РЕШЕНИЕ
№……………. 28.04.2022 г. гр.
Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
На единадесети април през две хиляди
двадесет и втора година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: Илияна Нейкова
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело № 466 по описа за 2016 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от С.И.Б. ЕГН ********** *** срещу А. Л.
К. с адрес *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размерна 7 000 лв., представляваща парично вземане по запис на заповед без
протест, издадена на 15.01.2015 г., с падеж 20.03.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 21.03.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът
редовно призован не се явява в съдебно заседание, не представи писмен отговор,
не изрази становище по иска.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235, ал. 3
от ГПК, като взе предвид наведените доводи и възражения, прие за установено от
правна и фактическа страна следното:
С исковата си молба
ищецът твърди, че на основание чл.417
от ГПК в Районен съд - Балчик е
образувано ч.гр.дело № 642/2015 г. срещу длъжника А. Л. К.
за сумата от 7 000.00
лева, за което му са
издадени заповед
за незабавно изпълнение №62/02.03.2016 г. и
изпълнителен лист. Въз основа на тях е образувано изпълнително дело
№ 250/2016 г.
при ЧСИ Н. Н.с район на действие – Окръжен съд-Добрич.
В
законоустановения срок длъжникът подава
възражение, поради което за него
възниква правно основание от
предявяване на настоящия иск.
Твърди се, че на 15.01.2015 г. ответникът издава запис
на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължава
да заплати на ищеца
сумата от 7 000.00
лв. на
20.03.2015 г. Твърди се също, че след падежа не са постъпили никакви
плащания от ответника.
Ответникът
не е взел становище по иска, не е представил писмен отговор. Подаденото
възражение в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК, е подписано без посочване на
основанията за недължимост на изпълнението на издадената заповед за незабавно
изпълнение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 505, ал.1, вр. чл.537 от ТЗ е
за установяване на парично вземане е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от
приложеното ч.гр.д.№ 642/2015 г. по описа на Районен съд-Балчик, по което има издадена
срещу ответника заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист за сумата от 7 000 лева, дължима по запис на
заповед от 20.03.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2015 г. до окончателното изплащане
на вземането,
Срещу заповедта за
изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено
възражение от длъжника.
Исковата молба е подадена в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1
от ГПК.
По иска по чл.
422 ГПК и тежестта на доказване на страните има създадена
задължителна съдебна практика - постановеното на основание чл.
290 ГПК -решение на ВКС № 149 от 5.ХI.2010 г. по т. д. №
49/2010 г., съгласно което за успешното провеждане на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът-заявител в заповедното производство, при направено възражение от
длъжника за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на
което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК, не е достатъчна само
проверката за редовност на менителницата от външна страна, но и ищецът следва
да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а
ответникът - погасяването му.
В този смисъл и т. 17 от ТР
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, предмет на делото
по установителен иск, предявен по вземане във връзка с издадена заповед за изпълнение
по чл. 417, т. 10 от ГПК, основано на
ценната книга. Каузалното правоотношение подлежи на изследване само при
наведени от страните твърдения и възражения основани на него, каквито в
настоящия случай не са направени от ищеца и от ответника в рамките на
преклузивните процесуални срокове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането, обективирано в заповедта за изпълнение и по-конкретно наличие на
редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът се явява поемател, а
ответникът – издател, настъпването на изискуемостта на задължението и неговия
размер, а в тежест на ответника е да установяви изпълнение на задължението си
по ценната книга.
Процесният запис на заповед
притежава реквизитите, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ.
Документът носи наименованието "запис на заповед", което е поставено,
както като заглавие, така и в самия текст на документа в съответната логическа
и граматическа връзка с другите изрази. Индивидуализирано е лицето, което е
поело задължението да плати. Обективирано е и изявлението му като издател, че
се задължава "безусловно" да заплати определена сума - 7000 лв., на падеж 20.03.2015 г. Посочени са
и дата и място на издаването, което посочване е извършено с употребата на ясни
и точни изрази. Налице е и подпис на сочения издател.
Притежаването на изброените
и изискуеми, съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, прави записа на
заповед - редовен от външна страна и годен да породи менителнично задължение. В
тоя смисъл е решение № 260109 от 5.11.2021 г. на ОС - Добрич по т. д. №
201/2020 г.
При така установените
фактически и правни положения съдът приема, че ликвидността и изискуемостта на
вземането на ищеца - поемател спрямо ответника - издател по процесната ценна
книга, са надлежно установени. Ответникът не твърди и не установява плащане на
задължението, поради което предявената спрямо него искова претенция е
основателна и следва да се уважи изцяло. Вземането следва да се присъди ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д.
№ 642 /2015 по описа на Районен съд-Балчик до окончателното плащане, съобразно т.
4 от Тълкувателно решение №1/2005 г. по т.д. №1/2004 г. на ОСТК на ВКС.
Съгласно разрешението
възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
който разглежда иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските направени в това и в заповедното производство
съобразно изхода на спора.
Ищецът претендира разноски,
които му се дължат съобразно чл. 78 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Л. К.,*** ****, с адрес в **** дължи на С.И.Б. ЕГН ********** ***
сумата в размер на 7 000 лв.(седем хиляди лева),
представляваща парично вземане по запис на заповед без протест, издадена на
15.01.2015 г., с падеж 20.03.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение - 21.12.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска С.И.Б. ЕГН **********
*** срещу А. Л. К. по отношение на претендираната лихва върху главницата в
размер на 7 000 лв. за периода от 21.03.2015 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
ОСЪЖДА А. Л.
К. да заплати на С.И.Б. ЕГН ********** сумата в размер на 140
лв.(сто
и четиридесет лева), представляваща направените в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА А. Л. К. да
заплати на С.И.Б. ЕГН ********** сумата в размер на 1140 лв.(хиляда
сто и четиридесет лева), представляваща
направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване
пред Окръжен
съд
– Добрич в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:.....................