№ 577
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
М. Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника О.А. на Област София срещу решение
от 17.07.2022 г. по гр.д. №54604/2021 г. на Софийски районен съд, 59 състав, в частта, в
която на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е признато за незаконно уволнението на С. Д. П. и е
отменена заповед №ЛС-06 от 21.07.2021 г. на Областния управител на О.А. на Област
София, с която на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ е прекратено трудовото правоотношение на
основание чл.325 ал.1 т.12 КТ, като незаконосъобразна, на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ С.
Д. П. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист“ в отдел
„Разпоредителни сделки, обезщетителни процедури, актуване и деактуване“ към дирекция
„Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в О.А. на Област
София, на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ ответникът е осъден да заплати на
ищеца С. Д. П. сумата от 10 200,00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
за периода 22.07.2021 г. – 21.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2021 г.
до окончателното изплащане, като жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца и разноски
по делото, и държавна такса по сметка на СРС.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано,
постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че основните функции на заеманата от ищеца
длъжност не са запазени при определянето и за заемане по служебно правоотношение.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. Д. П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на основание
1
чл.242 ал.1 ГПК в частта на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ,
имащо характер на определение, е отменено с влязло в сила определение от 21.12.2022 г.,
постановено по гр.д. №13313/2022 г. по описа на СГС.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Разпоредбата на чл.325 ал.1 т.12 КТ предвижда, че трудовият договор се прекратява
без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато е определено длъжността да се
заема от държавен служител. Не се предвидени никакви други условия и предпоставки за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Релевантно за преценката относно законността на уволнението е единствено
обстоятелството длъжността да е предвидена по съответния ред за заемане от държавен
служител при положение, че до този момент е заемана по трудово правоотношение. Без
правно значение е обстоятелството, дали при работодателя съществуват други длъжности с
различни функции, които продължават да се заемат по трудово правоотношение, както и
дали лицето отговаря на изискванията за заемането им или на изискванията за заемане на
държавна служба, дали е назначен на такава или му е отказано. В този смисъл е и
практиката на ВКС - решение №530/26.09.2010 г. по гр.д. №1654/2009 г., ІІІ ГО, решение
№405/28.06.2010 г. по гр.д. №77382009 г., ІІІ ГО, решение №22/22.03.2010 г. по гр.д.
№392/2009 г., ІІІ ГО. Във всички случаи уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ ще
бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е
предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я
трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си
функции. За характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а
правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на
трудовите му функции. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от
наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите задължения
по длъжностна характеристика. При преценката за идентичност на трудовите задължения
следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността -
от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на
възложената работа. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова
длъжност по щата няма да има същностна разлика /така решение №182 от 13.06.2014 г. на
ВКС по гр.д. №479/2014 г., IV ГО, решение №88 от 22.04.2016 г. на ВКС по гр.д.
№4574/2015 г., IV ГО и др./.
В случая ищецът е заемала длъжността „Главен специалист“ в отдел
„Разпоредителни сделки, обезщетителни процедури, актуване и деактуване“ към дирекция
2
„Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“, чиято основна
цел е изпълнение на технически функции по осигуряване обслужване работата на
областния управител, извършване на административно обслужване, проучвания и
систематизиране информацията за областния управител и ръководителите на
административни звена при осъществяване взаимодействията с всички държавни
институции, местни администрации и гражданите. Основните трудови функции са свързани
с: получаване и разпределяне на постъпващата кореспонденция и задачите, приемане и
изпращане на информация , обработка и разпределяне на ел. поща, приемане и предаване на
документи от и за областния управител; организация и подготовката на оперативките при
областния управител; създаване на организация за достъп до областния управител;
докладване на областния управител за административни пропуски и нарушения;
осигуряване на снабдяването на кабинета с материали; водене на секретно деловодство, а
изискванията за заемане на длъжността са: образователна степен: средно образование;
професионална област: не се изисква; професионален опит: 2 г.
Основната цел на длъжността „Главен експерт“ в отдел „Разпоредителни сделки,
обезщетителни процедури, актуване и деактуване“ към дирекция „Административен
контрол, регионално развитие и държавна собственост“, определена за заемане но служебно
правоотношение е оказване на правна помощ на областния управител, осигуряване на
процесуално представителство пред органите на съдебната власт, изразяване на становища и
разработване на предложения за решаване на правни проблеми. Основните трудови функции
са свързани с: процесуално представителство пред съдилищата; изготвяне на искови молби
и жалби, отговори по тях, становище молби и др. по съдебни дела, и становища по
законосъобразността на решенията на общинските съвети; разглеждане на жалби срещу
административни актове на кметовете на общини; изготвяне на жалби за оспорване на
решения на общинските съвети; изготвяне на правни становища, анализи, доклади по
конкретна преписка и по проекти на нормативни актове; запознаване с нормативната уредба
и оказване на правна помощ на служителите в Областната администрация; изготвяне на
заповеди във връзка с правомощията на областния управител и на наказателни
постановления, и съгласуване за законосъобразност на изготвените вътрешни правила;
участие в комисии и съвети, в изготвяне и обявяване на обществени поръчки по ЗОП, респ.
отговаря за прилагане на процедурите по ЗОП; изготвяне на договори и анекси, и
съгласуване за законосъобразност на изготвени такива от други служители; изготвяне на
отговори по жалби и заявления, а изискванията за заемане на длъжността са: образователна
степен: бакалавър; професионална област: социални, стопански и правно науки;
професионално направление: право с придобита юридическа правоспособност;
професионален опит: 2 г.
При тези данни и при съпоставката на функциите на заеманата от ищеца длъжност с
тези на новосъздадената „Главен експерт“ в отдел „Разпоредителни сделки, обезщетителни
процедури, актуване и деактуване“ към дирекция „Административен контрол, регионално
развитие и държавна собственост“ настоящият въззивен състав намира наличието на
съществени различия между тях, свързани с обема отговорности, преки задължения и
изискванията за заемането им. Създадената нова длъжност, определена за заемане по
служебно правоотношение, е с коренно различни функции и отговорности, в сравнение със
заличената длъжност. Заеманата от ищеца длъжност „Главен специалист“ е била с
технически функции и свързана с цялостното подпомагане дейността на областния
управител, а новосъздадената длъжност „Главен експерт“ е с юридически функции и е
свързана с правното обслужване и процесуалното представителство на Областната
администрация, т.е. засегнати са същностните характеристики на трудовата функция. При
новата длъжност основните трудови функции на старата длъжност са престанали да
съществуват, а са създадени нови такива, наименованията на сравняваните длъжности също
са различни, което само по себе си е без значение, за заемането на новата длъжност са
3
завишени изискванията /висше образование, вместо - средно образование за старата/, обемът
на отговорностите е съвсем различен.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че уволнението на ищеца е
незаконосъобразно и предявеният иск за отмяната му се явява основателен. Основателни са
исковете за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, които
се обуславят от незаконността на уволнението, и по отношение на които по делото са
доказани и останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените права.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 780,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8181/17.07.2022 г., постановено по гр.д. №54604/2021
г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА О.А. на Област София, ЕИК *******, адрес: гр. София, ул. *******, да
заплати на С. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. *******, на основание чл.78 ал.3
ГПК сумата от 780,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4