и по предните и странични повърхности на в лявата
половина на гръдния кош, множествени разкъсвания на белите дробове, по-изразени
в дясно от костните фрагменти на фрактурираните ребра, хемоторакс (излив на
кръв в гръдната кухина) 1,5 литра, кръвонасядане и кръвоизливи в средостението;
коремна травма, изразяваща се в охлузвания на кожата и кръвонасядане на
коремната стена в областта на двете подребрия, масивно охлузване на кожата в
дясната хълбочна област с размери 15-20 см, разкъсване на дясната половина на
черния дроб с изразен хемоперитонеум (свободна кръв в коремната кухина) 1
литър, контузия на бъбреците, ПО-СИЛНО изразена на десния бъбрек с масивен
ретроперитонеален хематом; Контузии на крайниците, изразяващи се в множество
охлузвания и разкъсно-контузни наранявания по тръбните повърхности на пръстите
на лявата ръка, три охлузвания с кръгловата форма и кръвонасядане в областта на
колянната става на левия крак, кръвонасядания по страничната повърхност на
бедрото на левия крак; за Р. А. К.: Тежка съчетана травма със
засягане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб, таза и левия крак довела до
изявена клинична картина на тежък травматичен шок, по повод на който
пострадалата е приета по спешност в ОАИЛ при МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД
-Ямбол; Контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана; Контузия на
гръдния кош със счупване на III и IV ребра от дясната му половина с развитие на
двустранен масивен пневмоторакс (наличие на свободен въздух в гръдната кухина;
Контузия на гръбначния стълб, в неговия поясен сегмент с данни от образните
изследвания за счупване на напречните израстъци на пети поясен (лумбален)
прешлен (Ls); Контузия в областта на таза с клинични и от образните
изследвания данни за счупване на лява пубисна (лонна, срамна) кост; Счупване на
тазовия пръстен в областта на лява сакроилиачна става; Счупване на опашната
кост; Контузия на левия крак с наличие на открито счупване на двата пищяла (tibia et fibula) на подбедрицата. В с.з. в.л. заключава, че като цяло
уврежданията на пострадалата Р.К. в областта на таза и левия крак са получени
най-вероятно при изпадането й от автомобила, докато гръдната травма е възможно
да е получена в салона на автомобила. В.л. заключава, че политравмата от
катастрофата е водещата причина за смъртта.
В.л. по СМЕ като анализира
данните от материалите по делото и най-вече характеристиките на установените и
описани в медицинските документи телесни увреждания, получени от пострадалите Я.Г.К.
и Р. А.К., и механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, прави заключението, че между описаните телесни
увреждания и процесното пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.12.2018
г., съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. И двамата
пострадали са получили тежки съчетани травми със засягане на множество
анатомични области, кръвоизливи, счупване на кости и др. Тези множествени
наранявания са довели, макар и за различно време при двамата пострадали до
клинично изявен травматичен, а при пострадалия К. и хеморагичен шок, които са
били в необратим стадий. Това е довело до настъпването на смъртта на двамата
пострадали макар и с разлика във времето обусловена преди всичко от тежестта на
уврежданията.
Между получените от
пострадалите Я.Г.К. и Р.А.К.телесни увреждания в резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие от 29.12.2018 г., около 11,30 часа на път 1-7
(Ямбол- ***), км 281 и настъпилата смърт на двамата съществува пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка.
7
Описаните в медицинските
документи телесни увреждания, получени от двамата пострадали имат травматична
генеза, дължат се на механичното действие (удар, притискане, сътресение,
протриване) на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и на предмети с широка
твърда и грапава повърхност и добре отговарят да са получени по време и в
резултат на процесното пътно-транспортно произшествие. При този вид автомобилни
травми, през различните фази на произшествието върху телата на пътниците
действат различни по своята характеристика травмиращи сили. Под действието на
инерционни преносни сили и ускорения телата на нефиксираните пътници се
придвижват свободно в автомобилния салон. При това си движения те влизат в
контакт с различни елементи от вътрешното оборудване на салона, удрят се,
притискат се върху тях и се травмират. В конкретния случай по-голямата част от
уврежданията по телата на двамата пострадали и по-тежките са се получили в
резултат на изпадането им от автомобила по време на сложните движения които е
извършвал той до заставането му в покой. При неколкократното преобръщане на
автомобила настрани, под действието на възникналите при това неконтролирано
преобръщане телата на пътниците от задната седалка са били изхвърлени от
автомобилния салон върху терена. В резултат на удар върху терена пострадалата К. е
получила уврежданията в областта на левия крак и тазовия пръстен. Останалите
увреждания е възможно да са получени както в автомобилния салон в началните
фази на произшествието, така и при изпадането от него. Тежките и фатални
увреждания в областта на гръдния кош и корема, получени от пострадалия К. се
дължат на притискане на тези области между твърди предмети и са се получили
най-вероятно при някое от преобръщанията на автомобила и притискане на тялото
между автомобила и терена, след което тялото на пострадалия е било изхвърлено
напред на разстояние от катастрофиралия и установил се вече в покой автомобил.
В.л. по назначената СМЕ
заключава също, че в случай, че пострадалите са били с правилно поставени
предпазни колани по време на процесното пътнотранспортно произшествие, те не
биха изпаднали от автомобилния салон по време на преобръщанията на автомобила и
не биха получили всички тези тежки увреждания, които са получили в резултат на
това изпадане, удар в терена, а за пострадалия К. и притискане. Уврежданията
които биха получили с поставени предпазни колани биха били с други характеристики,
най-вероятно значително по-леки.
От заключението по назначената
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) е видно, че
по време на пътно-транспортно произшествие, правилно поставените колани биха
намалили значително риска от причиняването на травми на пътниците в инцидентния
автомобил, като биха предотвратили изпадането им от автомобила по време на ПТП.
Правилно поставените предпазни колани не биха могли да предотвратят получените
от тях телесните наранявания, а само биха ги ограничили до такива от по-лека
степен. Това е така, защото при задействане (удар, преобръщане), коланите
намаляват до близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло. Те се
разтеглят незначително от натоварването и така удължават времето за окончателно
спиране на тялото при задържането му. Относно страничното преместване на
обезопасен с колан пътник, то не е толкова ефективно, колкото ограничаването в
посока напред, поради специфичната V - образна конструкция на колана, но
задържа тялото максимално възможно към седалката. Вещите лица дават заключение,
че увреждания, получени извън автомобила, биха били предотвратими при правилно
поставени предпазни колани, т.к. последните не биха позволили изпадане на
телата от автомобила, а биха ги задържали върху задните седалки. В конкретния
случай, по-големите и по-тежките от уврежданията по телата на пътниците на
задната седалка в автомобила, са се получили в резултат на изпадането им от
автомобила по време на аварийното му движение. При неколкократното преобръщане
на автомобила, под действието на възникналите инерционни сили, телата на
пътниците от задната седалка са били изхвърлени от салона на автомобила върху
терена. В резултат на удара върху терена, пострадалата Колева е получила
уврежданията в областта на левия крак и тазовия пръстен. Останалите увреждания
е възможно да са получени както в автомобилния салон в началните фази на
произшествието, така и при изпадането от него. Тежките и фатални увреждания в
областта на гръдния кош и корема, получени от пострадалия К., се дължат на
притискане на тези области между твърди предмети и са се получили най-вероятно
при някое от преобръщанията на автомобила и притискане на тялото между
автомобила и терена, след което тялото на пострадалия е било изхвърлено напред,
на разстояние от катастрофиралия и установил се вече в покой автомобил.
Правилно поставените предпазни колани, не биха позволили изпадане на телата от
автомобила, а биха ги задържали върху задните седалки. По този начин, биха били
предотвратими описаните тежки увреждания, получени в резултат на изпадането на
пътниците върху терена и последващото притискане на тялото на пострадалия К. от
автомобила.
По делото е назначена и
съдебно-психологическа експертиза, в.л. по която дава заключение, че смъртта на
двамата родители на ищеца вследствие процесното ПТП е довела до първоначална
остра стресова реакция реакция - шок, протекла с леко стеснение на съзнанието,
нарушена способност за рационално мислене и поведение, обърканост, страх,
хиперактивност в борбата за живота им. Същата не е била с голям интензитет и
времетраене предвид по-високия праг на стресоустойчивост и- вероятно
професионалния опит на личността на ищеца. Същата е последвана от симптоми на
депресивна реакция - подтиснати мисли за виновност; сравнително песимистично
възприемане на бъдещето с неувереност в локализацията на контрол; нарушен сън.
Животът му се е преобърнал, доколкото е загубил любимите си родители, и тяхната
семейна и емоционална подкрепа още преди да е уредил собствено семейство,
въпреки, че е водил независим и самостоятелно обезпечен начин на живот.
Наложило му се е лично да види, преживее и съпреживее страданията им в
последните им минути и дни. Не е имал възможността да се сбогува в баща си,
продължават да го преследват травматичните спомени за вида му в последните му
моменти живот. Макар да е имал възможност да прегърне майка си, ищецът не е бил
подготвен емоционално за тази раздяла завинаги. Това е резултирало в кошмарни
сънища и емоционално притъпяване, както и последващи поддържащи травмения опит
разпити във връзка с ПТП и водените дела срещу брат му, с когото е много
близък. Макар да не го осъзнава, ищецът изпитва гняв и генерализира слуховете
за това, че ще осъди и вземе имотите на брат си, така и самоупреква себе си, че
не е направил необходимото - да се моли да не попадне в инцидента. Той е
загубил желанието да вземе шофьорска книжка, както и известно време е изпитвал
притеснения да се вози в кола. Към настоящия момент, две години след смъртта на
родителите си, настъпила в резултат на процесното ПТП, ищецът проявява симптоми
на умерена депресивна реакция, пряко свързана с катастрофата и последиците от
нея. Налице са някои от проявите на посттравматичната стресова реакция -
повтарящо се епизодично изживяване на травмата живо и ярко „като на филм",
вторични реакции и преживявания :„Още ми са на очите"; редки случаи на
кошмарни сънища и емоционална притъпеност, прояви на отчуждение или
самоизолация; преживяване на скръб и тъга от вещи, хора и ситуации, напомнящи
за травмата. Интровертната насоченост и меланхоличната окраска в темперамента
на ищеца допринасят за тези симптоми, съответни на фазата на преработване на
стресовата реакция и депресивната фаза на траурната реакция. Въпреки тях обаче,
ищецът вече навлиза във фазата на преориентация и приемане на травмата. Това се
9
дължи на характеровите му особености, ежедневната му
активност и заетост, изградената още по-близка емоционална връзка с брат му и
пространствената и времевата отдалеченост от травматичните спомени - ищецът е
живял и живее в друг град, където малко неща му напомнят за катастрофата и са
минали две години от загубата на родителите му, при което психиката и животът
му са имали възможност да се пренастроят. В.л. психолог прави позитивна
прогноза за възстановяване на психичното здраве на ищеца от травмата от смъртта
на неговите родители, но същата и последиците от нея няма да бъдат лесно
заличени от психиката му.
Разпитани са двама свидетели
по делото, по един на всяка страна.
От свидетелските показания на
свидетеля на ищеца П.З. (свако на ищеца) се установява, че познава семейството
отдавна, а ищецът Г. - от бебе. Били прекрасно семейство, вярващи от
Петдесятната църква. Я.и Р. се грижели с много любов за децата си, и те много
ги обичали. Г. (ищецът) станал военен, ходил четири пъти в Ирак на мисия за по
шест месеца всеки път. Преди да тръгне по тези мисии, живеел при родителите си
в апартамента в гр.***. След това Я.и Р. си взели къща в *** и Г. живеел заедно
с родителите си до момента, в който той си купил апартамент в ***. Г. ***,
защото бил привързан към родителите си и си помагали. За катастрофата, станала
на ******., свидетелят научил по телефона от Г.. Свидетелят сочи, че им се обадили,
че А.- братът на Г.,***, в приемното, и отишли да го видят. Ищецът му звънил
2-3 пъти. Свидетелят разбрал в болницата, че бащата на Г. е починал. Казал на Г.,
че баща му е починал. Той се разплакал. После Г. дошъл в болницата. Опитвали се
с леля му да го успокоят, но той бил много разстроен. Свидетелят: "Г. е
видял баща си с разцепена глава. Мъки." Майка му била в реанимацията под
лекарска грижа. По време на погребението свидетелят с жена си държали братята с
ръце. Двамата братя се подпирали. Като тръгнали да отиват да погребват баща им,
им съобщили, че Р. е излязла от кома и е говорила със синовете си. Отишли до ***
и се върнали за няколко часа. Отишли да я видят и тогава им казали, че и тя е
починала. Много трудно било да се приеме, че майка им е починала. Двамата братя
се разплакали. Няколко дни били в къщата на свидетеля, след това ищецът си
отишъл в ***. Г. бил тъжен постоянно и плачел. Бил потресен. Сега психиката му
станала по-стабилна. Наскоро завършил паметника, по-голямата част Г. я платил.
Свидетелят сочи, че Г. постоянно говори за майка си и баща си, държи се както
всеки човек, загубил родителите си. Спомня си ги като живи, хубавите моменти,
но понякога и за лошите се сеща. Преди катастрофата Г. бил много весело момче.
Сега не е весел като преди. Има хубави моменти, но онзи лъчезарен Г. го няма
вече. Свидетелят сочи, че Г. ***, когато почнал да ходи на мисии. Не е семеен.
Тази година ходи на мисия. Поне 4-5 пъти се виждали тази година. Ходили с него
на гробищата да оправя гробовете на родителите си.
От показанията на свидетеля П.С.
се установява, че той е видял катастрофата и е отишъл да помогне. Спомня си за
катастрофата - той бил пред катастрофиралия автомобил. След завоя на ханчето
видял в страничното си огледало, че колата на потърпевшите - синьо
"БМВ", започнала да криволичи, влязла в канавката и се преобърнала.
Свидетелят спрял и се върнал да види хората и им помогне. Като излязох от
автомобила видял едно младо момче, което било извън колата, изправено. Имало
двама, които били на земята - възрастен мъж и жена. След това дошли линейка и
пожарна, тъй като не можели да извадят шофьора.
По делото са приети
Застрахователна полица № BG/22/118000280232/15-01-2018, Справка от Гаранционен фонд с изх.№ 24-01-298/16.05.2019г.;Препис -
ю
извлечение от акт за смърт № ****от ******.; Препис -
извлечение от акт за смърт № ****от ******.; удостоверения за постоянен адрес;
протокол за оглед на местопроизшествие от ******.; албум за посетено
местопроизшествие от ******.; съдебномедицинска експертиза на труп №
305/2018г.; епикриза ИЗ № 14403 / 31.12.2018г.; удостоверение за банкова сметка
***.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: предявените искове
по чл.432, ал.1 и чл.429, ал.З от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.
Направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
наследодателите на ищеца е с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът като син и законен
наследник на починалите в резултат на ПТП, станало на ******. Я.Г.К. и Р. А.ова
Колева, е от кръга на лицата, посочени с Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г., Пленум на ВС, които имат право на обезщетение
за неимуществени вреди при смърт поради непозволено увреждане.
Увреденият от деликт, причинен
от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има право да
иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя (чл.432, ал.1 от КЗ). За да възникне субективното право по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и на деликт
с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
(действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, са налице
всички посочени елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане като
по отношение на това дали деянието е противоправно и е извършено виновно от
дееца, съдът е обвързан от установеното с влязлата в сила присъда на основание
чл.300 от ГПК. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и
ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което
застрахователят-ответник дължи на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД обезщетение за причинените неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП.
По делото е установено, че
претендираните от ищеца неимуществени вреди -душевни болки и страдания, са в
пряка и непосредствена причинна връзка с пътно транспортно произшествие,
настъпило на ******. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в
съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените
вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и
другите морални вреди, които ищецът е претърпял и търпи понастоящем.
Обезщетението се дължи за конкретни и доказани морални болки и страдания,
претърпени от ищцата. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, и
редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди (ППВС № 4/1968г.).
От събраните по делото
доказателства се налага изводът, че ищецът е претърпял и търпи изключително
негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на
родителите си в резултат на ПТП. От показанията на разпитания свидетел З. се
установява, че ищецът и пострадалите негови родители са имали близки отношения
и много силна връзка. Грижили са се взаимно и макар ищецът да е заживял в гр.***,
връзката между майка и син и баща и син не е отслабена от разстоянието, предвид
доказаното по делото често и интензивно общуване. По делото се установи, че
ищецът и родителите му към момента на ПТП не са били в едно домакинство. Това
обаче не е повлияло на високата степен на емоционална обвързаност и
привързаност между ищеца, който не е семеен, и родителите му. От показанията на
свидетеля З. се установи, че ищецът страдал и продължава да страда тежко от
загубата им. Показанията на свидетеля съответстват и подкрепят приетата по
делото съдебпо-психологическа експертиза, която дава заключение, че смъртта на
родителите е предизвикала у ищеца остра стресова реакция, свързана с проява на
шок, стеснение на съзнанието, нарушена способност за рационално мислене и
поведение, обърканост, страх, хиперактивност в борбата за живота им, като
впоследствие стресовата реакция е била последвана от симптоми на изразено
депресивно състояние - което състояние не е преодоляно, включително до
настоящия момент. Включително до сега ищецът има повтарящи се епизодични
изживявания на травмата „като на филм", кошмарни сънища, продължава да
преживява скръб и тъга (СПсЕ - т.1 и т.2). В.л. по СПсЕ заключава, че може да
се направи позитивна прогноза за възстановяване на психическото здраве на
ищеца, но е категорична, че травмата и последиците от нея няма бъдат заличени
от психиката му (СПсЕ - т. 3). При така установените по делото обстоятелства,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от смъртта на баща му в резултат на ПТП, настъпило на ******.,
е в размер 200 000лв. ЯОС намира, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди от смъртта на майка му в резултат на същото ПТП, е
в същия размер от 200 000лв. Този размер на обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде намален поради доказано съпричиняване на процесното ПТП от
страна на загиналите, които не са били с поставени обезопасителни колани на
задната седалка.
ЯОС намира за основателно само
възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД на ответника за съпричиняване в резултат на
неизползването на предпазен колан. Чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда възможност за
намаляване на обезщетението за вредите, настъпили от увреждането, когато
увреденият е допринесъл за настъпването на тези вреди. От заключенията на
вещите лица се установява, че причина за смъртта на родителите на ищеца е не
само противоправното поведение на водача, а и това, че пострадалите са били без
поставени предпазни колани, с каквито е оборудван автомобила, което е нарушение
на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата. В конкретния случай
по-голямата част от уврежданията по телата на двамата пострадали и по-тежките
са се получили в резултат на изпадането им от автомобила. Уврежданията на
пострадалите, получени извън автомобила, биха били предотвратени при правилно
поставени предпазни колани, тъй като не биха позволили изпадане на телата от
автомобила, а биха ги задържали върху задните седалки. С оглед установения
принос на пострадалите, определеното обезщетение в размер на по 200 000 лева за
смъртта на всеки от тях следва да бъде намалено с 50% и на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 100000 лева за неимуществени вреди от смъртта
на Р.К. в резултат на ПТП, станало на ******., и 100000лв. за неимуществени
вреди от смъртта на Я.К. при същото ПТП. ЯОС намира предявените искове по
чл.432, ал.1 от КЗ за основателни и доказани до размер на по 100 000лв., в
която част следва да бъдат уважени, а в останалата част следва да се отхвърлят.
По иска за лихви за забава
върху обезщетението, ЯОС намира следното:
12
Съгласно чл.497 от КЗ,
застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.496 от КЗ. Ищецът
е предявил извънсъдебната си претенция пред застрахователя на 29.01.2019 г., но
в тримесечния срок ответникът не е изплатил дължимото обезщетение.
Следователно, претенцията за обезщетение за забавено изпълнение по отношение на
задължението за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 30.04.2019
г. е основателна, а за периода от 29.01.2019г. до 30.04.2019г. е неоснователна.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска, но няма данни по делото за направени такива.
На основание чл.78, ал.З от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски, съобразно
представения списък и съобразно отхвърлената част от иска, а именно сума в
размер на 1860.50лв. Неоснователно е възражението по размера на адвокатския
хонорар на ответника, тъй като същият е определен в размер, ненадвишаващ
минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на
ВАдС.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса
и разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯОС
разноски за изготвяне на експертизи в размер на 712 лв. и държавна такса от
8000 лв. или общо - 8712 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ :
Осъжда ответника
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНСАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул."Черни връх"№51, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г.Я.К. с ЕГН **********,***, сумата от 100 000
лв. (сто хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от смъртта на майка му Р.А.К.в резултат на ПТП, станало на ******.,
и виновно причинено от водача на лек автомобил марка „БМВ", модел „325
ТДС" с per. № У 3888 АК, застрахован по
риска „Гражданска отговорност" в "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНСАД,
ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, като иска за горницата над 100 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв. и за законна лихва върху обезщетението за
периода от 29.01.2019г. до 29.04.2019г. като неоснователни -отхвърля.
Осъжда ответника
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНСАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул."Черни връх"№51, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г.Я.К. с ЕГН **********,***, сумата от 100 000
лв. (сто хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от смъртта на баща му Я.Г.К. в резултат на ПТП, станало на ******.,
и виновно причинено от водача на лек автомобил марка „БМВ", модел „325
ТДС" с per. № У 3888 АК, застрахован по
риска „Гражданска отговорност" в "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНСАД,
ведно със законната лихва върху главницата 30.04.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, като иска за горницата над 100 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв. и за законна лихва върху обезщетението за
периода от 29.01.2019г. до 29.04.2019г. като неоснователни -отхвърля.
Осъжда ответника
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНСАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул."Черни връх"№ 51, на основание чл.78,
ал.6 и чл. 81 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд -Ямбол сумата
8712лв., представляваща дължима държавна такса от 8000лв., съразмерно уважената
част на иска и разноски за изготвяне на експертизи в размер на 712 лв..
На основание чл.78, ал.З от ГПК, осъжда ищеца Г.Я.К. с ЕГН **********,***, да заплати на ответника
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНСАД с ЕИК *********, сумата 1860.50 лв.
разноски съобразно отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен съдия: