Решение по дело №1924/2018 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 247          Година  2019, 06.02.    Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отд., ІIІ състав

 

   на 15.01.2019 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 1924 по опи­са за 2018 година и като обсъди:  

Производството е по чл.156 и следв. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по повод жалба на „Атахар“ ООД, ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ ***, представлявано от М.Г.П., против Ревизионен акт № Р-16001617005064-091-001 от 13.03.2018 г., издаден от Т.В.П., началник сектор, и Е.К.С., главен инспектор по приходите, в частта му потвърдена с Решение № 326/08.06.2018 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която са установени допълнително задължения за ДДС за внасяне в размер общо на 48 069.42 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 13 660.63 лева за данъчни периоди м.12.2014 г., м.02.2015 г., м.05.2015 г. и м.06. 2015 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на РА и се иска неговата отмяна. На първо място се сочи, че решаващият орган не е ко­ментирал възраженията на ревизираното лице за приложението на чл.122 от ДОПК. На второ място, твърди се, че не се касае за случай на придобиване на стоки по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗДДС, тъй като дружеството нито е поръчвало, нито е при­добило, нито е продавало такива стоки, както и, че не е имало никакви отношения с цитираните в РД юридически лица, като единственото познато лице е З.М., с когото жалбоподателят няма отдавна отношение и същото това лице не е имало право да осъществява сделки от името на дружеството и да го пердставлява пред трети лица с изключение на предоставените му права да разкрива банкови сметки и да оперира със средства по тях. Твърди се, че са неправилни изводите на приходната администрация още повече,че нито едно от процесните ЮЛ и ФЛ нямат отношения с жалбоподателя, както и те самите твърдят това. По отношение про­веждането на ревизията по особения ред на ДОПК, се сочи практика на СЕС и на ВАС, като се излагат подробни доводи в тази насока в представената по делото писмена защита. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП ”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Б., счита жалбата за неос­нователна, поради което настоява за отхвърлянето й по доводи, подробно изложе­ни в представената по делото писмена защита. Претендира присъждане следва­щото се юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд– Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното:

Жалбата като подадена в предвидения за това срок, против подлежащ на ос-порване индивидуален административен акт, потвърден в хода на административ­ното му обжалване в атакуваната му пред съда част, и от лице притежаващо пра­вен интерес, се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ПО СЪЩЕСТВО.

Относно процедурата по издаване на РА съдът установи че е спазена, вкл. и актът е издаден от компетентни органи по приходите съобразно сега действащата редакция на чл.119 ал.2 от ДОПК, при чието действие е възложена и ревизията.

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617005064-020-001/02.08.2017 г. (л.878, т.4), издадена от Т.П., началник сектор при ТД на НАП, гр. Пловдив, с която е въз­ложено на Е.К.С., главен инспектор по приходите – ръково­дител на ревизията, и Г.С.Г., главен инспектор по приходите, да извършат ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък върху добаве­ната стойност за периода 01.10.2014 г. – 30.06.2017 г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е връчена лично на представляващите дружеството на 26.09.2017 г., видно от приложените известия за доставка (л.870-871, т.4).

Срокът на ревизионното производство е продължен на основание: Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/  № Р-16001617005064-020-002/27.11.2017 г. (л.873, т.4) и ЗИЗВР № Р-16001617005064-020-003/19.12.2017 г. (л.865, т.4), като същите са връчени на дружеството по електронен път, съответно на 27.11.2017 г. (л.872, т.4) и 20.12.2017 г. (л.867, т.4).

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001617005064-092-001/12.02.2018 г. (л.53, т.1). Срещу така изготвения РД, в сро­ка по чл.117 ал.5 от ДОПК е подадено възражение вх. № 70-00-2839/01.03.2018 г. (л.47, т.1), към което не са приложени други доказателства.

В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е издаден и процесният Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617005064-091-001/13.03.2018 г. (л.38, т.1).

Същият е обжалван по административен ред пред директора на Д “ОДОП”, гр. Пловдив, който със свое решение под № 326/08.06.2018 г. го е потвърдил в частта за установени допълнително задължения за ДДС в размер на 48 069.42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 13 660.63 лв. за данъчни периоди м.12.2014 г., м.02.2015 г., м.05.2015 г. и м.06.2015 г., и отменил в останалата част. Последната не е предмет на съдебен контрол.

            По делото е приложена Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.3, т.1), издадени от териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, с която са делегирани съот­ветните права. Приложен  е и електронен носител с посочените по-горе актове – СD (л.892, т.4).

            От фактическа страна съдът намира за установено следното:

            Ревизията по ЗДДС е за периода 01.10.2014 г. – 30.06.2017 г. Във връзка с ревизията е издаден РД № Р-16001617005064-092-001/12.02.2018 г.

            За периода от м.02.2015 до м.03.2016 г. „Атахар“ ООД е стопанисвало авто­мивка в Пловдив, ул. „Найчо Цанов“, надлез „Родопи“.

            Ревизията е извършена по реда на чл.122 ал.1 от ДОПК, тъй като при из­вършени справки в информационната система /ИС/ на НАП – ПП VIES, във връзка с декларирани вътреобщностни доставки /ВОД/ от регистрирани за целите на ДДС лица в ЕС към български търговци, регистрирани по ЗДДС, съответно, декларирани от тях вътреобщностни придобивания /ВОП/ – са открити разлики. При проверката са открити данни, че от европейски търговци - едно италианско и две германски дружества, регистрирани за целите на ДДС, са декларирани ВОД на стоки, а в днев­ниците за покупки и продажби за ревизираните периоди ревизираното дружество не е отразило ВОП на стоки от ЕС. Съответно не е декларирало и осчетоводило и пос­ледващи продажби на стоките по ВОП.

            При ревизията  е установено, че в счетоводството на ревизираното лице се прилага двустранно записване на стопанските операции чрез автоматизирана обра­ботка на счетоводната отчетност. Заведени са задължителните регистри за синте­тично счетоводно записване. Декларираните доставки да документирани с издаде­ни от лицето данъчни фактури, съдържащи реквизитите, посочени в ЗСч и ППЗДДС. Установено е и че са заведени задължителните, за регистрираните и по ЗДДС лица, регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, в съответствие с изиск­ванията на чл.124 ал.1 от ЗДДС  и чл.113 от ППЗДДС. Информацията от регистрите се подава по електронен път по параметри, определени в правилника за прилагане на закона.

            В хода на ревизията са установени счетоводни пропуски относно: - неосче­товодени извлечения от движението  по банковите сметки на дружеството в „ОББ“ АД; - неосчетоводени ВОП на стоки, които не са заприходени в счетоводството на дружеството, а при тяхната реализация не е издаден документ, не е отчетен приход и не е начислен ДДС. Именно последната констатация е дала основание на реви­зиращия екип да проведе ревизията по особения ред на ДОПК, тъй като са кон­статирани обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК – воденото счетоводство не дава възможност за установянае на основата за данъчно облагане.

            Според масива на НАП, първоначално е констатирано, че „GASITALY S. R. L.” VAT IT07104930966, “AUTOKAUS YAPI” VAT DE********* и “HIBRID SUPPLY LIMITED” VAT DE*********, са декларирани извършени за „Атахар“ООД вътреоб­щностни доставки /ВОД/ на стоки на обща стойност 148 623.55 лв. В тази връзка на „GASITALY S. R. L.” и “AUTOKAUS YAPI” са извършени проверки по линия на меж­дународния обмен на информация между страни-членки на ЕС във връзка с извър­шена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ на „Атахар“ ООД.

Въз основа на получените отговори, присъединени, ведно с доказателства, за целите на настоящата ревизия, предприети действия за извършване на проверки на трети лица и събраните доказателства са направени следните констатации:

1.    „GASITALY S. R. L.” VAT IT07104930966 относно декларирани две фактури с № Е-0068/28.04.2015 г. на стойност 76 800.56 лв. и  № Е-0104/25.05.2015 г. на стойност 2 895.60 лв.

            При извършена проверка, от страна на дружеството са представени цитира­ните по-горе фактура, първата на стойност 39 267.85 €, с предмет на доставката – комплекти за автомобилни газови инсталации, GPL инсталации и инсталации на газ метан, състоящи се от няколко части, инжекционни групи – 4 палета 120х80, и вто­рата, на стойност 1 480.50 €, с предмет на доставката – 63 бр. АЕВ инжектори 3 CYLPOLY без дюзи.

Във фактурите е посочено лице за контакт М.Г.П. – управител на „Атахар“ ООД.

Приложени са счетоводни регистри за отразяване на стопанската операция в счетоводството на „GASITALY S. R. L.”; заявка от „SET FALCIANI TRANSPORT INTERNAZIONALI SRT“ до транспортна фирма „TRANSFILM DI VIOLA CERAZINO C.SNC“ за превоз на 28.04.2015 г. на 4 палета 120х80х210 с подател „GASITALY S. R.L.” – Милано, и получател „Атахар“ – България; фактури и търговска докумен­тация с предходни доставчици; извлечение от банкова сметка *** „GASITALY S. R. L.” за получен превод от „Атахар“ ООД на 40 748.00 € на 25.03.2015 г. с основание проформа фактура Е-0087/18.03.2015 г. с потвърждение на поръчката от страна на „Атахар“ ООД; товарителница № 214548 без дата за извършен превоз на 4 бр. европалети с тегло 1 255 кг от превозвач В.В. с автомобил с рег. № СО 79 04 АН. Изпращач на стоката е „GASITALY S. R. L.”, получател „Атахар“ ООД – Пловдив, България, район „Централен“. За получател ръкописно е записано името на лицето „З.М. и е положен подпис на лицето. Приложени са и консоли­дирани списъци на вътреобщностно прехвърляне на стоки и услуги за декларирани от „GASITALY S. R. L.” и протокол от 06.04.2016 г. от данъчни служители на Аген­цията по приходите – Милано за достъп и искане на документи от дружеството (л. 245, т.1). ;„

Протоколът е изготвен във връзка с проверка на търговските взаимоотно­шения на „GASITALY S. R. L.”. С българското дружество „Атахар“ ООД. Според кон­статациите в него, стоките, предмет на прехвърляне, са комплект за автомобилни газови инсталации,GPL инсталации и инсталации на газ метан, състоящи се от няколко части, инжекционни групи, така, както е посочено във фактурите за продаж­ба. В съответствие с показаните фактури за продажба и с извлечението то смет­ката, фактурираната и платена сума възлиза на 40 748 €. Плащането е направено с банков превод, нареден от българското дружество по сметка на „GASITALY S. R. L.”. Мястото на доставка на стоката е по фактура № Е-0068/28.04.2015 г. е „Атахар“, Пловдив, България, район „Централен“. Превозвачът е дружеството „SET FALCIANI TRANSPORT INTERNAZIONALI SRT“, както се удостоверява от предаването на сто­ката и документа за транспорт на български език. Предаден е имейл, удостоверя­ващ кореспонденцията между отдел продажби на „GASITALY S. R. L.”, г-н Антимо Монталто и г-н Илия Стоянов. Според допълнително представено обяснение от страна на „GASITALY S. R. L.”. Относно фактура № Е-0104/24.05.2015 за 1 480.50 €, продажбата се е осъществила с доставка Ex Works /франко завода от склада а дос­тавчика/ и не намират документация или поименен документ, с който е извършено вземането и транспортирането към онзи момент. Относно фактура № Е-0068/28.04. 2015 г. за 39 267.50 €, вземането и транспортирането да извършени от спедитора „SET FALCIANI TRANSPORT INTERNAZIONALI SRT“. Клиентът в България е друже­ство „Аутогаз 09“ ООД,  което е официален и единствен дистрибутор в страната и единственият контакт на място е с г-н Илия Стоянов. В имейл (л.223, т.3) е по­сочено: „По повод на продажбата на „Атахар“ ООД, г-н Стоянов, както е посочено в имейла, получен на 23.03.2015 г. ни уведоми, че продажбата е записана на името на дружеството“Атахар“ ООД като краен купувач и платец на фактурата“. В същия имейл е посочено, че: „… г-н М.Г.П., като лице за контакти в „Атахар“ никога не е разговарял с нас.“.

            При извършена проверка на посочения търговски представител „Аутогаз 09“ ООД, съгласно писмени обяснения на представляващия вх. № ИТ-00-13554/ 15.11.2017 (л.140, т.1), дружеството  има дългогодишни търговски взаимоотноше­ния с „GASITALY S. R. L.” – Италия. Основната дейност на „Аутогаз 09“ ООД е мон­таж на газови уредби. Дружеството разполага със сервиз, а посоченото италианско дружество е основен доставчик на газови уредби. „Аутогаз 09“ ООД няма търговски отношения с „Атахар“ ООД, нито е бил посредник при доставка на газови уредби от италианското дружеството. Поради опита и добрите взаимоотношения, които има с „GASITALY S. R. L.”, управителят на „Аутогаз 09“ ООД Илия Стоянов, като ФЛ, е помогнал на „Атахар“ ООД да направят поръчка и доставка от това дружество. Изпращан е имейл до „GASITALY S. R. L.” С молба за доставка на стока на „Атахар“ ООД. Поради хакерска атака на имейла, не може да се посочи дата и копие от кореспонденцията. Добавено е, че „Аутогаз 09“ ООД има полза от обороти за Бълга­рия пред „GASITALY S. R. L.”, с оглед получаване на търговска отстъпка, предвид  това, че „Аутогаз 09“ ООД е основен доставчик на части за България от посочения италиански контрагент. Отделно се добива търговска репутация на дружеството. По този повод, от интерес на дружеството е, да се реализира по-висок оборот за Бъл­гария. „Аутогаз 09“ ООД не е извършвало плащане по сделките на „Атахар“ ООД,  поради което не могат да се представят документи. „Аутогаз 09“ ООД няма служи­тел или представител на име З.М.. Същият не е получавал стоки по на­реждане на „Аутогаз 09“ ООД. Лице с посоченото име се е представяло като собст­веник на „Атахар“ ООД, но тъй като не е търговски партньор на дружеството не се ангажират да удостоверят, че представилото се лице е З.М., както и, че е собственик на дружеството.

            При извършена проверка на В.А.В.с ЕТ „В.В.“ с булстат ********* – превозвач на стоките (ПИНП № П-22221217190779 -141-001/11.01.2018 г. – л.143, т.1) е установено, че лицето извършва транспортни услуги в страната и има сключен договор за това със спедиторска фирма „Алексан­дър логистик“ ООД – товародател. Съгласно товарителница с № 214548 /без дата/ (л.154, т.1), търговецът е извършил превоза с получател на транспортната услуга, спедиторска фирма „Александър логистик“ ООД, на което е издадена фактура № 0437 от 08.05.2015 г.

            Във връзка с получено разрешение от управителя на „Атахар“ ООД органите по приходите са изпратили ИПДПОТЛ до „ОББ“ АД, за предоставяне на информа­ция на банковите сметки на дружеството и подробни извлечения от движението по тях. При преглед на получените документи от банката е установено, че на 23.03. 2015 г., чрез сметка BG78UBBS80021447476310, открита на 12.12.2014 г. и закрита на 01.06.2015 г., има регистриран изходящ валутен превод от „Атахар“ ООД към „GASITALY S. R. L.” в размер 40 748.00 € с вписано основание проформа фактура № Е-0087/18.03.2015 г., която е приложена към получения отговор от данъчната администрация на Италия от извършената проверка на последното дружество.

            Конкретно за лицето З.М., чието се посочва във връзка със сдел­ката с „GASITALY S. R. L.”, от получена информация от „ОББ“ АД е установено, че с пълномощно от 04.12.2014 г., управителят на „Атахар“ ООД – М.Г.П. упълномощава З.М.М. (л.593, т.3) от името и за сметка на дру­жеството да разкрива левови и валутни разплащателни банкови сметки в „Интер­нешънъл асет банк“ и „ОББ“ АД, да извършва банкови преводи от и към тези смет­ки, както и да тегли пари в брой.

            С пълномощно от 15.12.2014 г., управителят на „Атахар“ ООД упълномощава и А.М.Д. (л.594, т.3), от името и за сметка на дружеството, да разкрива левови и валутни разплащателни банкови сметки в „Интернешънъл асет банк“ и „ОББ“ АД, да извършва банкови преводи от и към наличните на дружеството сметки към горните банки, да подава искане за активно интернет банкиране, както и да получава необходимата за това документация, както и да тегли пари в брой.

            Във връзка с отправено допълнително запитване до „ОББ“ АД, от страна на банката не е предоставена информация за конкретните лица, които са внасяли, тег­лили и извършвали преводи чрез валутната банкова сметка *** „Атахар“ ООД.

            При извършени насрещни проверки на двете физически лица, същите не са се явили и не са представили информация за извършваните от тях сделки от името и за сметка на „Атахар“ ООД и за извършените преводи от сметките на дружест­вото.

2.         “AUTOНAUS YAPI” VAT DE131662010   - при извършена проверка на посочения търговец, съгласно получени отговори от Германия, това дружество е доставило на българското дружество тръби за газови системи за автомобили. Касовите плащания са направени по различен начин: едното – на панаира в България, другото във Weilheim чрез пратеник на компанията „Атахар“, друго от шофьора на спедитора.

            Приложени са копия на: фактура № 67838/0912.2014 г., издадена от “AUTOKAUS YAPI” с получател „Атахар“ ООД – клиентски номер 11593 на стойност 3 750.00 € и предмет на доставка 10 000 м. LPG термопластични маркучи; отговор от Федералната централна данъчна служба от 09.12.2014 г. на запитване от „Автокъща Япи“ за валидност на ДДС номера на „Атахар“ ООД; транспортна поръчка от 04.11.2014 г. от „MDT“ /спедитор/ до „GROUP 7 AG“; потвърждение на спедитора GROUP 7 AG“ до „Автокъща Япи“ (л.298, т.1), с което същият потвърждава, че през м.12.2014 г. пратка от 2 палета със съдържание тръби за автомобилна газова уредба с тегло 900 кг е изпратена и транспортирана до „Атахар“ ООД; извлечение от банкова сметка *** „Автокъща Япи“, съгласно което, на 08.12.2014 г. по сметката на фирмата са постъпили 3 750.00 € от сметка BG78UBBS80021447476310 на „Атахар“ ООД в „ОББ“ АД. Преводът е с основание фактура № 11593/09.12.2014 г.

            По отношение на тази фактура, органите по приходите сочат, че във връзка с изискана информация от „ОББ“ АД, на 16.12.2014 г. чрез сметка BG78UBBS80021447476310 има регистриран изходящ валутен превод от „Атахар“ ООД в размер на 3 750.00 € за „MAK LPG“, Weilheim, Germany, Vereinigte Sparkasse Weilheim Byladem 1 WHM Germany. Като основание е записан инвойс № 11593/09.12.2014 г. – резервни части.

            Тук съдът намира за нужно да посочи, че предмет на констатации в РА и определени допълнителни задължения са и други три фактури, издадени от този доставчик, но определените във връзка с тях допълнителни задължения по ЗДДС са отменени в хода на административното обжалване на РА с аргумента на ответника, че от представените писмени доказателства не се установява стоките по тях действително да са били доставени на „Атахар“ООД. Следва да се посочи, че единствено по процесната фактура плащането е установено да е по банков път, поради което и това е дало основание на ответника да потвърди РА в тази му част.

3.    “HIBRID SUPPLY LIMITED” VAT DE814821044.

 При извършена ПУФО на „Атахар“ ООД и направена справка и съпоставка между декларирани ВОП в дневници за покупки/продажби на дружеството и данни, получени от държави-членки е установено, че посоченото немско дружество е дек­ларирало извършени доставки към РЛ в размер на 6 402.00 € за периода 01.04.2015 г. – 30.06.2015 г. и 5 250.00 € за периода 01.10.2015 г. – 31.10.2015 г.

            При извършена от органите по приходите проверка в интернет е установена следната информация: “HIBRID SUPPLY LIMITED” е вписано в под търговски реги­страционен номер HRB 12942 HLв търговския регистър на окръжния съд Lubeck. Адресът на фирмата е: Stellmacherstrase 9 23556 Lubeck, провинция Шлезвиг-Холщайн, Германия. Дружеството е основано на 15.06.2007 г. или е вписано в тър­говския регистър. Рекламира своята дейност по следния начин: „Глобален достав­чик на алтернативни системи за задвижване. Ние представляване повече от 70 про­изводители с повече от 6 000 LPG/CNG. Гамата включва повече от 6 000 продукта. Ние си сътрудничим с мнозинството от всички известни производители – които са над 70 в световен мащаб – на официална и частично изключителна основа. Със своята добре развита и ефективна логистрична структура, “HIBRID SUPPLY LIMITED” се намира в продължение на няколко години на пазара.“.

            Във връзка с отправени запитвания и получена информация от „ОББ“ АД за движението на парични средства по банковите сметки на „Атахар“ ООД, органите по приходите констатират, че на 10.02.2015 г. чрез сметка на дружеството  BG78UBBS80021447476310 има регистриран изходящ валутен превод в размер на 6 042.00 € за “HIBRID SUPPLY LIMITED”. Като основание е записано проформа инвойс № 1000930/02.02.2015 г. На 17.04.2015 г. чрез същата банкова сметка *** размер на 5 250.00 € за  “HIBRID SUPPLY LIMITED”. Като основание е записано проформа инвойс № 1001054/10.04.2015 г. Стойностите съвпадат с тези, декларирани от немския контрагент.

            Следва да се посочи, че по отношение на тази фактура не е осъществен международен обмен на информация с компетентната данъчна администрация по регистрацията на търговеца, респ. не са ангажирани каквито и да било други дока­зателства.

            Във връзка с връчено на ревизираното лице ИПДПОЗЛ, от страна на уп­равителя е декларирано писмени обяснения вх. № 70-00-15190/03.01.2018 г. – л.717, т.3; писмени обяснения вх. № 70-00-14125²/19.12.2017 г. – л.732, л.736, л.742, л.793, т.3), че няма непредставени документи, свързани със следните лица: „GASITALY S. R. L.” VAT IT07104930966, “AUTOНAUS YAPI” VAT DE131662010 и “HIBRID SUPPLY LIMITED” VAT DE814821044 и „MAK LPG“, „Атахар“ ООД няма тър­говски отношения с тях и не са осъществявани никакви търговски сделки. Посоче­ните юридически лица не са контрагенти на „Атахар“ ООД. Не е давано съгласие трети лица да осъществяват сделки от името и за сметка на дружеството с посоче­ните дружества. Поради това, в счетоводните регистри на „Атарах“ ООД няма отра­зени доставки от и към тези ЮЛ. Управителят декларира, че не е правил валутни преводи към тези ЮЛ, както и, че не е делегирал правомощия за извършване на горните операции на други лица. Управителят на дружеството еднолично ръководи същото. Предоставил е правомощия на З.М., единствено да разкрива бан­кови сметки в „ОББ“ АД, като след констатирани злоупотреби, сметката е закрита. Не са му предоставяни правомощия относно търговски операции от и за сметка на дружеството.

            Предвид горното, при ревизията е прието, че на основание чл.84 от ЗДДС, за извършените ВОП по горепосочените фактури, на обща стойност 148 623.55 лв., РЛ е следвало да издаде протоколи по чл.117 от ЗДДС в съответните законови сроко­ве, да начисли ДДС в тях общо в размер на 29 724.71 лв., като тези протоколи е следвало да бъдат включени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС за съот­ветните данъчни периоди. Тъй като това не е извършено от лицето, ДДС за ВОП е начислен при ревизията в посочения размер за съответните данъчни периоди на издаване на фактурите от сочените доставчици. Счетено е същевременно, че за РЛ не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тези ВОП, тъй като е нару­шено изискването на чл.73а ал.1 от ЗДДС – доставките се явяват укрити и данни за тях не са налични в счетоводството на получателя. В хода на ревизионното произ­водство е констатирано, че РЛ не е отразило горните доставки в счетоводните си документи, поради което за него е неприложима горе цитираната разпоредба.

            На второ място е установено и че стоките, „придобити“ по процесните факту­ри, не са заприходени в счетоводството на дружеството и съответно, при тяхната „реализация“, не е издаден документ, не е отчетен приходът от продажбата и не е начислен дължимият ДДС. 

            Предвид установеното, на РЛ са връчени: - уведомление по л.124 ал.1 от ДОПК (л.729, т.3) и уведомление по чл.17 ал.1 т.2 от с.к. (л.726, т.3), с което е уве­домено, че данъчната основа за задълженията му по ДДС за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. Заедно с уведомленията е връчено ИПДПИОЗЛ. Определен е 14-дневен срок за представяне на документи и вземане на становище. РЛ е декларирало, че няма непредставени документи при ревизията. В указания срок, от РЛ не са представени попълнени декларации по чл. 124 ал.3 от ДОПК, както и не е взето становище.

            След обстоен анализ на относимите обстоятелства по чл.122 ал.2 т.1-16 от ДОПК, а именно: т.2., т.3., т.4., т.8., т.12. и т.16., органите по приходите са посочили още и следните факти, обстоятелства и събрани доказателства, касаещи формира­нето на данъчната основа за облагане с ДДС на извършените „последващи“ про­даж­би на придобитите от ВОП стоки: - от представените от „Атарах“ ООД документи е установено, че към края на всеки един от ревизираните периоди по оборотните ведомости и счетоводни данни не са налице установени излишъци или липси на ак­тиви и такива не са осчетоводени от ревизирания данъчен субект. На това основа­ние ревизиращият екип е направил заключение, че стоките, „придобити“ по процес­ните фактури, не са заприходени като или излишъци, както и не са осчетоводени липси. Поради това е прието, че закупените стоки са реализирани, като за тяхната продажба не е издаден документ, получените приходи от същите не са отчетени.

            При това положение ревизиращият екип е приел, че са налице основанията на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – налице са укрити приходи или доходи.

            С цел определяне на средна надценка при реализация на стоките по неотчетените ВОП, в хода на ревизията са връчени ИПДПОТЛ на фирми със сходна дейност, с които са изискани справки за среден процент търговска надценка в годи­шен размер за 2014, 2015 и 2016 г. за продаваните/монтирани стоки – тръби за га­зови системи за автомобили/ LPG термопластични маркучи, комплекти за автомо­билни газови инсталации, GPL инсталации и инсталации за газ метан, състоящи се от няколко части. Получените данни да обобщени и е изчислен среден процент надценка: 22.76% за 2014 г., 20.10% за 2015 г. и 29.89% за 2016 г.

            Формиран е следният размер на данъчна основа за допълнително облагане с ДДС и дължим ДДС:

-                      За 2014 г. – стойността на неосчетоводените фактури за покупка на стоки е 7 334.37 лв.; установена надценка – 22.76%; приходи по неосчетоводените фактури – 9 003.68 лв.; дължим ДДС – 1 800.74 лв.           

-                      За м.02.2015 г. – стойността на неосчетоводените фактури за покупка на стоки е 11 817.13 лв.; установена надценка – 20.10%; приходи по неосчетоводе­ните фактури – 14 180.56 лв.; дължим ДДС – 836.11 лв.          

-          За м.05.2015 г. – стойността на неосчетоводените фактури за покупка на

стоки е 87 068.67 лв.; установена надценка – 20.10%; приходи по неосчетоводените фактури – 104 569.48 лв.; дължим ДДС – 20 913.90 лв.        

-          За м.06.2015 г. – стойността на неосчетоводените фактури за покупка на

стоки е 2 895.60 лв.; установена надценка – 20.10%; приходи по неосчетоводените фактури – 3 477.62 лв.; дължим ДДС – 695.52 лв.             

            За да потвърди РА в обжалваната част, решаващият орган изцяло е възпри­ел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно нормативната уредба, уреждаща този вид отношения, както и е изтъкнал обстоятелството, че от страна на РЛ в хода на административното обжалване не са представени нови доказателства, които да оборят констатациите па ревизиращия екип.   

            В хода на съдебното производство към делото е приобщен оптичен носител (л.892, т.4); други доказателства не се представят.

            В съдебно заседание на 15.01.2019 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е проверило всички материали по делото.     

            От експертизата се установява, че в хода на ревизионното производство дру­жеството е декларирало две банкови сметки“ – в „Сибанк“ АД и „Банка ДСК“, които са подробно посочени в същата.  Пак в хода на ревизионното производство е уста­новено, че дружеството има разкрити две банкови сметки, също подробно описани в ССчЕ, в „ОББ“ АД, чието движение по тях, не е осчетоводявано в счетоводството на жалбоподателя. Експертът е изготвил справка за осчетоводените банкови обо­роти по счетоводна сметка 503 – Разплащателна сметка, като е констатирал, че в счетоводството няма заведена с/ка 504 – Разплащателна сметка във валута. Вещо­то лице е изготвило справки за движението по последно цитираните две банкови сметки, които са представени в табличен вид и е констатирало, че двете сметки са захранвани с вноски на каса, като в евровата сметка са внасяни левове, които са обръщани по сметка в евро. Депозитар по сметките е З.М.. Не са постъп­вали парични средства от други сметки и/или търговски контрагенти.  Експертът е посочил в табличен вид към кои дружества са насочени банковите преводи по тези сметки. Вещото лице сочи, че ревизията не е изследвала фирмата получател по фактура № 113544/15.12.2014 г. от „Алог“ ЕООД – левов превод. От еврова сметка са наредени преводи към „GASITALY S. R. L.” Italy, “HIBRID SUPPLY LIMITED” Germani  и „MAK LPG“ Germani и на 28.05.2015 г. е нареден евров превод към ФЛ – Н.П., счетоводител на фирмата  – 7 050 €, като е посочено, че ревизията не е изследвала естеството на този превод. В заключение вещото лице сочи, че ня­ма осчетоводяване на двете банкови сметки в „ОББ“ АД. След анализ на осчетово­дяванията по с/ка 503 – Разплащателна в лева и справките по неосчетоводените банкови сметки, експертът е констатирал, че към момента на плащанията по про­цесните фактури, по счетоводни данни, жалбоподателят не е разполагал с парични средства, за да бъдат извършени те. Установено е също така, че в банковите пре­води, като наредител е посочено „Атахар“ ООД, а депозитар /вносител/ на сумите по банковите сметки в брой е З.М., пълномощник, както и е потвърдено от страна на вещото лице за наличието на спесимени на лицата: М.П., З.М. и Атанас Д.. По отношение основната дейност на дружеството ССчЕ е установила, че основният предмет на дейност е търговия с минерална вода и бе­залкохолни напитки – до 31.10.2014 г.; от м.02.2015 г. фирмата стопанисва авто­мивка под наем с адрес: гр. Пловдив, а от м.03.2016 г. - няма дейност. Като е посо­чило подробно предметът на доставка по процесните фактури, вещото лице е конс­татирал, че предметът на доставките не е свързан с основния предмет на дейност на дружеството- жалбоподател, но е посочило, че дейността на автомивката не изк­лючва търговията с газови инсталации и подобни за автомобили.  От прегледа на документите експертизата е установила, че в счетоводството на жалбоподателя ня­ма документи, съотносими към доставките и същите не са осчетоводявани. Вещото лице сочи, че по РД не са констатирани нарушения за извършени касови разплаща­ния над допустимите. Пропуските касаят неосчетоводените фактури за ВОП и не­осчетоводени движения по банкови сметки в „ОББ“ АД, поради което експертизата не може да даде отговор относно редовността на воденото счетоводство. Като е разгледало документите за доставка по процесните фактури, експертът е описал подробно всички документи, съпътстващи фактурите, като е посочил, първо, че от страна на приходната администрация не е извършена проверка по отношение на спедиторските фирми – „Александър логистик“ ООД по отношение на доставката от „GASITALY S. R. L.” Italy; второ – в материалите по делото няма документи и данни за извършен превоз по декларираните доставки от германския доставчик “HIBRID SUPPLY LIMITED”; трето, не е коментиран превозвач и/или транспортно средство по отношение на доставката от “AUTOНAUS YAPI” и няма информация за чия смет­ка е извършеният транспорт. Като е описало подробно всички приложени документи по всяка една сделка и е анализирало информацията от обемна между данъчните администрации на Италия и Германия и България, вещото лице е формирало следните изводи: - относно GASITALY S. R. L.” Italy – предоставени са заверени копия на две фактури на обща стойност 40 478 € за доставка на автомобилни газови инсталации и аксесоари. Предоставено е осчетоводяване на фактурите в регистрите на доставчика, заявка – проформа фактура на стойност 40 478 €, извлечение от получен банков превод на стойност 40 478 €. Сумата отговаря на направуения банков превод в полза на GASITALY S. R. L.” Italy от еврова сметка в „ОИББ“ АД на 23.03.2015 г. Стойностите на доставката съвпадат със стойността на плащането, както и всички приложени и изброени в експертизата документи, удос­товеряват една и съща доставка. Относно транспорта по фактура Е-0068/28.04.2015 г., според GASITALY S. R. L.” Italy транспортът е за сметка на клиента; същият е ор­ганизиран от „SET FALCIANI TRANSPORT INTERNAZIONALI SRT“ със заявка до “TRANSFILM DI VIOLA CESARINO C.SNC”  за превоз на 4 палета 120х80х201 с подател GASITALY S. R. L.” Italy и получател „Атахар“ ООД. Превозът е извършен от български превозвач – транспортна фирма ЕТ „В.В.“. Предоста­вена е товарителница № 214548 за превоз на 4 бр. европалети с тегло 1 255 кг с автомобил с рег. № СО 79 04 АН, като спедитор е „Александър логистик“ ООД, кой­то няма взаимоотношения с жалбоподателя. Товарителницата е подписана от З.М., като товарът отговаря изцяло на заявката от италианския спедитор.  Ве­щото лице сочи, че не е изследвана от ревизията и се губи връзката между итали­анския спедитор и транспортната фирма до българския превозвач – начин на въз­ла­гане, връзка със спедитора – „Александър логистик“ ООД. По отношение на фак­тура № Е-0104/25.05.2015 г. вещото лице сочи, че в материалите по делото няма информация и документи удостоверяващи транспортирането на стоките до Бълга­рия и предаваното им на „Атахар“ ООД. Такава информация не е предоставена и от италианския доставчик GASITALY S. R. L.” Italy.; относно  “AUTOНAUS YAPI” – пре­доставено е заверено копие на фактура № 67838/09.12.2014 г. – предмет на доставка 10 000 м LPG термопластични маркучи – стойност 3 750 €. От неосче­товодена сметка в евро в „ОББ“ АД е извършен банков превод на 16.12.2014 г. в полза на „MAK LPG“ Germani. Референтният номер на основанието за плащане 11593/09.12.2014 г. е посочен във фактурата като клиентски номер. В приложената фактура няма издател. Относно транспорта е приложена транспортна поръчка от 04.11.2014 г. от МTD спедитор до Group 7 AG /но тук следва да се констатира, че т.нар. поръчка е от месец Ноември 2015г. и очевидно не касае спорната фактура, доколкото описаните стоки са „козметични продукти“, като останалите данни същи не могат да бъдат обвързани с процесните отношения, бел.моя съобразно превода на този документ на л.297/ и потвърждение от Group 7 AG, че пратка от 2 палета тръби за автомобилни газови уредби е транспортирана до „Атахар ООД /тук прави впечатлени, чу т.нар. потвърждение е изготвено на дата 17.05.2016г., неправилно в превода е посочена дата 17.06.2016г., изпратено е по факса на 18.08.2016г., а се твърди да касае доставка осъществена година и половина по-рано м.12/2014г., бел. моя, преводът на документа е на л.298, а на чужд език – на л.311/. В  това потвърж­дение /съставено каза се година и половина по-късно/ е посочено място на достав­ка – Стара Загора. Не е коментиран превозвач и/или транспортно средство, както и лице, приело стоката;  

относно “HIBRID SUPPLY LIMITED” – в материалите по делото, вещото лице не е установило наличие на документи, удостоверяващи доставките, както и данни за извършен превоз по декларираните доставки от германския доставчик. Според ве­щото лице, заключението на ревизиращия екип се базира на съвпадение между деклариран ВОП от “HIBRID SUPPLY LIMITED“ и извършените плащания по неосче­товодената сметка в „ОББ“ АД евро, съответно на 10.02.2015 г. – 6 042 € и на 17.04. 2015 г. – 5 250 €. Не е извършена насрещна проверка на германския достав­чик и не са събрани доказателства за действително извършен ВОП. В тази връзка съдът констатира, че от страна на приходната администрация дори не е представена като част от доказателствения материал „издадената“ от този търговец фактура.

             По отношение наличие на документи, удостоверяващи получаване на дос­тавките по процесните фактури от жалбоподателя, вещото лице е установило на­личието на товарителница № 214548 за превоз на 4 бр. европалета с тегло 1 255 кг, с автомобил с рег. № СО 79 04 АН по фактура № Е-0068/28.04.2015 г., издадена от GASITALY S. R. L.” Italy и подписана от З.М. и потвърждение от Group 7 AG, че пратка от 2 палета тръби за автомобилни газови уредби е транспортирана до „Атахар“ ООД. В потвърждението е посочено място на доставка – Стара Загора по фактура № 67838/09.12.2014г., издадена от “AUTOНAUS YAPI”. В потвържде­нието няма данни за получателя. Експертът е установил също така, че към доку­ментите, удостоверяващи доставките по процесните фактури няма приложени ЧМР-та за извършения транспорт. Съдът констатира наличието на такива по преписката, но същите не касаят спорните доставки.   

              Според вещото лице, процесните доставки не са осчетоводени и в материа­лите по делото няма приложени документи, съдържащи данни и/или информация за извършена реализация, като е посочено, че в хода на ревизията, приходите от продажба на доставките по процесните фактури са определени по реда на чл.122 ал.2 т.4 от ДОПК. Пак според вещото лице, няма данни в материалите по делото, въз основа на които да се отговори на въпроса, доставчиците по процесните факту­ри има ли са материална и кадрова обезпеченост да извършат доставките.  

            В съдебно заседание, вещото лице доуточнява, че спорните в производст­вото две банкови сметки, не са осчетоводявани като такива, но по тях има вноски на парични средства в брой, които са правени на каса в банка, като не може да ко­ментира произхода им. Сочи, че са внасяни от лицето, което е имало пълномощно – З.М., установено от всички разписки, приложени по делото. Сочи също така, че по счетоводни данни, дружеството има осчетоводена една банкова сметка, ***.

            В съдебно заседание на 0611.2018 г. е разпитано като свидетел лицето А.М.Д., от чийто показания се установява, че „Атахар“ е еднолично отговорно дружество, като едноличен собственик и управител на е бащата на жената, с която живее на съпружески начала - М.П., а и поради тази причина свидетелят активно участва и помага в дейността на дружеството, включително и като юрист, когато се налага, както и за оперативната дейност на дружеството. Според свидетеля дружеството е упълномощавало лицето З.М., с идеята да доразвие и разшири дейността му. Дружеството се занимава с търговия на вода и безалкохолни напитки и е изключителен представител на Екоботълс, която има концесия за минерална и трапезна вода, както и за производство на газирани напитки. Развива дейност основно в Пловдив,като идеята била да се разшири дейността в област Стара Загора. Познава З.М. от доста време и знае, че се занимава и със счетоводство, поради което е бил упълномощен да разкрива сметки на територията на Стара Загора и да разширява дейността по продажбата на газирана и минерална вода. Твърди, че не е упълномощавал З.М. да извършва сделки извън предмета на дейност на дружеството. Бил упълномощен само за разширяване пазара на предлаганата от Екоботълс вода и съответните производни газирани напитки; не му е давано право да извършва никаква друга дейност, дори не му е давано право да сключва каквито и да било договори, а само да намира клиенти и търговци, на които тези продукти да бъдат препродавани, като пълномощното било изготвено от нотариус. В тази връзка му е дадена възможност да открие банкова сметка, ***стта на територията на Стара Загора, за да може да има едно отделно осчетоводяване, и да се направи анализ, дали тази търговия ще бъде печеливша или не. Свидетелят твърди, че „Атахар“ никога не е  имало чуждестранни партньори; няма дейност извън територията на страната. До момента, до който не направили ревизия на дейността на З.М. не знаели, че на нейно име  има валутна сметка. Оказало се, че З.М. е злоупотребил с дружеството, като е извършвал сделки, за които на  не им било известно. Това били външнотърговски сделки, дружеството и свидетелят разбрали за тях, когато била извършена проверка от НАП, която после станала ревизия. От разговора с инспекторите в НАП, разбрал, че дружествата на които е била извършена проверка, били от Германия и Италия. Сочи също така, че  когато разбрали, че Минчев злоупотребява с дружеството, му изтеглили пълномощното – прекратили го пак чрез нотариус  и направили справка, при която се оказало, че той е извършвал нерегламентирани сделки, като е използвал създадените от него банкови сметки в евро и в лева на името на дружеството. Пак от информация от г-жа С., един от инспекторите, ръководителя на ревизията, разбрали, че тази сметка е открита в офис в Кърджали, където пък нямали абсолютно никаква дейност. „Атахар“ работело основно и само на територията на област Пловдив и се опитало да прави търговия за известен период за област Стара Загора. И при проверката и при ревизията на няколко пъти се срещал с г-жа С., която им предоставила част от информацията и се оказало, че в действителност, при извършване на сделките, немските контрагенти, изобщо не са знаели за дружеството „Атахар“. В едно от обясненията, които прочел се твърдяло, че немското дружество е работило с българска фирма,  която се занимавала с доставка на части за газови уредби, но в един момент, същият този човек, който е осъществявал сделките, е поискал фактура да бъде издадена на името на „Атахар“. Свидетелят сочи, че повече от 4 години работи за „Атахар“ и също имах пълномощно, защото част от дейността, тъстът му делегирал на него, като имал по-големи правомощия - възможност да заявява и да иска електронно банкиране, заверено същия нотариус, заверил и пълномощното на З.М.. Предприели действия да бъде оттеглено това негово пълномощно, когато разбрали за действията му, които не са регламентирани. Твърди, че с това пълномощно, единствено му е дадено право да разкрива сметки в определени банки, с които дружеството работи, с цел осъществяване на някакъв контрол. Не са му давани правомощия да осъществява сделки, дори е бил инструктиран, когато има търговци, които желаят стока на едро, да предостави банковата сметка, и плащанията да се извършват единствено и само по банка. Плащанията при търговията на дребно се извършвали по касов път. Сочи също така, че в такива случаи е трябвало лично той да отиде и да проведе  разговор с тези търговци, съответно да предостави договор, по който ще се работи, и при одобрение, да се подпише и започне работа с тях.

            Съдът кредитира така събрания доказателствен материал – както приетото по делото заключение по ССчЕ, така и дадените свидетелски показания, които са взаимно подкрепящи се, а и съответни на събраните писмени доказателства още в хода на ревизията.

            При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

            Спорните въпроси в настоящия казус са: – налице ли е вътреобщностно придобиване на процесните стоки от жалбоподателя „Атахар“ ООД; налице ли са основанията за провеждане на ревизия по особения ред на ДОПК; основателно ли е начислен допълнителен ДДС в размер на 48 069.42 лв. за данъчни периоди: - м.12.2014 г., м.02.2015, м.05.2015 и м.06.2015 г. на „Атахар“ ООД.

            На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Режимът на ВОД/ВОП се характеризира с нулева ставка на облагаемите доставки при доставчика и право на данъчен кредит при общите условия на закона по отношение на стоките, използвани за извършване на облагаемите ВОД, съответно с начисляване на ДДС със съответната ставка на държавата членка при получателя за извършения ВОП и правото на данъчен кредит при общите условия на съответния закон. Режимът ВОД/ВОП замества режимите на износ/внос, когато транспортирането на стоките, предмет на доставките, се осъществява между държави членки, и доставката е между лица, регистрирани за целите на ДДС в две държави членки. Най-общо казано, срещу всяка ВОД, отчетена в държавата членка, където е регистриран доставчикът, следва да бъде отчетено ВОП в държавата членка, в която е регистриран получателят.

В чл.13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване: 1.1. ВОП е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6 ал.2. която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка; 1.2. ВОП е и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчнозадължено лице за целите на ДДС в друга държава членка; 1.3. За възмездно ВОП, се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчнозадължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и, където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност / чл.13 ал.3 от ЗДДС/; 1.4. Налице е ВОП по ал.3 и, когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.

Независимо, че са налице общите характеристики на режима на вътреобщ­ностното придобиване, не е налице вътреобщностно придобиване при конкретно изброените в ал. 4 на чл. 13 от ЗДДС хипотези, които най-общо са в две групи: 2.1. придобивания, които имат общите характеристики на режима на вътреобщно­стното придобиване (при същите е налице прехвърляне на собственост), но не е налице ВОП, поради особен ред за облагане на тези доставки - чл.13 ал.4 т. 1-7 от ЗДДС; 2.2. получаване на стоки, които нямат общите характеристики на режима на вътреобщностното придобиване (не е налице прехвърляне на собственост и изпращането има временен характер), като хипотезите са посочени в чл.13 ал.4 т.8 -10 от ЗДДС.

ВОП е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл.6 ал.2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е реги­стрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия: 1.1. Доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регист­рирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да е налице ВОП, достав­чикът следва да е регистрирано за целите на ДДС лице в държава-членка към датата на данъчното събитие на ВОД по аргумент от чл.25 ал.5 от ЗДДС. 1.2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки. 1.2.1. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки по смисъла на чл.5 от ЗДДС. Следва да се обърне внимание, че предмет на ВОП, на основание чл.5 ал.I от ЗДДС, са и приравнените на стоки за целите на този закон: - движими вещи, включително вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни; - природен газ, когато не се придобива чрез тръбопроводи за пренос; - стандартен софтуер. ВОП не могат да имат за предмет доставка на услуги. 1.2.2. ВОП включва: 1.2.2.1. придобиването на правото на собственост или друго вещно право върху стока; 1.2.2.2. фактическото получаване на стока в случаите на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, а именно: - по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок. 1.3. Възмездност на придобиването: Възмездността на придобиването е задължителна предпоставка за наличие на ВОП, съгласно чл.2 т.2 от ЗДДС. Получаването на стоки при безвъзмездни доставки, приравнени на възмездни - аналогични на хипотезите на чл.6 ал.3 т.2 от ЗДДС, не представлява ВОП, независимо че са налице останалите характеристики на режима. В случая липсва една от същностните характеристики на режима – възмездността, и липсва изрична норма, която да приравнява такива безвъзмездни придобивания на ВОП. В тази връзка безвъзмездното ВОП на стоки не подлежи на облагане. В тези случаи не е налице и ВОД за доставчика, т.е. при несъответствие, установено чрез VIES, следва са да се обмени информация с другата държава членка. 1.4. Транспортиране на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка. ВОП е налице, както, когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя. Следва да се има предвид, че стоките трябва задължително да бъдат изпратени и транспортът на същите да започва от територия на друга държава членка и да завършва на територията на страната. Не е от значение в случая, дали при транспортирането на тези стоки се преминава и през територията на трети страни. Важното е, двете крайни точки да са на териториите на две различни държави членки на ЕС, като отправна точка е територията на друга държава членка. Изключение от общото правило, свързано с условието завършването на транспортирането на стоките да бъде на територията на страната, е визирано в чл.62 ал.2 и ал.3 от ЗДДС.

Съгласно чл.13 ал.З от ЗДДС за възмездно ВОП се счита и получаването на стоки на територията на страната от данъчнозадължено по този закон лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност. Най-общо тази хипотеза се отнася за движение на стоки вътре в рамките на предприятието.

За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл.13 ал.3 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия: - лицето е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, от която са изпратени/транспортирани стоките; - стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от лицето в рамките на неговата икономическа дейност в тази държава членка /държавата по предходното условие/; - лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната; - транспортът е от или за сметка на лицето; - лицето е данъчнозадължено /извършва независима икономическа дейност/, като може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.

При наличие на гореизброените условия, лицето осъществява ВОП на територията на страната - същото е придобиващ по ВОП по чл.13 ал.3 от ЗДДС

ВОП по чл.13 ал.З от ЗДДС е налице и в случаите, при които регистрирано в друга държава членка лице транспортира /само или чрез трето лице/ собствените си стоки от територията на държавата членка до територията на страната, където ги складира и в последствие ги продава или ги използва за нуждите на икономическата си дейност, осъществявана на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. По силата на чл.62 ал.2 от ЗДДС, независимо от посоченото общо правило на ал.1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Придобиването на стоки, осъществено под идентификационния номер, издаден в страната, няма да се обложи на територията на България, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В случай, че вътреобщностното придобиване е обложено в България и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 2.

Тъй като данъчнозадължените лица могат да бъдат регистрирани за целите на ДДС в повече от една държава членка, при осъществяване на ВОП, както Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС, така и ЗДДС, не съдържат изискване с идентификационния номер по ДДС на коя държава членка следва да се идентифицира лицето във връзка с придобиването. Въпрос на негов избор е кой идентификационен номер ще предостави на доставчика си. В зависимост от това е и данъчното третиране на мястото на изпълнение на ВОП.

Съгласно чл.9 ал.1 от ППЗДДС, за доказване на обстоятелствата, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият по чл.62 ал.2 от закона, следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка. Този документ се издава от компетентната приходна администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.

Когато данъкът за вътреобщностното придобиване по чл.62 ал.2 от ЗДДС е начислен с протокол по чл.117 ал.2 от същия закон, и впоследствие, лицето, осъществило вътреобщностното придобиване, се снабди с документа по чл.9 ал.1 от правилника, на основание чл.10 ал.1 от ППЗДДС лицето коригира резултата от прилагането на чл.62 ал.2 от закона чрез анулиране на протокола по чл.117 ал.2, с който данъкът е начислен. За анулирането не се издава нов протокол. Протоколът се анулира най-късно на последния ден от данъчния период, през който лицето се е снабдило с документа по чл.9 ал.1.

Ако придобиващият не удостовери, че придобиването е било обложено с ДДС в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, то ВОП е обект на облагане с ДДС в България.

Ставката на данъка за облагаемите вътреобщностни придобивания е 20 на сто на основание чл.66 ал.1 т.3 от ЗДДС. Изключение правят освободените вътреобщностни придобивания на стоки с място на изпълнение на територията на страната, чиято доставка на територията на страната е посочена в глава четвърта.

Съгласно чл.64 ал.1 от ЗДДС, данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по общия ред - чл.26. Същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. В данъчната основа следва да се включат и: - всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката; - всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката; - стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането; - съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката.

Съгласно чл.64 ал.4 от ЗДДС, данъчната основа при ВОП не включва данъчната основа на услугите по чл.22, 23 и 24 с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

Съгласно чл.63 от ЗДДС, данъчното събитие при вътреобщностното придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчно събитие при доставка на територията на страната съгласно чл.25 от ЗДДС - в общия случай на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или на датата, на която стоката по чл.6 ал.2 от ЗДДС бъде фактически предоставена.

За определяне датата на изискуемостта на данъка е от особена важност да се определи правилно датата на възникване на данъчното събитие.

Предвид изложеното, в случаите на продажба на родовоопределени вещи, ако между страните не е уговорено друго, когато транспортът се извършва от доставчика или за негова сметка, прехвърлянето на собствеността се извършва в момента на предаване на стоката на получателя. Когато транспортът на стоките се извършва от или за сметка на получателя, прехвърлянето на собствеността ще стане с предаването на стоката на получателя, респективно на спедитора или превозвача.

Органите по приходите следва да анализират датата на възникване на данъчното събитие за правилното определяне на изискуемостта на данъка, както и начисляването на ДДС с протокол.

За вътреобщностните придобивания данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Изключение от това правило е регламентирано в разпоредбата чл.63 ал.4 от ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем на датата на издаване на фактурата. Тази разпоредба е приложима, когато за доставката е издадена фактура след датата на данъчното събитие, но преди 15-тия ден от месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.

Данъкът за вътреобщностното придобиване се начислява, като се издава протокол - не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем - чл.117 ал.1 т.1 във връзка с ал.3 от ЗДДС. Протокол не е задължително да се издава за ВОП, осъществени от нерегистрирано лице, за което не е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС. Протоколът следва да съдържа следните реквизити: - номер и дата; - името и идентификационния номер по чл.94 ал.2 на придобиващия; - количеството и вида на стоката; - датата на възникване на данъчното събитие по доставката; - данъчната основа; - ставката на данъка; - основанието за начисляване на данъка от лицето - чл. 84 от ЗДДС; - размерът на данъка. В ППЗДДС - чл.80 се поставят допълнителни изисквания по отношение на протоколите, като трайно вписани реквизити, номерация и анулиране и съхранение. Размерът на данъка следва да се включи при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период.

По аргумент чл.86 ал.2 от ЗДДС, данъчният период, през който данъкът следва да се отрази в дневника за продажби и справката - декларация е данъчният период, през който е издаден данъчният документ. В случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон, това е данъчният период, през който данъкът е станал изискуем.

Фактурата, издадена от търговеца от друга държава членка на ЕС на българския търговец по повод вътреобщностната доставка, по правило следва да отговаря на изискванията по чл. 114 от закона.

Съгласно чл.78 ал.9 от ППЗДДС фактурите за вътреобщностни доставки на стоки, издадени от лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, се считат за отговарящи на изискванията по чл.114 от закона, и в случаите, когато:

- поредният номер на документа не е десетразряден или съдържа други символи, различни от арабски цифри, или - не съдържа реквизитите по чл.114 ал.1 т.6 от закона. Изключенията от изискването за притежаване на фактура са предвидени в чл.58 от ППЗДДС: - в случаите на вътреобщностно придобиване на стоки във връзка с фактическо получаване на стоки по чл.6 ал.2 правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията по чл. 114 от закона. Лицето, което извършва придобиването, трябва да разполага с други документи, удостоверяващи данъчната основа на фактически получените стоки по чл.6 ал.2 (чл.58 ал.3 и ал.4 от ППЗДДС)

Предвид разпоредбата на чл.71 т.5 от ЗДДС, условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит от регистрираното лице, което е извършило ВОП е да притежава документ, който да отговаря на изискванията на чл.114 /фактура, издадена от доставчика по ВОД/, да е издало протокол по чл.117 и да е спазило изискванията на чл. 86 от ЗДДС - /изискванията за начисляване на данъка в законоустановения срок и ред/.

Съгласно чл.86 от ЗДДС задължението за начисляване на данъка от регистрирано лице възниква, когато данъкът е станал изискуем, и се изпълнява, като лицето: - издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред /протокол по чл.117 от ЗДДС/; - включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период; - посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Съгласно чл.72 ал.1 от ЗДДС, регистрираното лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право или в един от следващите три данъчни периода. На основание чл.68 ал.2 от закона, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. При неспазването на този срок, правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставка, а в определени случаи и за придобиващия по ВОП се преклудира.

Един от основните способи за данъчен контрол относно коректността на декларирането на вътреобщностните придобивания е получената информация от системата VIES, тъй като вътреобщностните доставки, които в общия случай са огледалната страна на вътреобщностните придобивания, подлежат на деклариране във VIES - декларациите. Възможни са случаи, при които: - е декларирана ВОД в държава членка, без да е декларирано насрещното ВОП на територията на страната; - няма съответствие /например стойностно или относно идентификацията на лицата/ между декларираната ВОД в държава членка /във VIES - декларацията на доставчика/ и съответното му ВОП с място на изпълнение на територията на страната; - е декларирано ВОП, а липсва декларирана насрещна ВОД във VIES -системата.

В тези случаи следва да се направи задълбочен анализ на фактите и обстоятелствата относно казуса, с оглед обезпечаване законосъобразното облагане на доставката/трансфера в рамките на общността.

При ВОП с място на изпълнение на територията на страната с оглед приложението на чл.62 ал.1 от ЗДДС, в случаите, когато транспортът е осъществен от или за сметка на получателя, придобиващият следва да разполага с транспортни документи, доказващи пристигането на стоките на територията на страната. В случаите на несъответствия между декларирано ВОП и получената информация от системата VIES органите по приходите следва да изчерпят всички източници за набиране на доказателства от страната, в т.ч. и от задълженото лице по реда на ДОПК.

Доколкото в ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане няма изрично изискване за документите, с които следва да разполага получателят/ придобиващи­ят, то пристигането на стоките на територията на страната е необ­ходимо да се изследва цялостно, като могат да се изискат и други дока­зателства в тази връзка - търговски договори, превозни и застрахова­телни договори и документи, където е посочен идентификационен номер на доставчика, както и да се извърши проверка в счетоводството на получателя, включително може да се направи инвентаризация.

От съдържанието на транспортния документ следва да може да се направи извод за идентичността на доставката, за която е получена фактура. Транспортният документ може да бъде товарителница, ЧМР, авиотоварителница, коносамент или друг международно признат документ, в който доставчикът е посочен като изпращач; документ, издаден от пощенски оператор и др. - в зависимост от способа на изпращане/транспортиране на стоката. В случай, че транспортът е осъщес­твен чрез спедитор, може да се изиска договора за спедиция и съответните разплащателни документи към същия. Връзката на превозния документ с дос­тавката може да се провери от органа по приходите и чрез насрещна проверка при спедитора - за по-детайлна съпоставка на външнотърговския договор.

От транспортните документи, преценявани във взаимна връзка с данъчния документ и другите, относими към доставката търговски документи, следва да може да се направи безспорен извод за доставчика, изпращача (ако е различен от дос­тавчика), получателя, стоките, предмет на доставката, направлението и маршрута. Съгласно чл.55 от ДОПК, документите могат да бъдат изискани и в превод. Орга­ните по приходите следва да направят прецизен анализ на всички относими дока­зателства, включително и чрез обмен на информация с компетентните администра­ции на другите държави членки.

Предвид утвърдената практика на административно сътрудничество между държавите членки, осъществявано по Регламент 1798/2003 на Съвета на ЕС, в съответствие с чл.5 от същия в случаите на декларирана ВОД в държава членка, без да е декларирано насрещното ВОП на територията на страната, може да се изпрати молба за информация (формуляр SCAC 2004). Във формуляра следва да се поискат копия на документи, доказващи доставката от чуждия търговец към българското задължено лице, като се посочи, че те ще послужат като основание ДДС да бъде начислен и платен от последното. Декларирането на доставката като ВОД от доставчика не е достатъчно основание да се третира същата като ВОП за получателя/придобиващия. На основание чл. 171 ал.2 от същия закон, събраната по този ред информация приходната админи­страция може да използва като доказателство за определяне на задълженията по ЗДДС. За да може отговорът категорично да потвърди или отрече констатациите, направени в хода на ревизията, запитването трябва да е формулирано ясно и мотивирано.

Във връзка с обстоятелството, че възмездността на доставката е едно от задължителните условия за третирането й като обект на облагане с ДДС, в случай че лицето не е обложило едно придобиване с характеристиките на ВОП с аргумент, че е налице безвъзмездно ВОП - извън обхват на ЗДДС, при осъществяване на данъчен контрол следва да се изясни какъв е характерът на операцията - възмездна или безвъзмездна. Само в случай че по придобиването няма дължимо плащане и се съберат достатъчно доказателства, че операцията е договорена като безвъзмездна, същото следва да се третира като безвъзмездно.

Всички тези доказателства се „търсят“ от данъчната администрация и се възлагат в тежест на търговците да установяват всички посочени по-горе предпоставки в случаите в които същите са отразили било то ВОД, било то ВОП, по повод възлаганите ревизии и правилното определяне на задълженията им по ЗДДС, поради което и именно те следва да бъдат установени безспорно и в хода на една ревизия, в която приходната администрация твърди българският търговец да е получател по ВОД, т.е. същият да е осъществил ВОП, което не е отразил в счетоводството си и последващата реализация на така придобитите стоки, която доказателствена тежест в случая е на ответника и бе указана в процеса.

Как изложеното до тук се съотнася към установените факти и обстоятелства:

Каза се, от италианският контрагент „Gasitaly S.R.L.“ са представени: заве­рени копия на два броя фактури; заявка от „Set Falciani transport internazionali SRT“ до „Transfilm di viola cesarino C.SNC“ за ревоз на 4 бр. европалети с подател „Gasitaly S.R.L.“ и посочен получател „Атахар“ ООД; товарителница № 2145648 за превоз на 4 бр. европалети с превозвач В.В.. Няма спор, че тран­спортът е за сметка на клиента. Към това дружество е извършено плащане от бан­кова сметка в евро в „ОББ“ АД в размер на 40 748 €.

            От страна на „Autihaus yapi“ е представено заверено копие на фактура № 67838/09.12.2014 г.; транспортна поръчка от 04.11.2014 г. от MTD /спедитор/ до Group 7 AG; потвърждение от Group 7 AG, че пратката, съответстваща по фактурата е транспортирана до „Атахар“ ООД, с място на доставка – Стара Загора.

В приложената фактура липсва издател, извършен е банков превод в евро в полза на „MAK LPG“ Germani от банковата сметка в евро в „ОББ“ АД. Липсва информация за превозвач и транспортно средство.

            Що се отнася до третото дружество, “HIBRID SUPPLY LIMITED“ по административната преписка и по делото липсват документи, удостоверяващи доставката, както и такива за извършен транспорт. В този случай, каза се, аргументите на ревизиращия екип се базират единствено и само на съвпадението между деклариран ВОД от последно соченото дружество и извършените плащания по неосчетоводената сметка в „ОББ“ АД в евро. Каза се също така, насрещна проверка на този доставчик не е извършвана.

            Горните обстоятелства се подкрепят и от приетата без възражения между страните ССчЕ, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи. 

            Очевидно е в случая, че, първо, липсват изискуемите документи, удосто­веряващи извършено ВОП; второ, липсват данни, от които безспорно да се уста­нови, че стоките по процесните фактури са напуснали територията на страна-член­ка на ЕС и са пристигнали на територията на Р България.

            За да формира този извод, съдът констатира анализира събраните писмени доказателства по делото, а именно: - на л.223, т.1 е приложено писмо от „Gasitaly S.R.L.“ до данъчната администрация във връзка с ревизията на „Атахар“ ООД, от което без съмнение се установява, че пряк клиент на това дружество е българското „Аутогаз 09“ ООД, официален представител на италианското дружество в България,  и контактът е осъществяван само с лицето Илия Стоянов, като се сочи, че никога не е осъществяван контакт с М.П., едноличен собственик и управител на „Атахар“ ООД. Това дружество е посочено само като краен клиент – купувач и платец на фактурата и то единствено и само по думите на И. С.. От своя страна, в писмените обяснения на И.С. (л.140, т1.), представляващ „Ауто­газ 09“ ООД, официален дистрибутор на италианското дружество, се установява, че това дружество няма търговски взаимоотношения с „Атахар“ ООД, не е било пос­редник в негови сделки с италиански контрагент, не е извършвало плащания по сделки на „Атахар“ ООД и няма служител или представител с име З.М.. Сочи също така, че лице с това име се е представяло като собственик на „Атахар“ ООД, но доказателства за това не са му представяни. В тази връзка не могат да се приемат безкритично твърденията на представляващия „Аутогаз 09“ООД още повече, че същият излага благоприятни за себе си факти и всъщност може да се направи извод, че укрива осъществени спрямо него доставки от италианския търговец, което се налага и от твърдението, че точно разменената кореспонденция която ни итересува и „хакната“ и не може да се представи. Извън това липсват каквито и да било годни доказателства, че стоките действително са транспортирани и получени от „Атахар“ООД.

            Аналогични изводи могат да се направят и от дадените в хода на ревизията писмени обяснения от В.В. (л.145, т.1), извършила транспортната услуга на „Александър логистик“ ООД, която категорично заявява, че получател е именно това дружество и то е заплатило транспортната услуга. Така, от предста­вените: договор № 18 от 01.01.2010 г. (л.146, т.1), заявка – договор№ 61228/04/ 05/2015 (л.152, т.1) и фактура № 4137/08.05.2015 г. (л.153-гръб, т.1), като заявител, получател и платец на услугата фигурира само и единствено „Александър логистик“ ООД. Действително в товарителница № 214548 без дата (л.154, т.1) като получател и разтоварен пункт фигурира „Атахар“ – Пловдив, но за получател се е подписало лицето З.М..

            Що се отнася до фактурите, с които са доставени LPG термопластични маркучи и масла, смазочни материали, от представените в превод такива (л.292, т.1), не се установява издател на същите. Отделно в писмо до германската данъчна служба Гармиш-Партенкипхен (л.293, т.1) представляващ „Автокъща Япи“ – М. Я., твърди, че не може да посочи коя е спедиторската фирма, но може да представи снимка на камиона и копие на товарителница, от която да се установи че стоката е с получател „Атахар“ ООД – Пловдив. От друга страна, представеното потвърждение (л.298, т.1) не може да се приеме за надлежно такова, тъй като същото не е издадено от получателя на стоката – „Атахар“ ООД с посочени надлежно дата и място на доставката, лице, предало стоката и такова, което я е приело, така, както се посочи по-горе в настоящото изложение, а и каза се същото е изготвено година и половина по-късно и очевидно, за нуждите на проверката от компетентната данъчна администрация.

            Отделно от това липсват и каквито и да било ЧМР-та по отношение на тези доставки.  

            Предвид всичко изложено, съдът намира, че не са изпълнени условията на извършено ВОП от страна на „Атахар“ ООД. Или иначе казано, не се доказа по безспорен начин, че стоките по процесните фактури са напуснали териториите на страните-членки на ЕС и са пристигнали на територията на Р България и да са постъпили точно в патримониума на дружеството-жалбоподател. В подкрепа на горното са и изводите на вещото лице по ССчЕ, което сочи, че: на първо място, дружеството никога не е имало валутни сметки и не се е разпореждало с валута; на второ място, към момента на осъществяване на процесните сделки, дружеството не е разполагало с такива налични суми, нито в лева, нито в евро, за да ги извърши; на трето място, двете банкови сметки в „ОББ“ АД въобще не са осчетоводявани и на четвърто място, в материалите по делото няма приложени документи, съдържащи данни и/или информация за извършена реализация на стоките по процесните фактури.     

            За разрешаването на спора е важно да се анализира и още един въпрос, а именно: - този с представителната власт на лицето З.М..

            В чл.301 от ТЗ законодателят въвежда изключение спрямо търговците от общото за гражданското право правило на чл.42 от ЗЗД, че действията извършени без представителна власт, не произвеждат правни последици за мнимо представ­лявания, освен при изричното им потвърждаване.

            В търговското право принципът е друг: „Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава дейст­вията, ако не се противопостави веднага след узнаването.“ (чл.301 от ТЗ)

            В практиката надделява разбирането, че посоченото правило е приложимо, както в случаите, когато лице без представителна власт действа от името на търго­вец, така и в хипотезата, когато правно действие от името на търговец, извършва само едно от лицата, които осъществяват колективното му представителство. Прие­ма се, че специфика при прилагането на чл.301 от ТЗ в хипотезата на съвместно представителство на търговец, е налице единствено относно начина, по който тър­говецът може да се противопостави на действието, което е извършено от негово име от едно или част от представляващите го заедно лица. В този случай, ако вед­нага след узнаването, дори само едно от останалите лица, осъществяващи съвме­стното /колективното/ представителство, се противопостави на извършеното от името на търговеца действие, ВКС приема, че презумпцията по чл.301 от ТЗ не намира приложение, тъй като в този случай липсва „мълчаливо съгласие“ на търго­веца.

Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да влезе в действие нормата, изведена от разпоредбата на чл.301 от ТЗ, включва следните три елемен­та: 1) предприето действие от името на търговец от лице, което не разполага с представителна власт, 2) узнаване, от страна на търговеца и 3) непротивопос­тавяне на предприетото действие, веднага след узнаването. Приложението на пре­зумпцията на чл.301 от ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия.

            В чл.301 от ТЗ законодателят е обвързал незабавното противопоставяне на търговеца на сключена без представителна власт или при превишаване пределите на представителната власт сделка с момента на узнаването й. Законът обаче не въвежда специални изисквания за начина, по който това узнаване се е осъществило: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощ­ник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последи­ците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване.

            Извод за потвърждаване на извършени без представителна власт действия може да бъде направен само въз основа на предприети от търговеца действия в определена насока – на неговото активно поведение. Тази активност намира отра­жение било в изрично потвърждаване на предприетите от мнимия представител действия, било в конклудентни действия на търговеца, от които може да се направи извод за такова потвърждаване или както правилно посочва ВКС в Решение № 89 от 12.06.2013 г. по т. д. № 431/2012 г., Т. К., ІІ Т. О., „За да се приложи чл.301 от ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал (к.м.) мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат.“ За да избегне последиците от презумпцията на чл.301 ТЗ, търговецът следва да се противопостави веднага след узнаването. Това противопоставяне трябва да е изрично и по категоричен начин да изразява непризнаването на действията на мнимия представител.

            Съдебната практика разграничава няколко хипотези, при които се приема, че липсва противопоставяне от търговеца на извършените без представителна власт действия, а именно: при наличие на данни за отразяване на издадената фактура по договора в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС, ползването на данъчен кредит и др.; при фактическото ползване на вещта от търговеца – наемател и плащането на наемната цена за част от периода на действие на договора; при приемането на извършената работа /СМР/ от страна на възложителя с акт обр.19 и др.

            Посочените примери са изцяло в съответствие със застъпеното по-горе становище, че непротивопоставянето от страна на търговеца не е равнозначно на неговото мълчание, за да влезе в действие презупцията по чл. 301 от ТЗ. Във всяка от разглежданите хипотези, съдът прави извод за липса на противопоставяне въз основа на определено активно поведение на търговеца, което разкрива отношението му към извършените без представителна власт действия. За да осуети действието на чл.301 от ТЗ, търговецът следва своевременно да реагира в отговор на извършените от негово име без представителна власт действия или по думите на закона – да „се противопостави веднага след узнаването“.

            Сделката, която е сключена при липса на надлежно учредена представителна власт, е висящо недействителна. В гражданското право тази сделка не поражда правни последици за мнимо представлявания до изричното й потвърждаване (чл.42 ал.2 от ЗЗД). При търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт или евентуалното й потвърждаване. Последицата от липсата на незабавно противопоставяне от страна на търговеца е, че сключената от негово име сделка го обвързва валидно и поражда всички свои правни последици.

От важно значение е, да се изведе целта, която е преследвал законодателят при установяването на правилото на чл.301 от ТЗ.

            В основата на общите правила за търговските сделки, регламентирани в част трета „Търговски сделки“, глава двадесет и първа „Общи положения“ на ТЗ, част от които, е и разпоредбата на чл.301 от ТЗ, стои рационализирането на търговския оборот. Целта на разглежданото правило е, да предотврати съществуването на висящо недействителни договори неограничено във времето. По този начин се създава сигурност и стабилност в отношенията между страните по такива договори, като се отнема възможността на недобросъвестни търговци, след продължителен период от време да се позовават на недействителност на договори, сключени от тяхно име без представителна власт.

            Как изложеното се съотнася към настоящия казус?

            Няма спор, че от страна на М.П. е издадено надлежно пълномощно на З.М. (л.592, т.3) с което същият е упълномощен: „От името и за сметка на представляваното от мен дружество „Атахар“ ООД, ЕИК *********, да разкрива левови и валутни разплащателни банкови сметки в Интернешънъл Асект банк и ОББ, да извършва банкови преводи от и към тези сметки, както и да тегли пари в брой“.

            Или иначе казано, на Минчев не са предоставени правомощия да сключва сделки, т.е. пълномощното е конкретно за разпореждане само по тези конкретно открити банкови сметки. Няма спор и, че е наличен спесимен на лицето З.М. в „ОББ“ АД – гр. Стара Загора, за разпореждане по двете банкови сметки в „ОББ“ АД.

            Горното се подкрепя и от дадените от М.П. писмени обяснения в хода на ревизионното производство (л.717, т.3), в които заявява, че на З.М. са делегирани правомощия да открива сметка с титуляр „Атахар“ ООД с нотариално заверено пълномощно, но не и да извършва каквато и да е търговска дейност.

            Въз основа на всички събрани по делото материали, съдът не споделя изводите на приходната администрация, че лицето М.П., в качеството си на едноличен собственик и управител на „Атахар“ ООД, е извършил процесните сделки с контрагентите от Италия и Германия.

            Мотивите на този състав са следните: както от събраните писмени доказателства в ревизионното производство, така и писмените от гласните такива, събрани в хода на настоящото съдебно производство, безспорно се установява, че, от една страна, дружеството не е предоставило широк кръг от правомощия на лицето З.М., от друга страна, в момента, в който М.П. е разбрал за действията на М. за сметка на дружеството „Атахар“ ООД, което е станало в хода на ревизионното производство, веднага се е противопоставил на тези правни действия, което се потвърждава, както от изложеното във възражението срещу РД, така и от жалбата до настоящата инстанция. Горното се подкрепя и от показанията на свид. Д., който сочи, че пълномощното му е оттеглено чрез нотариус, в момента в който са разбрали за неправомерните ме действия, както и, че дружеството никога не е имало чуждестранни контрагенти. Тази информация се потвърждава и от ССчЕ, в която вещото лице е посочило, че по тези две сметки в „ОББ“ АД са постъпвали парични средства само и единствено от З.М., както и, че са извършени банкови преводи в евро, както към три чуждестранни  дружества, така и към едно ФЛ – Н. П., без да е посочено основание за това. В същото време, каза се по-горе, дружеството, към тези дати не е разполагало с такива средства, за да осъществи сделките.

            В подкрепа на горното са и дадените показания от М.П. в хода на ревизията – вх. № 70-00-8578/25.09.2017 г. (л.742, т.3), в които сочи, че предоставя справка за банковите сметки (л.771, т.3). Противно на всякаква логика би било, при една ревизия, да не декларираш налични банкови сметки, при положение, че органите по приходите изпращат съобщения за наличието на такива до всички банки в страната. Предвид и всички събрани гласни и писмени доказателства, съдът намира, че действително М.П. е разбрал за тези две сметки в „ОББ“ АД едва в хода на ревизионното производство, и според този състав на съда, своевременно се е противопоставил на действията на пълномощника З.М..

            Или иначе казано, последицата от наличието на незабавно противопоставяне от страна на търговеца, че сключените от негово име сделки с италианското и двете германски дружества, не го обвързва по никакъв начин и не  поражда правни последици, така, както са приели органите по приходите.

              Вторият спорен въпрос е, налице ли са обстоятелствата за ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК?

            С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК.

При това положение, и във връзка с правилното разрешаване на текущия административноправен спор, в случая, ще следва да се съобразят следните нормативни текстове:

Според разпоредбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК - Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи а ревизирания период, а според т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;

Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК,  в случаите по чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1 т.3 б."а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

            В конкретния казус, като основание за провеждане на ревизията по този ред са установените от ревизиращия екип обстоятелства, а именно: - наличие на неосчетоводени извлечения от движението по банковите сметки на дружеството в „ОББ“ АД и неосчетоводени ВОП на стоки, които не са заприходени в счетовод­ството на дружеството, при тяхната реализация не е издаден документ, не е отче­тен приход и не е начислен ДДС.

            Т.е. основание за тази констатация е осъществени, според органите на данъчната администрация, вътреобщностни придобивания на стоки от едно ита­лианско и две германски дружества, които не са декларирани от страна на „Атахар“ ООД, като същевременно е прието, че стоките са продадени на вътрешния пазар, от тази продажба не е отчетен приход и не е начислен ДДС.

            Предвид изложеното по-горе в настоящото решение по отношение извър­шени ВОП от жалбоподателя, при което безспорно се установи, че не са налице из­вършени ВОП от страна на „Атахар“ ООД от „GASITALY S. R. L.” VAT IT07104930966, “AUTOНAUS YAPI” VAT DE131662010 и “HIBRID SUPPLY LIMITED” VAT DE814821044, съдът намира изводите на приходната администрация за наличието на обстоятелства по чл.122 ал. 1 т.2 и т.4 от ДОПК за неправилни и неоснователни.   

            Отделно от това, съдът намира, че в настоящото ревизионно производство органите по приходите са нарушили принципите на чл.3 и чл.5 от ДОПК, като аргу­ментите на настоящия състав в тази насока са следните:

-          По отношение на З.М. органите по приходите са се задоволили

единствено да направят посещение на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 от ДОПК, които съвпадат, като в Протокол № 14303131/08.12.2017 г. е записан: …лицето не бе открито. Адресът се намира в многоетажна жилищна сграда, входа на която е заключена метална врата, без звънци. ИПДПАОЗЛ не бе връчено“; в Протокол № 1430315/19.12.2017 г. е посочено само: „Лицето не бе открито, ИПДПОЗЛ не бе връчено“; а в известие за доставка е посочено: „По сведения на съседи лицето непознато“, с което са приключени всички действия по откриване на М.. , като не са използвани всички възможности на чл.29 , както и тези по чл.32 ал.4 и ал.5 от ДОПК.

-          Не е направен никакъв опит от страна на приходната администрация да открие лицето Н.П.(счетоводител на фирмата/, на която са преведи валутни средства в размер на 7 050 € от евровата банкова сметка *** „ОББ“ АД, с цел установяване основанието на този превод.

-          Не е извършена проверка на „Александър логистик“ ООД, с оглед установяване на клиента, възложил превоза по товарителница № 214548, както и за чия сметка е извършен той.

-          Не е извършена насрещна проверка на доставчика “HIBRID SUPPLY LIMITED” Germani за установяване действителността на ВОП.

-          Не е изследван и коментиран превозвача и транспортното средство по доставката от “AUTOНAUS YAPI” Germani, както и не е изследван въпросът за чия сметка е извършен транспорта, кое е лицето приело стоката.

            Като не са изпълнили законовите си задължения за обективност и безприст­растност, органите по приходите са нарушили и разпоредбата на чл.6 от ДОПК, а именно – добросъвестно изпълнение на процесуалните си права.

            Предвид изложеното, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт, в резултат на което данъчната основа неправилно е определена по реда на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, поради което съ­дът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че не са налице ос­нования за провеждане на ревизия по особения ред на ДОПК.

            В обобщение, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

            Прилагането на особения ред по чл.122 от ДОПК е възможно единствено при установено неправомерното поведение на задълженото лице, което не е осчетово­дило и не е отразило в отчетните регистри ВОП от едно италианско и две германски дружество, а оттам и реализацията на същите, не е отразило прихода от реализацията им, и не е начислило съответните преки и косвени данъци за продажбата им /както се твърди в случая/ и доказателствената тежест за това е на приходната администрация. Отделно от това ревизираното лице разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае установените фактически констатации в ревизионния акт, които при доказани предпоставки по чл.122 ал.1 от ДОПК съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК ще се считат за верни до доказване на противното, и да ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав, като докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, било то, че не е осъществявало ВОП, че стоките са в количества и на цена, различна от възприетата такава от органите по приходите, било то, че същите не са били предмет на последващи продажби.

            Всъщност, именно на тема осъществени ли са изобщо ВОП е основният спорен момент по делото между страните.

            Така жалбоподателят сочи, че предметът му на дейност е търговия с минерална вода и безалкохолни напитки; че никога не е имал отношения с чуждестранни фирми, че не е осъществило ВОП; че е предоставило ограничени пълномощия на лицето З. М.; че не е било известено за извършваните от М. сделки; че не е знаело за откритите две банкови сметки в „ОББ“ АД и не е оперирало с тях; че не е реализирало стоките по процесните фактури на вътрешния пазар и не е укрило прихода от тяхната реализация, както и не е начислило ДДС.

            Респ. данъчната администрация поддържа тезата, че дружество „Атахар“ ООД е осъществило ВОП на стоки от „GASITALY S. R. L.” VAT IT07104930966, “AUTOНAUS YAPI” VAT DE131662010 и “HIBRID SUPPLY LIMITED” VAT DE814821044, реализирало е същите на вътрешния пазар и не е отчело приходи от тази реализация, както и не е начислило дължимият ДДС за тях.

Според този състав на съда, в хода на процеса оспорващият се справи с доказателствената тежест и установи безспорно, че всъщност дружеството никога на е осъществявало ВОП от сочените по-горе чуждестранни контрагенти, на е получило никакви стоки и не е извършило никаква реализация на вътрешния пазар.

Дадените обяснения от едноличния собственик и управител на „Атахар“ООД в хода на ревизионното производство, приобщените към административната пре­писка резултати от извършените проверки по реда на обмен между данъчните администрации на страните-членки на ЕС, представените фактури, товарителници и потвържедния, свидетелските показания на лицето А. Д., дадени в хода на настоящото съдебно производство, изслушаната и приета без възражения ССчЕ,  представляват комплекс от частни и от официални документи.

В тази връзка, е необходимо да се отбележи, че съдът изгражда преценката си, като разглежда в съвкупност събраните доказателства. Следва да се има предвид, че отговорът, както на италианските, така на германските данъчни власти по отношение на „GASITALY S. R. L.” И “AUTOНAUS YAPI”, се базират именно на представените пред тях фактури с тези стойности. По-горе се изложиха подробни доводи относно противоречивите данни, съдържащи се в преведените документи от проверките на двете чуждестранни данъчни администрации, които съдът не намира за изрично да преповтаря, още повече, че се констатира, че едната фактура няма издател, като и за двете доставки не е установен превозвач, получател на стоките и пр., не са представени каквито и да било други документи, транспортни или такива по приемането и предаването на стоките, двустранно подписани. Едновременно с това, в хода на съдебното производство, на база приетата по делото ССчЕ, която каза се, не бе оспорена от страните, се изясни, че има редица пропуски по отношение удостоверяването на ВОП от Италия и Германия, липсват данни за осъществяването на транспорта, както и не са изследвани превозвачите, с цел установяване кой го е извършил и за чия сметка е В този смисъл, съдът кредитира и показанията на разпитания свидетел, които напълно кореспондират със събраните по делото писмени доказателства

Т.е. обосновава се логическият извод, че практически, оспорващият не е осъществил ВОП от GASITALY S. R. L.” Италия, “AUTOНAUS YAPI” Германия и “HIBRID SUPPLY LIMITED” Германия, и не е реализирал стоки на вътрешния пазар, не е укрил приходи и в тази връзка не дължи начисляване на ДДС, така както се твърди от приходната администрация.

            От друга страна, ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на приетите за установени факти и обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК във връзка с осъществени ВОП на стоки от страна на „Атахар“ ООД от посочените по-горе три чуждестранни дружества, като тук следва да се посочи, че макар ревизионното производство да е проведено по реда на чл.122 от ДОПК, не могат да бъда пренебрегнати и общите правила на доказване в процеса като при установени в резултат на успешно проведено производство по реда на чл.192 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК неавтентични, т.е. неистински документи, послужили за изграждане на фактическите констатации на приходната администрация, последните следва да се считат за оборени, при което именно ответникът е този, който е следвало да установи положителния факт от обективната действителност – а именно, че е осъществена доставка на твърдените количества стока по ВОП на „Атахар“ ООД.

            В хода на съдебното производство обаче не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на тезата, различни от тези, събрани в хода на ревизията. Посочи се, обаче, че същата бе оборена посредством ангажираните  ССчЕ и свидетелски показания, дадени от св.Д., като бе проведено пълно насрещно доказване на заявеното от жалбоподателя, а именно, че дружество „Атахар“ ООД не е осъществило твърдените ВОП от трите чуждестранни дружества.

            Предвид изложеното, съдът намира жалбата за основателна, и като такава същата следва да бъде уважена, а РА, като неправилен и незаконосъобразен – отменен.

            При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева, представ­ляващи – 50 лева ДТ, 500 лева възнаграждение за един адвокат и 400 лева депозит за вещо лице

            Водим от горното, съдът:

 

Р  Е  Ш  И

 

            ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001617005064-091-001 от 13.03.2018 г., издаден от Т.В.П., началник сектор, и Е.К.С., главен инспектор по приходите, в ЧАСТТА МУ потвърдена с Решение № 326/08.06.2018 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в ЧАСТТА му с която на „Атахар“ ООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 234, ет.8, ап.24, представлявано от М.Г.П. са установени допълнително задължения за ДДС за внасяне в размер общо на 48 069,42 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 13 660,63 лема, за данъчни периоди м.12.2014 г., м.02.2015 г., м.05.2015 г. и м.06.2015 г.,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

            ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „Атахар“ ООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 234, ет.8, ап.24, представлявано от М.Г.П., сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева, разноски по делото.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/