№ 436
гр. Варна , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20203100503670 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на въззивна жалба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД гр. Варна срещу
решение №260640/12.10.2020г по гр.д.13123/19г по описа на ВРС, 19 с-в,
което е бил отхвърлен иска му срещу потребител М. Л. А. от гр. Варна за
установяване на дължимост на вземане на доставчик, за което на ищеца е
издадена заповед №1670 от 27.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3139/2019г. по описа на Районен съд
Варна за изпълнение за сума от 789.90 лв, съответна на сборно задължение на
потребена водоснабдителна услуга отчетена чрез абонатен номер 1744163 за
период 28.10.2014 - 30.10.2017г , както и съответната лихва начислена върху
тази главница в сборен размер от 194.38лв за период 01.08.2016 – 22.02.2019г,
ведно със съответни акцесорни последици от проведено заповедно
производство и съответно определените разноски.
Въззивникът, чрез юрисконсулт Ралчева се позовава на неправилно
1
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Твърди, че
неправилно съдът е приел за недоказано потреблението на доставената
услуга, тъй като показанията за измерване били служебно начислени без
основание. Сочи, че в представения по делото отчетен карнет са вписвани
реални показания, потвърдени като крайна стойност при нарочно
протоколиране с участие на потребителя по повод промяна на владението на
имота. Счита, че тези доказателствата, представени пред първата инстанция
установят факта за вярно отразяване на данните за потреблението на услугата
в обитаваното от потребителя жилище по отчетени с измервателен уред
данни за количество ползвана вода за битови нужди.
В писмено становище по същество представителят на доставчика-
кредитор бланкетно поддържа доводи за доказано ползване на оспорените
количества от потребителя и моли неправилното решение да бъде отменено, а
установителната му претенция за неплатени задължения да бъде изцяло
уважена.
Въззиваемата страна, не е упражнила защита чрез особения
представител, назначен от първата инстанция на длъжник с неясно
местожителство. Пред настоящата инстанция адв. Б. оспорва жалбата с
доводи за правилно и законосъобразно постановен акт и бланкетно моли за
потвърждаване на отхвърлителното решение.
Само въззивната страна е поискала определяне на разноски,
конкретизирани по размер в неоспорен списък (л.23).
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са
разгледани в определение №13/04.01.2021г., когато съдът е гарантирал и
заплащането на възнаграждението за участието на представителя на
потребителя в настоящата фаза от процеса.
Обжалваното действително решение на първоинстанционния съд
съответства на предявения иск за установяване на заявено от доставчик
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение за дължима цена на
доставена консумирана и неплатена вода на абонат на водоснабдителното
предприятие и начислените лихви за забава върху всяко дължимо месечно
плащане. Заповедта е връчена неприсъствено на длъжника, поради което е
2
възникнал и интерес от стабилизирането й с установителен иск.
Основанието на иска е очертано от първоинстанционния съд по
твърденията на кредитора като дължимост на вземане за цена на комунална
услуга при общи условия и лихви за забава, начислени по абонатна партида
1744163 за ползването от 28.10.2014 до 30.07.2017г. във водоснабдено
жилище на адрес ***. В рамките на служебната проверка за наличие на
предпоставките за възникване на правото на иск съдът констатира пълно
съвпадение на индивидуализиращите признаци на паричните задължения,
посочени в заповедта и приети като предмет на установяването.
Първоинстанционното решение, постановено по предявената по исков път
част от претенцията на заявителя е допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въззивникът е предприел доказване на оспореното в отговора по
исковата молба отчетено потребление, след разяснената в устен доклад
доказателствена тежест, като се е позовал на вписани в отчетен карнет (л. 74)
показания за ежемесечен отчет на данни от брояч на измервателен уред,
протокол за предаване на имот на нов купувач от 8.11.2018г. в което е
фиксирано показанието, посочено в карнета към 27.07.2017г и заявление за
промяна на партида с удостоверено признание на следващо показание,
съвпадащо с последната дата от процесния период. Тези документи не са
оспорени. Съпоставката им сочи, че в карнета липсват подписи при нанасяне
на текущите отчети, а единствената заверка от потребител е извършена на
26.04.2018г, след спорния период. Този подпис отразява показание „565”,
което се разминава с предходното нанасяне „575” към 30.10.17г, когато е
вписана забележка „гл. водомер” и изцяло съвпада с показанието към
27.07.2017г. Същите две цифри са обозначени и в другите два документа,
чийто частен характер обуславя само формална доказателствена стойност.
Заявлението от 29.11.2018 г. е съставено от трето лице – новият собственик,
който е декларирал съгласието си с по-високото показание. Подписът под
този документ графично наподобява единствения подпис в карнета.
Въззиваемата длъжница е участвала само в съставянето на протокол за
3
доброволното въвеждане в жилище на купувач, придобил собственост по
възлагателно постановление в хода на принудително изпълнение, като
напускащите собственици ( М. А. и И.А.) и новия купувач(заявил в
последствие и промяната на партидата) са признали, показание на водомер
00565134 към 08.11.2018г. Само това признание обвързва длъжницата и то
кореспондира на данните в карнета към 27.07.2017г. и към 26.04.18г, вписани
от инкасатора и потвърдени от потребител на адреса. Явно е, че
допълнително вписаните още 10 кубика потребление на 30.10.2017г.
представляват начисляване на друго основание, различно от редовния отчет.
Доставчикът обаче изрично е основал искането си на твърдения за доставено
реално количество и не е твърдял и доказвал други обстоятелства. Затова
въззивният съд изцяло споделя извода на първата инстанция, че основание за
зачитане на отчет на финално показание 575 няма. Установено е обаче
категорично такова показание 565 към края на процесния период, което
налага въззвивният съд да изгради самостоятелно изводи по останалата част
от фактическия състав, пораждащ вземането на доставчика.
За да е налице реално потребление, подлежащо на периодично
фактуриране и заплащане, крайното показание следва да се сравни с друг
предходен безспорен отчет. Такъв обаче липсва, тъй като в началото на
спорния период 28.10.2014г са отчетени показания без подпис на
потребителя а в забележка е указано „писмо” , а за следващи две години
липсват отчети, като вместо тях е отбелязано, че водомера е „временно спрян,
пожар”. Едва на 29.06.2016г. е вписано показание с разлика от 262 куб.м.,
като съответно инкасатора е описал, че тази констатация е незабавно
оспорена от потребителя („скандал”), а следващите данни са посочени без
достъп до измервателно устройство(„закл. врата”, „отказ”, „съд”). При това
неизгодно за доставчика удостоверяване от негов служител на начина на
отчета, няма никакво съмнение, че началните показания „251“ към
28.10.2014 и особено „513“ към 29.06.16г е следвало да бъдат допълнително
потвърдени по предвидения в чл. 24 ал.3 от Общите условия ред или да се
протоколира надлежно липсата на съдействие на потребителя, за да се
прилага служебен отчет по смисъла на 49 вр. чл. 24 ал. 4 от Общите условия.
Такива доказателства не са представени по делото. Назначеното от първата
инстанция вещо лице обаче е констатирало именно служебно начисляване на
4
потреблението в спорния период. При съвкупната преценка на всички
налични доказателства, въззивният съд достига до извода, формулиран и от
първата инстанция: доставчикът не е отчитал редовно уреда и дори това да е
резултат от неизпълнено задължение за съдействие от потребителя, не е
установен точния момент на началото на прилагане на методика за служебен
отчет и съответно периодично остойностяване на ползваната услуга. Такова
доказване е необходимо и за установяване на размерите на задълженията,
върху които е начислявано обезщетението за забава, а особено значение
текущите показания имат и поради предявеното своевременно възражение за
погасяване на претенция по давност от длъжницата. Без установен отчет на
брояча към края на февруари 2016г. не може да се определи количеството,
което е потребено в периода, непокрит от тригодишна давност. Този момент
обаче попада имено в периода на липсващ отчет(дори да се приеме, че
първото показание не е било спорно) до несъмнено оспореното показание,
нанесено след пожар и преустановяване на доставката.
В заключение, въззивният съдът възприема изцяло и правните изводи
на първата инстанция относно недоказана основателност на претенция на
доставчика. Отхвърлителните диспозитиви на обжалваното решение
съответстват на мотивите на въззивната инстанция и актът на съда следва да
бъде потвърден.
Поради пълното съвпадение на резултата от първоинстанционното и
въззивното произнасяне ревизиране на определените разноски не се налага.
Разноски за въззивното производство остават в тежест на страната,
подала неоснователната жалба.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 269 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260640/12.10.2020г по гр.д.13123/19г по
описа на ВРС, 19 с-в.
Разноски за въззивна инстанция не се определят.
5
Решението не подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от
ГПК, по арг. от чл. 280 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6