Решение по дело №872/2022 на Административен съд - Стара Загора

        

                            Р Е Ш Е Н И Е   №   126                

                           

                          19.04.2023 г., гр. Стара Загора

           

              

                                       В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Административен съд-Стара Загора, в открито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година, седми състав:

                                                          

                                    

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря: Албена Ангелова

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №872 по описа на съда за 2022 г.

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба на Д.Г.Д.,***, против Заповед №ЗСП/Д-СТ/4891 от 08.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, потвърдена с решение №24-РД06-0044 от 05.12.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора. С оспорваната заповед и на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от Наредба №РД-07-5/2008 г. и Заповед №РД 01-228 от 19.07.2022 г. на Министъра на труда и социалната политика на Д.Д. било отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2022/2023 г. 

Жалбоподателката твърди, че не била съгласна с изложените в оспорената заповед мотиви на административния орган, като счита същата за незаконосъобразна. Оспорва като неправилен и необоснован формирания извод, че по отношение на нея не били изпълнени законово регламентираните материално-правни условия и предпоставки за отпускане на целева помощ за отопление. В тази връзка, оспорва наведените от административния орган доводи, че било налице изключващо правото й на целева помощ за отопление обстоятелство по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона социалното подпомагане /ППЗСП/, доколкото „Интер Интелект Капитал“ ЕООД – търговското дружество, чиито едноличен собственик на капитала била тя, не осъществява търговска дейност, респективно не генерирала доходи за жалбоподателката. Отделно от последното се акцентира върху затрудненото социално и икономическо състояние, в което се намирала Д. към момента и належащата й нужда от финансова подкрепа с цел осигуряване на нормални условия на живот. От съда се иска отмяна на заповед №ЗСП/Д-СТ/4891 от 08.11.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора.

Жалбоподателката, редовно призована в съдебно заседание, се явява лично, като поддържа депозираната жалба и изложените в нея искания, в т. ч. отново заявява, че въпросното търговски дружество е неработещо.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” –  Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена Поддържа, че административният акт бил постановен от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. Излага доводи, че по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, при наличието на установена собственост върху капитала на търговско дружество, съответното лице-заявител на социална помощ се явявало изключено от кръга на субектите с право на подпомагане с помощ за отопление, без значение дали фактически дружеството осъществявало търговска дейност.

Съдът, въз основа на приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката в настоящото производство – Д.Г.Д., подала заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-СТ/4891 от 27.10.2022 г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, с искане за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. В заявлението си Д. посочила, че била неомъжена, пенсионер, като брутните й доходи през последните 6 месеца се формирали единствено от получаваната пенсия и съответно били в размер на 2340.00 лв. Посочила също, че обитавала собствено, единствено жилище, състоящо се от 2 стаи, като не притежава други недвижимости. В т. XI от заявлението-декларация жалбоподателката посочила, че нямала регистрация като едноличен търговец, както и че не била собственик на капитала на търговско дружество.

 Въз основа на подаденото заявление и на посочените в него обстоятелства, служебно събраните доказателства от Дирекция „СП” – Стара Загора и след извършена социална анкета бил изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на доклада, заявителката била неомъжена жена на 70 г., без деца, като имала единствено сестра, живееща в Германия. Общият й доход от предходните 6 месеца бил в размер на 2134.00 лв. с произход пенсия. Жалбоподателката живеела в собствено жилище, състоящо се от две стаи и кухня, отоплението на което се осъществявало с електроуреди.  Установено било, че Д. придобила по наследство поземлен имот с площ от 850.00 кв. м., като не се представяла служебна бележка за рента. Не бил налице договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка/или гледане. За заявителката било констатирано, че била едноличен собственик на капитала на „Интер Интелект Капитал“ ЕООД. В доклада се съдържало мотивирано предложение за отказ на поисканата целева социална помощ за отопление предвид обстоятелството, че за жалбоподателката била установена налична регистрация на търговско дружество, на което тя била управител и едноличен собственик на капитала – по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП във връзка с чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5, т. 16 от Наредба №РД-07-5/2008 г. Независимо от последното в доклада било отбелязано, че доходите на жалбоподателката от последните 6 месеца не надвишавали диференцирания доход за отопление /ДДО/, т.е. било изпълнено първото условие по см. на чл. 2, ал. 1 от Наредба №РД-07-5/2008 г.

С оспорената в настоящото съдебно производство заповед №ЗСП/Д-СТ/4891 от 08.11.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от Наредба №РД-07-5/2008 г. и Заповед №РД 01-228 от 19.07.2022 г. на Министъра на труда и социалната политика на Д.Д. било отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2022/2023 г. От фактическа страна обжалваният административен акт бил обоснован с обстоятелството, че не били изпълнени условията по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП – жалбоподателката била управител и собственик на капитала на „Интер Интелект Капитал“ ЕООД.

Д.Д. обжалвала заповедта по административен ред. С решение №24-РД06-0044 от 05.12.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание чл. 97, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 от АПК и чл.13, ал. 5 от ЗСП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП и чл. 4, ал. 4 от Наредба №РД-07-5/2008 г. жалбата била отхвърлена като неоснователна.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаването на оспорената заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора и на потвърждаващото заповедта решение  на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Стара Загора. От страна на жалбоподателката е представено в оригинал удостоверение с изх. №20230320122704 от 20.03.2023 г., издадено от Агенция по вписванията – Служба по регистрация – Стара Загора по отношение вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства за „Интер Интелект Капитал“ ЕООД, ЕИК *********. От страна на ответника по делото допълнително е представена „Справка по физическо лице за участие в търговски дружества“ за Д.Г.Д..

            При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта – оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, се явява процесуално допустимо. Не се установяват други обстоятелсва по смисъла на чл. 159 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като Съдът приема следните съображения:

          Относно валидността на процесния административен акт - оспорената заповед №ЗСП/Д-СТ/4891 от 08.11.2022 г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП, във връзка с чл.4, ал. 4 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. 

             Административният акт е постановен в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на нормативно установените общи и специални изисквания по АПК и ЗСП относно неговото съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните обстоятелства за обосноваване на постановения отказ за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2022/2023 г. - наличието на неизпълнено условие по чл. 2, ал. 1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г., във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП с оглед установената и съществуваща регистрация на Д.Д. като едноличен собственик на капитала на „Интер Интелект Капитал“ ЕООД. Въпросът за съответствието на правните и фактическите основания, и направените изводи, с данните и обстоятелства, видно от представените по делото доказателства е въпрос по съществото на спора и касае материалната законосъобразност на акта.

            Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването на заповед №ЗСП/Д-СТ/4891 от 08.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, които да водят до отмяна на административния акт само на това основание.

            Ето защо, не са налице основания по см. на чл.146, т.1-3 от АПК за отмяна на жаления административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща и преценката относно съответствието на акта с приложения материален закон, т.е. налице ли са установените от административния орган факти /изложени като фактически мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират от посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи биват - месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика /по чл. 12, ал. 4 от ЗСП/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г., издадена от Министъра на труда и социалната политика, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че право на целева помощ за отопление възниква при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1 средномесечният доход на лицето/семейството за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е по-нисък или равен от ДДО и 2. лицето да отговаря на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП.

            По делото не се спори, а и е това е прието и от административния орган, че доходите на жалбоподателката от последните 6 месеца не надвишават ДДО. Спорен е единствено въпросът дали е изпълнено второто условие, съдържащо се в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. и в частност дали е налице правоизключващото обстоятелство по см. на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП.

По аргумент от  чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, социалната помощ се отпуска ако заявителите не са регистрирани като еднолични търговци и не са собственици на капитала на търговско дружество. От фактическа страна не е спорно по делото, а и се установява от събраните доказателства /вкл. приложеното удостоверение от ТРРЮЛНЦ и справка за участието на физическото лице в търговски дружества/, че Д.Д. към датата на подаване на заявлението е управител и едноличен собственик на капитала на „Интер Интелект Капитал“ ЕООД, ЕИК *********. Този факт не се оспорва и от самата жалбоподателка, напротив, от нейна страна се излагат аргументи за наличието на обективни причини, препятстващи възможността за заличаване на дружеството /липса на достатъчно финансови средства/. От съдържанието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП  несъмнено се следва, че като правоизключващо получаването на социална помощ обстоятелство, е регламентиран фактът на регистрация на физическото лице-заявител на социална помощ, като собственик на капитала на търговско дружество, а не реалното осъществяване на търговска дейност на дружеството, съответно реализирането на доходи от тази дейност в полза на лицето, т. е. законът не обвързва правото на социално подпомагане с това дали лицето реално извършва дейност като търговец и дали осъществявана търговска дейност е източник на доходи, а обуславя възникването на правото на целевата помощ единствено с липсата на регистрация на лицето като собственик на капитала на търговско дружество. Константна е съдебната практика, че към правоизключващото основание по чл.10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП- регистрация като собственик на капитала в търговско дружество, не се поставя изискване за реално функциониране на търговеца, а за прилагането на нормативното правило е достатъчно съществуването на данни за собственост в капитала. В този смисъл наведените доводи и ангажирани от Д. доказателства за липса на осъществявана от „Интер Интелект Капитал“ ЕООД търговска дейност, като източник на доходи, са неотносими за преценката на органа дали заявилото социално подпомагане лице отговаря на условието по чл.10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП.

Разпоредбата на  чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП е императивна и изключва собствениците на капитал в търговски дружества от кръга на имащите право да получават социално подпомагане субекти, посочени в чл. 2, ал. 3 от ЗСП. Поради това, съществуващата към датата на заявеното искане за отпускане на помощта регистрация на Д.Д. като едноличен собственик на капитала на „Интер Интелект Капитал“ ЕООД, което вписване в ТРРЮЛНЦ не е заличено, се явява обстоятелство, изключващо правото й да получи целева помощ за отопление. В този смисъл обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон с обжалваната №ЗСП/Д-СТ/4891 от 08.11.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, на жалбоподателката е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2022/2023 г.   

            С оглед на гореизложеното Съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  приложимите материално-правни разпоредби, на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. 

           Водим от горното на основание чл.172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Съдът

                                                       РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ  оспорването на Д.Г.Д. ***, против Заповед №ЗСП/Д-СТ/4891 от 08.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, потвърдена с Решение №24-РД06-0044 от 05.12.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора,  като неоснователна.            

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: